Решение по дело №166/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството по делото е по реда на чл.10б, ал.1 от Наредба № 5/ 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания /обн. ДВ, бр.22/24.03.2009г., в сила от 01.03.2009г., изм. и доп./.

Образувано е по жалба от адв.М. С. като пълномощник на К. Л. Р., [ЕГН] от [населено място], [улица] срещу Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2021 с изх.№ 02-100-6500/ 631 от 12.01.2023 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ В ЧАСТТА, с която в Таблица 1: Оторизирани суми /в лева/ е извършено намаление по СП /основна/ със сумата 8 289.62 лв. /вж. молбата на л.74 от делото/. Релевират се основанията за оспорване по чл.146, т.2 и т.4 от АПК. Твърди се нарушение на формата на акта поради липса на конкретни мотиви за волеизявлението на органа. Противоречието с материалния закон се свързва с липса на основание за налагане на намалението поради приложение на чл.77, §2, б.“а“, „г-е“ и чл.2, §2, б.“г“ от Регламент № 1306/ 2013. Моли се за отмяна на УП в оспорената част.

В с.з. пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата. Претендира деловодни разноски по списък.

Ответният заместник изпълнителен директор на ДФЗ в писмено становище и в с.з. неговия пълномощник оспорват жалбата като неоснователна. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

На 14.05.2021 г. жалбоподателят е подал заявление за подпомагане за Кампания 2021, редактирано със заявление от 28.05.2021 г. Заявил е участие по схеми и мерки, между които процесната СП /основна/ или Схема за обвързано подпомагане за плодове /основна група/. Към заявлението е приложил „Таблица за използваните парцели 2021“, с която е заявил за подпомагане осем парцела, от които четири по СП /основна/ с декларирана обща площ от 4.58 ха.

Резултатите от автоматичните проверки на въведените данни в редактираното заявление установяват декларирани площи без регистрирано правно основание, с по-голяма заявена площ, наддекларирани площи, площи, попадащи във ФБ с НП „Трайно неподходящи за подпомагане“, с различен НТП и други.

Със заявление вх. № 02-100-6500/3 от 06.01.2022 г. до изпълнителния и заместник изпълнителния директор на ДФЗ жалбоподателят е уведомил органите за възникнал на 04.12.2021 г. пожар в лятна кухня, долепена до къщата му на адреса по делото, в следствие на който пожар лятната кухня е напълно изгоряла, като в нея се намирали документите за произведена продукция във връзка с дейността като земеделски производител. Към заявлението са приложени служебна бележка от РСПБЗН – [област] със снимков материал, опис на документите, доказващи реализира продукция от заявените парцели и фактури към описа.

С писмо изх. № 02-100-6500/ 3-2 от 28.01.2022 г. ответникът е уведомил заявителя, че не уважава заявлението поради липса на форсмажорни обстоятелства по §1, т.1 от ДР към чл.13 от Наредба № 5/ 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания.

С оспореното УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2021 с изх.№ 02-100-2600/ 631 от 12.01.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ жалбоподателят е уведомен за оторизирана и изплатена субсидия по отношение на заявените схеми/мерки по подаденото заявление за подпомагане за кампания 2021 с УИН:10/270521/75109. Органът е посочил, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършване на задължителните административни проверки и/или проверки на място /в съответствие с чл.37 от ЗПЗП/ на данните в заявлението, които данни са сравнени с наличната информация от външните регистри на ИСАК, поддържани на основанията по чл.30 от ЗПЗП. В Таблица 1: Оторизирани суми /в лева/ са посочени схемите/мерките по заявлението, исканата сума по всяка от тях, намаленията, редукциите и оторизираните суми. Намалението по СП /основна/ съответства на посоченото такова в жалбата срещу УП. В съдържанието на УП следват разяснения относно начина на формиране на сумите по отделните колони в Таблица 1, ставките по схеми/мерки в лв./ха за кампанията и Таблица 2: Извършени плащания /в лева/, съответстващи на оторизираните суми по Таблица 1. В разясненията относно начина на формиране на намаленията в Таблица 1 са отчетени 4 фактора: 1/намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в заявлението – проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място и автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставените данни от МЗХГ и МОСВ; 2/намаление на субсидията при неспазени срокове за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл.12 от Наредба №5/27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания; 3/наложена ставка за корекция /“финансова дисциплина“/ съгласно чл.26 от Регламент /ЕС/ №13062013г. и чл.8, §1 от Регламент /ЕС/ №1307/2013г.; 4/линейно намаление съгласно чл.51, §2 от Регламент /ЕС/ №1307/2013г., налагано съгласно чл.6, §2, буква е), т.iii от Регламент за изпълнение /ЕС/ №809/2014 на Комисията и 5/линейно намаление съгласно чл.65, §2 от Регламент /ЕС/ №1307/2013, налагано съгласно посочената норма от Регламента за изпълнение.

Оспореното УП е изтеглено от СЕУ на 07.02.2024 г., а жалбата е подадена в съда на 15.02.2024 г.

Със заповед № ОЗ-РД/ 3088 от 22.08.2022 г. изпълнителният директор на ДФЗ на основание чл.20, т.2 и т.3 и чл.20а, ал.1,2,4, 5,пр.1 във вр. с ал.6 от ЗПЗП и чл.10, т.1, т.2, т.7, чл.11, ал.2 и чл.13, ал.1 и 4 от УП на ДФЗ е делегирал на издателя на оспореното УП В. К. като заместник изпълнителен директор на ДФЗ правомощия, между които по т.1 да издава и подписва всички УП по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите, подали заявления по реда на Наредба № 5/ 27.02.2009 г.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе доказателства.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е в срока по чл.149, ал.1 от АПК от пълномощник на лице с правен интерес по чл.147, ал.1 от АПК пред компетентния съд по чл.133, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, при условията по чл.168 от АПК, жалбата e основателна. Съображенията за това са следните:

Оспореното УП е издадено от компетентен орган.

Правно основание за издаване на УП са нормите на чл.10б, ал.1 от Наредба № 5/ 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания /обн. ДВ, бр.22/24.03.2009г., изм. и доп./ и чл.11а, ал.1, т.1 от ЗПЗП. Посочени правила предоставят правомощие на ДФЗ – РА да издава УП за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките за директни плащания по чл.1 от Наредбата, като РА има правото да взима решения по заявленията за подпомагане и исканията за плащане. Заявените от бенефициера мерки и схеми за подпомагане за Кампания 2021 са посочените такива в чл.1, т.1-4, т.14, т.23, т.28 и т.30 от Наредбата. Съгласно чл.20а, ал.4 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС и от националното законодателство, включително за вземане на решения и произнасяне по подадени заявления за подпомагане и искания за плащане, на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Приетата по делото заповед № ОЗ-РД/ 3088 от 22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ осъществява изпълнението на предвидената в закона делегация на правомощието в полза на издателя на оспореното УП, съгласно обема на предоставените права по т.1 от заповедта.

Оспореното УП обаче е издадено в нарушение на установената за него форма.

Нормата на чл.10б, ал.1 от Наредба № 5/ 27.02.2009 г. регламентира вида на акта за уведомяване на кандидатите за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките за финансово подпомагане, който акт е уведомително писмо. Относно съдържанието на уведомителното писмо, с оглед препращането към реда по АПК, са приложими общите изисквания за форма на ИАА по чл.59, ал.2 от АПК.

В случая по делото, оспореното УП съдържа реквизитите относно наименованието на органа-издател, има определени фактически и правни основания и подпис на издателя, но съдържателно не отговаря в пълнота на изискването по чл.59, ал.2, т.4 от АПК за фактически и правни основания, относими към конкретно разпоредените в УП права и задължения.

От изложението в таблиците и поясненията към тях в оспореното УП не може да се установи причината /фактическите основания/, поради която е отказано подпомагането в установените от органа размери, включително за намалението по процесната СП /основна/. Не са посочени и правните основания, под които са подведени фактическите такива. От поясненията на органа към Таблица 1 на УП не могат да се установят конкретните съображения, от прочита на които да се стигне до извод, обосноваващ извършеното намаление на исканата сума по СП /основна/. Причина за намаляване на исканата субсидия по СП /основна/ се сочи едва в становището на органа с изх. № 02-100-6500/ 631-3 от 23.02.2024 г., приложено за нуждите на делото с изпращане на преписката с жалбата срещу акта в съда. Недопустимо е обаче мотивите за акта да се извличат от становище на органа, изготвено след издаване на оспореното УП. В случая не е изпълнено изключението, съгласно указанията в ТР №16/1975г. на ОСГК на ВС, мотивите да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на УП от помощни и подчинени на издателя на акта органи. В съдържанието на УП липсва позоваване на такъв документ, поради което такава роля не може на има коментираното становище на органа по жалбата срещу УП. Това становище не е документ, част от административната преписка по издаване на УП. Посочването от органа в оспореното УП, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършване на задължителните административни проверки и/или проверки на място /в съответствие с чл.37 от ЗПЗП/ на данните в подаденото заявление за подпомагане и че тези данни са сравнени със съответната налична информация от външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл.30 от ЗПЗП, не изпълнява изискването за мотивираност, респ. за позоваване на друг документ, в който се съдържат мотивите за частичния отказ. Отразените данни в бланките „Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане за Кампания 2021“ не представляват административни проверки по чл.37 от ЗПЗП. Автоматичните проверки са извършени в деня на подаване на заявлението, преди одобряване на окончателния СС „ПДП“, поради което не отчитат основанията за намаление по обясненията в колона 3 към Таблица 1.

Мотиви за волеизявлението на органа не се съдържат и в писмото на органа с изх. № 02-100-655/3-2 от 28.01.2022 г. до жалбоподателя по повод заявлението за форсмажор. Посочените в заявлението на жалбоподателя и писмото на органа обстоятелства не се свързват с конкретно заявени парцели и техните площи, нито със съответната схема/мярка за директни плащания по заявлението за кампания 2021.

Наличието на относими фактически мотиви за разпореденото в оспореното УП намаление по СП /основна/ за сумата 8 289.62лв. е гаранция за правото на защита на жалбоподателя, а така също е гаранция за възможността за извършване на съдебен контрол да законосъобразност на акта. Липсата на годни мотиви не позволява на съда да осъществи съдебен контрол за материалната законосъобразност на акта, поради което е самостоятелно основание до незаконосъобразност на УП в оспорената част без да е необходимо разглеждането на спора по същество.

С оглед на горното, на основание чл.172, ал.2, пр.второ от АПК съдът ще отмени УП в оспорената част и по реда на чл.173, ал.2 от АПК ще изпрати преписката на органа за постановяване на нов административен акт, надлежно мотивиран от фактическа и правна страна при съобразяване с приложимото национално законодателство и правото на ЕС.

На основание чл.143, ал.1 и §1, т.6 от ДР на АПК ДФЗ дължи заплащане на жалбоподателя на деловодни разноски в размер на 810 лв., включващи 10лв. ДТ и 800лв. адвокатско възнаграждение. Присъденото адвокатско възнаграждение е под минималния размер по чл.7, ал.2, т.2 във вр. с чл.8, ал.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед изхода от спора, претенцията на ответника за юрисконсулско възнаграждение е неоснователна.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2021 с изх.№ 02-100-6500/ 631 от 12.01.2023 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ В ЧАСТТА, с която в Таблица 1: Оторизирани суми /в лева/ е извършено намаление по СП /основна/ със сумата 8 289.62 лв. /осем хиляди двеста осемдесет и девет лева и шестдесет и две стотинки/.

ИЗПРАЩА преписката в отменената част на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне по заявление за подпомагане с УИН:10/270521/75109 за кампания 2021 с мотивиран акт при съобразяване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ да заплати на К. Л. Р. деловодни разноски в размер на 810лв. /осемстотин и десет лева/.

Решението подлежи на обжалване от страните с касационни жалби пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за изготвянето му.

Решението да се съобщи на страните.