МОТИВИ към Присъда
№ 70, постановена по НОХД № 4343/2018 г. по описа на БРС
Производството
в БРС е образувано по повод внесен обвинителен акт от Районна прокуратура – Бургас,
с който срещу Р.Г.Я. с ЕГН ********** ***
е повдигнато обвинение по чл.206 ал.1 от НК, за това, че на 27.09.2016 година, в град Б., противозаконно
присвоил чужда движима вещ, която владеел–заложил за сумата от 300 лева в З. к.
„А. и Д. ***, мобилен телефон марка „Samsung Galaxy S6 Edge“ 32 GB White MAT 25
с IMEI 356421070942097 на стойност 932,40 лева собственост на Е.Н.М. с ЕГН **********
***.
По искане на
пострадалата съдът я констутитуира в качеството на частен обвинител. Представлява
се от повереници.
Прокурорът
поддържа обвинението от правна и от фактическа страна. Предлага на съда да
признае подсъдимия за виновен и да му определи
наказание „лишаване от свобода“ в
размер на 4 (четири ) месеца с приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК, а като
основание за приложението тази норма сочи относително ниската стойност на
вещта.
Повереникът
на частния обвинител предлата на съда да наложи на подсъдимия Я. наказанието
лишаване от свобода за срок от година и шест месеца.
Защитата на подсъдимия, предлага на съда да оправдае
подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Развива се защитна теза, че телефона подсъдимият
получил като подарък от пострадалата М. в чест на рождения си ден. Застъпва се тезата,
че М. придобила вещта чрез продажба на изплащане на основание чл.205 от ЗЗД,
съгласно която собствеността над вещта се запазвала до изплащането на последната
лизингова вноска и в тоза случай М. нямала качеството на пострадала.
Подсъдимият Я. в хода на съдебното следствие
дава обяснения, в които твърди, че получил от М. телефона като подарък за рождения
си ден. Две седмици по-късно разбрал, че телефонът има някакъв дефект и решил
за го заложи в заложна къща. Твърди, че М. си отмъщавала като подала жалба в
полицията, тъй като подсъдимият й отказал да бъдат в близки отношения. Когато
пострадалата разбрала в средата на м.септември през 2016г за желанието на
подсъдимия да „скъсат“ и да й върне телефона,
тя отказала. В последната си дума подсъдимият моли съда да го
оправдае.
След съвкупна преценка на събраните в
производството доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установена следната:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Р.Г.Я. ЕГН ********** е български гражданин със средно
образование, неженен, безработен и осъждан. С определение, с което било одобрено
спразумение по НОХД № 2637/2017 г. по описа на РС - Бургас в сила от 25.10.2017
г. Я. бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 343в ал.2 от НК на 21.05.2016 г. и на
основание чл.55 ал.1 т.1 от НК му било наложено наказание 7 (седем) месеца
лишаване от свобода, което да търпи ефективно при първоначален режим „общ“.
Наказанието лишаване от свобода било изтърпяно на 06.05.2018 г.
Настоящата деятелност на подсъдимия е след като е извършил
престъплението посочено по-горе, но преди да е влязло в сила определението на
съда, с което е одобрено споразумението.
Подсъдимият Р.Г.Я. и частният обвинител Е.Н.М. се познавали от началото
на лятото на 2016 година, тъй като работели в едно и също перално стопанство,
находящо се в град Б., в ж.к.“С.“, в двора на сградата на „Т. т.“, до магазин
„К.“. В тази пералня М. работела от 17.07.2016 г. до 30.08.2016 г. По това
време била студентка и със средствата получени от положения труд искала да си помогне финансово.
Сутринта на 01.09.2016 г. (рождената дата на подсъдимия), свидетелката М.
заедно с Я., управлявайки служебния автомобил на пералнята отишла до офис на
М-тел находящ се в сградата на хотел „А.“ в град Б. Служебният автомобил бил
управляван от М., тъй като подсъдимият по това време бил без СУМПС. В офиса на
мобилния оператор М. отишла за да си плати сметката за телефона. На място
служител в офиса на М-тел й направил оферта за закупуване на телефон ведно със СИМ
карта към него при ползване на преференции. Тогава подсъдимият, който бил с нея
в офиса, чувайки за предложението,
споделил на М., че и той иска да купи нов телефон на приятелката си-свидетелката
Ж., от която имал дъщеря. Тъй като М. ползвала голяма отстъпка при закупуването
на нов телефон му предложила да закупи на свое име телефон и да му го даде с
уговорката Я. да си плаща месечните вноски и сметките, а ако не може да ги
плаща да й го върне. Тогава с договор за продажба на изплащане №********* от
01.09.2016 г. (лист 7 и 8 от ДП) М. придобила собствеността над мобилен телефон марка „Samsung Galaxy S6
Edge“ 32 GB White MAT 25 с IMEI 356421070942097 за сумата от 900 лева при
първоначална вноска от 37,50 лева, които платила, а последващите вноски от
37,50 лева за следващите 23 месеца били на обща стойност 862, 50 лева. Вещта й е била предадена с
приемо-предавателен протокол за закупено крайно устройство (лист 6 от ДП).
На 27.09.2016г подсъдимият Я. заложил
посочения по-горе мобилен телефон в З. к. „А. и Д. *** за сумата от 300 лева,
видно от заложния билет находящ се на лист 33 от ДП. На 30.03.2017 г. телефонът
бил закупен от свидетелката Ч. за 450 лева видно от разписката находяща се на
гърба на лист 33 от ДП.
От този момент нататък М. не проверявала около 2-3 месеца дали подсъдимият
плаща месечните си вноски, докато в края на февруари на 2017 година отишла в
офиса на М-тел за да прекрати някакъв договор, но служителите й казали, че не
може, тъй като има към мобилния оператор задължения за неплатени вноски в
размер около 400 лева. Поради забавянето на плащанията й казали, че договорът
ще бъде прекратен и следва да заплати цялата сума ведно с неустойките или в
противен случай ще бъде изпълнено принудително вземането. През цялото това
време М. не получавала фактури за новия мобилен телефон, а получавала само и
единствено известие на собствения си телефон за сметките по нейната си СИМ
карта. Позвънила на подсъдимия, но не успяла да се свърже с него. Звънила
няколко пъти, но без резултат. Тогава се свързала със свидетелката Д.Д.Ж. – приятелка
на подсъдимия, от който имала дете. Ж. й отговорила, че този телефон бил даден
за ремонт и че подсъдимият ходел да си го вземе, но не му го дали, тъй като се
водел на името на М.. Пострадалата повярвала на свидетелката Ж. и се обадила на
централния офис на М-тел в град Бургас. От проведения разговор установила, че
такъв телефон не е постъпвал за ремонт. На телефонните разговори със
свидетелката Ж. присъствала и майката на пострадалата свидетелката С. И. М. Последната
настоявала дъщеря й да депозира жалба в полицията, но тъй като Е.М. и свидетелката
Д.Ж. били в добри отношения, разчитала поне тя да й помогне, и не подала
веднага. Такава помощ обаче не й била оказана и Е.М. ***. По повод нейната
жалба било образувано настоящото наказателно производство.
В хода на производството при разглеждане на делото в съдебната фаза в
предходното НОХД №2638/2017 г. по описа на БРС, М. разбрала, че подсъдимият Я.
е заложил телефона й в заложна къща.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно-оценъчна
експертиза, според заключението на която, вещта била оценена към закупуването й
на 01.09.2016 г. на 900 лева и 9,90 СИМ карта към опертора М-тел, така както
било посочено в договора за продажба на изплащане № ********* от 01.09.2016 г.
(лист 7 и 8 от ДП).
По искане на поверениците на частния обвинител и на прокурора с определение
съдът назначи да бъде извършена повторна експертиза, която да даде отговор на
въпроса каква е била пазарната стойност на вещта, но към 27.09.2016 г. и
пазарната стойност на СИМ картата. На така поставената нова задача вещото лице
е отговорило, че стойността на мобилния телефон към 27.09.2016 г. с
овехтяването е 819,90 лева като съответно мобилният телефон е 810 лева, а СИМ
картата 9,90 лева. С оглед на това, че стойността на вещата е оценена според
дадената отстъпка от мобилния оператор М-тел, а не по пазарната й стойност към
01.09.2016 година, съдът с определение допусна да бъде извършена допълнителна
експертиза, от заключението на която е видно, че стойността на мобилния телефон марка „Samsung Galaxy S6 Edge“ 32 GB
White MAT 25 с IMEI 356421070942097 към 01.09.2016 година, ползвайки предлаганите
цени на различни търговци и средната стойност е определена като такава на
1036,00 лева, а с овехтяването към 27.09.2016 г с коефициент от 0,1 е 932,40
лева. С оглед новата стойност на вещта към датата на извършеното деянието прокурорът
на основание чл.287 ал.1 от НПК поиска и съдът с определение допусна изменение
на обвинението, касаещо обстоятелствената част и доспозитива на обвинителния
акт като стойността на вещта към 01.09.2016 г. да бъде 1036 лева, а към
27.09.2016 г. да бъде 932,40 лева.
Гореизложената фактическа
обстановка съдът прие за доказана по несъмнен начин от гласните доказателства:
показанията на свидетеля Й.Н. дадени в хода на съдебното следствие и тези
прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК, показанията на свидетеля П.Ч.
както и тези прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 НПК, показанията на свидетеля
Е.М. и показанията й прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 предложение второ
от НПК, показанията на свидетеля С. М. и частично показанията на свидетеля Д.Ж.,
частично от обясненията на подсъдимия, от изготвената повторна и допълнителна към
нея съдебно-оценъчна експертиза, от справката за съдимост на подсъдимия от приетите
към доказателствата по делото писмени доказателства–договор за продажба на
изплащане №********* от 01.09.2016 г. и приемо- предаветелен протокол за
закупено крайно утройство, фактури, заложен билет издаден от ЗК „А. и Д. 2“
ЕООД и др.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Н., Ч., Е.М. и С. М. Намира
същите за безпристрастни и логични. Съдът не даде вяра на обяснениета на
подсъдимия в частта им, че мобилния телефон му е подарен за рождения ден от
свидетеля Е.М. Последната в показанията си твърди, че заплатата й в пералнята
била 500 лева месечно давана й на две части, а стойността на телефона е била в
размер на две нейни заплати. Не кредитира и мотива му за залагането на телефона
в заложна къща. Подсъдимият твърди, че телефонът дал дефект, неговата дъщеря го
ударила и дисплеят му станал на черти и това била причината да го заложи. За
такъв дефект обаче, нито свидетелката Н., нито свидетелката Ч. споменават. Дори
свидетелката Ч. твърди, че същият работел добре и с него не е имала проблеми. Съдът
не кредитира и показанията на свидетелката Д.Ж. като ги счита на пристрастни.
Тя е живяла на семейни начала с подсъдимия и е заинтересована. Не е пряк
свидетел очевидец на действителната уговорка между подсъдимия и свидетеля Е.М.,
а прави преразказ на версията на подсъдимия.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Изложената и установена по безспорен начин в хода на съдебното
следствие фактическа обстановка, сочи на
осъществен от подсъдимия Р.Г.Я. с ЕГН ********** *** състав
на престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, за това, че на 27.09.2016 година, в град Б., противозаконно присвоил чужда
движима вещ, която владеел–заложил за сумата от 300 лева в З. к. (ЗК) „А. и Д. ***,
мобилен телефон марка „Samsung Galaxy S6 Edge“ 32 GB White MAT 25 с IMEI
356421070942097 на стойност 932,40 лева собственост на Е.Н.М. с ЕГН ********** ***.
Деянието е извършено при форма на
вината "пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Изпълнителното
деяние обсебване може да се изрази, както в разпореждане с вещта, така и в
отказ тя да се върне на собственика (Решение №608/12.07.1991 г по н.д.№445/1991
г на І н.о. на ВС). Разпореждането с
вещта е юридическо, подсъдимият се разпрежда с нея като със собствена, като я
залага срещу пари. В конкретния случай
подсъдимият Я. е получил фактическата власт над вещта по силата на устна уговорка
за ползване със свидетелката Е.М., за която по делото са налице неоспорими
доказателства. Подсъдимият е ползвал процесната вещ, установявайки трайна фактическа
власт над нея и в резултат на оформеното впоследствие присвоително намерение
решил да се разпреди с нея като със собствена като я заложи, създавайки погрешно
впечатление у свидетеля Н., че той е собственикът. От събраните по делото доказателств
се установява, че подсъдимият въобще не имал намерение да върне вещта, дори и
след като бил поканен неколкократно за това или да я замести в пари. Каквито и
да са били отношенията му с пострадалата, съдът счита, че подсъдимият се е възползвал
от нейното доверие и е приел в своя фактическа власт вещ, която още от самото
начало не е считал да ползва по предназначение и четири седмици по-късно я е
заложил за пари.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
При индивидуализация на наказанието съдът
съобрази следното:
Обществената опасност на деянието е обичайна за този вид престъпления.
Обществената опасност на дееца е ниска, видно от справката му за съдимост, тъй
като към момента на извършване на престъпланието, предмет на настоящото дело,
не е бил осъждан. Не са налице, нито едно изключително, нито многобройни
смекчаващи вината обстоятелства по смисъла на чл.55 НК, а стойността на вещта
не представлява такова смекчавакщо вината обстоятелство, че да се приложи тази
разпоредба.
С оглед постигане целите на
наказание и преди всичко за да се превъзпита дееца съдът намира, че размерът на
наказанието следва да бъде определен към минималния предвиден за това
престъпление. Мотивите на съда са, че причината довела до извършване на умишленото
деяние е била деецът да се облагодетелства разпореждайки се с чужда вещ, дадена
му да я ползва. С оглед обществената
опсност на деянието и на дееца съдът намира, че наказанието следва да бъде
определено в минималния превиден в закона размер, а именно една година лишаване
от свобода.
Това наказание, по мнение на настоящия състав, се явяват съответно
на обществената опасност на деянието и на дееца и ще окаже превъзпитаващ и поправителен
ефект върху него. С него могат да бъдет постигнати целите на чл.36 от НК.
Видно от справката за съдимост подсъдимият е бил освобождаван
от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по реда на чл.66 ал.1 от НК и
в този изпитателен срок не е извършил друго престъпление, поради което да е
следвало да изтърпи отложеното наказание и за него е настъпила реабилитация по
право на основание чл.86 ал.1 т.1 от НК. Настоящото наказание лишаване от
свобода подсъдимият следва да изтърпи ефективно. При определяне на режима за
изтърпяване на наложеното наказание съдът съобрази, че при предходното разглеждане
на делото по НОХД №2638/2017 г. подсъдимият не
е бил открит на нито един от адресите му, стигнало се е до издирването
му и вземане на МНО Задържане под стража. С оглед на това му процесулно
поведение съдът намира, че не следва да му определя първоначален режим „общ“ по
реда на чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, а да приложи разпоредбата на чл.57 ал.2 вр.
ал.1 от ЗИНЗС и да му определи първоначален строг режим за изпълнението на
наказанието.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ:
Съдът осъди на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия
Р.Г.Я. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на ОД МВР
–Бургас направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 42,32
лева (четиридесет и дав лева и 32 стотиники) лева за изготвена експертиза.
Съдът осъди на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
подсъдимия Р.Г.Я. с ЕГН ********** ***
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Районен
съд Бургас направените по делото в хода на съдебното производство разноски в
размер на 120,80 (сто и дведесет лева и 80 стотинки)
лева за възнаграждение на вещото лице по изготвените експертизи и 10,00 (десет)
лева държавна такса за служебно издаване на два броя изпълнителни листи.
Мотивиран от горното съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.