Р Е Ш Е Н И Е
№
261600/09.12.2020 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 5545 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК,
образувано по предявен осъдителен иск от С.Г.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу С.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, за ОСЪЖДАНЕ на
ответницата ДА ОПРАЗНИ предоставения и́ по силата на сключен неформален
договор за заем за послужване недвижим имот, находящ се на адрес: ***, като
предаде държането върху вещта на ищцата, на основание чл. 249, вр. чл. 248, вр. чл. 233 ЗЗД.
Разпореждането за връчване на препис от исковата
молба, ведно с препис от същата с приложенията към нея, са изпратени за отговор
на ответницата, като съобщението е редовно връчено лично на същата. Ответницата
е уведомена редовно за насроченото съдебно заседание по реда на чл. 41 ГПК.
Нито в срока за отговор, нито в съдебното
заседание е предприето оспорване. Ответницата не се е явила в първото заседание
по делото. Не е направено и искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
Видно от приложените по делото книжа, на ответницата са били указани
последиците от пропускане на сроковете за размяна на книжата и неявяване в
съдебно заседание.
В исковата молба ищцата С.Г.Г.
твърди, че процесният недвижим имот дълго време е бил
ползван под наем от родителите на ответницата. Сочи, че през 2012 г. майката на
ищцата е декларирала съгласието си ответницата да посочи в документа си за
самоличност адреса на недвижимия имот. Излага, че преди повече от две години
родителите на ответницата са починали и ищцата се е съгласила след тяхната
смърт ответницата да продължава да ползва жилището безвъзмездно. Твърди, че по
силата на това неформално съглашение ответницата се е съгласила само да заплаща
комуналните разходи за ел.енергия, ВиК услуги и др.,
които произтичат от ползването на вещта. Излага, че никога не е смущавала
ползването на ответницата, но на няколко пъти не е допускана да влезе в имота,
като преди около година ищцата е поканила ответницата да освободи имота, защото
е решила да го използва лично. Твърди, че страните не са се разбрали по
отношение на освобождаването на имота и се били натрупали сметки за топлинна и
електроенергия, които не били заплащани редовно от ответницата, което е
наложило плащането им от ищцата и нейната майка. Сочи, че е изпратила писмена
покана чрез Български пощи до ответницата за освобождаване на имота, но същата
не е получена, което е наложило изпращането на нотариална покана, която следва
да се счита връчена на 05.02.2020 г. Твърди, че към настоящия момент дадения с
поканата едномесечен срок за освобождаване на имота е изтекъл, но изпълнение не
е последвало, което е наложило и предявяването на настоящия иск. Моли за
осъждане на ответницата да опразни имота.
Подробно изложение на фактическите твърдения и
правната квалификацията на претендираните права са обявени в писмения доклад,
връчен на страните с Определение 260810/14.09.2020 г.
По същество в съдебно заседание ищецът е поискал
от съда да постанови неприсъствено решение. Ответницата не е упражнила правото
си на защита.
По делото са представени писмени доказателства,
чиято автентичност не е оспорена, за право на собственост на ищцата върху
процесния имот, за регистрация на ответницата на същия административен адрес и
за плащане на сметки за топлинна и електроенергия на този адрес от последната.
Изпратена е и покана за освобождаване на имота.
Ответницата не е оспорила тези твърдения, нито
представените писмени доказателства.
Претенцията за опразване на предоставения по
силата на заем за послужване недвижим имот и предаване държането върху вещта, съдът
намира в значителна степен за вероятно основателна и следва да се уважи.
По тези съображения, съдът установява наличието
на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК,
поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.
Съответно на направеното искане за присъждане на
разноски, посочени по списък по чл. 80 ГПК, кореспондиращ на представени
доказателства за извършени от ищцата плащания по повод на водене на делото,
ответницата следва да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер от
80 лв. за заплатена държавна такса и 650 лв. за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 239,
ал. 2 ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА С.Д.С., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ОПРАЗНИ предоставения
и́ по силата на сключен неформален договор за заем за послужване недвижим
имот, находящ се на адрес: ***, като ПРЕДАДЕ ДЪРЖАНЕТО върху вещта на С.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 249, вр. чл. 248, вр. чл. 233 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 730 лв. /седемстотин и тридесет лева/, представляваща извършени от ищцата
разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра и преписи от него да се връчат
на страните.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: