РЕШЕНИЕ
№ …
Гр. София, 17.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното заседание на трети
декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 13328/2016 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД.
Ищецът „О.б.б.“ АД
твърди, че с ответниците С.М.Е.
и Х.Х.Е. е в облигационни отношения по договор
за банков кредит от 23.03.2005 г., по силата на който банката превела по сметка
на първия ответник с № 800231054709116 заемната
сума. Твърди, че поради неизпълнение на задълженията за плащане на анюитетни вноски е подал заявление за издаване на заповед
за незабавно изпълнение и такава е издадена на 17.11.2012 г. в полза на ищеца
за сумата от 35 631,60 лева – главница, в т.ч. и предсрочно изискуема, 2845,69
лева – договорна лихва и сумата от 57,04 лева – наказателна лихва, ведно със
законната лихва и разноски. Сочи, че след подадени от длъжниците възражения е
образувано исково производство по гр.д. № 7376/2013 г. по описа на СГС, І-12-
ти състав, по което с влязло в сила решение предявените искове са изцяло отхвърлени.
Междувременно по образуваното изпълнително производство на 24.01.2014 г. в
полза на банката е преведена сумата от 46 272,15 лева, за която сума въз основа
на определение от 03.06.2016 г. по гр.д. № 7673/2013 г. по описа на СГС е
издаден обратен изпълнителен лист в полза на С.М.Е. и Х.Х.Е.
срещу „О.б.б.“ АД. Ищецът сочи, че общата сума,
дължима по издадения обратен изпълнителен лист към 30.06.2016 г. е била в
размер на 57 564,41 лева – 46 272,15 лева – главница и 11292,26 лева – законна
лихва. С платежни операции от 30.06.2016 г. и 01.07.2016 г. ищецът твърди да е
превел по откритата при него във връзка с договора за банков кредит сметка на
ответниците с № 800231054709116 общата сума от 57 564,41 лева. Твърди, че към
дата 01.07.2016 г. по тази сметка е имало наложени три запори за сумите от
2944,79 лева, 5924,99 лева и 7233,34 лева, които суми банката е превела като
трето задължено лице. Сочи, че на 21.07.2016 г. пълномощник на С.Е. е направил
справка за наличностите и произхода на средствата по банковата сметка,
обслужваща кредита, а на 19.07.2016 г. в банката е получена покана за
доброволно изпълнение, с приложен изпълнителен лист от 14.07.2016 г. по гр.д. №
7376/2013 г. на СГС, І-12 състав за сумата от 46272,15 лева, която сума банката
е осъдена за заплати на С.Е. и Х.Е.. Ищецът твърди, че е направил искане до
съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство, поради
извършено доброволно плащане, но той е отказал това, поради което в срока за
доброволно изпълнение – на 02.08.2016 г. сумата от 64 963,77 лева е преведена по посочената в
изпълнително дело № 20168380405430 на ЧСИ М.Б.сметка на взискателите.
Ищецът твърди, че така преведената сума е платена без основание и предявява
осъдителен иск срещу всеки един от ответниците за връщането на сумата от по
32 481,88 лева всеки един от тях. С уточнителна
молба от 05.12.2016 г. ищецът уточнява и че поддържа отделен установителен иск
по чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не
дължи изпълнение по изп.дело № 20168380405430 по описа на ЧСИ М.Б.,
поради това, че присъдената сума е заплатена доброволно преди образуване на
изпълнителното производсво, като обосновава правния
си интерес от установителния иск с оглед преюдициалния
му характер по предявените искове по чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД . Претендира
законна лихва и разноски.
Ответниците С.М.Е. и Х.Х.Е. оспорват
исковете. Твърдят, че в хода на образуваното срещу тях производство по
принудително изпълнение всички дължими суми са преведени по посочената от
банката сметка за превеждане на суми от съдебни изпълнители IBAN ***, като след
получаването им, банката не е закрила салдото, по кредита въпреки пълното
погасяване на вземанията по него. Сочат, че със заявление от 05.03.2014 г.,
след разпределение на сумите в изпълнителното производство и превеждането им на
банката-взискател, са направили искане за закриване на банковата сметка
обслужваща кредита, като с писмо изх. № 201-287/ от същата дата банката е
отговорила, че отказва да закрие банковата сметка, тъй като е налице непогасено
задължение. Оспорват твърдението на ищеца, че сумата по издадения в тяхна полза
обратен изпълнителен лист е преведена доброволно от банката по сметката,
обслужваща кредита, тъй като видно от счетоводните записвания в самата банка,
по тази сметка се води отрицателно салдо. На следващо място, излагат доводи, че
така извършеното плащане е неточно, тъй като титуляр на сметката е само С.М.Е.,
а вземането по обратния лист е за разделно получаване на сумата от двамата
кредитори. Твърдят, че към момента на образуване на изпълнителното производство
не са били уведомени от банката за извършеното от нея доброволно плащане, като
оспорват този факт да е доведен до знанието на техен пълномощник.
По
допустимостта на предявения отрицателен установителен иск съдът намира
следното.
С иска по чл. 439, ал. 2 ГПК се оспорва материалната незаконосъобразност
на изпълнението, като се отрича съществуването на вземането въз основа на факти
настъпили след приключване на устните състезания в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Съдът намира, че длъжникът има интерес от
защитата по този ред само докато производството по принудително изпълнение е
висящо или е възможно възобновяването на изпълнителните действия, съответно
вземането, обективирано в изпълнителното основание не е вече удовлетворено в
хода на принудителното изпълнение. В хипотезата, в която в хода на
принудителното изпълнение е събрано вземане, за което длъжникът отрича да е
съществувало, последният има интерес от предявяване на кондикционен
осъдителен иск, при произнасяне, по който със сила на присъдено нещо ще бъде
разрешен въпросът за наличието на основание за извършеното плащане в хода на
принудителното изпълнение. Съдът намира, че с оглед твърденията за пълно
удовлетворяване на вземанията на взискателите в хода на принудителното
изпълнение по изпълнително дело № 20168380405430 на ЧСИ М.Б., по доводите в
исковата молба по предявените осъдителни искове, така предявените пасивно
съединени установителни искове са недопустими, поради липса на правен интерес
от разглеждането им, предвид наличието на възможност
у ищеца за защита на спорните
права чрез предявените осъдителни искове. Предвид изложеното исковата молба по предявените
отрицателни установителни искове следва да бъде върната, а производството по
делото прекратено на основание чл. 130 ГПК.
Съдът, като
съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
По исковете по чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД.
Основателността
на предявените искове предпоставя настъпило разместване на имуществени блага,
чрез престиране между страните, без да е имало
основание за това.
Безспорно
между страните е обстоятелството, че на 23.03.2005 г.
между ищеца „О.б.б.“ АД и ответника С.М.Е. като кредитополучател, е
сключен договор за банков кредит, по който солидарно отговорен е другият
ответник – Х.Х.Е..
Не се спори
между страните, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства,
че на 17.11.2012 г. в полза на банката срещу ответниците е издадена заповед за
незабавно изпълнение за сумите от 35631,60 лева – главница по договор за кредит
от 23.03.2005 г., ведно със законната лихва от 31.10.2012 г. до плащането,
сумата от 2845,69 лева – договорна лихва, 57,04 лева – наказателна лихва и
сумата от 1773,09 лева – разноски. За принудително изпълнение на сумите по
заповедта е образувано изпълнително дело № 20128580401412 по описа на ЧСИ У.Д..
Установява се от писмените доказателства част от приложеното изпълнително дело,
че в полза на взискателя „О.б.б.“
АД е разпределена сумата в размер на 46272,15 лева, постъпила по сметка на
банката на 24.01.2014 г. На 17.02.2014 г. С.М.Е. и Х.Х.Е.
се подали писмено заявление до банката за закриване на всички техни сметки в
банката, като с писмен отговор от 05.03.2014 г. е посочено, че разплащателната
сметка на г-жа Е. е посочена като банкова сметка ***оговор
за потребителски кредит без обезпечение, сключен на 01.12.2011 г., по който са
налице неиздължени суми. Посочено е, че по отношение на искането на г-н Е.
разплащателната сметка се прекратява по нареждане на титуляра
и това може да бъде сторено във всеки клон на банката, тъй като следва да бъде
попълнено нареждане за закриване на сметката в 2 екземпляра, както и че към
този момент вземанията по ипотечния кредит не са погасени изцяло.
С влязла в
сила на 16.03.2016 г. решение по гр.д. № 2005/2014 г. по описа на САС, ГК, ІV
състав установителните искове по чл. 422 ГПК с предмет всички суми по
издадената заповед за незабавно изпълнение са отхвърлени. С определение от
03.06.2016 г. по гр.д. № 7376/2013г. по описа на СГС, І-12 състав е разпоредено издаването на обратен изпълнителен лист в полза
на С.М.Е. и Х.Х.Е. за сумата общо в размер на
46 272,15 лева, ведно със законната лихва от 24.01.2014 г. до
окончателното плащане, като на 14.07.2016 г. е издаден и самият обратен
изпълнителен лист.
По молба на С.М.Е.
и Х.Х.Е. е образувано изпълнително дело № 5430/2016
г. за принудително събиране от „О.Б.Б.“ АД на сумите
по обратния изпълнителен лист, като поканата за доброволно изпълнение е
получено от длъжника на 19.07.2016 г.
Според
заключението на съдебно-счетоводната експертиза на 24.01.2014 г. по сметка с IBAN: *** „ОББ“ АД от ЧСИ Д.е постъпила сумата от 46272,15 лева,
на същата дата по сметката, с която се обслужва процесния
договор за кредит IBAN: ***и следните записвания – погасявене
/кредитни счетоводни операции/ на следните суми: главница в размер на
33 525,76 лева, законна лихва в размер на 3885,11 лева, 57,04 лева –
наказателна лихва, 2845,69 лева – лихви, 4185,46 лева – съдебни разноски и
1773,09 лева – присъдени разни. Вещото лице е посочило, че погасяването на
дълга е извършено директно от сметка IBAN: *** превод по сметка IBAN: ***. Според експертизата сметка IBAN: ***.07.2016 г., както и към датата на изготвяне на
заключението наличността по сметката е в размер на 41 437,30 лева. На
30.06.2016 г. по дебита на сметка IBAN: *** постъпването на сумата от 15 534,76 лева, а на
01.07.2016 г. – 42 029,65 лева. На 01.07.2016 г. по кредита на сметката са
осчетоводени плащания, както следва: 20,00 лева – такса, 2,00 лева – такса
2944,79 лева – на ЧСИ Т.В., на 07.07.2016 г. – такса 2,00 лева и 5924,99 лева –
на ЧСИ М.Б., на 08.07.2016 г. – 1,00 лева – такса и 7 233,34 лева на ЧСИ
М.Б.. Според допълнителното заключение на счетоводната експертиза салдото по
сметка IBAN: ***, с титуляр С.М.Е. след 30.06.2016 г. е 41 338,60
лева като сумата не може да бъде изтеглена от титуляра,
тъй като е блокирана от банката, като блокировките са както следва: сумата от
100 000 лева – блокировка на 30.06.2016 г. по съдебен кредит на ОББ – вътрешна
блокировка, поради задължения към „ОББ“ АД, на 03.11.2016 г. – 64 963,77
лева – по изп.д. № 20168440403712 на ЧСИ София, на
01.12.2016 г. – 6671,25 лева – бл. 64963,77/03.11.2016 г. обезп.
„ОББ“ АД, на 01.08.2017 г. – 1315,40 лева – други взискатели, на 10.08.2016 г.
– 1330,15 лева – други взискатели, на 02.11.2017 г. – 1350,37 лева – други
взискатели.
С писмо от 25.07.2016 г. Българска народна банка е
уведомила частния съдебен изпълнител, че сумата в размер на 69 550,82 лева
във връзка с получено запорно съобщение е преведена
по сметка на частния съдебен изпълнител при „ОББ“ АД на 21.07.2016 г. Установява
се от писмените доказателства по изпълнително дело № 20168380405430 на ЧСИ М.Б.,
че с молба от 20.07.2016 г. „ОББ“ АД е уведомила частния съдебен изпълнител, че
сумата по запорното съобщиние
е преведена по сметката на взискателя С.М.Е.
на 30.06.2016 г.
При така установеното от фактическа страна, от правна
страна съдът намира следното.
Основният спорен правен въпрос от значение за правилното решаване на делото
е дали извършеното от ищеца плащане от ищеца на 30.06.2016 г. на сумата от 15 534,76 лева и на
01.07.2016 г. на сумата от 42 029,65 лева по сметка IBAN: *** породило погасително действие спрямо вземанията на ответниците по обратния изпълнителен лист.
В тази
връзка съдът намира следното. Във връзка с изпълнението на това задължение са
приложими общите правила за изпълнение на задълженията уредени в ЗЗД - глава
ІІІ, раздел 1 Изпълнение. Изпълнението, за да породи погасителен ефект трябва
да е точно и добросъвестно, съобразно с изискванията на закона и при полагане
грижата на добрия стопанин, ако законът не изисква друга грижа (арг. чл. 63, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД), като кредиторът не можа да
бъде принуден да получи нещо различно от дължимото. Кредиторът не може да бъде
принуден да получи нещо различно от дължимото – чл. 65, ал. 1 ЗЗД, като
изпълнението на задължението трябва да бъде извършено на кредитора или на
овластено от него, съда или закона, лице, в противен случай то е действително
само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползвал от него. Вземането на
ответниците по обратния изпълнителен лист е разделно за по ½ част от
сумата, тъй като същото не е неделимо и не е налице активна солидарност.
Съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал.1 от Закона за
ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ) плащанията
на територията на страната се
извършват само чрез превод или
внасяне по платежна сметка, когато са на
стойност, равна на или надвишаваща
10 000 лв. Установява се по делото, че плащането е извършено по банкова сметка ***,
на която е само един от кредиторита – С.М.Е.. С така
извършеното плащане съдът намира, че точно е погасено вземането на ответника С.Е.
по обратния изпълнителен лист, тъй като предвид разпоредбата на чл. 75, ал. 3 ЗЗД когато плащането става чрез задължаване или заверяване на банкова сметка ***еряване сметката на кредитора. Установява се от приетата
счетоводна експертиза, че сметката на Е. е заверена със сума до размера на
дължа на 01.07.2016 г., към който момент същото следва да се счита изцяло
погасено. Съдът намира, че по делото не се установява договорът за откриване на
разплащателна сметка № IBAN: ***ен към момента на плащането. По делото не са събрани
доказателства за условията, при които се прекратява договорът за разплащателна
сметка, но доколкото това е сметката обслужваща плащанията по договор за кредит
от 23.03.2005 г. (чл. 13, ал.1 от договора) съдът намира, че при липса на
взаимна уговорка за прекратяване на договора за разплащателна сметка същият
следва да е със срок до прекратяване / погасяване на всички вземания по
договора за банков кредит. Към момента на извършеното плащане договорът за
кредит не е прекратен, респ. вземанията по него не са погасени, поради което
съдът намира за доказано, че ищецът и ответника С.Е. са били обвързани и от
договор за разплащателна сметка IBAN: ***.
По отношение
погасяването на вземането на ответника Х.Х.Е. по
обратния изпълнителен лист съдът намира следното. Предвид извършеното плащане
по чужда, а не на кредитора банкова сметка, ***, че следва да обсъди
приложимостта на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗЗД, според която длъжникът се
освобождава ако добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което въз
основа на недвусмислените обстоятелства, се явява овластено да получи
изпълнението. Според практиката на ВКС - решение
№ 166 от 30.07.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 5946/2013
г., IV г. о., ГК и решение
№ 237 от 11.01.2019 г. на
ВКС по т. д. № 2687/2017 г., I т. о., ТК, добросъвестността на длъжника по смисъла на
чл. 75, ал. 2, изр. 1 ЗЗД произтича
от недвусмислеността на обстоятелствата за овластяване на лицето, приело
изпълнението, като преценката
за недвусмисленост на обстоятелствата по изпълнението се извършва във
всеки конкретен случай. В настоящия
случай от значение за тази преценка е характерът и произходът на вземането.
Касае се за вземане на кредитора по обратен изпълнителен лист, издаден в негова
полза и в полза на още едно лице, във връзка със събрани по допуснато незабавно
изпълнение предсрочно изискуеми вземания на банката, по които двамата кредитори
по обратния изпълнителен лист са солидарни длъжници. Погасяването на
задълженията на солидарните длъжници Х.Х.Е. и С.М.Е. по договора за банков кредит, сключен с „ОББ“
АД е предвидено да са извършва единствено по сметка IBAN: ***, по която в последствие банката е превела и сумата по
обратния изпълнителен лист. Солидарността на длъжниците по договора за банков
кредит произтича от качеството на ответника Х.Е. като съпруга на
кредитополучателя С.Е.. Съдът взема предвид и обстоятелството, че
облигационните отношения между страните във връзка с това основно
правоотношение, от което се поставя началото на възникването на вземания от и
срещу същите насрещни страни, са все още неприключили и вземанията на банката
по договора за кредит не са напълно удовлетворени, в т.ч. и изискуеми такива,
като същевременно между страните е налице нов висящ процес, а основното
обезпечение по кредита – учредената ипотека, вече е реализирана в проведеното
принудително изпълнение, по което е разпоредено
банката да върне сумите по процесния изпълнителен лист. Предвид изложеното,
съдът намира, че така извършеното плащане е точно и по отношение вземането на
кредитора Х.Е. по обратния изпълнителен лист. По същите съображения следва да се приеме, че
плащането от страна на съдебния изпълнител М.Б.на получената сума в хода на
принудителното изпълнение само по сметка на взискателя
С.Е., за ½ от сумата следва да се приеме за плащане на вземането на
другия взискател по изпълнителното дело Х.Е..
Предвид
изложеното съдът намира, че плащането на сумата от 69 550,82 лева по изп.д. № 20168380405430 на ЧСИ М.Б.на
21.07.2016 г. е извършено повторно за сумата за главница и законна лихва до
01.07.2016 г., а за законна лихва след тази дата плащането е недължимо платено.
Съдът намира, че предвид факта за настъпване на погасителния ефект на вземането
преди датата на образуване на изпълнителното производство разноските, сторени в
хода на производството по принудително изпълнение, следва да останат за сметка
на взискателя, респ. плащането им е извършено без основание. Фактът за знание
на кредитора за заверяване на банковата му сметка съдът намира за ирелевантен,
предвид предвидения в закона момент, от който настъпва погасителният ефект на
вземането, считано от който, действията по принудително изпълнение са
материално незаконосъобразни.
Обстоятелството,
че след превеждане на дължимите суми по банковата сметка на титуляра
й банката отказва предаването й на последния би могло да представлява
неизпълнение на нейно задължение в качеството й на кредитор по договорът за
разплащателна сметка, но не е относимо към изпълнението на нейното задължение
за погасяване на дълга по обратния изпълнителен лист.
Вземането по
кондикционната претенция има извъндоговорен характер,
поради което между ответниците не е налице пасивна солидарност, ето защо
предявеният иск следва да бъде уважен срещу всеки един от ответниците за по
½ част от сумата от 64963,77 лева – за по 32481,88 лева и отхвърлен по искането за солидарно
осъждане.
По разноските.
При този
изход на делото ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на
ищеца сторените от него разноски по делото 3348,55
лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ПРЕКРАТЯВА производството по делото на основание чл. 130 ГПК, в
частта по предявения от „О.Б.Б.“ АД, ЕИК: ********,
срещу С.М.Е., ЕГН: **********, и Х.Х.Е., ЕГН: **********
отрицателен установителен с правна квалификация чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи изпълнение по изп.дело № 20168380405430 по описа на ЧСИ М.Б..
ОСЪЖДА С.М.Е., ЕГН: ********** и Х.Х.Е., ЕГН:********** да заплатят на „О.Б.Б.“ АД,
ЕИК: ********* на основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД сумата в размер на по
32481,88 лева, всеки един от тях, представляваща платена без основание сума
по изп. № 20168380405430 на ЧСИ М.Б., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 31.10.2016 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска в частта, в която се иска солидарно осъждане на ответниците до пълния
размер на предявеното вземане от 64963,77 лева.
ОСЪЖДА С.М.Е., ЕГН:
********** и Х.Х.Е., ЕГН:********** да
заплатят солидарно на „О.Б.Б.“ АД, ЕИК: ******** на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
сумата в размер на 3348,55 лева –
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: