Определение по дело №152/2021 на Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№260464

 

гр. Пловдив, 18.02.2021г.

 

ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, XIV състав в закрито заседание на осемнадесети февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ

                    ИВАН АНАСТАСОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов възз.ч.гр.д. № 152 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ЕООД против определение № 9331/16.12.2020г. по ч.гр.д.№ 16847/2020г. на ПдРС, ХІІІ гр.с., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против А.Д.М. за сумата от общо 4112,87 лева, от които 1590,21 лева- главница по договор за потребителски кредит № 30036032785/29.03.2019г., 603,45 лева- договорно възнаграждение за периода от 05.10.2019г. до 02.10.2020г.– дата на предсрочна изискуемост, 1919,21 лева- възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, 151,41 лева- лихва за забава за периода от 06.05.2019г. до 02.10.2020г., 49,09 лева  законна лихва за периода от 02.10.2020г. до 14.12.2020г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението до изплащането на вземанията и разноски.

В частната жалба се сочи, че не е налице нито едно от основанията по чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК за постановяване на обжалваното разпореждане, като отхвърлените искания на дружеството- жалбоподател нито противоречат на закона или добрите нрави, нито се основават на неравноправни клаузи, нито е налице обоснована вероятност да са налице такива неравноправни клаузи. Твърди се, че не е налице нито един от трети критерия за неравноправност на договорни клаузи по чл.143 от ЗЗП. Заповедният съд неправилно не отчел разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗЗП, предвиждаща, че преценката относно неравноправността на определена договорна клауза не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. Твърди се, че с пакета от допълнителни услуги на потребителя са предоставени реални услуги, чиято цена съответства на тази по договора. Спазени били всички императивни законови изисквания досежно ГПР, като ясно била изложена методиката при формирането му. Не било налице също така основание клаузата за договорна лихва да бъде приета за неравноправна, тъй като нямало законово ограничение за договаряне на възнаградителна лихва в размер, надхвърлящ този на законната лихва. Единственото ограничение било по отношение на ГПР, който не следвало да надхвърля петкратния размер на законната лихва. Договорената възнаградителна лихва от 39,10 % била значително под петкратния размер на законната лихва.

Пловдивският окръжен съд, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото констатира следното:

Производството по ч.гр.д.№ 16847/2020г. на ПдРС, ХІІІ гр.с. е образувано по заявление по чл.410 от ГПК от „Профи кредит България“ЕООД, с което е поискано издаването на заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от общо 4112,87 лева, от които 1590,21 лева- главница по договор за потребителски кредит № 30036032785/29.03.2019г., 603,45 лева- договорно възнаграждение за периода от 05.10.2019г. до 02.10.2020г.– дата на предсрочна изискуемост, 1919,21 лева- възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, 151,41 лева- лихва за забава за периода от 06.05.2019г. до 02.10.2020г., 49,09 лева  законна лихва за периода от 02.10.2020г. до 14.12.2020г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението до изплащането на вземанията и разноски. Към заявлението е приложено заверено копие от горепосочения договор за потребителски кредит № 30036032785/29.03.2019г., ведно с общите условия на дружеството- кредитодател.

Съгласно чл.411, ал.2 от ГПК, заповедният съд може да откаже издаването на заповед за изпълнение, когато 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България. С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е оставил без уважение искането по заявлението по чл.410 от ГПК по мотив на това, че с договора за потребителски кредит от 29.03.2019г. се претендират суми за възнаграждение за допълнителни услуги, които увеличават размера на претендираните суми, като клаузата за заплащане на тези услуги противоречи на добрите нрави. По- конкретно се сочи, че добрите нрави са такива критерии за норми на поведение, които не позволяват по никакъв начин неравноправно третиране на икономически по- слабите участници в оборота и използването на недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг.

Допълнителните услуги са описани в т.15 от общите условия на дружеството- кредитодател. Те са следните: 1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2. Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4. Възможност за смяна на дата на падеж; 5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. По отношение на услугите по т.т.1- 4 на първо място следва да се отбележи, че същите са свързани с договора за потребителски кредит и в частност с усвояването и управлението на същия, за каквито услуги разпоредбите на чл.10а, ал.1 и ал. 2 от ЗПК не допускат събиране на такси и комисионни от кредитора.

Отделно от горното съдът намира, че тези услуги се явяват безпредметни и са договорени единствено с цел да бъде набавено допълнително възнаграждение за кредитодателя. При положение, че споразумението за закупуване на пакет от допълнителни услуги се подписва не по- рано от датата на подписване на самия договор за потребителски кредит, приоритетното разглеждане на договора за кредит е напълно безсмислено, защото той вече е разгледан и подписан. Срокът за изплащане на договорените парични средства на потребителя следва да е уговорен в самия договор, а и понятието „приоритетно“ не предполага конкретен срок за изплащане, поради което и не създава по- благоприятни условия за потребителя спрямо тези, които би следвало да са договорени със самия договор. Възможностите по т.т.2- 4 от споразумението за допълнителни услуги съществуват и без подписване на същото. Реализирането им не зависи само от волята на потребителя, а от взаимното съгласие на страните. Конкретно за отлагането и намалянето на погасителни вноски са предвидени определени предпоставки, наличието на които е предоставено на преценката на кредитодателя / в т.15.3.4, изр.2 изрично е предвидено, че намалянето на вноски влиза в сила от момента на одобряване на заявлението от страна на кредитора/. Относно т.5 следва само да се отбележи, че със същата се обещават неопроделени преференции при евентуалното ползване на последващ потребителски кредит. В т.15.5.1 от общите условия е записано, че „съгласно вътрешните си правила и без допълнително кандидатстване от страна на клиента, кредитодателят може да одобри клиента за отпускане на следващи парични средства, за което кредитодателят ще уведоми по подходящ начин клиент“. Не е ясно, как клиентът ще бъде одобрен за следващи парични средства, без да е кандидатствал, т.е. без да ги е поискал, и съответно при какви условия ще стане това- размер на кредита, срок за изплащане и др..

Възнаграждението за пакета допълнителни услуги в размер от 1919,21 лева надхвърля сумата на кредита- 1700 лева, значително оскъпява кредита и дава основание да се счита, че посочените в договора размер на възнаградителна лихва и ГПР са некоректни в противоречие с изискванията на чл.11, ал.1, т.т.7, 9 и 10 от ЗПК. Това обстоятелство от своя страна обосновава наличието на предпоставките по чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК за отхвърляне на заявлението. Ето защо, обжалваното определение ще следва да бъде потвърдено.

Предвид гореизложеното, съдът 

 

 

 

 

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 9331/16.12.2020г. по ч.гр.д.№ 16847/2020г. на ПдРС, ХІІІ гр.с., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя „Профи кредит България“ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против А.Д.М. за сумата от общо 4112,87 лева, от които 1590,21 лева- главница по договор за потребителски кредит № 30036032785/29.03.2019г., 603,45 лева- договорно възнаграждение за периода от 05.10.2019г. до 02.10.2020г.– дата на предсрочна изискуемост, 1919,21 лева- възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, 151,41 лева- лихва за забава за периода от 06.05.2019г. до 02.10.2020г., 49,09 лева  законна лихва за периода от 02.10.2020г. до 14.12.2020г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението до изплащането на вземанията и разноски.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ: