Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 07.11.2019
г. град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Казанлъшкият районен съд II граждански състав
На седми октомври Година две хиляди и деветнадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател:
С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от районен съдия Г.гражданско дело № 94 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
В
исковата молба пълномощникът на ищеца по дело адвокат Ж. З. твърди, че доверителят ѝ е
потребител на застрахователна услуга по смисъла на §1, ал.1, т.1 от Кодекса за
застраховането (отм.) по силата на валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите от деликвента Г.И.Б., с ЕГН: **********,
с ответното З.дружество.
Твърди,
че ищецът е внук на починалия Г.Т.Д..
Сочи, че
според постановките на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на
ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №
4 от 25.05.1961 г. и Постановление №5 от 24.09.1969 г. на Пленума на Върховния
съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди.
Заявява,
че в конкретния случай безспорно се установява, че ищецът е внук на починалия
вследствие на ПТП Г.Д.. Двамата са били изключително близки. Между същите са
съществували чувства на обич и привързаност, дядото се е грижил за своя внук
като за свой син. Макар да не са живели в едно домакинство, ищецът често е
ходил на гости на дядо си, както и последният често е посещавал внука си. И.К.
е изпитвал любов и уважение към своя дядо, който бащински се е грижил за него и
е помагал в отглеждането и възпитанието му. Отношенията им с починалия са били
изключително близки, били са много привързани един към друг. Скръбта на И.К. е
неизмерима и му причинява неимоверни страдания.
Сочи, че
доверителят ѝ много трудно преживявал загубата на един от най-близките си
хора. Преди трагичния инцидент ищецът всекидневно е общувал с дядо си и е
разчитал на неговата подкрепа в различни житейски ситуации. Връзката между
доверителя ѝ и Г.Д. била изключително силна и внезапната смърт на
последния се е отразила изключително негативно на психиката на ищеца. Същият е
претърпял и търпи и към момента негативни преживявания, психически дискомфорт,
страдания и мъка от загубата на толкова близък за него човек. Това е нормалното, житейски оправдано
състояние на едно задружно и сплотено семейство. Доверителят ѝ е бил
много близък със своя дядо, съществувала е особена връзка на привързаност в
семейството, грижили се един за друг и много се подкрепяли. И.К. все още страда
от загубата на дядо си. Тя е нарушила обичайния му начин на живот.
Счита, че
предвид изложеното и тъй като доверителят ѝ не е получавал каквото и да
било обезщетение във връзка с процесния инцидент нито от ответника, нито от
делинквента, за И.К. е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Сочи, че
на ***г., около 15:47 Часа, на път 1-5, км. 231+800, в землището на гр. С., е
възникнало ПТП, при което л.а. „***" с рег. № ***, управляван от водача Г.И.Б.,
се движил по път 1-5 в посока север-юг. В същото време от крайпътна отбивка,
намираща се отдясно по посоката на движение на л.а. „***", л.а. „О."
с рег. № ***, управляван от водача Г.Т.Д., е предприел навлизане в платното за
движение на път 1-5. Виждайки излизащия на пътя л.а. „О.", водачът на л.а.
„***" Г.Б. не задействал спирачната система на автомобила, а предприел
маневра да заобиколи отляво на посоката си на движение навлезлия в неговата
пътна лента автомобил и насочил л.а. „***" в лентата за насрещно движение.
Между двата автомобила настъпил сблъсък, при който те изпаднали в безконтролно
аварийно движение и напуснали платното за движение. При настъпилото ПТП водачът
на л.а. „***" причинил по непредпазливост травми в областта на таза и
главата на водача на л.а. „Опел" Г.Д.. Видно от Фиш за спешна медицинска
помощ № от., издаден от ЦСМП - С., след
инцидента Г.Т.Д. е бил откаран от екип на спешната помощ в Спешен
травматологичен кабинет на УМБАЛ „***" АД - С.. Пострадалият веднага е бил
приет за лечение в Клиниката по ортопедия и травматология на болницата. От
Епикриза към ИЗ № е видно, че Г.Д. е постъпил в клиниката за операция след като
е претърпял травми на таза и главата при ПТП. При извършения преглед са
установени силна палпаторна болка в тазобедрената става, със силно ограничени и
болезнени движения във всички посоки, както и болки в торса и главата.
Поставена е диагноза: Фрактура пелвис. Назначена е медикаментозна терапия.
Въпреки назначеното лечение, на ***г., около19:40 часа, е била регистрирана
смъртта на пострадалия в болничното заведение.
Заявява,
че от съставения, във връзка с инцидента Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица и от представената справка в електронния сайт на Гаранционен
фонд е видно, че към датата на ПТП за посоченото по-горе МПС, управлявано от
водача Г.Б., е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите в З.д. „Е." АД по застрахователна полица №, валидна от
22.10.2015г. до 21.10.2016г. (прекратена на 05.02.2016г.).
Съгласно разпоредбата на §22 от Преходните и
заключителни разпоредби на новия КЗ, в сила от 01.01.2016 г.,
относно застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този
Кодекс, се прилага част четвърта от отменения КЗ „Застрахователен
договор", освен ако страните договорят друго след влизането в сила на
новия Кодекс. Тази част от КЗ (отм.) освен материалноправни норми относно
съдържанието и елементите на застрахователните договори и пр., съдържа и процесуалноправни норми, каквато в частност е
и нормата на чл. 226 от КЗ (отм.).
Текстът е общо формулиран и не липсва посочване на конкретни разпоредби, по
отношение на които не следва да се прилага. Поради това следва да се приеме, че
има действие и по отношение на прекия иск срещу застрахователя, регламентиран в
чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.). Изключението, визирано в §22 от ПЗР на КЗ (нов),
е, когато „страните договорят друго" след влизане в сила на Кодекса,
каквито уговорки между страните не съществуват. От гореизложеното категорично
може да се направи извода, че правното основание на предявения иск е чл. 226 от КЗ (отм.).
Твърди,
че за станалото на г. ПТП са образувани ДП № 441/2015г. по описа на ОД на МВР -
С., пр.пр. № 4439/2015г. по описа на ОП - С.. С внесен в съда обвинителен акт
срещу виновния водач Г.И.Б. е образувано НОХД № 286/2017г. по описа на ОС - С..
С Присъда № 4 от 30.01.2018 г. съдът е признал подсъдимия Г.Б. за виновен в
това, че на 30.10.2015г., около 15:47 часа, на път 1-5, км. 231+800, в
землището на гр. С., при управление на МПС - л.а. „***" с рег. № ***, без
да има необходимата правоспособност да управлява МПС, нарушил правилата за движение
по пътищата, предвиден в ЗДвП, а именно: чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП -
„Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението" - след като видял МПС л.а. „О."
с рег. № ***, който представлява опасност, не намалил скоростта и не спрял, и
чл. 150 от ЗДвП - „Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от
правоспособен водач,..." - управлявал л.а. „***" с рег. № *** без
необходимата правоспособност и по непредпазливост причинил смъртта на Г.Т.Д., с
ЕГН: **********,***, като водач на л.а. „О." с рег. № ***, поради което на
основание чл. 343, ал. З, пр. предпоследно, б. „б", пр.1, вр. с чл. 343,
ал.1, б. „в", вр. с чл. 342, ал.1 от НК и чл. 54 от НК, подсъдимият е
осъден на пет години лишаване от свобода при първоначален общ режим. Г.Б. е
признат за невинен и оправдан по обвинението за допуснати нарушения и на чл.15,
ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.25, ал.1 от ЗДвП. Така постановената присъда по НОХД
№286/2017 г. по описа на ОС - С. е обжалвана от подсъдимия и е образувано ВНОХД
№ 342/2018г. по описа на Апелативен съд - П. С Решение № 286 от 03.12.2018 г.,
влязло в сила, въззивният съд изменил присъдата, постановена от ОС - С., като
намалил наложеното на Г.Б. наказание от пет на четири години лишаване от
свобода за престъпление по чл. 343, ал. З, пр. предпоследно, б. „б", пр.1
от НК, и приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража,
считано от 11.10.2018 г., като същото следва да се зачете за изтърпяна част от
наказанието лишаване от свобода. В останалата й част присъдата на
първоинстанционния съд е потвърдена.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед на това, следва да се
приеме за установено, че описаното деяние е извършено виновно от делинквента.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ
(отм.), е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно З.правоотношение,
породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, сключен между прекия причинител на вредата и застрахователя,
както и да са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован, спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Предвид изложеното по-горе, фактическият състав на
посочената правна норма е осъществен, което обуславя пасивната
процесуалноправна легитимация на ответното З.дружество.
Пълномощникът
на ищеца заявява, че от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица и от Протокол за извършена в хода на досъдебното производство химическа
експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество
в кръвта № г. е видно, че не е установено наличието на алкохол в кръвта на
починалия водач на л.а. „О." Г.Т.Д..
Сочи, че
в хода на досъдебното производство е изготвена съдебно-медицинска експертиза на
труп №., от заключението на която става ясно, че при огледа и аутопсията на Г.Т.Д.
са установени: разкъсно-контузна рана и кръвонасядане на кожата на главата,
оток на мозъка, счупване на II, III, IV и V ребра вляво с кръвонасядане в
междуребрената мускулатура, счупване на лявата хълбочна кост на таза с
кръвонасядане, разчленение на лонното съчленение, кръвоизлив зад коремницата
вляво, кръвонасядане на мастната капсула на левия бъбрек, малък кръвоизлив в
корема, охлузване на левия глезен, масивна мастна емболия; умерено изразена
генерализирана атеросклероза. Според вещото лице смъртта е настъпила вследствие
на мастна емболия, развила се от масивна мекотъканна травма и счупване на кости.
Експертът заявява, че описаните травматични увреждания са причинени от
действието на твърди тъпи предмета и е възможно да са получени по механизма на
травма вътре в автомобила. В експертизата се сочи, че мастната емболия е
усложнение, което може да се предвиди, но не може да се предотврати. При
счупване на кости и значителни мекотъканни травми се отделят мастни капки,
които навлизат в кръвното русло. Кръвта ги отвежда в белия дроб, където
запушват малките кръвоносни съдове. Газообменът спира и пострадалият умира от
липса на кислород. Вещото лице твърди, че при огледа и аутопсията не са
установени данни за инсулт. Сочи се, че през г. е възможно Г.Д. да е преживял ***.
Установени са данни за ***, която няма отношение към причината за смъртта и
връзката ѝ с претърпяната травма на. По досъдебното производство са
изготвени и автотехническа експертиза и повторна тройна автотехническа
експертиза, в заключенията на които се приема, че тъй като л.а. „О." не е
попадал в опасната зона за спиране на л.а. „***", то водачът на л.а. „***"
е имал техническа възможност да предотврати процесното ПТП, ако към момента на
навлизане на л.а. „О." на платното за движение е реагирал за аварийно
спиране. Вещите лица, изготвили двете експертизи считат, че инцидентът е можел
да бъде избегнат и по още един начин - ако
водачът на л.а. „***" не бе предприел спасителна маневра за завиване
наляво към лентата за насрещно движение, а бе продължил движението си по
първоначалната си траектория в собствената си пътна лента - тогава удар не би
настъпил.
Така,
вследствие на противоправното си поведение, водачът Г.И.Б. е причинил на
доверителя ѝ вреда - изгубил е много близък за него човек -своя дядо.
Инцидентът е белязал завинаги живота на ищеца, лишавайки го от обичта,
подкрепата и грижите на дядо му Г.Д..
Заявява,
че безспорно, претендираните от ищеца неимуществени вреди - душевни болки и
страдания, са в пряка и непосредствена причинна връзка с ПТП от. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението следва
да бъде определено съобразно принципа на справедливостта. На първо място, в
съответствие с този принцип, справедливото обезщетяване на неимуществените
вреди изисква да се определи точен паричен еквивалент на болките, страданията и
другите морални вреди, които са претърпени, търпими понастоящем и за в бъдеще.
Размерът на иска зависи винаги от действителните щети, които във всеки
конкретен случай се установяват като се вземат предвид характера на деянието,
степента на увреждане, степента на вината, последиците от деянието и всички
други индивидуализиращи обстоятелства. От друга страна, в законовия критерий за
обезщетяване на неимуществените вреди „по справедливост" винаги намира
отражение обществената оценка за значението на засегнатите неимуществени
ценности. Обезщетението се дължи за конкретни и доказани морални болки и
страдания, претърпени от ищеца.
Предвид
изложеното по-горе, счита, че претендираното от И.К.К. обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на., при
което е починал дядо му - Г.Т.Д., е справедливо, като се имат предвид
преживените от доверителя ѝ болки и страдания от внезапната загуба на толкова близък човек.
Претендираният размер на обезщетението е справедлив и с оглед на трайната
съдебна практика по подобни казуси, поради което предявеният иск следва да бъде
уважен изцяло. На основание чл. 84, ал. З, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
претендира ответникът да заплати и дължимата законна лихва върху претендираното
обезщетение от датата на непозволеното увреждане -., до окончателното изплащане
на сумата.
С оглед
на гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди З.д. „Е."
АД, с ЕИК, със седалище и адрес на управление:***, п.к., , представлявано от Д.С.Д.-
прокурист, Р.Г.Б., П.В.А., И.Ц.Ц.и Е.С.И., да заплати на И.К.К., с ЕГН: **********,
с постоянен адрес: …, в качеството на внук на Г.Т.Д., с ЕГН **********,***
Загора, сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на г.,
при което е починал дядо му - Г.Т.Д., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от. - датата на непозволеното увреждане, до окончателното й изплащане.
Претендира присъждането на сторените от него съдебни и деловодни разноски,
както и възнаграждението за един адвокат. Моли, присъдените на доверителя
ѝ суми да бъдат изплатени по служебна банкова сметка ***. от Закона за адвокатурата в „Р. /Б./"
ЕАД, с IВАИ:, с титуляр адвокат Ж.С.З., каквото право е дадено на
пълномощника с адвокатскоJо пълномощно. В
съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат М. З., който моли съда
да уважи предявеният иск като основателен и доказан. Подробни съображения
излага в писмена защита по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника ЗД
“Е.“ АД, чрез пълномощника си юриск.
Р. П., с който заявява, че счита предявените искове за допустими, но
неоснователни и ги оспорва по основание и размер.
Не
оспорва наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност"
на автомобилистите под формата на застрахователна полица № ., със срок на
действие от 22.10.2015 г. до 21.10.2016 г. за лек автомобил „***" с рег. №
***, управляван по време на процесното ПТП от Г.И.Б.. Не оспорва качеството на
„ЗД Е." АД като пасивно легитимирана страна по така предявените искове.
Оспорва
основателността на исковете по следните съображения: За да бъде ангажирана договорната отговорност на застрахователя по
задължителната застраховка „ГО" на сочения за виновен за настъпване на
процесното ПТП водач на л.а. "*** 320", е необходимо ищеца да проведе
главно и пълно доказване на всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, а именно: от обективна страна -
противоправно деяние, неговото авторство, вреди, които са пряка и
непосредствена последица от това деяние и техния размер и от субективна страна
-вина.
Имайки
предвид представената по делото и влязла в сила Присъда № 4 от 30.01.2018г. на
Окръжен съд - С., по НОХД № 28672017г., както и нормата на чл. 300 от ГПК, не
оспорва вината на водача Г. И Б..
Сочи, че
с горецитираната Присъда Г. И. Б. е признат за виновен в това, че на ***г., на
път I - 5, км. 231+800, в землището на гр. С., при управление на МПС л.а.“*** ",
без да има необходимата правоспособност да управлява МПС, нарушил правилата за
движение по пътищата по ЗДвП, а именно чл. 20,ал. 2, изр. 2 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на Г.Т.Д., водач на л.а. "О.", с
рег.№ ***.
Сочи, че
в решението на П. апелативен съд от 03.12.2018г., 1-ви НС, по ВНОХД №
342/2018г, с което е изменена Присъдата, изрично се подчертава следното: Не е отчетено в максимална степен
съпричиняването на съставомерния резултат от страна на пострадалия Г.Д.. Не
може да се игнорира обстоятелството, че същият е навлезнал в платното за
движение, без да даде предимство на движещият се по пътно лек автомобил,
управляван от подсъдимия, а според показаният на св. Р.Г. дори и без да включи
ляв пътепоказател. Не е без значение обстоятелството, че в бързината да направи
маневрата се е наложило първият преминаващ автомобил да използва и звуков
сигнал, за да предупреди пострадалия, който веднага след това е потеглил. В
същата посока следва да се преценява и казаното от свидетелката, че тя е
възприела автомобила на подсъдимия, следващ първия преминал покарай тях от
достатъчно разстояние и дори е извикала „чакай" към пострадалия. Всичко
това води до извода на голяма степен на съпричиняване от страна на пострадалия,
което следва по-съществено да се отчете, като смекчаващо отговорността
обстоятелство при определяне размера на санкцията.
Заявява, че имайки предвид механизма
на настъпилото ПТП и нормата на чл. 51 от ЗЗД, прави възражение за
съпричиняване, като твърди, че пострадалият Г.Д., със собствените действия и
поведение, е допринесъл в изключително висока степен за настъпване на
процесното ПТП и е улеснил настъпването на вредоносните последици. Водачът на
л.а ."О." Г.Д. е предприел маневра за навлизане от крайпътна
територия на главен път без да се съобрази с движещия се по пътя с предимство
л.а. "*** 320", като е отнел предимството на същия. Пострадалият не е
оценил правилно скоростта на движение на л.а. “*** “ (която е разрешена и
съобразена за конкретните пътни условия), не го е изчакал да премине, а
изключително рисково и неразумно, в противоречие с правилата за движение по
пътищата, е предприел навлизане в неговата лента за движение и е пресякъл
траекторията му. От страна на пострадалия е налице нарушение на чл. 37,ал. З от ЗДвП.
Счита, че
по този начин пострадалият сам се е поставил в предвидима опасност. Счита, че в
процесния случай приносът на пострадалия е в изключително висока степен и
следва да бъде оценен от настоящия съд на 90 %.
Оспорва
наличието на претърпени вреди от страна на ищците и на причинно-следствена
връзка между настъпилото събитие и твърдените вреди.
Сочи, че
с договора за застраховка „Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
неимуществени вреди. Обект на застрахована по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите лица за причинените от тях на трети лица
неимуществени и имуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство. Третите лица следва да са увредени, за да имат
право на обезщетение за вреди, причинени от моторни превозни средства. Неимуществените
вреди са неизмерими в пари, а всяко увредено лице е в индивидуално отношение с
пострадалия. Поради това Върховният съд е приел ограничителни критерии за
определяне на лицата, имащи право на обезщетение. Според него следващото се
обезщетение за неимуществени вреди, както и кръгът на лицата, които имат право
на такова, се определят по принципа на справедливостта - само най-близките на
пострадалия в случай на неговата смърт. А това са неговите възходящи, низходящи
и съпруг. С Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2016 г. Върховният
касационен съд на РБ разшири кръга на лицата, легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на техен близък -
лицата посочени в Постановление № 4 от 25.\/.1961 г. и Постановление № 5 от 24.Х1.1969
г. на Пленума на Върховния съд и по изключение допусна възможност за присъждане
на обезщетение, претендирано от всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Установената до момента практика въвежда два критерия, които трябва да са
налице кумулативно за определяне на лицата, имащи право на обезщетение -
единият е с оглед родството или близостта на лицата, а вторият е наличието на
съществувала трайна и непрекъсната духовна връзка между пострадалото лице и
лицето, претендиращо претърпени вреди. Според посоченото Тълкувателно решение №
1/2016 г., с оглед правилното прилагане на закона, за вреди следва да бъдат
обезщетявани само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт, а
това са неговите низходящи, съпруг и възходящи, и по изключение други лица,
включително възходящи и низходящи до втора степен, братята и сестрите, но само
при положение, че е налице доказана особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му сериозни неимуществени вреди. При
претендиране на обезщетение от лице, което не попада в кръга на лицата,
посочени в Постановление № 4/25.\/.1986 г., единият от критериите -
близко-родствената връзка обективно не е налице, поради което е необходимо да
бъдат събрани безспорни доказателства за наличието на другия критерий -
съществуването на трайна дълбока и емоционална връзка с починалия и настъпили в
резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални
болки и страдания. По смисъла на диспозитива на ТР № 1/2016 г., следва да бъде
доказана изключително дълбока и силна привързаност, духовна и емоционална
близост между починалото лице и претендиращия застрахователно обезщетение,
което представлява изключение от обичайната такава при подобен род
взаимоотношения. Следователно, въпреки че ищецът попада в кръга на материално
легитимираните лица да търси обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди - емоционални болки и страдания, във връзка със смъртта на неговия ***, в
случая липсват каквито и да било доказателства в тази посока извън твърденията,
изложени в исковата молба. Без да се подценяват болките и страданията на ищеца,
претърпени от загубата на неговия дядо, то в случая не може да се приеме, че е
била налице твърдяната изключителна и дълбока емоционална привързаност между
претендиращото лице и пострадалия от ПТП. Загубата на близък човек като дядо
обичайно предизвиква отрицателни преживявания у внуците му, но по настоящия
казус отсъстват доказателства, че тези негативни емоции, претърпени болки и
страдания са били по-дълбоки и интензивни от обичайните за подобни случаи, и че
са основание за аргументиране на изключение от правилото, че обезщетение се
дължи на лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.У. 1961 г. и Постановление
№ 5 от 24.Х1.1969 г.
Счита, че
в производството, при условията на пълно и главно доказване, следва да се
установи наличието на съществувала приживе трайна и непрекъсната духовна връзка
между пострадалия и неговите наследници. Оспорва заявените с исковата молба
твърдения относно емоционалното състояние на ищеца вследствие на
застрахователното събитие. Към настоящия момент тези обстоятелства все още не
са доказани.
Възразява
срещу претендираната законна лихва от датата на застрахователното събитие.
Твърди, че тази претенция е погасена по давност, позовава се на кратката
тригодишна давност, съгласно чл. 111, буква в) от Закона за задълженията и
договорите „С изтичане на тригодишна давност се погасяват: в) вземанията за
наем, за лихви и за други периодична плащания.". Претендира присъждането
на разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице помагач
на страната но ответника Г.И.Б. явява в първото по делото съдебно заседание
заявява, че делото е за пътно – транспортно произшествие и не взема становище
по основателността на исковете.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
С влязла в сила присъда № 4 от 30.01.2018г., постановена
по НОХД № 286/2017 г. по описа на Окръжен съд – С. съдът е признал за виновен Г.И.Б.
в това, че на ***г., около 15.47 часа на път I-5
км. 321+800, в землището на град С. при управление на моторно превозно средство
(МПС) – лек автомобил марка/модел „***“ с рег. № ***, без да има необходимата
правоспособност да управлява МПС нарушил правилата за движение по пътищата,
предвидени в Закона за движение по пътищата (ЗДвП), а именно: чл. 20, ал. 2,
изр. Второ от ЗДвП – „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат когато възникне опасност в движението“ – като след като
видял МПС л.а. „О.“, с рег. № ***, който представлява опасност не намалил
скоростта и не спрял и чл. 150 от ЗДвП – „Всяко пътно превозно средство, което
участва в движенето по пътищата, отворени за обществено ползване трябва да се
управлява от правоспособен водач.“ – управлявал л.а. „***“ с рег. № *** без
необходима правоспособност като по непредпазливост причинил смъртта на Г.Т.Д.,
като водач на МПС л.а. „О.“, с рег. № ***, поради което и на основание чл. 343,
ал. 3, предл. предпоследно, буква „б“, предл. първо, във вр. с чл. 343, ал. 1,
буква „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е осъден на 5 години лишаване
от свобода при първоначален общ режим.
С решение № 286 постановено по в.н.о.х.д. № 342/2018 г.
по описа на Апелативен съд – Пловдив въззивният съд е изменил Присъда №
4/30.01.2018 г., постановена по НОХД № 286/2017 г. по описа на Окръжен съд – С.
като е намалил наложеното на подсъдимия Г.И.Б. от 5 на 4 години лишаване от свобода
за извършеното престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. предпоследно, буква „б“,
предл. първо, във вр. с чл. 343, ал. 1, буква „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
По делото са представени Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от г.; Протокол за оглед
на ПТП и фотоалбум; Фиш за спешна медицинска помощ, издаден от ЦСМП – С.;
Епикриза към 22499, изд. от УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ – С.;
Препис-извлечение от Акт за смърт от г., издаден от община С., въз основа на
акт за смърт № от г.; съставен в град С.;
Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки, с изх. № от г., издадено от община К..
По делото не е спорно наличието на валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“; Застрахователна полица
№ г., със срок на действие от 22.10.2015 г. до 21.10.2016 г. за л.а. „***“, с
рег. № ***.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит
на свидетелите Д.К.К.и С.Г.К..
От показанията на свидетелката Д.К. (***) се установява,
че брат ѝ и дядо ѝ са били в много топли взаимоотношения. Заявява,
че родителите им били много дълги години в чужбина и дядо им поел грижата за
нея и за брат ѝ, като дядо им бил пример за брат ѝ. След като
родителите ѝ заминали дядо им поел изцяло грижите за тях, като „подкрепа,
морал, съвети за моя брат“. Дядо ѝ присъствал активно в живота на нея и
на брат ѝ като последния се съветвал с него. Твърди, че всяка събота и
неделя баба ѝ и дядо ѝ посещавали дома им и го водели на екскурзия.
Смъртта на дядо им Г.била огромна загуба за брат ѝ. Брат ѝ не можел
да приеме „подобно нещо – човек, който си обичал и ти е бил основна морална
опора“. След смъртта на дядо му брат ѝ изпаднал в тежка депресия
„плачеше“. Сочи, че цялото семейство се притеснило изключително много за него
като всяка събота и неделя тя се прибирала, за да разговаря с брат си, да му
бъде подкрепа и опора. И до ден днешен когато се заговорело „като заговори той
или става и напуска, и му се насълзяват очите“, като темата за него е много
болезнена. Сочи, че след като родителите им заминали в чужбина тя и брат
ѝ живеели заедно в село Р., като баба им и дядо им ги посещавали и им
носели храна. Заявява, че дядо ѝ Г. бил човек, от който можело да се
взема пример „истински глава на семейството, от който получавахме съвети“.
Свидетелката С.К. (***) заявява, че синът ѝ е
първия внук на „дядо Г.и единствено дете от мъжки пол“. Отношенията между дядо
и внук били много близки като И. бил отгледан от дядо си, който „го направи
това което е сега, един много силен човек“. Дядо им помагал финансово когато се
наложело да заминат, като тогава И. бил на години. Загубата на дядо му се
отразила тежко на сина ѝ „затвори се в себе си, спря да споделя,
плачеше“. През времето когато били в чужбина синът ѝ живеел при свекъра и
свекърва ѝ, но те били болни. Твърди, че И. се виждал непрекъснато с баща
ѝ, като той бил по-привързан към нейните родители. Налагало се дядо му да
идва да помага, да си реже дърва, да си приготвя всичко вкъщи, да го подкрепя.
По делото е назначена и изслушана автотехническа
експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и съдът възприема като
компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението на експертизата се
установява, че мястото на удара се намира на пътното платно в източната лента
за движение, която е лентата за насрещно движещите се МПС спрямо посоката на
движение на л.а. „***“ с рег. № *** и е на около 3,10 метра западно и на 13,67
метра южно от допълнителния ориентир. Посочено е, че причините за настъпването
на произшествието са водачът на л.а. „О.“, с рег. № *** не се е съобразил с
приближаващия от лявата му страна по първокласен път I-5
л.а. „***“ и е навлязъл от крайпътна територия в платното за движение без да го
пропусне да премине. Водачът на л.а. „***“ не е реагирал своевременно за
аварийно спиране при възникналата опасност за движението – навлизане отдясно в
платното за движение на л.а. „О.“. От заключението се установява още, че водача
на л.а. „О.“е имал техническа възможност
да предотврати ПТП, като своевременно възприеме движещият се по потя с
предимство л.а. „***“, да се съобрази с неговото отстояние, скорост на движение
и го пропусне да премине, след което да предприеме пресичане на пътното платно
в посока от запад на изток.
Показанията на
свидетелите следва да бъдат преценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК,
предвид родствената им връзка със страна по делото. След тази преценка съдът счита, че следва да
кредитира показанията на свидетелите изцяло, тъй като същите са
безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се и се подкрепят от събрания по
делото доказателствен материал.
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявени
са искове с правно основание чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./ във вр. §22 от КЗ във
връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл.
226, ал. 1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
между прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Не е спорно, че към
датата на ПТП. за управляваното от Г.И.Б.,
моторно превозно средство, лек автомобил „***“ с рег. № ***, е била налице
валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в ЗД “Евроинс“ АД по застрахователна полица , валидна от 22.10.2015г.
до 21.10.2016г. /прекратена на 05.02.2016г./
Предвид наличието на влязло в сила съдебно решение на
съда, с което Г.И.Б. е признат за виновен в извършено престъпление, фактът на
деянието, неговото авторство, противоправността му и виновността са безспорно
установени по силата на чл.300 от ГПК. Съгласно тази норма влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици на деянието, относно посочените по-горе обстоятелства.
Активната
материалноправна легитимация на ищеца да претендира обезщетение с оглед
качеството му на внук на пострадалия Г.Т.Д., починал на *** г. е обусловена от
Тълкувателно решение №1/2016 г. по тълк.д.№1/21.06.2018 г. на ОСГТК. Съгласно
Тълкувателното решение материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление №4 от 25.V.1961 г. и Постановление №5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума
на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на решението е
отчетено, че според традиционните за българското общество семейни отношения,
бабите/дядовците и внуците са част от най-близкия родствен и семеен кръг, а
връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна
и емоционална близост.
От
събраните по делото и необорени гласни доказателства се установи, че независимо
от това, че ищеца и неговия дядо Г.Т.Д. не са живели в общо домакинство, той е
присъствал трайно и постоянно в живота му, тъй като той редовно ходел при него
на гости, за да му помага. От показанията се установява, че Г.Т.Д. е посещавал често внука си, като му помагал
всячески в периоди важни за живота му особено, когато родителите му били в
чужбина. Грижите, вниманието, помощта, подкрепата и авторитета са изградили
силна емоционална привързаност и доверие между ищеца и неговия дядо. Тази силна
емоционална привързаност между внук и
дядо е продължила през годините до смъртта на Г.Т.Д.. По тези съображения съдът
намира, че връзката между починалия и ищеца - негов внук е била по-дълбока от
обичайната привързаност между дядо и внук и поради съдържанието й ищецът е претърпяла морални болки и страдания от
смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и
страданията на най-близките. Поради това, за действително
претърпените от него неимуществени вреди той следва да бъде
обезщетен от ответника в качеството му на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, по която застраховано лице
е делинквентът.
Съгласно
разпоредбата на чл.223 ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./ с договор
застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, а разпоредбата на чл.226 ал.1 КЗ /отм./ предоставя право на увредения
спрямо когото застрахованият е отговорен по чл.45 от ЗЗД да претендира
заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя на деликвента. В §22
от ПЗР на действащия КЗ, за застрахователните договори, сключени преди
влизането в сила на КЗ /01.01.2016 г. /, какъвто е и процесния случай, се
прилага част четвърта от Кодекс за
застраховането, отменен ДВ бр.102/29.12.2015 г. Застраховката „Гражданска отговорност“ е сключена с
полица №г. От тук следва, че при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение са приложими единствено нормите на част четвърта от
КЗ /отм., които не предвиждат лимит на обезщетенията за неимуществени вреди,
под този, посочен в §27, ал.1, б.“а“ от ПЗР на КЗ /отм./, а именно: за всяко
събитие при едно пострадало лице до 1000000 лева.
Неимуществени
са тези вреди, които засягат не имуществото, а личността и достойнството на
пострадалия. В групата на неимуществените вреди се включва емоционалният живот
на пострадалия, физическите и моралните страдания, предизвикани от
противоправни действия на други лица. Неимуществените вреди по принцип са
неоценими в пари. Разпоредбата на чл.52 ЗЗД предвижда, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Законът дава
възможност на увредения да получи удовлетворение в пари, щом друго възмездие не
може да получи, стига вредата му да е действителна и сериозна. Понятието
справедливост не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
при определяне от съда размера на обезщетението. Такива обстоятелства при
телесните вреждания могат да бъдат: характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинени морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. /ППВС № 4/1968 г./.
В
конкретния случай съдът взе предвид изключително близките отношения между дядо
и внук, интензитета и продължителността на страданията, възрастта на починалия
към датата на ПТП и инфлационните процеси към този момент. При съвкупната
преценка на тези критерии съдът приема, че за справедлив размер
за обезвъзмездяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди
следва да се определи парично обезщетение в размер на 18 000 лева.
Пълномощника
на ответното дружество е направил възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат.
Съпричиняването по
чл.51, ал.2 от ЗЗД ще е налице ако се установи,
че увреденият е допринесъл за настъпването на вредите т.е.
приносът му да е конкретен и да се изразява в извършването на определени
действия или въздържане от такива действия, което да е в пряка причинна връзка
с настъпилия вредоносен резултат. От заключението на съдебно –
автотехническата експертиза може да се
направи извода, че ПТП на ***г. е настъпило в резултат, както на действията на осъдения водач на л.а.“***“, който е нарушил чл.20, ал.2, изр.2 и
чл.150 от ЗДвП, управлявайки без необходимата правоспособност МПС, не се е съобразил с възникналата опасност за движението му и не е намалил
скоростта, а при необходимост и да спре, запазвайки разположението на МПС-то в
своята пътна лента. От същото се установява, че
пострадалия водач на л.а.“О.“, който предприел пресичане на платното за
движение без да се увери, че не го застрашава опасност от преминаващите по него
автомобили, с което не е спазил правилото на чл.25, ал.1 от ЗДвП / - „Водач на
пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра за
навлизане по друг път, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма
да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява
с тяхното положение, посока и скорост на движение“/ във вр. с разпоредбата на
чл.37, ал.3 от ЗДвП- „Водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от
крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и
други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства,
които се движат по този път.“. Действията на пострадалия са проява на
небрежност спрямо собствената му безопасност, поради което съдът намира
възражението на ответника за съпричиняване за основателно и доказано. Налице е
хипотезата на чл.51, ал.2 от ЗЗД съпричиняване от страна на пострадалия Г.Т.Д.,
тъй като неправомерно осъщественото от него като водач на л.а. „О.“
несъобразено навлизане на пътното платно е създало условия за настъпване на
ПТП, каквито не биха възникнали, ако не беше извършил това действие. Поради
това, съдът определя приноса на
пострадалия на 1/3 спрямо
приноса на виновния водач на л.а. “***”, Г.И.Б., който е с призната със съдебен акт вина, свързана с нарушаване на правилата за
движение, задължителни за съда. Поради това дължимото се обезщетение на ищеца
за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от внезапната
загуба на своя дядо следва
да бъде намалено с 1/3 поради съпричиняване на пострадалия Г.Т.Д. т.е. в размер на 6000 лв.
Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер от 5000 лв., тъй като съдът не
може да присъди повече, от колкото е поискано.
Съгласно чл.84, ал.3
от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и
без покана, т.е. от деня на увреждането дължи заплащането на законна лихва. Отговорността
на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за плащане на
обезщетение на пострадалия е основана на договор, но функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител по чл.45 от ЗЗД, поради което отговаря за
всички причинени от него вреди при същите условия. Ищеца е претърпял
неимуществени вреди от смъртта на неговия дядо, в резултат на ПТП на ***г., и
ответникът в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ дължи от тази дата законна лихва. Ответникът своевременно е
направил възражение за погасителна давност на претенцията за лихва за забава.
Съгласно чл.111, б.“в“ от ЗЗД вземането за лихви се погасява с изтичането на
три годишна давност. Исковата молба е подадена на 16.01.2019 год. Лихвите за
забава са дължими за 3 години назад от подаването или от 16.01.2016 г.
Следователно за периода от датата на застрахователното събитие /***г./ до 16.01.2016 г. вземането на ищцата
за лихви за забава на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди е
погасено по давност /в т.см. решение №96/18.07.2011 г. по т.д.№610/2010 г. на
ВКС, I т.о. и др./, поради което лихва за забава следва да бъде присъдена от
17.01.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението по чл.226, ал.1 от КТ
/отм./, а за периода от ***г. до
16.01.2016 г. искът следва да бъде отхвърлен като погасен по
давност.
По
отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема следното :
Направено е
възражение от ответника за намаляване на адвокатското възнаграждение, платено
от ищеца, поради прекомерност.
Възражението е направено своевременно. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минималния размер, предвиден в чл. 36 от Закона за
адвокатурата.
В чл. 36 от ЗАдв е предвидено, че за размера на минималните адвокатски
възнаграждения Висшия адвокатски съвет приема Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно т. 3 на
ТР № 6 от 6.11.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан
от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/
09.07.2004 г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер. Съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималното адвокатско възнаграждение при интерес от 5000 лева до 10000 лева е
580 лева + 5 % за горницата над 5000 лева. Предявеният иск е с
материален интерес - 5000 лева Договореното и заплатено от ищеца адвокатско
възнаграждение е в размер на 600 лева. Основанието по чл.78, ал.5 от ГПК се
свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и
фактическата и правна сложност на делото. Съдът като взе предвид
обема на извършената от процесуалният представител на ищеца работа
и това, че делото е с фактическа и правна сложност счита, че
заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, поради което
възражението е неоснователно. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца направените по
делото разноски в размер на 600 лева, представляващи възнаграждение за един
адвокат.
На основание чл.78,
ал.6 от ГПК вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси по ГПК следва да бъде
осъден ответника да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – К. сумата от 200 лева, представляваща дължима държавна такса за
производството, от заплащането на която е бил освободен ищецът на основание чл.
83, ал.1, т.1 от ГПК.
Воден от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “З. д. Е.” АД,
с ЕИК:, със седалище и адрес на управление *** да заплати на И.К.К.,
ЕГН **********, с адрес *** на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ вр. с §22 от КЗ, сумата от 5 000 лева обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания,
морални болки и страдания, следствие смъртта на дядо му Г.Т.Д.,
починал на *** г. в резултат на ПТП на ***г., виновно причинено от Г.И.Б.
като водач на лек автомобил „***“, с рег.№***, ведно със законната лихва
от 17.10.2016 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията
за лихва за забава за периода от ***г. до
16.01.2016 г. като погасен по давност.
ОСЪЖДА “Застрахователно
д.Е.” АД, с ЕИК:, със седалище и адрес на управление *** да заплати
на И.К.К., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 600 лева, представляваща
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Застрахователно д.Е.” АД,
с ЕИК:, със седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - К., сумата от 200 лева
държавна такса
Решението е постановено при участието
на трето лице помагач Г.И.Б., ЕГН ********** *** на страната на ответника.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия :