МОТИВИ
към присъда от 11.08.11 г. по НОХД № 992/11 г. на ВРС:
Против подсъдимия О.Л.Т. *** е внесен обвинител акт от ВРП
затова, че за времето от 19 до 22.03.11 г., в гр.***, чрез повреждане на
преграда, здраво направена за защита на имот /извадена халка на катинар на
входна врата/ е отнел чужди движими вещи – 1 бр.медна пръскачка, 1 бр. меден
котел от 10 л., 1 бр.кожена каишка, 1
бр.брезентов колан, 5 кг.червен лук, 1 бр.метална ламаринена рамка на обща
стойност 142.95 лв. от владението на Р.И.Б.,
без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено повторно в немаловажен случай-престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7, вр.чл.194, ал.1 НК.
Подсъдимия
се признава за виновен по повдигнатото обвинение, като в съдебно заседание на 11.08.11
г. по решение на съда е даден ход на делото при условията и по реда на чл.370
сл.НПК.Същия е направил пълни самопризнания на фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и с определение на основание чл.372,
ал.4, вр.чл.371, т.2 НПК съдът е обявил, че същото ще се ползва при
постановяване на присъдата без да се събират наново доказателства.
От страна на пострадалия свидетел и
след изрично разясняване на правата по чл.76 и чл.84 НПК е заявено изрично
нежелание за възползването му от тези права.
Участващият по делото прокурор поддържа
внесеното обвинение без изменения и пледира за налагане на наказание при баланс
на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Подсъдимият лично и със назначения си
служебен защитник пледират за налагане на наказание при значителен превес на
смекчаващи вината обстоятелства.
След
преценка на обстоятелствената част на обвинителния акт, направеното от
подсъдимия самопризнание и приобщените доказателства, събрани на досъдебното
производство, съдът намери за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият О.Т. е 25–годишен, с
начално образование, семеен с едно малолетно дете, осъждан, с лоши
характеристични данни по местоживеене.Последното му осъждане е по НОХД№486/06
г. на ВРС за извършено престъпление по чл.195 НК с наложено наказание девет
месеца лишаване от свобода, условно за срок от три години, като съдебният акт е
влязъл в сила на 20.06.07 г.
Св.Р.Б. ***.Към къщата имало изградено
избено помещение с отделен вход, заключен с катинар и в което свидетеля
съхранявал зимнина и селскостопански сечива.За последен път, свидетеля посетил мазето
си на 19.03.11 г., след което заключил помещението с катинар.
На неустановена дата в
периода 19-22.03.11 г., подсъдимия Т.,***, решил да извърши кражба на вещи от
мазето на Б..За целта взел със себе си пригодена детска количка и се отправил
към мазето.Т. със сила издърпал едната халка на катинара и така успял да
проникне в помещението, откъдето изнесъл 1 бр.медна пръскачка, 1 бр.меден
котел-10 литров, 1 бр.кожена каишка с дължина 6 м., 1 бр.брезентов колан с
дължина 2.90 м., 5 кг.червен лук и 1 бр.метална рамка от плътна ламарина с
размери 70/80 см.Подсъдимият прехвърлил тези вещи през оградата, натоварил ги в
количката и се отправил към дома си, а впоследствие
продал отнетите метални вещи на непознати лица, а лука употребил в домакинството си.Кожените
каиш и колан са били предадени доброволно от подсъдимия на полицейските органи
в хода на разследването и съответно върнати на пострадалия срещу разписка.
Събразно заключението на приетата от
съда СОЕ, общата стойност на инкриминираните вещи възлиза на 142.95 лв.
Горната фактическа обстановка се установява изцяло и
безпротиворечиво от всички събрани и приобщени по съответния процесуален ред от
съда доказателства- обясненията на подсъдимия, подкрепени пряко от св.показания
на Р.Б.,***, заключение на СОЕ ,
протоколи за доброволно предаване, разписка, характеристика и свидетелство за
съдимост на подсъдимия.Всички тези доказателства в своето единство е логическа
взаимовръзка изясняват по несъмнен начин всички обстоятелства имащи съществено
значение за правилното решаване на делото- факта на извършване на деянието,
неговото авторство и начин на извършване, субективното отношение на дееца към
извършеното и неговата личност.
Въз основа на възприетите фактически положения, съдът
намери за безспорно установено, че престъплението за което е повдигнато
обвинение е извършено от подсъдимия и са налице всички обективни и субективни
признаци квалифициращи това престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и 7, вр.чл.194,
ал.1 НК, а именно: на инкиримираните дата и място, подс.Т. е отнел от
владението на собственика Р.Б. описаните по-горе движими вещи на обща стойност 142.95
лв. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, което
намерение в случая е било и пряко манифестирано чрез последващите
разпоредителни действия с вещите.С оглед доказания начин на отнемане на вещта –
чрез извадена халка на катинар на входната врата, имащ характер на преграда
здраво направена за защита на имот, то и деянието се явява извършено при условията
на чл.195, ал.1, т.3 НК.Едновременно с това и доколкото се установи, че към
инкриминираната дата, Т. е бил осъждан по НОХД№486/06 г. на ВРС за същото по
вид престъпление, то са налице и квалифициращите обстоятелства по чл.195,
ал.1,т.7 НК.Престъплението е извършено с пряк умисъл, като подсъдимия е
съзнавал обеществената опасност на поведението си и последиците от него и е
целял пряко настъпването им.
След като призна подсъдимия за виновен по предявеното
обвинение и при спазване на императивната разпоредба на чл.373, ал.2 НПК,вр.чл.58а,
ал.1, вр.чл.54 НК,съдът отчете като отегчаващи вината обстоятелства предходните
осъждания на подсъдимия /извън това квалифициращо настоящето престъпление като
повторно/ и лошите характеристични данни по местоживеене.Като смекчаващи вината
обстоятелства се отчетоха младата възраст, изразеното съжаление и самокритичност,
оказано съдействие за изясняване на случая, социален и семен статус /семеен, с
3 –месечно дете, безработен/, ниската стойност на откраднатите вещи и
направените многократни опити за възстановяването на щетите на пострадалия,
останали неуспешни поради некоректното поведение на самия пострадал.Значителния
превес на смекчаващите вината обстоятелства мотивира съда да определи на
подсъдимия наказание от една година лишаване от свобода, а след задължителната
редукция с 1/3-та като краен резултат да наложи наказание от осем месеца
лишаване от свобода. На основание чл.61,т.2 ЗИНЗС, съдът постанови това
наказание да се изтърпи ефективно при първоначален строг режим в затворническо
общежитие от закрит тип.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.189, ал.3 НПК, в тежест на подсъдимия съдът присъди направените по делото
разноски в размер на 20.00 лв.
При горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: