Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 317 28.01.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12775 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 240 и чл. 99 от ЗЗД.
Ищецът „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи” № 10, представлявано от у. Р. В., чрез п. си ю. Е. Е., е предявил против Н.Й.С., ЕГН: **********,***, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 650 лева- главница по договор за кредит № ***, сключен с „4финанс“ ЕООД, прехвърлен с договор за цесия от 01.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба- 31.07.2019 г. до изплащане на вземането.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище по иска, не е изпратил свой процесуален представител на първото по делото съдебно заседание, не е ангажирал доказателства и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
В исковата молба е посочено, че на 27.02.2015 г. между ответника и „4финанс“ ЕООД бил сключен договор за кредит № *** по реда на чл. 6 от ЗПФУР, при спазване на съответните процедури. Кредитополучателят подал заявка за отпускане на кредит след регистрация в системата „Вивус“, като имал цялата преддоговорна информация- стандартен европейски формуляр, общи условия, проект на договора. С натискане на бутон „подпиши“ се считало, че той е подписал договора, както и, че се е запознал с ОУ. На ответника бил опуснат заем в размер на 500 лева, за срок от 30 дни, като сумата била получена от лицето чрез превод в Изипей. На 07.03.2015 г. ответникът поискал допълнително сумата от 150 лева, която също била отпусната чрез превод през Изипей, при начислени обаче допълнителни такси. Падежната дата на кредита била 29.03.2015 г., към която освен главницата от 650 лева, се дължали още: такси- 98, 16 лева, лихва- 20, 54 лева, а поради забавата- и наказателна лихва по т. 13.3. б. „а“ от ОУ към кредита. До длъжника били изпратени три напомнителни писма, всяко от които се таксувало по 10 лева, но въпреки отправените покани, изпълнение липсвало. На 01.02.2018 г. се сключил договор за цесия, с който вземането по кредита било прехвърлено на ищеца. До ответника било изпратено на адреса му препоръчано писмо за уведомяване за прехвърлянето, но пратката била върната като „преместен“. С исковата молба се търси осъждане само за главницата по кредита. Претендират се и разноските по делото.
С писмена молба, постъпила преди първото съдебно заседание, ищецът чрез пълномощника си моли за постановяване на неприсъствено решение, тъй като счита, че за това били налице предвидените в чл. 238 от ГПК предпоставки.
Като писмени доказателства по делото са приети копия от договора за кредит и ОУ, ведно с превода на сумата по кредита, както и документация по извършената цесия- договор, потвърждение, пълномощно и уведомление с писмо.
Препис от исковата молба е бил редовно връчен чрез работодателя на ответника на 06.11.2019 г., като ответникът е бил редовно призован за първото по делото заседание на същия адрес чрез получена пак там призовка на 06.01.2020 г. В изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.
На
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за настоящото
производство, които се претендират, за тях да е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства, че те са действително дължими- внесена държавна
такса за образуване на делото в размер на 50 лева (лист 24) и дължимо юрисконсултско възнаграждение в минималния
размер от 100 лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК, които разходи следва да се възложат в
тежест на ответника.
Поради изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.Й.С., ЕГН: **********,***, да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи” № 10, представлявано от у. Р. В., чрез пълномощника си ю. Е. Е., сумата от 650 (шестстотин и петдесет) лева- главница по договор за кредит № ***, сключен с „4финанс“ ЕООД, прехвърлен с договор за цесия от 01.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба- 31.07.2019 г. до изплащане на вземането, както и направените разноски по настоящото дело, възлизащи в размер на сумата от 50 (петдесет) лева- за държавна такса и на сумата от 100 (сто) лева- за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ :/П/
Вярно с оригинала!ВГ