Р Е
Ш Е Н
И Е № 151
гр. Попово,
14.12.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично
съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
при секретаря:
Д.Б., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 286 по описа за 2020 г. на ПпРС, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. чл. 34 от
ЗСПЗЗ.
Образувано е по
жалба на „Е. Б." ЕООД – гр. Т., против Заповед № РД-04-130/28.04.2020 г.
на Директора на ОД „З." – гр. Т..
С атакуваната заповед, директорът на ОД „З.“ - Т. е наредил на дружеството
жалбоподател, в 7-дневен срок от датата на получаване на заповедта, да внесе по
сметка на Областна дирекция "З." – Т. сумата от 13 678.35 лв.,
представляваща трикратния размер на средното годишно рентно
плащане за землището на с. Цар Асен, общ. Попово за стопанската 2018/2019 година, определено
със Заповед № РД -04-227/30.09.2019г. на директора на ОД „З.“ – Т. за служебно
разпределение на масиви – трайни насаждения.
Жалбоподателят счита, че обжалваната заповед е незаконосъобразна,
неправилна, постановена при съществени нарушения, допуснати от административния
орган при осъществяване на процедурата, както и в противоречие със закона.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
представител. Депозирана е писмена молба, с която се моли за решение, с което
обжалваната заповед да бъде отменена.
Ответникът по жалбата Директорът на Областна дирекция "З."
гр. Т., се представлява от юрисконсулт Д., който счита жалбата за
неоснователна. Излага подробни съображения в тази насока, обективирани
в приложените по делото писмени бележки. Моли съда да потвърди издадената
Заповед.
Съдът, след като
обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на
страните, прие за установено следното:
Процедурата по създаване на масиви за ползване на земеделските земи е
предмет на правна уредба в нормите на чл. 37в от ЗСПЗЗ и чл. 69-78 от ППЗСПЗЗ,
по препращане от чл. 37г от ЗСПЗЗ.
На 30.07.2019
г. дружеството жалбоподател е подало заявление до ОСЗ –Попово по чл. 70, ал. 1
от ППЗСПЗЗ във вр. чл. 37б, ал. 3 от ЗСПЗЗ, с което е
заявило, че желае да участва в разпределение на масивите за ползване по чл. 37в
от ЗСПЗЗ в землището на с. Паламарца, общ. Попово.
Със Заповед №
РД-04-218/30.09.2019 г., издадена на основание чл. 37в, ал. 4 във вр. чл. 75а, ал. 1, т. 2 от ППЗСПЗЗ и във връзка с изготвен
доклад на комисията по чл. 37в, ал. 1 от
ЗСПЗЗ, директорът на ОДЗ – Т. е утвърдил служебното разпределение за ползване
на масивите – трайни насаждения, за стопанската 2019/2020 г. за землището на с.
Паламарца, общ. Попово, като общата площ на разпределените на „Е. Б.“ ЕООД
имоти е 318.416 дка.
В Протокол от
25.07.2019 г., утвърден със заповед № РД-04-73/26.07.2019 г. на директора на
ОДЗ, е посочено, че за стопанската
2018/2029 г. средното рентно плащане за трайни
насаждения в землището на с. Паламарца, общ. Попово, е в размер 38.00 лв.
В Заповед №
РД-04-218/30.09.2019 г. е посоченото, че
лицата, на които са определени имоти по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ
внасят по сметка за чужди средства на съответната ОДЗ сума в размер на средното годишно рентно плащане за землището в срок до три месеца от
публикуването на заповедта по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Това задължение за
лицата произтича от разпоредбата на чл. 37в, ал. 7, изр. 1 от ЗСПЗЗ.
Заповедта за
служебно разпределение на масиви е публикувана на 10.10.2019
г. на интернет страницата на Областна дирекция „З.“ – Т. (л. 60 от делото),
съобразно разпоредбата на чл. 37в, ал. 5 от ЗСПЗЗ. Същата не е била оспорена от
заинтересованите страни по надлежния ред, във връзка с което е влязла в сила.
След като е
установил, че жалбоподателят не е внесъл в срок дължимата сума, директорът на
ОДЗ – Т., на основание чл. 37в, ал. 7,
изр. 3 от ЗСПЗЗ е издал оспорената Заповед
№ РД-04-130/28.04.2020 г.,
с която е наредил „Е. Б.“ ЕООД да заплати по сметка на ОДЗ – Т.
сума в размер 35 969.52 лв.,
представляваща трикратния размер на средното годишно рентно
плащане за землището на с. Паламарца, общ. Попово за стопанската 2018/2019 г. Оспорената
заповед е връчена на жалбоподателя на 04.05.2020 г. видно от приложеното
по делото известие за доставяне).
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена от надлежна страна, против индивидуален административен акт, подлежащ
на съдебен контрол, в законоустановения 14-дневен
срок за оспорване по чл.149, ал.1 от АПК, пред надлежен съд и отговаряща на
изискванията за редовност по чл.150 и чл.151 от АПК.
Разгледана по същество, настоящият
състав на съда счита жалбата за неоснователна, по следните съображения:
Оспорената заповед
на директора на ОДЗ – Т. е издадена от
административен орган, разполагащ със съответна материална и териториална
компетентност. Правомощията на директора на Областната дирекция „З.“ по местонахождението на имотите да
издава заповед за разпределение на масивите в землището следват директно от
разпоредбата на чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, като землището на с. Паламарца, за
което се отнася разпределението на ползването на масивите, попада в
териториалния обхват на Областна дирекция „З.“ – Т..
Заповед е
издадена в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1 – 8 от АПК. Изложени са фактически и правни основания за издаването й.
При проверката
по чл. 168 от АПК съдът не констатира оспорваният акт да е издаден в нарушение
на предвидените административно-производствени правила или в противоречие с материалноправни разпоредби.
Производството
по чл. 37в от ЗСПЗЗ представлява процедура за създаване и разпределение на
масиви за ползване по споразумение между собствениците и/или ползвателите,
което се ръководи от комисия за всяко землище на територията на общината,
определена със заповед на директора на съответната Областна дирекция „З.“.
Съгласно чл.
37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ, в случай, че между ползвателите не се постигне
споразумение, комисията по ал. 1 съставя проект за разпределение на ползването
при спазване на изискванията по т. 1 и т. 2, в зависимост от характера на
земите в масива, липса на сключени договори и неподадени декларации от
собственици по чл. 37б от ЗСПЗЗ. Според чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, изготвеният
доклад от комисията до директора на ОДЗ следва да съдържа сключеното
споразумение, разпределението на масивите за ползване, данни за земите по ал.
3, т. 2, за техните собственици и дължимото рентно
плащане, като въз основа на този доклад, директорът на ОДЗ издава заповед за
разпределение на масивите в землището.
С подаването
на заявление за участие в масивите за ползване по чл. 37в ЗСПЗЗ, жалбоподателят
е станал участник в административното производство. Същият присъства в
разпределението, като са му предоставени площи за ползване. В качеството му на
участник в това производство, жалбоподателят е следвало да насочи жалбата си
именно срещу заповедта, в която са определени масивите за ползване и дължимите рентни вноски.
Заповедта на
директора на ОДЗ – Т. за служебно
разпределение на масиви е публикувана на 10.10.2019
г. на интернет страницата на ОДЗ – Т., съгласно разпоредбата на чл. 37в, ал. 5
от ЗСПЗЗ и тъй като не е обжалвана, същата е влязла в законна сила.
При наличието
на влязла в сила заповед, с която производството по разпределението на масивите
на ползвател е приключило и при установено неплащане от страна на дружеството
на рентната вноска в 3-месечен срок от публикуването
на заповедта, съдът намира, че са били налице всички материални предпоставки по
чл. 37в, ал. 7 от ЗСПЗЗ за издаване на оспорената заповед, във връзка с което
същата се явява постановена при правилно приложение на материалния закон (в
посочения смисъл и Решение № 149/03.12.2020 г. по КАХД № 126/2020 г. на ТАС). Възраженията
на жалбоподателя относно годността на имотите да бъдат ползвани по
предназначение се отнасят до предходен етап от производството, приключил
влизането в сила на Заповед № РД-04-218/30.09.2019 г. и не могат да доведат до опорочаване
на оспорената заповед.
Предвид всичко гореизложено, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
ЖАЛБАТА на „Е. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. Т ***, против Заповед № РД-04-130 от 28.04.2020 г. на
Директора на Областна дирекция „З.“ – гр. Т., с която е наредено на
жалбоподателя да заплати сума в размер на 35 969.52 лв., представляваща
трикратния размер на средното годишно рентно плащане
за землището на с. Паламарца, общ. Попово, обл. Т. за
стопанската 2018/2019 г. за земите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ с обща площ
315.522 дка, определена със Заповед №
РД-04-218/30.09.2019 г. на директора на ОДЗ – Т. за служебно разпределение на
масиви – трайни насаждения.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд – Т. в 14-дневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: