Определение по дело №479/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на Глава ХХVІІІ ГПК „Поставяне под запрещение” и е образувано по предявен иск от М. М. от Г. К. за поставяне под запрещение на Х. М. М. от Г. К., с правно основание чл. 5, ал.1 от Закона за лицата и семейството.

Ищецът твърди, че Х. М. М. е негова сестра, която повече от 25 години живее в дома му, със семейството му. Ищецът твърди, че още от ранна детска възраст сестра му изоставала в своето физическо и психично развитие. Проходила и проговорила с голямо закъснение. Забавянето в психо­физиологичното й развитие създало големи трудности на Х. и в училище, така че тя започнала да изостава, да не усвоява и да не възприема преподавания училищен материал. Това принудило родителите им да вземат решение тя да напусне училище и да остане в къщи и да бъде отглеждана в домашна среда. Докато били живи те изцяло се грижели за нея заедно с помощта и на всички останали техни братя. Така, Х., макар и с трудности и усилия усвоила навици, позволяващи й да се обслужва самостоятелно в домашна обстановка, като след подканяне се включвала дори в леки битови дейности. Имала създадени също така и задоволителни хигиенни навици. КоÝтактите й били ограничени предимно в общуване с близки от семейството. Положението и състоянието на Х. обаче с годините постепенно се влошавало, което наложи тя неколкократно да постъпва в психиатрична болница. На моменти тя ставала безповодно дразнима, конфликтна и агресивна спрямо близките и съседите си като безпричинно чупела предмети, замервала ги с камъни. Дезориентирана била за място и време. С експертно решение № 0355/ 28.02.2012г тя била освидетелствана от ТЕЛК за психични заболявания при „Център за психично здраве Стара Загора" ЕООД, където й била поставена диагноза лека умствена изостаналост. Във връзка с удостоверяване на състоянието й от лекуващия й психиатър било издадено медицинско удостоверение от 05.09.2013г., от което се установило, че сестра му не е в състояние да се грижи и защитава своите работи и интереси, да разбира свойството и значението на постъпките си. Болестното състоянието, в което сестра му се намирала я поставило в невъзможност да се справя самостоятелно в обществото и външния свят. Същата, поради болестта си била неспособна да осъзнава нуждата от извършване необходими и полезни действия за себе си, да взема правилни решения, да ръководи постъпките си и контролира поведението си в свой интерес. Предвид изложените фактически обстоятелства, за ищеца, като неин брат се пораждал правен интерес да поиска с настоящата искова молба поставянето й под запрещение, с цел да бъдат предпазени интереси й. По изложените съображения, ищецът моли съда да постанови решение за поставяне под пълно запрещение на ответницата Х. М. М.. В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба. С оглед на събраните по делото доказателства изменя искането си от поставяне на ответницата под пълно запрещение в ограничено такова.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, отговор на исковата молба от ответницата Х. М. М. от Г. К. не е постъпил. В съдебно заседание, назначеният особен представител – служебен защитник на ответницата М. А. К.Т. от АК-К. изразява становище, че с оглед събраните по делото доказателства, искът се явява допустим, като са налице предпоставките за поставянето на лицето под ограничено запрещение.

В съдебно заседание представителят на О. П. – К. дава заключение, че са налице предпоставките за поставяне на ответницата Х. М. М. под ограничено запрещение.

Окръжният съд, за да се произнесе, взе предвид:

За да придобие лични впечатления съгласно разпоредбата на чл.337 ГПК, съдът разпита лицето Х. М. М., чието поставяне под запрещение се иска, като формира извод, че е налице отклонение от нормалната психика, но състоянието й не е така тежко, щото да я лишава изцяло от възможността да се грижи за своите работи. За това съди от сравнително подредените и разумни обяснения на поставените въпроси. Така, може да се направи извод, че лицето има изградени елементарни навици, свързани с грижата за собствената й хигиена и външен вид макар и с напомняне от страна на близките й. Извършва дребни домакински дейности, като миене на чинии, почистване на пода с метла, пране на някои по-дребни дрехи и др. подобни. Познава дребните пари, отива до магазина сама, като изпълнява дребни поръчки, за които снаха й дава точна сума. Не разпознава едрите банкноти и не може да смята с тях. Общува с ограничен кръг от хора – само в семейството си /брат си – ищецът, и неговата съпруга/ и с най-близките си съседи, и най-вече със съседката си Й.К., която я довела и тук /бел. съда- в съдебната зала за изслушването й/. Не може да приема сама лекарствата си, защото това е сложно действие за нея. Ежедневно й ги дава брат й. Той я води на лекар. Живее с брат си и снаха си, има им пълно доверие, съзнава, че без техните основни и ежедневни грижи не може да се справи сама. Разчита това да продължи и за в бъдеще. Обяснява, че когато отива някъде, се страхува и вълнува; че, понякога в нея има много емоция и тогава не иска нищо да прави.

От разпита на брата на лицето, чието поставяне под запрещение се иска- М. М. М. се установява, че сестра му Х. М. живее в семейството му от смъртта на родÞтелите им, - от преди 22 години. Проговорила на седемгодишна възраст. Тръгнала на училище, но не могла да се справи с материала за първи клас и родителите я спрели. Грижи за хигиената си полагала само с негово настояване и на съпругата му. Х. помагала при засаждането на двора, откъсвала тревите. При повишаване на тон ставала агресивна и нападала, но й минавало бързо. Била регистрирана в психиатрията от дете и сега отново била регистрирана. Ако не вземела лекарствата - нито спяла, нито общувала. Отскоро започнал да получава пенсията й, защото преди това я водил за пенсията, да я взимат заедно, но тя забравяла парите на гишето. Нямала интерес да си вземе парите. Който познат минел, и й направи някой комплимент, тя му давала пари и даже не знаела колко пари дава. Сама не можела да си приготвя храната. Пращали я за хляб, за сол, но й давали точно пари. Раздавала от вкъщи вещи, давала на комшиите дърва. Снахите й давали нови дрехи, а тя ги подарявала на други хора.

Тъй като разпитът на Х. М. и брат й се оказа недостатъчен, съдът събра други доказателства: писмени и гласни и изслуша вещо лице, съобразно разпоредбата на чл. 338, ал.1, предл. второ ГПК.

От заверено копие на удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт № 0060/26.01.1946 година от Община – К. се установява, че ответницата Х. М. М. ЕГН *, е род. на 22.01.1946 година от родители: майка – К.М.С. и баща М. Р.К.и към датата на завеждане на иска е 47 годишна. От удостоверение за родствени връзки № 814/18.09.2012г., изд. от Община К. се установява, че ищецът М. М. М. е брат на ответницата Х. М. М..

Прието по делото като доказателство е заверено копие от експертно решение № 0355/20.02.1012г., изд. от Център за психично здраве – Стара Загора” ЕООД за освидетелстване от ТЕЛК, при което е приета 77% ст. увреждане. Посочена пожизнена степен на увреждане. Водеща диагноза – лека умствена изостаналост. Заболяване: лека умствена изостаналост. Значително нарушение в поведението, изискващо внимание или лечение. МБС. Състояние след ИМИ в БЛСМА. Микропирамидна симптоматика в дясно.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка Й.В.К., съседка на страните се установяват изложените по – горе обстоятелства: че ответницата живее с ищеца и съпругата му; че те изцяло и основно полагат грижи за нея – както за ежедневните й нужди – да е нахранена, изкъпана, с чисти дрехи; така се грижат и за здравето й- водят я на лекар, дават й предписаните лекарства. Свидетелката потвърждава данните по делото, че ответницата не знае стойността на парите – имало случаи, в които раздавала пари от пенсията си; или я забравяла. Когато се налагало да отсъства, брат й оставял хладилника зареден с всички необходими продукти; оставял пари и на магазинера, а Х. отивала и вземала каквото й потрябва, но обикновено купувала само хляб. Х. познавала само тяхната улица, не познавала града. Не можела да чете, да пише, да смята, не била ориентирана за времето. За да се нахрани й казвали колко е часа. Нямала познания и интереси за околния свят.

Показанията на св. Г.Д.Г. съдът не обсъжда, тъй като същите не са значими с оглед изясняване на обстоятелствата по делото.

От приетото по делото заключение на назначената съдебно-психиатрична експертиза и от разпита на вещото лице Д. Н.У. в съдебно заседание се установява, че Х. М. М. страда от лека умствена изостаналост. Със значително нарушение в поведението, изискващо внимание и лечение. С ограничени годности да се грижи за себе си. С намалена способност да разбира свойството и значението и да се грижи за работите си, да ръководи действията си при получаване, придобиване и разпореждане с движимо и недвижимо имущество, сама да защитава личните си и имуществените си интереси.

От установените по-горе факти се налагат и следните прави изводи: ищецът е от кръга на лицата по чл. 336 ГПК, които разполагат с активна легитимация да предявят иск по този ред – близък роднина /брат/. Съгласно Решение № 668/14.03.1970г., ІІ г.о. на ВС, „близки роднини” по смисъла на чл. 336, ал.1 ГПК са роднините на лицето, чието поставяне под запрещение се иска, които се намират с него в родство по права или съребрена линия до ІV степен”. Искът е с правно основание чл. 5 от Закона за лицата и семейството за по±тавяне на лицето Х. М. М. под пълно запрещение, като искането в хода на съдебните състезания, с оглед събраните по делото доказателства, се поддържа от пълномощника на ищеца като такова за поставяне на лицето под ограничено запрещение по смисъла на чл.5, ал.2 ЗЛС. Следва да се посочи, с оглед постоянната съдебна практика, че исканията за поставяне под пълно или ограничено запрещение не са два самостоятелни иска, по всеки от които съдът да се произнесе с отделни решения, а се касае за един иск. Когато е направено искане за поставяне на едно лице под пълно запрещение, съдът е длъжен да обсъди данните по делото както с оглед поставянето му под пълно запрещение, така и с оглед поставянето му под ограничено запрещение, защото искането за поставянето на лицето под пълно запрещение обхваща и искане за поставяне под ограничено запрещение. При предявен иск за поставяне дадено лице под пълно запрещение поради слабоумие или душевна болест, ако съдът констатира при разглеждане на делото, че не са налице предпоставките за поставянето му под пълно запрещение, а са налице условията за поставяне под ограничено запрещение, следва да издаде решение, с което да го постави под ограничено запрещение. / Решение № 1659 от 17.VII.1972 г. по Г. д. № 1165/72 г., II г. о. Решение № 976а от 29.IX.1994 г. по Г. д. № 499/94 г., II г. о., Решение № 2097 от 29.IХ.1960 г. по Г. д. № 4915/60 г., II г. о./. На следващо място, предмет на иска за поставяне под запрещение на едно лице е дееспособността му, а основанието на този иск е наличие на душевна болест или слабоумие и невъзможност на страдащия от такава болест да се грижи за своите работи. Страданието на едно лице от слабоумие или душевна болест (медицински критерий) следва да е в причинна връзка с неспособността (съответно ограничената способност) на лицето, поради това негово състояние да се грижи за работите си (юридически критерий). В случая са налице кумулативно и двете изисквания. Ответницата страда от лека умствена изостаналост, вследствие на която е със значително нарушение в поведението, изискващо внимание или лечение. Ответницата М. не разбира цялостно свойството и значението на постъпките си и не може да се грижи пълноценно за своите интереси и да ги защитава в пълен обем. Ответницата е придобила умения в известна степен да се грижи за чисто физическите си нужди, изградила е и някои елементарни практически умения, необходими в ежедневието й. Извършването им обаче изцяло е под наблюдението и съдействието на брат й и снаха й. Към пенсията си като единствен доход се отнася безкритично, като не е в състояние да се разпорежда с нея в свой интерес, тъй като я раздава или забравя. Не е в състояние да се грижи и за здравето си, тъй като е безкритична. Несъмнено се установи по делото, че за цялостна защита и грижа на интересите на ответницата в това число и във връзка с нейното лечение, се нуждае от помощта на своите близки. Т.е. установеното слабоумие при ответницата Х. под формата на лека умствена изостаналост, ограничената способност да се грижи за работите си и причинната връзка между тях са основание за поставянето й под ограничено запрещение. В този смисъл следва да се постанови и съдебното решение.

На основание чл.338, ал.3 от ГПК, във вр. с чл. 157, във вр. с чл. 153, ал.2, предл. второ от Семейния кодекс, след влизане в сила на решението, препис от същото следва да се изпрати на органа по настойничеството и попечителството по постоянния адрес на лицето- при Община К., за учредяванена попечителство.

Воден от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОСТАВЯ под ограничено запрещение Х. М. М., ЕГН *, от Г. К., ул. „Б. № *.

След влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати на органа по настойничеството и попечителството при Община К., за учредяванена попечителство на Х. ╠. М., ЕГН *, от Г. К., ул. „Б. №*.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд, Г. Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: