РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. **********, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румен Ат. Стойнов
при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова
като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело №
20231880100202 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от А. Г. Г. от
гр. С., ж.к. „...”, бл. , вх. , ет. , ап. , ЕГН **********, чрез пълномощник,
против А. С. Г. от гр. С., ул. „...” № , ЕГН **********. Ищецът твърди, че
страните по делото са наследници на Г. П. Й. – Е. С., починала на ..... г. В
исковата молба се посочва, че на .... г., след смъртта на Й. на ...... г., ответникът
като негов пълномощник е дарил на себе си правото на собственост върху
недвижим имот в гр. С., състоящ се от дворно място и изградената в него
масивна двуетажна жилищна сграда. С оглед на изложеното се иска сделката
да се прогласи за нищожна – до размера на наследствената част на ищеца, а
дареният имот да бъде допуснат до делба при равни квоти между страните.
Правната квалификация на предявените искове е по чл. 26, ал. 2, предл. второ
от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и по чл. 69 от Закона за
наследството (ЗН).
Писмен отговор е подаден от ответника, чрез пълномощник.
Представено е съдебно удостоверение, видно от което на ... г. бащата на ищеца
се е отказал от наследството на своята майка. От страна на А. Г. е предявен
насрещен иск срещу ищеца. С него е поискано съдът да приеме за установено
спрямо А. Г., че А. Г. е собственик на процесния имот. С молба от 18.09.2024
г. е уточнено, че правото на собственост е придобито по давност за периода от
2012 г. до 2022 г., евентуално ½ идеална част е придобита по давност, а
другата ½ по наследство. Правната квалификация е по чл. 124, ал. 1, пр. 2 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
По насрещния иск е подаден писмен отговор от първоначалния ищец. В
него не се оспорва обстоятелството, че бащата на А. Г. се е отказал от
1
наследството на своята майка. Последната е сестра на Г. Й. и е починала ...
години преди него, а бащата на А. Г. е починал на ..... г., т.е. преди вуйчо си.
Предмет на иска за делба и за собственост е УПИ Х-16 с площ от 755
кв.м., находящ се в кв. 29 по ПУП на гр. С., заедно с построената в него
масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 42 кв.м. и
разгъната застроена площ от 78 кв.м., а на отрицателния установителен иск за
нищожност е договор за дарение на недвижим имот от ..... г., обективиран в
нотариален акт № 35, т. II, рег. № 1689, н.дело № 213/2012 г. на нотариус
вписан в регистъра на Нотариалната камара под № .
Делбеното производство е особено исково производство, развиващо се в
две фази и при спазването на специалните процесуални правила, предвидени в
Част първа, Глава двадесет и девета на ГПК. Съгласно едно от тези специални
правила / чл. 342 ГПК / в първото заседание във фазата по допускане на
делбата всеки от сънаследниците може да възрази против правото на някой от
тях да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и против
включването в наследствената маса на някои имоти. Това може да бъде
осъществено с различни процесуални средства, включително чрез предявяване
на възражение за придобивна давност на някой от наследствените имоти или
на насрещен иск от някой от наследниците за придобиване на изключителна
собственост върху делбения имот на основание, което изключва
съсобствеността с останалите наследници. Когато е предявен такъв насрещен
иск за собственост, е налице обективно съединяване на искове, по които съдът
е длъжен да се произнесе с едно общо решение – за допускане или отхвърляне
на иска за делба и за уважаване или отхвърляне на предявения насрещен иск.
По делото са разпитани свидетели, събрани са писмени доказателства и
е приета съдебно-техническа експертиза, която съдът счита за обективна и
компетентно изготвена.
Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид
доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа и от правна страна :
Страните по делото са наследници на Г. П. Й., починал на ... г. Това се
установява от удостоверение за наследници на л. 118 от делото, издадено въз
основа на съдебно решение по адм.д. № 4627/2023 г. на Административен съд
София – град. Бащата на ищеца се е отказал от наследството останало след
смъртта на майка му, но това обстоятелство не е пречка А. Г. да наследи
нейния брат, тъй като към датата на отказа Г. Й. е бил жив, т.е. наследството
му още не е било открито. Приетото в противен смисъл в определението на
съда от 09.04.2024 г. не е съобразено със закона.
На ..... г. Г. Й. е починал, а на ... г. А. Г., легитимирайки се като негов
пълномощник, е дарил на себе си делбения имот. Последният е бил еднолична
собственост на Й.
Пълномощието се прекратява със смъртта на упълномощителя – чл. 41,
ал. 1 ЗЗД. Договорът е съглашение между поне две лица и следователно, ако
към датата на сделката едната страна е починала, то тя не е можела да
изразява и съгласие, т.е. сделката е нищожна поради липсата му. Ищецът
атакува сделката в частта й относно ½ идеална част от прехвърленото право
2
на собственост, но в случая съдът не може да зачете правните последици от
сделката за останалата ½ идеална част, тъй като по делото безспорно се
установи, че към датата ..... г. дарителят е бил мъртъв и по тази причина не е
могъл да дарява нищо.
От страна на А. Г. е предявен установителен иск за собственост на
делбения имот. Твърди, че правото на собственост е придобито от него по
давност, евентуално ½ идеална част от него по наследство. От доказателствата
по делото се установява, че Г. е собственик на ½ идеална част от правото на
собственост върху имота по наследство, а това изключва придобиването на
същата ½ идеална част по давност. Относно другата ½ идеална част, съдът
счита, че делото не се събраха доказателства тя да е придобита от А. Г. по
давност. Разпитаните по делото свидетели не са виждали А. Г. да демонстрира
спрямо А. Г. намерение да владее имота за себе си. Когато един от
наследниците упражнява фактическа власт върху оставен в наследство имот,
той е владелец само на притежаваната от него идеална част от имота и
държател на идеалните части на останалите сънаследници. За да се приеме, че
този наследник е установил владение и върху притежаваните от другите
наследници идеални части от имота не е достатъчно той да упражнява
фактическа власт върху целия наследствен имот, а е необходимо освен това да
е отблъснал владението на останалите наследници, като е манифестирал ясно
пред тях намерението си да владее целия наследствен имот само за себе си.
Това следва да стане с конкретни действия на отричане на правата на
останалите сънаследници върху имота, които действия са станали достояние
на тези сънаследници. Такива действия могат да бъдат например отказа на
ползващия имота сънаследник да допуска останалите сънаследници в имота,
или доведено до знанието на останалите сънаследници намерение на
сънаследника-държател да се разпореди с имота само в своя полза, или
ползването на имота по начин, който ясно показва, че изключва владението на
останалите сънаследници. Декларирането на имота в данъчните служби на
свое име, без това деклариране да е станало известно на останалите
сънаследници, не представлява действие на отричане на техните права.
Плащането на данъци и консумативни разноски за имота, извършването на
ремонта в имота също не са такива действия. Въз основа на това е ясно, че в
случая по делото А. Г. не е отблъснал по какъвто и да е начин владението на
другия наследник, тъй като не са установени конкретни действия на отричане
на правата му върху имота, които да са станали негово достояние.
Свидетелите В. А. и И. М. заявяват, че не са виждали никой друг в имота
освен А. Г., съпругата му и Г. Й. Според показанията на свидетеля П. П.,
приятелят му А. Г. за последен път е видял чичо си през 2009 г., на помен за 40
дни от смъртта на баща му. Следователно по делото не се събраха данни
страните да са се виждали след 2009 г., а това обстоятелство изключва и
демонстрирането на каквито и да са намерения спрямо имота. Отделно
свидетелят В. А. е посещавал за последно имота през 2012 г., т.е. показанията
му са и безпредметни, защото началото на твърдяното владение е от ..... г.
Свидетелят И. М. е категоричен, че : „От семейството на брат му никой не съм
виждал в имота“. Съдът кредитира свидетелските показания, тъй като те не си
противоречат и се допълват взаимно.
По изложените съображения искът за съдебна делба следва да се уважи,
3
като такава се допусне. Квотите на съделителите са равни, по ½ за всеки от
тях.
В диспозитива на съдебното решение следва да се отрази фактическото
положение към датата на постановяването му, установено от вещото лице,
като се опишат всички съществуващи към момента постройки в имота – без
оглед на това, дали са посочени в приложените към делото документи за
собственост и дали са построени законно.
Разноски по допускането на делбата следва да се присъдят, тъй като
между страните има спор относно правата на съделителите. Същото се отнася
и за другите два иска. От пълномощника на А. Г. е направено възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от насрещната
страна. Съдът счита същото за основателно, тъй като е налице несъответствие
между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване
на процесуалните права, както и с обема на извършената работа. Поради така
установената прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
намалява разноските в тази им част до сумата от 2250 лева, по 750 лева за
всеки от трите иска. С оглед на тълкуването дадено в решението по дело С-
438/2022 г. на Съда на Европейския съюз, Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения не следва да се
прилага, но определеното от съда възнаграждение е близко по стойност с
посоченото в наредбата.
Воден от горните съображения и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК,
Свогенският районен съд
РЕШИ:
Прогласява нищожността, поради липса на съгласие, на договор за
дарение на недвижим имот от .... г., обективиран в нотариален акт № 35, т. II,
рег. № 1689, н.дело № 213/2012 г. на нотариус вписан в регистъра на
Нотариалната камара под № , с който Г. П. Й., ЕГН **********, дарява на А.
С. Г., ЕГН **********, правото на собственост върху недвижим имот,
находящ се в гр. С., в частта му относно ½ идеална част от прехвърленото
право на собственост.
Отхвърля иска предявен от А. С. Г., ЕГН **********, против А. Г. Г.,
ЕГН **********, с който се иска да се приеме за установено по отношение на
А. Г., че А. Г. е собственик по давност на УПИ Х-16 с площ от 755 кв.м.,
находящ се в кв. 29 по ПУП на гр. С., заедно с построената в него масивна
двуетажна жилищна сграда, като приема за установено между тях, че А. С. Г.
е собственик по наследство от Г. П. Й., ЕГН **********, починал на .... г., на
½ идеална част от същия имот.
Допуска да бъде извършена съдебна делба между А. С. Г., ЕГН
**********, и А. Г. Г., ЕГН **********, на следния съсобствен недвижим
имот : УПИ Х-16 с площ от 755 кв.м., находящ се в кв. 29 по ПУП на гр. С.,
заедно с построената в него масивна вилна сграда със застроена площ от 96
кв.м., разгъната застроена площ от 96 кв.м., площ първи етаж – 76 кв.м. +
4
тераса 20 кв.м., с права ½ идеална част на А. С. Г. и ½ идеална част на А. Г. Г..
Осъжда А. С. Г. от гр. С., ул. „...” № , ЕГН **********, да заплати на А.
Г. Г. от гр. С., ж.к. „...”, бл. , вх. , ет. , ап. , ЕГН **********, направените по
делото разноски в размер на 2625 лева, като адвокатско възнаграждение е
намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез
Свогенския районен съд.
На страните да бъде връчен незаверен препис от настоящото решение
(чл. 7, ал. 2 ГПК).
След влизането на решението в сила делото да се докладва с оглед
насрочването му за продължаване на делбеното производство във втората фаза
по извършването на делбата.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
5