Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………….
Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Четвърти граждански състав
На
двадесет и пети май две хиляди двадесет и първа
година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИНА ПЕНЕВА
Секретар
Тонка Тенева
като
разгледа докладваното от съдията Пенева
гражданско дело номер 298 по описа за
2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявен е
иск с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК.
Ищцата-М.И.Н.- твърди, че от съвместното й
съжителство с ответника В.К. се родил синът им - ... Поради възникнали
непреодолими различия в отношенията й с бащата на детето, от м. септември 2017
г. заживяла отделно от него, като детето взела при себе си в град Стара Загора.
През м. ноември 2017 г. ответникът завел иск срещу ищцата- за родителски права
и пред Районен съд- Казанлък било образувано гр. дело № 3211/2017 г. Било
постановено решение № 569/01.12.2017 г., с което родителските права върху детето
били предоставени на бащата, а ищцата била осъдена да заплаща издръжка в размер
на 120 месечно, по банков път, до 20-то число на текущия месец. Ищцата останала
в гр. Стара Загора- на квартира, а детето вземала в отреденото й, от съда,
време за лични контакти с него.
Малко повече от година продължила
фактическата раздяла с ответника. За ищцата
било непоносимо да стои далеч от единственото си дете и по тази причина през
м.04. 2019 г. отново се събрали с
бащата. Много пъти през този период се срещали покрай упражняването на
режима на лични контакти с детето.
Ответникът искал ищцата да се върне, за да станат отново семейство. Ищцата
въпреки, че знаела че е трудно той да се промени и не вярвала на добрите му
намерения, се върнала, за да е по- близо
до ...
Съвместното живеене на ищцата и ответника
продължило кратко: вечерта на 07.11.2019 г., ответникът я изгонил от къщата в
с. ***. Този път се обадила на тел. 112 и повикала полиция, тъй като я бил
заключил отвън, а и не искала да си тръгва без сина им.
Ищцата се върнала в квартирата си в Стара
Загора и продължила да работи в града. Малко след това, обаче, бащата оставил
детето при нея за постоянно. Дали бабата по бащина линия била в невъзможност да
го гледа, дали защото ответникът започнал нова работа, но от 15.11.2019 г, .. бил цялата седмица при майка си-ищцата, а
баща му го вземал понякога в събота и неделя. Ищцата била доволна, защото
детето било при нея и се чувствало добре.
През последвалите няколко месеца ищцата Н. се
грижила основно тя за детето всеки ден, осигурявала му всичко, от което то се е
нуждаело. Работела, малкия ходел на детска градина и била щастлива, че може да
се справя сама. През м. февруари 2020 г. ответникът узнал, че ищцата завела иск
срещу него за родителски права над .., дошъл при нея и взел детето.
Решение № 260002/14.08.2020 г. по гр. дело №
222/2020 г. по описа на Районен съд- Стара Загора, било постановено средата на
м. август 2020 г., но влезнало в сила на 21.09.2020 г. С него родителските
права върху .. били присъдени на неговата майка, а бащата получил правото на
режим на лични контакти и бил задължен да плаща издръжка в размер на 200 лева
месечно, считано от датата на влизане на решението в сила. Ответникът довел
и оставил .. при ищцата още в началото
на м. септември 2020 г. По- късно на ищцата били връчени документи от кантората
на ЧСИ Гергана Илчева, ведно с покана за доброволно изпълнение, от където
разбрала, че ответникът, на базата на издаден изпълнителен лист по гр. дело № 3211/2017
г. на Районен съд- Казанлък, е образувал изп. дело № 20207650402916 по описа на
ЧСИ за 2020 г. и претендира да му заплати издръжка за сина ни за минал период,
считано от 01.01.2019 г. до 08.10.2020 г. вкл. или главница в размер на 2 640
лева. Считал, че ищцата му дължа издръжка за детето вкл. за м. септември и
октомври 2020 г., въпреки че, й оставил детето в началото на септември 2020 г.
и оттогава го вземал според посочения в решението, режим.
Ищцата счита, че не дължи издръжка за детето ..
за месеците, в които живели заедно с ответника, след влизане в сила на
решението, по силата на което следвало да плаща издръжка от по 120 лева на
месец- или това са м. април, м. май, м. юни, м. юли, м. август, м. септември,
м. октомври 2019 г.
А тъй като на 07.11.2019 г. ответникът я
изгонил от жилището си, но на 15.11.2019 г. оставил детето им изцяло и само на нейните
грижи, считала, че не дължа издръжка и за м. ноември, м. декември 2019 г.,
както и за м. януари 2020 г. Тъй като още в началото на септември 2020 г.
ответникът й предал детето, без повече да го е вземал, освен за времето на
лични контакти, считала, че не дължи издръжка и за м. септември и м. октомври
2020 г. или общо 12 месеца, за които не дължала издръжка за сина ни ... Тоест
от цялото задължение по изпълнителното дело- главница от 2 640 лева за
издръжка, считала, че не дължа 1 440 лева, тоест след издаването на изп. лист, били
настъпили правопогасяващи задължението й по този изпълнителен титул, факти.
Искането до съда е, да постанови решение, с
което да приеме, че задължението й за плащане на издръжка за сина й ..,
възникнало въз основа на влязло в сила решение по гр. дело № 3211/2017 г.,
послужило за основание за издаване на изпълнителен лист срещу нея, е погасено
за месеците : април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември,
декември 2019 г., както и за месеците януари, февруари и септември 2020 г., а
за месец октомври 2020 г. не би могло да възникне за нея задължение за плащане,
тъй като считано от 21.09.2020 г. / по силата на съдебно решение на PC- Стара Загора / родителските права упражнявала тя.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от
ответната страна В.П.К.-ответника счита, че предявеният иск е неоснователен,
необоснован и недоказан. Изцяло оспорва изложените в исковата молба твърдения и
наведени обстоятелства. Изложените в исковата молба обстоятелства не отговаряли
на действителното фактическо положение.
С влязло
в законна сила на 01.12.2017 г. Решение № 569 / 01.12.2017 г., постановено по
гражданско дело № 3211 /2017 г. по описа на PC - Казанлък, на ответника
било предоставено упражняването на родителските права по отношение на
малолетното им с ищцата дете .. В.К., с ЕГН **********, а на ищцата като негова
майка бил определен режим на лични отношения - всеки петък, събота и неделя на
месеца от 17.00 часа в петък до 17.00 часа в неделя с преспиване; от 01 до 05
април всяка календарна година, от 17.00 часа на 01 април до 17.00 часа на 05
април, с преспиване; 30 /тридесет/ дни през лятната ваканция, когато това не
съвпада с годишния отпуск на бащата; всяка нечетна година от 17.00 часа на 23
декември до 17.00 часа на 30 декември с преспиване; всяка четна година на Нова
година, всяка четна година на Великденските празници и всяка нечетна година на
22 юли- рождения ден на детето ... Със същото съдебно решение ищцата била
осъдена да заплаща чрез ответника като баща и законен представител па
малолетното дете .. В.К., с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 120
лева, по банков път до двадесето число на текущия месец, считано от
01.12.2017 г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване.
Още през
месец октомври 2017 г., преди постановяване и влизане в сила на съдебното
решение по гражданско дело № 3211 / 2017 г. по описа на PC - Казанлък, ищцата напуснала дома им и се преместила да живее в гр.Стара
Загора на квартира, а ответника и детето .., който тогава бил на две години и
три месеца продължили да живеят заедно в къщата му в село ***, община Казанлък,
където детето е родено. Изцяло ответника с помощта на майка си / бабата на ..
по бащина линия/ поел грижите по отглеждането на детето, като ищцата го вземала
в установения от съда режим. Понякога отказвала да вземе сина им в петък
вечерта, под предлог, че е на работа или че ще излиза на заведение с приятели.
Имало случаи, при които детето е било
болно и въпреки че ответника уведомявал
майката за това обстоятелство, същата под предтекст, че вече имала друга
уговорка, не идвала да види или вземе детето в установения режим. Когато ..
навършил 3 години ответника го записал на детска градина в гр.Стара Загора, за
да може ищцата понякога да го взема от детската градина в делничен ден през
седмицата, тъй като обикновено в петък вечерта била ангажирана. Въпреки че ..
ходел на градина в гр.Стара Загора, това не се случи нито веднъж – ищцата го
вземала в почивните дни.
Ищцата
често забравяла да заплаща ежемесечната издръжка на детето, поради което се
налагало непрекъснато ответника да й напомня, че като родител дължи
своевременно ежемесечна издръжка на детето им. До края на 2018 г. ищцата
заплащала дължимата ежемесечна издръжка на детето. След месец декември 2018 г. преустановила
плащането и до месец септември 2020 г. не била заплатила нито една месечна
издръжка на детето.
В
началото на 2019 г. ищцата започна да споделя с ответника, че имала финансови
затруднения - не можела да заплаща месечния си наем за квартирата и
консумативите за нея, поради което й се налагало да взема заеми. В продължение
на три месеца - месец януари, февруари и март 2019 г., ищцата искала пари на
заем от ответника с обещания, че ще му ги върне. Постепенно ищцата започнала да
го увещава, че се е променила. През месец април 2019 г., ищцата пожелала да се
съберат с ответника да живеят заедно в къщата му в с. ***. защото нямало смисъл
да плаща наем след като той имал къща. През месец април 2019 г. ищцата заживяла
с ответника в къщата му в с. ***. Само няколко седмици след идването й в дома,
ищцата престанала да общува с ответника. Дезинтересирала се от дома и грижите
по него. Основните грижи по подръжката на хигиената в дома ми поела майката на
ищеца. Ответника осъзнал, че ищцата искала да се съберат по причина от чисто
материално естество. Знаел, че в периода, в който живеела сама трудно си плащала
наема и консумативите, нередовно заплащала издръжката на детето, искала му пари
назаем, които не му връщала. След като през месец април 2019 г. ищцата дошла в
дома на ответника освободила квартирата си. Въпреки че вече не заплащала наем и
консумативи, продължила да не заплаща издръжка за детето им, не осигурявала
никакви средства за издръжката на домакинството им. Н. не пазарувала, не готвела,
не заплатила нито една сметка за ползваните консумативи - ток, вода и др.. Тя
редовно се оплаквала, че няма пари, че не й плащат достатъчно. Изцяло ответника
се грижил за издръжката на домакинството им, въпреки, че бил останал без
работа. От изплащаното му обезщетение за безработен и от спестяванията му през
годините, осигурявал изцяло необходимите за издръжката на домакинството средства, както за консумативи, храна, дрехи,
така и за издръжката на .., наложило се да заплати ремонта на автомобила на
ищцата, през този период, да зарежда с гориво автомобила й, защото работела
като сервитьорка в гр.Стара Загора, да й дава пари на ръка. Всички сметки за
домакинството заплащал по банков път, а когато се наложело теглил и пари в брой
от сметката си. Средствата, които харчил
за домакинството през този период били в размер на над 2 000 лева месечно.
Видно от представената от ищцата с исковата молба служебна бележка изх. № 01
/07.01.2020 г.. за периода месец юли 2019 г. - месец декември 2019 г., ищцата била
получила брутно възнаграждение в размер
на 2 122,10 лв. или месечно брутно възнаграждение в размер на 354 лева / без да
са отразени плащания от страна на ищцата за дължимия процент осигуровки месечно
/. С исковата молба е представен и граждански договор на ищцата с „Глобъл лайф“
ЕООД от 15.09.2019 г. и разходен ордер от 30.12.2019 г. за изплатен на ищцата
през месец декември 2019 г. хонорар от „Глобъл лайф” ЕООД в размер на 400 лева.
Тези представени с исковата молба писмени доказателства установявали, че за
периода, за който ищцата твърди, че живели
заедно с ответника в дома му тя е получавала за месеците юли. август,
септември, октомври, ноември и декември 2019 г. месечно брутно възнаграждение в
размер на 354 лева. След приспадане на дължимите месечни осигуровки този брутен
размер съответно намалявал и чистия нетен доход на ищцата значително по-малък /
в размер на 280 лева, както сама е посочила в представената по гражданско дело
№ 222 / 2020 г. по описа на PC - Стара Загора
декларация за семейно, материално положение и имотно състояние/. Хонорарът от
400 лева й бил изплатен на 30.12.2019 г., т.е. извън периода, в който ищцата
твърди, че е живяла с мен. Нямало представени доказателства за получения от
ищцата доход за месеците април. май. юни 2019 г., което предполагало, че същата
такъв не е получила. От представените и посочени по-горе писмени доказателства
по категоричен и безспорен начин се установявало, че с получаваното от ищцата
месечно трудово възнаграждение в размер на брутно 354 лева / нетно 280 лева /,
тя по никакъв начин в периода месец април 2019 г. - месец октомври 2019 г. не е
участвала нито в издръжката на домакинството им с ответника, нито в издръжката
на детето .. - не била участвала в заплащането на консумативи за ел.енергия,
вода. храна, дрехи, помагала. Получаваният от нея доход не й стигал да покрие
собствените си лични нужди от козметика, дрехи, гориво за автомобила, ремонт на
автомобила и др., което налагало ответника да й дава допълнително средства.
Т.е. освен за издръжката на детето и на домакинството - за консумативи, храна и др., допълнително
давал и средства на ищцата за нейната лична издръжка.
Тъй като
скандалите им отново зачестили на 07.11.2019 г. ответника помолил ищцата да
напусне дома му. Същата си тръгнала, а ответника и детето .. продължили да живеят пак двамата
заедно в къщата в село ***.
Около
месец след тази им раздяла. М.Н. помолила ответника да вижда сина им по-често -
да й даде възможност да го вижда през делничните дни. Ответника откликнал на
молбата й - искал .. да общува по-често с майка си, и тъй като майка му нямала
възможност да го взема през почивните дни, както е по установения от съда
режим, й дал възможност да го вижда в някои делнични дни. Твърдението на
ищцата, че: „Малко след това обаче
бащата остави детето при мен за постоянно. По стечение на обстоятелствата, дали
защото бабата по бащина линия не е съгласна да се грижи за .., дали защото
ответникът започна нова работа, бащата остави детето при мен в Стара Загора,
като най-общо казано разменихме си ролите“,, не отговаряло на истината. Ответника никога не бил оставял .. да
живее при ищцата. Дал й възможност по нейно желание за срещи с детето в
различен от установения от съда режим, за да може тя да вижда детето, тъй като
работата й като сервитьорка не позволявала да го вижда в петък, събота и
неделя.
Този по
молба на майката и по проявена според ответника ,.наивност“ от негова страна,
режим на лични отношения с майката в някои от делничните дни на седмицата, бил
преустановен в началото на месец февруари 2020 г..
В периода
месец февруари 2020 г. - месец август 2020 г. ищцата виждала и се срещала с
детето епизодично и за кратко. Ищцата не спазвала дори установения от съда
режим - вземала го само за няколко часа в събота или в неделя, не го взела за
тридесет дни през лятото и продължавала да не заплаща дължимата за детето
месечна издръжка. За периода месец януари 2019 г. - месец септември 2020 г.
майката не била заплатила нито една месечна издръжка за детето.
По предявена
от ищцата искова молба по чл. 59, ал. 9,
във вр. с чл. 127, ал. 2 от СК за промЯ. на определени с влязло в сила съдебно
решение мерки за местоживеене, упражняване на родителски права и лични контакти
на родител с детето, в PC - Стара Загора било
образувано гр.дело № 222 / 2020 г. по описа на същия съд. С Решение № 260002
/14.08.2020 г. постановено по горепосоченото дело, PC - Стара Загора изменил мерките относно упражняване на родителските права по
отношение на детето .. В.К., постановени с Решение № 569 / 01.12.2017 по
гр.дело № 3211/2017 г. по описа на PC - Казанлък, като
предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето .. В.К.
на майката М.И.Н. и определил местоживеенето на детето да бъде при майката.
Съдът определил режим на лични отношения между ответника и детето, като го
осъдил да заплащам месечна издръжка на детето в размер на 200 лева. Въпреки че ответника
не бил съгласен и бил силно разочарован от постановеното съдебно решение, решил
че няма да обжалва същото, тъй като не иска да причинява на детето и себе си
повече негативни емоции. Решението влезнало в сила на 21.09.2020 г. Няколко дни
по-рано ответника доброволно предал детето на ищцата, на която било
предоставено упражняването на родителските права. От този момент до сега
редовно заплащал дължимата ежемесечна издръжка на сина си и спазвал определения
от съда режим на лични контакти.
Предвид
гореизложеното, ответника изцяло оспорвал твърдението на ищцата, че същата не
дължала издръжка за .. в размер на по 120 лева за месеците април, май, юни,
юли, август, септември и октомври 2019г. През този период, месец април 2019 г.-
месец октомври 2019 г., ищцата не била заплатила нито една месечна издръжка за
детето, не е участвала по никакъв начин в издръжката на детето, не е закупувала
храна, дрехи, играчки, пособия, не е давала необходимите средства за почивки,
забавления и обучение на .., не е заплатила нито един консуматив по дома, в
който .. живеел. Всички разходи по домакинството ни и издръжката на .. били
поети изцяло от ответника.
Ответника
изцяло оспорвал твърдението на ищцата, че същата не дължала издръжка за детето ..
в размер на по 120 лева за месец ноември 2019 г., месец декември 2019 г. и
месец януари 2020 г.. През този период, месец ноември 2019 г.- месец януари
2020 г., ищцата не била заплатила нито една месечна издръжка за детето. Оспорвал
твърдението, че през този период .. е живял при ищцата. Твърди, че през този
период ищцата виждала .. в някои от делничните дни от седмицата, вместо в
установения съдебен режим в петък.събота и неделя.
Оспорвал
твърдението на ищцата, че същата не дължала издръжка за .. в размер на 120 лева
за месец септември 2020 г.. Решение № 260002 /14.08.2020 г. постановено по
гр.дело № 222 / 2020 г. по описа на PC - Стара Загора, с
което били изменени мерките относно упражняване на родителските права по
отношение на детето .. В.К.. влезнало в сила на 21.09.2020 г.
Оспорвал
твърдението на ищцата, че по образувано срещу нея изпълнително дело №
20207650402916 по описа на ЧСИ Гергана Илчева, per. № 765 с район на
действие Окръжен съд Стара Загора, претендирал издръжка за месец октомври 2020
г. Издръжка за месец октомври 2020 г. не е била претендирана от него. По
горепосоченото изпълнително дело
претендирал дължимите ежемесечни издръжки за малолетното дете .. В.К. за
периода от 01.01.2019 г. до 18.09.2020 г.
Не
оспорвал обстоятелството, че срещу ищцата е образувано изпълнително дело №
20207650402916, по описа на ЧСИ Гергана Илчева, per. № 765 с район на
действие Окръжен съд Стара Загора. Същото било образувано по молба на ответника,
въз основа на Изпълнителен лист от 17.09.2020 г., издаден по гражданско дело №
3211 / 2017 г. по описа на Районен съд гр. Казанлък, по което дело ищцата е
осъдена да плаща за малолетното дете .. В.К., чрез ответника, месечна издръжка
в размер на 120 лева по банков път до двадесето число на
текущия месец, считано от 01.12.2017 г. до настъпване на основания за нейното
изменение или прекратяване. В молбата за образуване на изпълнителното дело бил уточнил
и периода на дължимите месечни издръжки - от 01.01.2019 г. до 18.09.2020 г.
Ответника
твърди, че за периода от 01.01.2019 г. до 18.09.2020 г., ищцата не е
изпълнявала задължението си по чл. 143, ал. 2 СК и съгласно съдебното решение. Съгласно
чл. 143, ал. 2 СК родителите дължали издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Задължението е безусловно и съгласно чл. 146, ал. 1 СК се
изпълнява ежемесечно, същото е парично и в размер не по - малък от 1/4 от размера на
минималната работна заплата за страната /чл. 142, ал. 2 СК/. Когато родителят
не упражнявал родителските права и в негова тежест е присъдена парична издръжка, той е длъжен да я
изплаща ежемесечно на детето си чрез родителя, на когото е предоставено
упражняването на родителските права /тъй като правото на издръжка принадлежи на
детето/. По правило издръжката представлява парично задължение. В тази връзка следвало да се отбележи, че
издръжката за едно дете винаги представлява сума необходима за покриване
ежедневните и обичайни нужди, присъщи при отглеждането и възпитанието. Дребни
материални подаръци не били в състояние да покрият ежемесечните нужди от храна,
подслон, консумативи и облекло на едно непълнолетно дете. Дори и да бъдело
прието, че ищцата е купувала епизодично дребни лакомства и играчки на детето,
това е изпълнявано по силата на задължението, предвидено в чл. 143, ал. 1 СК,
но не представлявало изпълнение на задължението по чл. 143, ал. 2, вр. чл. 146,
ал. 1 СК - заплащане на дължима ежемесечна парична издръжка за детето. С
исковата молба не били представени доказателства за заплащане на дължимата
ежемесечна парична издръжка за детето.Предвид гореизложеното ответника считал,
че предявеният иск е неоснователен и недоказан.
Искането
до съда е да отхвърли предявения от М.И.Н. с ЕГН ********** против - В.П.К., с ЕГН ********** иск с правно
основание чл.439 01 ГПК. като
неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
В първото по делото съдебно заседание се явява ищцата с адв. Яна С.- процесуален представител на ищцата, за
ответника се явява адв. Е., допуснати са и разпитани като свидетели лицата И. С.И. и Й.
Р. И..
Във второто по делото заседание е изслушан свидетел на
ответната страна, а именно лицето Т. А. А..
Не се спори по делото относно това, че ищцата и
ответника са родители на детето .. В.К. ЕГН: **********-същото е видно и от
удостоверение за раждане №***приложено по
гр. д. 3211/2017г. по описа на РС Казанлък, приложено по настоящото дело.
С Решение №
569/01.12.2017г. на РС Казанлък
упражняването на родителските права върху детето е предоставено на
ответника В.П.К. и определен режим на лични контакти на ищцата-майка на детето.
Ищцата е осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на детето .. В.К., чрез
бащата В.П.К. в размер на 120лв.
С Решение № 260002/14.08.2020г. на РС Ст. Загора е постановено изменение в
мерките относно упражняване на
родителските права върху детето .. и същите са присъдени в полза на майката-
ищца по настоящото производство.
Приложена по делото е служебна бележка изх. №01/07.01.2020г., видно от която е
брутния доход на ищцата за периода от
м.06.2019г. до м.12.2019г.
Приложено по делото е заверено копие на граждански
договор № 01/15.09.2019г. сключен между ищцата и „Глобъл Лайф“ ЕООД приложено е и заверено
копие на разходен касов ордер от „Глобъл
Лайф“ ЕООД за изплатени в полза на ищцата
на 30.12.2019г. сума в размер на 400лв.
Приложена по делото е декларация за семейно и
материално положение на М.И.Н., видно от
същата е, че освен получавано трудово възнаграждение, получава и суми по
граждански договор от 15.09.2019г.
Представено по делото е заверено копие от
удостоверение изх.№ **********-1/16.06.2020г.
издадено на ответника за изплатено му ПОБ през периода 09.18г.-09.19г.
Видно от установеното по делото е, че с молба от
24.09.2020г. от страна на пълномощник на ответника е било образувано
изпълнително дело № 20207650402916 против ищцата Н., като в писмо до
работодателя на последната е конкретизирано, че
задължението на Н. представлявало неплатена издръжка за минало време за
периода от 01.01.2019г. до 18.09.2020г.
Видно от показанията на разпитаната по делото
свидетелка Й. И. е, че същата живее във входа на жилищния блок, в който била на
квартира ищцата. Ищцата и детето й дошли в блока през м. 11.2019г., детето не живеело
при майка си от началото на м.02.2020г., и от 01.09.2020г. отново се установило
да живее с майката. Свидетелката твърди, че от първия ден на пребиваването на
ищцата в жилищния блок, по молба на последната –тъй като работела и нямала
възможност да взема детето си от детска градина, го вземала свидетелката, както
и свидетелства, че извършва това и към датата на разпита.
Видно от показанията на свидетелката И. И., е че от м.11.2019г. ищцата била наела
апартамент собственост на свидетелката.
Ищцата работела в питейно заведение и допълнително като застрахователен агент,
отделно учела в Тракийски университет, редовно си плащала наема, не споделяла
да има финансови затруднения. След раздялата между ищцата и ответника, на същия
ден последната наела апартамента, и на следващия ден дошла с детето си, което
останало с нея до месец февруари, след това през период м.02-м.09. детето било
при баща си-ответника. Свидетелката твърди, че се виждала с ищцата често-всяка
седмица и в делнични и в празнични дни категорична е, че след раздялата на
родителите му през ноември 2019г. детето било плътно с майка си до м.02. 2020г.
От показанията на свидетелят А. е видно, че същия
познавал от дълго време ответника, познавал и ищцата. Свидетелят твърди, че
ищцата и ответника се разделили през м.10.2017г. Месеците април, или май 2019г.
според свидетеля ищцата се върнала в с. ***
при ответника и октомври или ноември 2019г. тя го напуснала. Твърди, че докато
били заедно за домакинството се грижил ответника и майка му, виждал бил
ответника да дава пари на ищцата за пазарене и бензин, за поправка на колата й,
твърди, че даже и след като ищцата си тръгнала от дома на ответника детето било
с последния. Твърди, че докато ищцата живеела в гр. Ст. Загора работила в
питейно заведение-барче, като преди това
работила в ресторант.
От всичко гореизложено се установява, че действително
ищцата и ответника са се разделили през месец октомври
2017г., като детето .. останало да живее при баща си в с. ***. Родителските
права върху детето по силата на постановено в тази насока съдебно решение
упражнявал бащата-ответник по настоящото производство. Не се спори върху
обстоятелството, че от м. април 2019г. ищцата заживяла отново при ответника и
детето им в с. ***, нито върху това, че съжителството им продължило до
07.11.2019г. Спори се върху това, след последно
посочената дата къде е живяло малолетното дете на страните. Видно от
показанията на свидетелката Й. И., е че от първия ден на пребиваването в
жилищния блок в гр. Ст. Загора на ищцата, същата била със сина си, а
свидетелката вземала и връщала детето от
детската градина, която посещавало, показанията на свидетелката следва да се
кредитират с доверие защото касаят ежедневен контакт с детето, показанията на
свидетелката И. И. които междувпрочем са в същата насока доказват, че
последната е имала чести контакти с ищцата, респ. с детето й, като ищцата даже
й била наемателка. Показанията на свидетелят А. са в противна насока - че
детето след раздялата през м.11.2019г. на родителите си останало при баща си.
Показанията на свидетелят обаче имат разминавания с установените по делото като
безспорни факти, а именно: относно връщането на ищцата при ответника след
първоначалната им раздяла в с. ***-свидетелят първо твърди, че се върнала
пролетта на 2018г. в с. ***, после, че се върнала година-година и нещо след
като напуснала ответника, накрая, че април или май 2019г., твърди, че когато се
събирали с ответника в село ***- където живее и свидетелят, а тези събирания
ставали два-три пъти седмично -детето винаги било с него. Същевременно отново
видно от показанията на свидетелят е, че след раздялата им, между страните
имало установен режим относно детето, по силата на който детето останало да
живее при баща си-ответника- и ищцата се съгласила с това, но после поискала
детето да е при нея и ответника се съгласил.
Гореизложеното води до извод, че след раздялата на
ищцата и ответника по делото през м.11.2019г. детето .. явно е пребивавало при
майка си за периода до м.01.2020г., когато от началото на м. 02.2020г. отново
заживяло при баща си. Налице по делото е документ видно от който е, че към
м.07.2019г. ищцата е работила, а този месец е част от периода, през който са
съжителствали ищцата и ответника в с. ***. Съобразно установеното в СК
родителите са длъжни да се грижат за своите деца. Грижата за децата включва
материалното обезпечение с жилище, прехрана, облекло и т.н., които се доставят
от родителите обикновено в натура, освен когато неполагащия непосредствено
грижа за детето родител бива осъден да заплаща парична издръжка. През периода
на съжителството на ищцата и ответника м.04.2019г. –м. 11.2019г. последната
действително не е освободена от
задължението си да заплаща издръжка, но през същия период независимо дали е
работила или не - въпреки че се установява че поне от м.07.2019г. е упражнявала
трудова дейност-тя безспорно е живяла освен с ответника и с детето си. Следва
да се има предвид, че грижата за детето включва не само материална страна, а и
грижи по отглеждането му, поради тази причина заплащането на издръжка от ищцата
в периода м.04-м.11.2019г. би довело до неоснователно обогатяване на ответника,
защото живеейки при детето си, тя освен, че е полагала грижи за същото, от
м.07.2019г. са налице доказателства и че е работила-тоест имала е възможност
съобразно доходите си и материално да се включва в отглеждането на детето ...
Поради тези причини съдът счита, че за горепосочения период издръжка не би
следвало да се дължи от страна на ищцата. Предвид на установеното след
анализиране на доказателствата по делото, че в периода м.11.2019г. –м.01.2020г.
детето е било при майка си-за този период също не се дължи издръжка, освен това
видно е, че в периода ищцата е предприела
и действия с цел промяна що се касае
упражняването на родителските права. Не така стои въпроса по отношение
задължението за заплащане на издръжка за м.02.2020г., тъй като страните не
спорят, че детето през този месец е било при баща си, от друга страна това е
установено и чрез показанията на свидетелките И. И. и Й. И..
По разноските:
На осн. чл.78 ал.1 следва да бъдат присъдени на ищцата
направените по делото разноски в размер на 382,80лв. съобразно уважената част
от иска. На осн. чл.78 ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени на ответника
направените по делото разноски в размер на 33,75лв съобразно отхвърлената част
от иска
Така мотивиран
Старозагорски районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на В.П.К. ЕГН: ********** с адрес ***, в качеството
му на баща и законен представител на .. В.К., че М.И.Н. ЕГН: ********** с адрес ***, не
дължи сумата от 1320лв- представляваща задължение за заплащане на ежемесечна
издръжка от по 120,00лв, за периода от м. 04.2019г. до м. 01.2020г. вкл. и за
м. 09.2020г. присъдена с решение
№569/01.12.2017г. по гражданско дело №
3211/2017г. като отхвърля иска над
установения размер от 1320лв до пълния претендиран от 1440лв и за м.02.2020г.
като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 В.П.К. ЕГН: ********** с
адрес ***, да заплати на М.И.Н. ЕГН: ********** с адрес *** направените по
делото разноски в размер на 382,80лв. съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 М.И.Н. ЕГН: ********** с
адрес *** да заплати на В.П.К. ЕГН: ********** с адрес ***, направените по
делото разноски в размер на 33,75лв. съобразно отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред ОС Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: