Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 131 04.12.2020 год. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в открито съдебно
заседание на двадесет и трети
ноември две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов административно дело № 197 по описа за
2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 – 178 от Административно
процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118
от Кодекса за социалното осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на Ш. Н. Ш. с постоянен адрес *****, срещу Решение
№ Ц 2153-27-24 от 14.09.2020 год. на ръководителя на ТП на НОИ – Шумен. С него
е потвърдено разпореждане № 2113-27-1788#3 от 03.04.2020 год. на ръководителя на „ПО” при ТП на
НОИ –Шумен, с което на жалбоподателят е отказано отпускане на основание чл. 68,
ал. 3 от КСО на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст считано от 05.12.2019 год. Оспорващият
твърди, че административният орган неправилно не е зачел за действителен
осигурителен стаж периода, през който е отбил редовна наборна военна
служба от 31.08.1972 год. до 01.08.1975
год., като курсант в Полувисшия железопътен институт „Тодор Каблешков“, който е
военно учебно заведение към Министерството на транспорта. Позовава се на
действащите към момента на отбиване на военната служба нормативни актове в
областта на осигуряването. Твърди, че за него е възникнало правото на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, ако военната му
служба през този период се зачете за
действителен осигурителен стаж. Оспорващият иска от съда да отмени обжалваното
решение и потвърденото с него разпореждане, да върне преписката на
административния орган за ново произнасяне, като даде задължителни указания по
приложението на закона и да му присъди направените по делото разноски
Ответникът по оспорването – Ръководителят на ТП на НОИ
– Шумен, в писмено становище чрез процесуалния си представител – главен
юрисконсулт Л. Б.-И., оспорва
жалбата като неоснователна и моли съда са я отхвърли. В условията на
алтернативност моли съда да определи адвокатското възнаграждение до минимума
предвиден в наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи
проверка по реда на чл.168 от АПК, приема за установено следното:
Производството по издаване на оспорения акт е
започнало със заявление на оспорващия с вх. 2113-27-1788 от 05.12.2019
год. /л. 32-33 от адм.д. № 366/2020 г.
на АС – Шумен/ до директора на ТП на НОИ – Шумен за отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст. От приложеното към административната преписка удостоверение
от дирекция „Централен военен архив” гр. Велико Търново № 7419 от 05.10.2005 г.
/л.50/ е видно, че оспорващият е
завършил пълния курс на ПЖИ „Тодор
Каблешков” гр. София от 31.08.1972 год. до 01.08.1975 год. От описа на
осигурителния стаж /л.40/ е видно,
че за този период на оспорващия е
зачетен като осигурителен стаж от III–та
категория 2 год. наборна военна служба като срочно служещ в БА.
С разпореждане № 2113-27-1788#3 от 03.04.2020 год. /л. 51/ ръководителят на „ПО” при ТП на НОИ Шумен е отказал да
отпусне лична пенсия за ОСВ на оспорващия.
Административният орган е приел, че оспорващият има навършена възраст по чл.
68, ал. 3 от КСО, но няма без превръщане
15 години действителен осигурителен стаж. Зачел е осигурителен стаж от първа категория в размер
на 13 год. 08 м. и 24 дни и от трета категория 2 г. 10 м. и 05 дни. Приел е, че
общия осигурителен стаж без превръщане
на оспорващия е в размер на 16 г. 06 м. и 29 дни, от които действителен
осигурителен стаж в размер на 14 г. 06
м. и 29 дни. В разпореждането ръководителят на „ПО” не е посочил осигурителния стаж за кой период не е
действителен и на какво основание.
Задоволил се е да цитира само разпоредбата на $ 1, т. 12 от ДР на КСО, в
която е дадено легалното определение за „действителен стаж”. По делото не са
представени доказателства на коя дата разпореждането е връчено на
оспорващия. Същото е обжалвано пред
ръководителя на ТП на НОИ Шумен с жалба подадена
чрез пощенски оператор на 13.08.2020
год.
С Решение № Ц 2153-27-24 от 14.09.2020 год. ръководителят
на ТП на НОИ – Шумен е отхвърлил
жалбата. Административният орган е
приел, че жалбата е в срок, но е неоснователна. Счел е за спорен въпросът дали за оспорващият са налице или не са налице 15 години действителен
осигурителен стаж. Според ръководителя на ТП на НОИ Шумен ръководителят по „ПО” правилно е зачел 2 години осигурителен стаж от трета категория за периода, през който оспорващият е бил курсант в ПЖИ „Тодор
Каблешков” гр. София на основание чл. 44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж, както и че правилно не е зачел същия за действителен
осигурителен стаж, като се е позовал на разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на
КСО. Решението е връчено редовно на 06.10.2020 год., съгласно известие за
доставка на л. 57 , а жалбата срещу него е подадена на 09.10.2020 год.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата, като подадена от надлежна страна, срещу
индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване и в срока по чл. 118 ал. 1 от КСО, е
процесуално допустима.
Оспореният акт е издаден от компетентен по материя и
място орган, в изискуемата писмена форма и съдържа правни и фактически
основания. При неговото постановяване административният орган не е допуснал
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а и оспорващият
не твърди наличието на такива.
По отношение
съответствието на оспорения акт с материалния закон съдът намира
следното: Между страните няма спор по фактите. Не е спорно, че през периода от 31.08.1972 год. до 01.08.1975 год. оспорващият
е бил курсант в ПЖИ „Тодор Каблешков” гр. София. Не е спорно също, че това учебно заведение през
този период е със статут на военно учебно заведение към Министерството на
транспорта. С оглед на изложеното в
жалбата на Ш. съдът приема, че спорните въпроси са два.
Първият спорен въпрос е дали целият период на обучение
в това военно училище от 2 г. и 11 месеца следва да се зачете за осигурителен
стаж, а вторият - дали този осигурителен стаж следва да се зачете за
действителен осигурителен стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО.
От изложеното в жалбата на оспорващия следва, че
според него целият период на обучение от 2 години и 11 месеца следва да се
зачете както за осигурителен, така и за действителен осигурителен стаж. Административният орган пък счита, че от този
период като осигурителен стаж от трета категория следва да се зачете само 2 години като
наборна военна служба, но да не се
зачита като действителен осигурителен стаж.
За решаване на тези спорни
въпроси следва да се има предвид следното:
Съгласно чл. 68, ал. 3 КСО в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и
2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на
възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години
действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава
от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на
67-годишна възраст. За 2019 год., когато е подадено заявлението за пенсия, тази възраст е 66 години и 4 месеца.
Допълнителната разпоредба на § 1, т. 12 от ДР на КСО, която
дефинира понятието "действителен стаж" като действително изслуженото
време по трудово или служебно правоотношение, или времето, през което лицето е
работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за
инвалидност, старост и смърт, е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107
от 2014 г. и е в сила от 01.01.2015 г.
В настоящия случай се разглежда стаж, придобит през
времето от 31.08.1972 г. до 01.08.1975 г., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО
неговата действителност се преценява съобразно действащите до 31 декември 1999
г. разпоредби.
През този период военната
служба се регулира от разпоредбите на Закона за
всеобщата военна служба на Народна Република България (ЗВВСНРБ - отм.). Нормата на чл. 9 ЗВВСНРБ,
установява, че военната служба във въоръжените сили се състои от действителна военна
служба и служба в запаса. На действителна военна служба се намират маршалите,
генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите старшини и сержанти, приети за
кадър във Въоръжените сили, и всички срочно служещи от сержантския, войнишкия и
курсантския състав, които служат редовната си военна служба във Въоръжените
сили. Служещите редовната си военна служба от сержантския и войнишкия състав се
наричат срочнослужещи, а приетите на щатна служба след изслужване на редовната
военна служба - свръхсрочнослужещи. По отношение на редовната военна служба в чл. 21 ЗВВСНРБ
(отм.) е предвидено, че на редовна военна служба подлежат всички български
граждани, които в годината на набора навършват 18 години и са годни да служат
във Въоръжените сили или в Строителните войски. Съобразно чл. 24 от ЗВВСНРБ /
отм./ в редакцията през процесния период 1972-1975 год. срокът на редовната военна служба за времето
във всички родове войски е 2 години а във военноморските сили - 36 месеца (3
години).
По силата на разпоредбата на
чл. 81, ал. 1 от ППЗП
(отм.); , в относимата редакция (ДВ, бр. 102 от 1967 г.), за трудов стаж от III
категория се зачита времето, прекарано в редовна военна служба или трудова
повинност. Според чл. 44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж
Това третиране на редовната
военна служба е продължено и със сега действащите разпоредби на чл. 9, ал. 7 от КСО, съгласно която за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на
наборна или мирновременна алтернативна
служба и чл. 44, ал. 1 от НПОС, съгласно която за осигурителен стаж от трета
категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на
курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната
служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство,
независимо кога са положени.
От съвкупния анализ на
цитираните правни норми следва изводът, че в настоящия случай от целия период от 2 години и 11 месеца, през който
оспорващият е бил курсант в ПЖИ „Тодор Каблешков” гр. София, като осигурителен стаж от трета категория следва
да се зачетат само 2 години на
задължителната редовна наборна военна служба, предвид, че оспорващият е
постъпил във военното училище като навършил 18 години. В същия смисъл е
наложилата се съдебна практика, изразена в решение №
7017 от 29.05.2018 г.
на ВАС по адм. д. № 5105/2017 г., VI о., решение №
7667 от 19.06.2017 г.
на ВАС по адм. д. № 11758/2016 г., VI о., решение №
9885 от 25.07.2017 г.
на ВАС по адм. д. № 3343/2017 г., VI о., решение №
15867 от 21.12.2017 г.
на ВАС по адм. д. № 12707/2016 г. VI о. др.).
Предвид изложеното правилно ръководителят на
ТП на НОИ е приел, че като осигурителен стаж
от трета категория следва да се зачетат само 2 години от целия период на
обучение на оспорващия във военното училище.
Съдът намира обаче, че
административният орган в нарушение на материалния закон не е зачел този
осигурителен стаж като действителен.
В процесния период 1973 г. -
1975 г. наборната военна служба в България е била действителна и задължителна
за мъжете, съгласно чл.1 и чл. 3 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република
България /обн. Изв.
бр. 13 от 14.02.1958 г., отм. ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г., в сила от
27.02.1996 г. /., т. е., същата е представлявала обективно и неотстранимо по
волята на дадено лице препятствие същото да полага труд, който да представлява основание
за неговото осигуряване и съответно за придобиването на осигурителен стаж по
смисъла на сега действащото законодателство. Предвид изложеното, положеният от
Ш. Н. трудов стаж от ІІІ-та категория по
време на редовната му военна служба е период, през който той е работил без
трудово правоотношение, но който по силата на закона е признат за действителен
стаж.
След като стажът на редовна военна служба, положен от
жалбоподателя за процесния период, се зачита за действителен трудов такъв,
съгласно действащите към този период разпоредби, и е положен след навършването
на пълнолетие от негова страна, при действието на нормата на чл. 81 от ППЗП (отм.), то с
оглед разпоредбата на § 9, ал. 1 КСО, същият следва
да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на §. 1, т. 12 от ПЗР на КСО. Като
не е сторил това, административният орган е нарушил материалния закон.
В този смисъл е и трайната
съдебна практика на Върховния административен съд, Шесто отделение - Решение № 806
от 17.01.2013 г. по
адм. д. № 11816/2012 г.; Решение № 28
от 03.01.2013 г. по
адм. д. № 9460/2012 г.; Решение №
4930 от 26.04.2016 г.
по адм. д. № 1961/2016 г.; Решение №
9471 от 17.07.2017 г.
по адм. д. № 7470/2016 г.; Решение №
15446 от 11.12.2018 г.
по адм. д. № 6749/2018 г.; Решение №
11681 от 03.10.2018 г.
по адм. д. № 10591/2017 г.; Решение №
6845 от 08.05.2019 г.
по адм. д. № 4145/2018 г.; Решение №
4842 от 02.04.2019 г.
по адм. д. № 10942/2018 г.; Решение № 8524 от 6.06.2019 г. по адм. д. №
2326/2019 год.; Решение № 15245 от 12.11.2019 г. по адм. д. № 2957/2019 г.;
Решение № 15601 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2021/2019 г., Решение №
14517 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6444/2020 г.
Предвид изложеното, оспореният административен акт се
явява постановен в нарушение на
материалния закон, поради което същият следва да бъде отменен на основание чл.
172 ал. 2 от АПК. На основание чл. 173 ал. 2 от АПК административната преписка
следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне при
съобразяване с указанията по тълкуване на закона, дадени с
настоящото решение.
С оглед изхода на делото искането на оспорващия за
присъждане на направените по делото разноски, като своевременно направено е
основателно, но недоказано по размер. По
делото липсват доказателства за
сторените от оспорващия разноски по
делото. С оглед на това искането следва да се отхвърли.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № Ц 2153-27-24 от
14.09.2020 год. на ръководителя на Териториално поделение на Националния осигурителен институт- Шумени
потвърденото с него разпореждане № 2113-27-1788#3 от 03.04.2020 год. на Ръководителя по “Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ – Шумен.
ВРЪЩА административната преписка на административния
орган за ново произнасяне по същество, съобразно указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на това решение.
ОТХВЪРЛЯ искането на оспорващия за присъждане на
направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в срок от
14 дни от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/