Решение по дело №527/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 230/17.04.2025г., постановено по а.н.д. № 351/2025г., Районен съд Плевен, тринадесети наказателен състав е потвърдил Наказателно постановление (НП) № Р-6-ДНСК-168/02.08.2023г., издадено от Началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК). С последното на „Графити” ООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. Плевен, [улица], ет.2, ап.3, представлявано от управителя В. Б. М., на основание чл.237, ал.1, т.6, предл. първо от Закон за устройство на територията (ЗУТ) е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 5 000 лв., за извършено нарушение на чл.142, ал.5, т.7 от ЗУТ във вр. с чл.44, ал.1 от Закон за хазарта (ЗХ).

Решението е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – „Графити” ООД гр. Плевен, страна по а.н.д. № 351/2025г. по описа на Районен съд Плевен.

Касаторът излага доводи за неправилност на съдебния акт, свързани с допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че във въззивното производство не са били уважени доказателствени искания на дружеството, съдът не е извършил преценка за приложимостта на чл.28 от ЗАНН и е постановил акта си при едни и същи фактически установявания, но при направени коренно противоположни правни изводи спрямо предходното разглеждане на делото. Оспорва се като неправилна преценката на съда относно датата на нарушението, която е датата на внасяне на комплексния доклад в общината, а не на неговото изготвяне. По същество на спора се сочи, че процесният обект е въведен в експлоатация и функционира, без да са правени корекции в доклада. Излагат се и подробни доводи за маловажност на случая и за основания съдът да приложи чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението на Районен съд Плевен и отмяна на издаденото НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, чрез управителя си поддържа касационната жалба на заявените в нея основания.

Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание и в писмена защита чрез упълномощен юрисконсулт оспорва касационната жалба, като ангажира съображения за правилност на оспорения съдебен акт.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд приел за установено, че служители на РДНСК Русе извършили служебна проверка по реда на чл.156 от ЗУТ на полученото на 15.03.2023г. разрешение за строеж № 14/14.03.2023г. за обект: „Преустройство на съществуваща еднофамилна жилищна сграда в зала за хазартни игри“, находящ се в поземлен имот 20184.1.1064, гр. Две могили, общ. Две могили, бул. „България“ №100, издадено от главния архитект на община Две могили. При проверката било установено, че в комплексния доклад за оценка съответствието на проекта не е вписано удостоверение по чл.44, ал.1 и ал.3 от ЗХ от правоспособно лице, което може да извършва дейности по кадастър, геодезия и картография, заедно с приложена скица от кадастралната карта, върху която са нанесени отстоянията от училища и социални услуги за деца. Горните констатации били отразени в констативен протокол № РС-ДМ-223/24.03.2023г. с предложение за отмяна на разрешението за строеж. Със заповед № ДК-11-Р-2/24.03.2023г. на Началника на РДНСК Русе били отменени разрешение за строеж № 14/14.03.2023г., ведно с инвестиционния проект, като незаконосъобразни, като заповедта влязла в законна сила.

За установеното нарушение против „Графити“ ООД бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № Р-6/15.05.2023г. В акта било посочено, че в комплексния доклад е направена оценка за съответствие на инвестиционния проект с изискванията по чл.142, ал.5, т.7 от ЗУТ, като не е вписано удостоверение от правоспособно лице, заедно с приложена скица от кадастралната карта, върху която са нанесени очертанията, относно измерване на отстоянията на строежа от училища и от социални услуги за резидентна грижа за деца, и с така извършената оценка за съответствие на инвестиционния проект, не е налице оценка за съответствие с други специфични изисквания към определени видове строежи съгласно нормативен акт, ако за обекта има такива. Посочено било, че предвид характера на обекта – зала за хазартни игри, такива специфични изисквания се съдържат в чл.44, ал.1 от ЗХ, оценката е следвало да се извърши след представяне на горепосоченото удостоверение, съгласно разпоредбите на ЗХ, но въпреки липсата на удостоверение по чл.44 от ЗХ е дадено положително становище от консултанта за съответствие на проектната документация със съществените изисквания към строежите, с предложение главният архитект на община Две могили да съгласува и одобри инвестиционния проект. Като дата на установяване на нарушението била посочена 24.03.2023г., а като дата и място на извършването му – 14.02.2023г. в офиса на дружеството в гр. Плевен, когато бил съставен комплексният доклад. Актосъставителят приел, че с горното деяние „Графити“ ООД е извършило нарушение на чл.142, ал.5, т.7 от ЗУТ във вр. с чл.44, ал.1 от ЗХ. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството и против него не постъпили писмени възражения. Въз основа на цитирания АУАН било издадено обжалваното пред РС Плевен НП.

При така установеното от фактическа страна, съдът приел, че не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в процеса на ангажиране на наказателната отговорност на жалбоподателя със съставения АУАН, както и при последващото му санкциониране с издаването на обжалваното наказателно постановление. Съдът кредитирал показанията на разпитаните свидетели като обективни, безпристрастни и логически последователни. По съществото на спора съдът приел, че констатациите в АУАН съответстват на действителното положение, и че от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, правилно е била приложена и санкционната норма с налагане на санкция в минималния законов размер в съответствие с разпоредбите на чл.12 и чл.27 от ЗАНН. С горните мотиви съдът потвърдил обжалваното пред него НП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено при спазване на процесуалните правила и при правилно прилагане на закона. За да потвърди НП, първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата обстановка, поради което не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, които да съставляват касационно основание за отмяна на решението, а възраженията на касатора в този смисъл са неоснователни. Правните изводи са направени на базата на тази фактическа обстановка, като изводите на предходни съдебни състави в отменени съдебни актове нямат отношение към оспореното решение.

При разглеждане на делото въззивния съд е събрал необходимите писмени и гласни доказателства, достатъчни за изясняването на спора от фактическа и правна страна и за правилното му решаване, поради което не е било необходимо събирането на поисканите от жалбоподателя доказателства, касаещи факти, настъпили след съставянето на АУАН, и които факти не се оспорват. Обстоятелството дали след отмяната на РС № 14/14.03.2023г. обектът е бил въведен в експлоатация след провеждането на нова процедура, е ирелевантно към вмененото на дружеството нарушение – извършването на оценка на съответствие на инвестиционния проект с доклад от 14.02.2023г. без оценка по чл.142, ал.5, т.7 от ЗУТ и без удостоверение по чл.44 от ЗХ. Видно е от доказателствата по делото, че удостоверението е издадено на 01.06.2023г., след отмяна от органите на строителен контрол на издаденото на 14.03.2023г. РС, явно да замести липсващата пълна проверка за съответствие на инвестиционния проект със специфичните изисквания към строежа, регламентирани в друг нормативен акт – Закон за хазарта, дължима от дружеството в качеството му на консултант и установена от служителите на ДНСК.

Неоснователно е възражението на касатора, че въззивният съд не е докладвал доказателствените му искания и не се е произнесъл мотивирано по тях дали ги допуска или не. Видно от протокола от откритото съдебно заседание пред РС Плевен от 17.03.2025г., съдът се е произнесъл по доказателствените искания на дружеството и ги е оставил без уважение, като изцяло е възприел мотивите от становището на ответника за неотносимост на строителни книжа, издадени след извършване на нарушението и част от друго, административно производство, към административнонаказателното производство и съставомерността на деянието.

Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на ЗУТ и ЗХ.

Съгласно чл.142, ал.4 от ЗУТ, всички части на инвестиционните проекти, които са основание за издаване на разрешение за строеж, се оценяват за съответствието им с основните изисквания към строежите, а съгласно императивното изискване на чл.142, ал.5, т.7 от ЗУТ, оценката за съответствие на инвестиционния проект обхваща проверка за съответствие с други специфични изисквания към определени видове строежи съгласно нормативен акт, ако за обекта има такива.

Предвид предназначението на процесния обект – зала за хазартни игри, с чл.44, ал.1 от ЗХ в приложимата редакция за него е въведено специфично изискване – че не може да отстои на по-малко от 300 метра от училища по смисъла на Закона за предучилищното и училищното образование, както и от социални услуги за резидентна грижа за деца, освен ако се намира в хотел, категоризиран с категория четири или пет звезди. Измерването на отстоянията, респективно съответствието с горното изискване се извършва от правоспособни лица, които могат да извършват дейности по кадастър, геодезия и картография, и се доказва чрез издаване на удостоверение заедно с приложена скица от кадастралната карта, върху която са нанесени очертанията – чл.44, ал.3 от ЗХ. Съответно при извършване на оценката за съответствие консултантът дължи проверка на горното обстоятелство, направена именно въз основа на удостоверението по чл.44 от ЗХ, и вписване на оценката в доклада.

Безспорно е по делото, че такова удостоверение с приложена скица от кадастралната карта с нанесени очертания не е било вписано в комплексния доклад, съответно не е било приложено към него при изготвянето му на 14.02.2023г. и входирането му в общината за издаване на РС. Удостоверение по чл.44 от ЗХ е изготвено едва на 01.06.2023г., след отмяната на РС № 14/14.03.2023г. В комплексния доклад в т.VII. „Специфични изисквания към отделните строежи, съгласно нормативен акт“ консултантът изрично е отбелязал „Няма такива“, което потвърждава липсата на оценка по чл.142, ал.5, т.7 от ЗУТ. Следователно при изготвянето на комплексния доклад и при липсата на удостоверение по чл.44 от ЗХ консултантът е извършил непълна оценка на съответствието на инвестиционния проект, без да оцени съответствието му с изискванията на чл.44 от ЗХ, с което е допуснал нарушение на чл.142, ал.5, т.7 от ЗУТ във връзка с чл.44, ал.1 от ЗХ и основателно е била ангажирана отговорността му по чл.237, ал.1, т.6, предл. първо от ЗУТ, както правилно е приел и решаващия състав.

Неоснователно е възражението на касатора относно датата на нарушението, посочена в АУАН и НП и възприета от районния съд. Съгласно разпоредбата на чл.237, ал.1, т.6 от ЗУТ, изпълнителното деяние се изразява в „извършването на оценка“ за съответствие на инвестиционен проект в нарушение на изискванията на чл.142, ал.5 от ЗУТ. Безспорно е обстоятелството, че извършването на оценката се осъществява посредством заверяването на проекта за съответствието му с изискванията към строежите. С изходирането му от консултанта, проектът се предоставя в употреба за нуждите на възложителя за иницииране на производство по издаване на разрешение за строеж. В този смисъл действието е довършено с изготвянето на оценката, а не в последствие с представянето й пред компетентните органи, тъй като действията по представянето не са елемент от фактическия състав на нарушението по чл.237, ал.1, т.6 от ЗУТ, а и са действия, които не се извършват от санкционираното дружество, а от възложителя, носещ това задължение (чл.144, ал.1 от ЗУТ).

Действително, след представяне на оценката и в производството по проверка законосъобразността на издаденото разрешение за строеж, става възможно да се установи дали при изготвянето й са допуснати нарушения, но това обстоятелство е от значение за момента на откриване на нарушението във връзка със сроковете по чл.34 от ЗАНН, а не довършва нарушението, тъй като оценката е вече изготвена. Обратното разбиране би довело до ситуация, в която нарушението започва да се извърша от едни субект – дружеството-консултант, а се довършва от друг субект – възложителя, който го представя. След като представянето на доклада пред компетентен орган не е елемент от обективната страна на деянието, то няма основание за дата на нарушението да се счита датата на представянето на доклада.

Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че нарушението е маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. В обжалваното НП е извършена такава преценка и обосновано е прието, че случаят не е маловажен, като този извод се споделя от съда. Предвид засегнатите от нарушението обществени отношения, касаещи специфичното изискване в ЗХ за отстояния на игралните зали и казината от училища и социални услуги за деца, несъмнено обществената опасност на деянието е завишена и то не покрива критериите за маловажен случай по §1, т.4 от ДР на ЗАНН. Рискът от пристрастяване към хазарт при подрастващите като уязвима група е преценен от законодателя като по-голям от нормалния с въвеждането на специфично изискване към този вид обекти да имат определено отстояние от учебни и социални заведения за деца. Обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН са правилно преценени от наказващия орган, който е наложил санкция в минималния по закона размер от 5000 лева и наказанието се явява справедливо. Не се възприема като смекчаващо вината обстоятелство липсата на вредни последици от деянието, защото такива са настъпили и се изразяват в издаване на разрешение за строеж въз основа на инвестиционен проект, чиято оценка за съответствие с основните изисквания към строежа е непълна.

Пред настоящата инстанция не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали различни констатации от тези отразени в акта и НП, а оттам и за различни правни изводи от тези на районния съд, водещи до отмяната на НП. По изложените съображения касационният състав намира, че оспореното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора претенцията за разноски на ответника по касационната жалба е основателна и следва да му се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 80 лева.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Плевенски административен съд, втори касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 230/17.04.2025г., постановено по а.н.д. № 351/2025г. по описа Районен съд Плевен.

ОСЪЖДА „Графити” ООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. Плевен, [улица], ет.2, ап.3, да заплати в полза на Дирекцията за национален строителен контрол, направените по делото разноски в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.