Мотиви към
Присъда по НОХД№ 2323/2017 г. по описа на СГС,НО,22-ри състав
СГП е внесла обвинителен акт срещу
подсъдимите М.К.Т. и И.А.И. за
извършено престъпление по чл.123,ал.1,пр.2-ро от НК.Обвинени са ,че всеки един от
тях /в условията на „независимо извършителство“- обективно
съпричинителство/поради немарливо изпълнение на занятие/първият като „лекар“ в ЦСМП , а вторият- като „медицински специалист“в ЦСМП/
представляващо източник на повишена опасност, не е изпълнил задълженията си
,произтичащи от т.нар. добра медицинска практика/индивидуализирани за всеки
един от тях в обв.акт/ като причинил смъртта на посетената от екип на ЦСМП
пациентка Г.Д./като посещенията били съответно-на 16.08.2010 г.,около 18,30 ч.
екип с подс.Т., а на 17.08.2010 г.,около 12,10 ч. от екип с подс.И..
Обв.акт е внесен от СГП на
06.07.2015 г.и делото е разпределено първоначално на СГС,НО,11-ти състав ,като
е образувано НОХД№ 2683/15 г.Този състав на съда е дал ход на съдебното
следствие по общия ред на НПК и на 15.03.2016 г. е произнесена Присъда , с
която са признати за невиновни двамата подсъдими.Мотиви за този съдебен акт, от
които да стане ясна причината за този изход на процеса, не са били изложени
нито в законоустановения срок,нито след него.Независимо от това още на
следващия ден е постъпил Въззивен Протест/ВП/ от СГП/на 16.03.2016 г./.На
25.03.2016г. е постъпила Въззивна Жалба/ВЖ/ и от повереника на
ч.обвинител.Жалбата е администрирана на 23.01.2017 г.а Протестът е администриран на 01.02.2017 г.,като след приключване на
този процес , делото е изпратено на САС за инстанционен контрол и въззивна
проверка.
САС,НО,4-ти въззивен състав с
Решение от 15.04.2017г. по ВНОХД№ 333/2017г. на основание чл.334,т.1,вр.чл.335,ал.2,вр.чл.348,ал.3
от НПК отменя горепосочената
Присъда и връща делото на СГС за ново разглеждане от друг състав на съда.Делото
е разпределено отново и е възложено на СГС,НО,22-ри състав.
В съдебно заседание се явяват: подсъдимите
/лично и със защитниците си/ , представителят на СГП, свидетелите и вещите лица.Съдът
, съблюдавайки проц. принцип на равенство на страните, се произнесе в ОСЗ по
искането на подсъдимите /чрез
защитниците им/ за разглеждане на делото
по реда на „диференцираната процедура“ на Глава 27 от НПК в хипотеза на чл.371,т.1
от НПК.
Съдът конституира като частни обвинители в съдебното производство
наследниците по закон на пострадалия от ПТП/двете деца-син Л.Д.Д. и дъщеря - Р.
Даниелова Д./ и допусна до участие като повереник техния упълномощен проц.
представител.
В хода на предварителното
изслушване,процедура която съдът предприе по искане на подсъдимите и при
съгласие на другите страни,подсъдимите дадоха съгласие да не се разпитват
всички свидетели и вещи лица/с изключение на двама свидетели-Д.Д. и Ю.З./.
С оглед горните обстоятелства съдът
взе решение за провеждане на съдебното следствие по реда на диференцираната
процедура на Глава 27 от НПК „Съкратено съд.следствие в производството пред първата
инстанция“.
Съдът изслуша обясненията на показанията
на свидетелите Д.Д. и Ю.З. като с оглед
даденото съгласие по реда на чл.371,т.1 от НПК бяха прочетени
показанията на останалите свидетели/от Списъка към обв.акт/, както и Заключенията
на вещите лица , прие и прочете
писмените доказателства по делото.След произнасяне по направени доказателствени
искания,съдът обяви за приключено съкратеното съдебното следствие.
Прокурорът
по същество заяви , че поддържа обвинението срещу подсъдимите Т. и И.
,като намира същото за доказано по един
категоричен и безспорен начин.Всеки един от тях/като медицинско лице-първият
лекар , вторият-медицински специалист-фелдшер/ самостоятелно е извършил
престъпно деяние, което е довело до фаталния изход за пострадалата.Представителят
на СГП заяви , че пледира за признаване на подсъдимите за виновни по
обвинението , така както е предявено.Доказателствените материали, според
прокурора ,потвърждават изнесената в
обв. акт фактическа обстановка на двете дати,визирани в обв.акт. пострадалата
страдала от язва на дванадесетопръстника , но не знаела това.На 16.08.2010г.
състоянието й рязко се влошило , което наложило да се потърси спешна
медиц.помощ,тъй като станало за тях ясно че вероятно тя страда от тежко
вътрешно заболяване.Идвайки в дома , нито един от двамата подсъдими не положил
нужните и изискуеми усИ.,за да се справи със ситуацията и да отреагира на
заболяването,при явната външна симптоматика.Независимо ,че е лекар подс.Т.
предписал болкоуспокояващи медикаменти , като по този начин замаскирал
действителното заболяване, което на практика се влошило.Подс.Т. записал работна
диагноза „Артериална хипертония.Абдоминална колика вдясно“, като предписал
Бусколизин и Етилефрин.Прегледът , извършен от този подсъдим , според СГП е бил
„през пръсти“, не е обърнато нужното внимание на пострадала и така са създадени
предпоставки за леталния изход на следващия ден.Вещите лица считат ,че ако на
16.08.2010г. Д. е била приведена в болнично заведение,то са били налице всички
положителни предпоставки за спасяването й.Вторият подсъдим посетил болната на
следващия ден по същия повод,след обаждане на децата й.В този момент вече
пострадалата била в по-тежко състояние-не можела да ходи , повръщала, изпитвала
силни коремни болки.Бидейки фелдшер ,подс.И. също не преценил състоянието на Д.
като животозастрашаващо и дори не съставил Фиш за посещение,като така явно
неглижирал ситуацията.Като се върнал в ЦСМП съставил документ-отчетна форма №
257, в който записал диагноза „Хипотония
артериалис.Обстипацио“/т.е.запек/.Според прокурора тази диагноза също е твърде
далеч от причината за смъртта на пострадалата – язва.Подс.И. е трябвало веднага
да транспортира в специализирана болница или поне до ЦСМП.След като и втория
екип си тръгнал след около 3 часа в
15,40 ч. настъпил леталния изход/смъртта на пострадалата/.Двамата подсъдими са
нарушили идентични нормативни правила , тъй като са извършили формално
задълженията си.Св.З. като личен лекар не може да търпи никакви упреци,счита
прокурорът.Ако З. бе узнала ,че Д. има язва ,то вероятно би предприела някакви
мерки като всеки личен лекар. Формата на вината е непредпазливост , а именно -
небрежност.СГП пледира за признаване на подсъдимите за виновни и налагането на максимално наказание/тоест ,в размер на 6 години "Лишаване от свобода", изпълнението на което да се осъществи
ефективно.Да му се възложат направените по делото разноски,предлага накрая на
обв. си реч прокурора, а веществените доказателства/парафиновите блокчета/ да
се унищожат.
Повереникът
на частните обвинители заявява ,че поддържа обвинителната реч на
прокурора ,като пледира съдът да признае подс. за виновни по предявеното им обвинение.Според
повереника, на процесното място и време
видно от доказателствата, двамата подсъдими са извършили деянието.Казаното от
прокурора изчерпва до голяма степен пледоарията и на частното обвинение,заявява
повереникът.Принципите на здравеопазването в Република България са „достатъчност,качественост,достъпност
и своевременност“, както ги определя Законът за здравето.Именно такова
здравеопазване не е получила пострадалата Г.Д. , тъй като ако го беше получила
,то и досега щеше да е между нас ,заяви повереникът.Това е така , тъй като се
касае за млад човек ,без тежки или нелечими съпътстващи заболявания.Вещите лица
сочат ,че спукването на язва не е някакво необичайно , трудно откриване или
нелечимо заболяване.Следователно , ако постр. беше правилно диагностицирана и
настанена в болница,тя щеше да е жива и здрава и до днес.Версията на св.З. ,че
може постр. да е посещавала други лекари,не е логична,тъй като „нормален човек
не би го направил“.Г.Д. се е нуждаела от оперативно лечение,което може да се
осъществи само в болнично заведение.И двамата подсъдими като медицински
специалисти не са се ориентирали за какво става въпрос.Дали е имало летни
вируси,няма значение, тъй като такива има постоянно.Повереникът акцентира върху
срока на обучението на лекарите с думите „затова учат 7 години лекарите и после
още 5 години специализират“,за да ни лекуват качествено,като поставят точни
диагнози.Повереникът на ч.обв. предлага подс. да бъде признати за виновни ,
като им се наложат максималните наказания.Тези подсъдими не само не са разбрали
какво е заболяването ,а са приложили грешно медикаментозно лечение.
Защитникът/на
подс.И./ заяви ,че пледира съдът да постанови оправдателна присъда по
делото.Защитата оспорва,че са събрани категорични и безспорни доказателства, че
подс. И. е извършил деянието виновно.Няма
значение за казуса дали този подсъдим е издал Фиш за медицинско обслужване или
не е издал такъв, доколкото това би било основание за носене само на
дисциплинарна отговорност.Този защитник заявява ,че целта на искането им за
разпит на свидетелите Д. и З. е ,че наистина първият се е обадил на втората и
че се касае за отдавнашни оплаквания на пострадалата , а не за внезапно развило
се заболяване.З. е следвало да посети в срок от 120 минути пациента,като
свършат амбулаторните й прегледи за деня.Понеже болният не може сам да се
диагностицира ,то за свидетелката е било налице задължение да предаде
обаждането на дежурен лекар или на спешното звено в 8 ДКЦ.Защитникът се учудва
на държавното и частно обвинение , които не обвиняват д-р З. , може би защото
„търсят удобството“ да водят после гр.иск.Върху пасажи от Заключ. На СМЕ се
базира този защитник ,където е казано ,че и за св.З. като личен лекар е
съществувало задължение да извърши домашно посещение.От друга страна вещите
лица казват , „не можем да се произнесем за вината на И. , тъй като по
длъжностна характеристика, той следва да работи с лекар.Защитата цитира
фрагменти от длъжностната характеристика на медиц.специалист-фелдшер.Последният
не е такъв специалист , както счита СГП
в обв. акт.За да илюстрира картинно тезата си защитата прави сравнение ,че не може
да се очаква от деловодител в прокуратурата да състави обвинител акт ,вместо
прокурор.В резюме ,защитата намира ,че професионалните компетенции на подс.И.
не са му били достатъчни ,за да може да прецени адекватно дали случаят е спешен
или не, както и дали изобщо пациентката страда от някакво заболяване ,съответно
– дали трябва да се транспортира.С оглед горното, безалтернативно този защитник
предлага на съда да произнесе оправдателна Присъда спрямо подс.И.И..
Защитникът/на
подс.Т./
подкрепя защитната реч на колегата си и
счита генерално ,че не е налице състав на извършено престъпление от страна на
подс.Т. и поради това предлага на съда на основание чл.304 от НПК да
постанови една оправдателна Присъда спрямо него.Този защитник изразява
съжаление ,че една млада жена си е отишла така ,при това в дома си , отстоящ на
250 м. от здравно заведение, а същевременно и не много далеч от две други
градски болници.Но ако в математиката 1 плюс 1 е 2 ,то в живота това невинаги е
така.Един лекарски екип , втори лекарски екип,после смърт – това не значи че
всички са виновни,заключава защитата.250м. е разстоянието до 8 ДКЦ и дори на
фиша на линейката този консултативен център е даден като ориентир,за да намерят
адреса.Здравноосигуреният обикновено търси личния лекар ,за да вземе
направление/които понякога недостигат/.Но ако човек е „на зор“ ,той тогава
отива в „Пирогов“,Втора или Пета Градска болница/които са наблизо/.Става въпрос
за гр.София , а „не за баирите на Странджа“,посочи защитникът.Пострадалата като видяла опашката пред кабинета на лекаря си
тръгнала , върнала се , пушила,пила кафе,говорила с дъщеря си.В този ден обаче
св.З. била на работа следобед,тоест сутринта е бил друг лекар.Защо обаче никой
не търси личния лекар ? Защото няма нужда ,отговаря защитникът.На 17.08.2010 г.
синът на пострадалата се връща с влак от Бургас и спи до обяд.Спи , според
защитата ,защото няма проблем с майка му.Макар да е отпускарски период ,в
средата на м.август ,когато има летни вируси/характеризиращи се с коремна болка
според защитата/,когато подс.Т. посещава адреса внимателно преглежда
пациентката.Дава лекарства , от които пострадалата се чувства
по-добре.Очакваният ефект на лекарствата Бусколизин и етилефрина е за 2
часа,според вещите лица.Вменените нарушения касаят други лица , а не
подсъдимия.Чл.5 касае условията на болницата.Чл.9 и 11-11а имат предвид
центровете за спешна медиц. помощ.Това не е задължение на екипа , а на
центровете.Подс.Т. ,счита защитникът му , е действал според закона и станалото
е „случайно деяние“ по смисъла на чл.15 от НК.Не само подс.Т.
процедира правилно , но и не допуска нито една грешка,категорична е защитата,
защото ако имаше такава вещите лица биха я намерили и посочили.Ако
напр.пострадалата беше казала ,че е „язваджийка“ и подс.Т. игнорира това ,то
тогава би следвало да носи наказ. отговорност за последвали негативни за
здравето и живота й последици.Тя не е казала това и на следващо място-вещите
лица са категорични ,че не може да се каже кога точно е станало това/спукването
на язвата и развИ.се перитонит/.След като си е тръгнал подс.Т. тази жена е
можела да се движи на собствен ход , долу „чакали таксита“, като става въпрос
за гр.София.Пострадалата е имала пълна възможност сама да се обади и да търси
помощ, без да делегира тази дейност на непълнолетната си дъщеря.В заключение
защитникът намира ,че единствената справедлива Присъда се явява оправдателната
такава и пледира съдът да я постанови.
Подсъдимите/поотделно/
при последна дума подкрепят защитата си.Не взимат лично отношение.
Прокурорът/в
Реплика към защитните речи/ изразява
несъгласие с тезата ,че подс.И. като ръководител на екип на линейка е напълно
правоспособен.Същият е назначен по щат в ЦСМП
като ръководител екип.Вторият е шофьора.От фелдшера не се очаква лечение
, а транспортиране и поддържане на виталните функции по време на движението.Щом
е правоспособен като ръководител на екип , то значи е годен субект на
престъпление по чл.123 от НК.На следващо място , не е налице „случайно деяние“
, тъй като тежките симптоми са били видими и ясни за всички, като това е било
достатъчно за да се съди за изключително тежкото състояние на
пострадалата.Прокурорът повтаря възприетите от децата на пострадалата външни
симптоми на сериозен проблем на майка им, като добавя че дори обикновен човек
може да се ориентира в обстановка, а какво да говорим за екип на ЦСМП.Цинично
звучи изказването на защитата на подс.Тулийска ,че пострадалата ,макар и зле, е
могла сама да слезе ,да наеме такси и да се яви в болнично заведение.Не може да
очакваме това от пострадалата, това е било задача на двамата подсъдими , но те
не са я свършили и от това е последвала смъртта й.
Частният
обвинител/В Реплика към защитниците/ изразява учудване ,че според
защитата пострадалата е стояла в къщи и си е мълчала за болките , които не е
съобщила „напук“ на лекарите.Още при първия преглед е имала силни болки.Дъщеря
й я е намерила припаднала,за никакъв собствен ход не може да се говори.Колко е
интелигентна пострадалата не е известно на защитниците ,но там са изпратени
двамата „уж интелигентни“/цитат/ подсъдими.Фелдшерът/тоест подс.И./ дори да не
може да поставя диагнози ,но пък прилага медикаменти ,тоест имал е някаква
насоченост за диагноза.Не е вярно ,че е извършен подробен преглед, последният е
„отгоре-отгоре“ ,сочи повереникът.Ако имаше подробен преглед , нямаше да сме
тук.На втория преглед пострадалата не е могла да говори/дъщеря и е била и на
двата прегледа/,припадала е ,губила е съзнание.Децата не са търсили лекарска
помощ,тъй като предния ден им е отказана такава и са се обадили на баща си.На
казаното от защитата , че пациентката е била спокойна и спяла,повереникът
отговаря ,че това е било така , защото е била „натъпкана“ с
болкоуспокояващи.Логично е в такова положение човек да се отпусне и да заспи.Но
да стане и да тича,за да търси таксита,това е безумно,счита повереникът на
частните обвинители.Прокурорът заявява в хода на репликата на ч.обв.“оставили
са я да умре като куче“, като ч.обвинител изразява съгласие с това мнение на
представителя на държавното обвинение.пострадалата е оставена да умре като куче
в ръцете на децата си, при положение че състоянието й е било рутинно лечимо.
Защитникът
на подс.И./в Дуплика към СГП/ изразява несъгласие дали подс. е
ръководител на екип, като се базира на длъжностната му характеристика,според
която И. е медицински специалист в реанимационен екип , а не ръководител на
последния.Спешната помощ има проблем ,че изпраща фелдшери и шофьори със задачи
да поставят диагнози.Те нямат нито това задължение , нито това право.При болка
в главата фелдшера може да приеме или леко заболяване , или мозъчен инфаркт.Ако заради запек заведе болен
в болница, а не трябва…разсъждава защитата.
Защитникът
на подс.Т./ в Дуплика към СГП/ се базира на разпита на св.Д. , като сочи че
няма данни на 16.08.2010 г. пострадалата да е повръщала кръв.Температура от 37
градуса не е толкова висока , но дори да е така, тя е характерна за всеки
възпалителен процес.Защитата отново се базира на Заключението на КСМЕ ,в която
вещите лица не могат да се ангажират с началото на т.нар. „коремна драма“.
Повереникът
на ч.обв./в последна Дуплика към защитата/ заявява ,че след като и
вещите лица са записали „може да се мисли за коремна драма“,то като не можеш да
прецениш за какво става въпрос , закарай пациента в здравно заведение ,където
има хора , които могат да преценят има ли или няма драма, кога е започнала и
докъде е стигнала…
При
последна дума подс.Т. заявява ,че намира за правилно това , което е
направил като преглед и диагностика за пострадалата.Това че не е закарана в
болница намира за правилно и в резултат на преценка към онзи момент.Заявява ,че
имало повръщане в леген , но нямало кръв в него.По време на прегледа пострадала
била в съзнание.Не знае какво е станало след това.Изразява съжаление за
станалото.Предоставя на съда да реши дали е виновен.
При
последна дума подс.И. заявява
,че като чул думите на прокурора,иска да добави че извозване на пациент става
само след негово съгласие.При него не е имало съгласие , като твърди ,че
пострадалата е отказала категорично.Заявява ,че като излязъл от жилището се
обадил на Бърза помощ да изпратят реанимационен екип.Подс. добавя и че съжалява
за децата на пострадалата/които са били тогава малки/,но от друга страна
намира,че на адреса се е справил „перфектно“.
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА по делото
съдът намира за установена следната обстановка :
Подс.М.К.Т. е роден на *** ***,българин , български гражданин,женен ,
неосъждан, с висше медицинско образование „Лекар“,
ЕГН-**********.На 02.08.2010 г.Т. бил назначен на длъжност „Лекар“ при Центъра
за Спешна медицинска помощ/ЦСМП/- София при Министерството на здравеопазването
с място на работа – I –ва
бригада с място на работа ,бул.“********,по трудов договор №
ТД-134/28.07.2010г.Съобразно текста на последния договор този подсъдим имал
общо 19г. и 28 дни трудов стаж/към момента на заемане на горната длъжност/ , от
които професионален опит по придобитата специалност 16г.,5 месеца и 1
ден.Признатата му специалност като „Лекар“ била „ВЪТРЕШНИ БОЛЕСТИ“.
Подс.И.А.И. е роден на *** ***,българин, български гражданин,вдовец,с
полувисше медиц. образование „Фелдшер“, неосъждан/реабилитиран по чл.88А,ал.3,вр.ал.1,вр.чл.82,ал.1,т.4
от НК/,с ЕГН-**********.Този подсъдим е бил осъждан в миналото два
пъти-с Присъда по НОХД№ 206/1990 г. на РС , гр.Радомир,в сила от 03.03.1990 г.
за изв. Престъпление по чл.311,ал.1,вр.чл.20,ал.2,вр.чл.26,ал.1 от НК
е бил осъден на 6 месеца „Лишаване от свобода“ с отложено изпълнение по чл.66,ал.1
от НК за срок от 3 години.Реабилитиран по право на основание чл.86,ал.1,т.1
от НК.Втората Присъда е по НОХД№ 224/1996 г.на РС,гр.Перник ,в сила от
24.12.1996 г. с която за извършени в съвкупност престъпления по чл.195,ал.1,т.4,вр.чл.194,ал.1,вр.чл.20,ал.2
от НК и по чл.216,ал.1,вр.чл.20,ал.2 от НК му било наложено общо
наказание 2 години „ЛОС“ с отложено изпълнение по чл.66,ал.1 от НК за срок
от 3 години.Изпитателният срок на второто осъждане е изтекъл на 24.12.1999 г. ,
но предвид ограничението на чл.86,ал.2 от НК не настъпва
повторно реабилитация по този член, за лица които веднъж са билби реабилитиране
по този ред/а в тази група е именно подс.И./.С оглед чл.88А,ал.3,вр.ал.1,вр.чл.82,ал.1,т.4
от НК спрямо него е настъпила абсолютна реабилитация по чл.88А
от НК ,считано от 24.12.2004 г.От тази дата насетне той се счита
неосъждан. И. бил назначен на длъжност „Медицински специалист“ с трудов договор
№ 199/05.12.2006г. на същото място/както и подс.Т./при трудов стаж 28г.,4
месеца и 5 дни.От този договор обаче не става ясно/освен че работникът има
полувисше образование/ каква професионална квалификация е притежавал подс.И. ,
за да заеме длъжността „Медицински специалист“.
Пострадалата Г.Л.Д. била майка на
частните обвинители Л.Д.Д. и Р. Даниелова Д., които били деца от брака й със
свидетеля Д.Б.Д..Бракът между последния и пострадалата обаче бил прекратен
поради развод през 2003 г.След прекратяването на брака децата останали да
живеят при майка си в гр.София,жк.“Надежда“,бл.********,ап.№ 16.Бащата и бивш
съпруг на пострадалата живеел на друг адрес след раздялата/гр.София,жк.“Хаджи Д.“,бл.********/.
Около година преди лятото на 2010
г.синът на пострадалата/Л.Д./ възприел
оплаквания на майка си от болки в коремната област, които обаче се
появявали предимно в периода на месечния й цикъл.По този повод пострадалата не
потърсила лечение ,за да се види дали само месечния й цикъл детерминира тази
болкова симптоматика.От друга страна ,като характер Г.Д. била такава жена ,
която не се оплаквала често , като подминавала леки неразположения или болки с
неясен произход.Поради тази причина нито самата пострадала , нито живеещите с
нея две деца,/а още по-малко бившият й съпруг,който живеел на различен адрес/ -
не предполагали че тя може да страда от някакво тежко или друго хронично
заболяване, които биха изисквали специална периодична терапия или прегледи през
определен период от време.Г.Банова пушела цигари,но освен този порок нямала
други оплаквания,поддържала здравословно тегло,била по мнение на дъщеря си
здрава физически и психически.Не ходела често на лекар , защото това не се
налагало.
За времето от 09.08.2010 г. до
17.08.2010 г. ч.обв. и син на Г.– Л.Б. бил на почивка на Черно море.Следвало да
се върне с нощен влак вечерта на 16.08.2010г. и на сутринта на следващия ден да
е в София.Така , на 15.08.2010г. пострадалата била в дома си заедно с дъщеря си
– ч.обв.Р.Д..През- този ден пострадалата
се оплакала на дъщеря си,че има болки в корема и заявила ,че ако продължи така
,на следващия ден ще отиде до поликлиниката ,за да потърси помощ от личния си
лекар/св.д-р Ю.А.-З./.
На следващия ден , 16.08.2010 г. Р.Д.
като се събудила ,около 10ч. установила ,че майка й я няма.Не след дълго Г.Д.
се прибрала и съобщила на дъщеря си ,че ходила до 08 ДКЦ,за да търси личния си
лекар , но видяла голяма опашка пред кабинета , отказала се да чака и се
върнала/този ден св.З. била втора смяна на работа/.Като се върнала
,пострадалата казала ,че ще си направи кафе , но по пътя към кухнята припаднала
на пода в жилището.Ч.обв.Р.Д. й помогнала да стане притеснени.Пострадалата
казала на дъщеря си да отиде да й купи „Еспумизан“ и „Бусколизин“ ,тъй като
корема я боли и не е ходила отдавна по голяма нужда.Р. отишла до аптеката и
купила медикаментите, като пострадалата приела от тях.Следобед около 15-16 ч. Р.
видяла ,че майка й лежи свита неестествено на леглото – със свити крака и се
държи за корема.Притеснена се обадила на баща си – св.Д.Д., който бил на работа
в този момент.Д.Д. казал на дъщеря й да се обади незабавно на тел.112.Р. се
обадила ,но й отговорили че има изчакващи обаждания отпреди 12ч. и била
насочена да потърси контакт с личен лекар.Тя съобщила това на баща си.Св.Д.Д.
от своя страна се обадил на личната лекарка – св.З./около и след 17ч./, но
същата отказала да дойде тъй като била във време за прием на пациенти в
кабинета си.Тя препоръчала на свидетеля ако имат съмнения за нещо сериозно , да
се обадят на Бърза помощ , тъй като 08 ДКЦ няма спешно звено.Тогава св.Д.Д. се
обадил на тел.112 и обаждането му било прието в 17,42 ч.Било организирано
посещение на дома на пострадалата от екип с линейка на ЦСМП.
В 18,06ч. в дома на пострадалата
било осъществено посещение от подс.М.Т./дипломиран лекар с висше медицинско
образование и тясна специалност по трудовия му договор именно „Вътрешни
болести“/.Спешният екип се допълвал от шофьора на линейката П.Д..В дома на
пострадалата екипът останал до 19,00ч.През време на посещението подс.Т. в присъствието
на ч.обв.Р.Д. извършил преглед на Г.Д..Последната му съобщила за оплакванията
си в коремната област , както и че 2-3 дни не е ходила по голяма нужда.Заявила
,че болките са от снощи и е ходила до поликлиниката , но не е имала възможност
да дочака прегледа.Съобщила и за приетите хапчета Еспумизан и Бусколизин.След
палпация/опипване/ в коремната област подс.Т. заявил ,че най-вероятно се касае
за гастрит и ще сложи инжекции , за да се овладее болковата симптоматика.Т.
сложил инжекция за болката.След това спешния екип напуснал адреса.Пострадалата получила
леко облекчение от инжекцията и успяла да се унесе и заспала.Р. се обадила на
брат си и на баща си и си легнала.
На следващата сутрин ч.обв.Л.Д. ***
и като се прибрал в къщи ,около 06ч,провел разговор с майка си , която му
заявила че болката не е толкова силна.Уморен от нощното пътуване с влак и
успокоен,че майка му е по-добре, Л. си легнал да спи.Около 08ч. се събудила Р.Д.
и като отишла при майка си , последната й казала че болката се усилва.Около
10ч. Р. събудила брат си ,тъй като оплакванията на майка им се усилвали.Тя била
свита на леглото и видимо страдала от болки.Г.изпитала първо студ и децата й я
завили, а после изпитала топлина и отново я отвили.Около 11ч. двамата частни
обвинители потърсили за съвет баща им.Св.Д.Д. поел ангажимент да се обади на
Бърза помощ и подал сигнал за домашно посещение.
На място , около 12,10ч. дошъл втори
екип на ЦСМП с ръководител подс.И. И..Още като влязъл в дома на пострадалата
този подсъдим изразил гласно възмущението си „че ги викат за глупости“ ,
след като в двумилионен град „хора умират“.Тогава Р. и Л. му казали ,че вчера е
идвал друг екип на ЦСМП и му подали издадения документ от подс.Т..Като видял
фиша ,съставен от д-р Т.,подс.И. съобразявайки обстоятелството че не притежава
висше медиц. образование, а е само фелдшер,казал че и „сега е същото“ и
дори няма нужда да пише нов Фиш за спешна медиц.помощ.Казал ,че болната трябва
да пие мляко с мед и айрян със сол.Можело
да се направи и клизма ,но това „щяло да излезе скъпо“, поради което
по-добре да се ориентират към посещение в поликлиниката.След това подс.И.
напуснал дома на пострадалата.
След като дали на пострадалата чаша
вода с мед Р. и Л. се опитали да я придружат до тоалетната.На вратата обаче
пострадалата се свлякла на пода , а на лицето й била изписана гримаса на силна
болка.Вдигната на ръце от децата си ,пострадалата била поставена да седне на
тоалетната чиния,но не успяла да се
изходи.Върнали я отново на леглото, като й предложили да сложат леген до
него , за да й е по-удобно.След известно време пострадалата започнала да издава
нечленоразделни звуци и бълнувала.Р. и Л. , сериозно притеснени се обадили на
баща им , като съобщили най-новите данни за състоянието на майка им.Св.Д.Д. се
обадил за трети път на Бърза помощ преди 15ч. и взел решение да отиде сам до
адреса на бившата си съпруга,за да види каква е обстановката и да помогне лично
с каквото може.Поддържал връзка по телефона със сина си Л..Докато пътувал в
15,05 ч. получил обаждане от ЦСМП , като бил запитан защо толкова често се
обажда в Бърза помощ и дали пациентката
няма личен лекар.Тогава Д.Д. отговорил ,че личния лекар е отказал посещение и
поради това се обаждат на тях.Продължил пътуването си.Междувременно трети екип
на ЦСМП бил пристигнал на адреса , само ,за да установи смъртта на пострадалата
Г.Д./леталният изход настъпил около 15,40ч./ , а Л. бил помолен да донесе
чаршаф , за да се завие трупа на майка му.Пристигайки на място св.Д.Д.
установил ,че дъщеря му преживява тежко загубата на майка си и помолил
лекарката от екипа да се погрижи за нея.Сам,преценявайки че се касае за
некомпетентно и бездушно отношение от екипите на ЦСМП към един пациент,св.Д.Д.
сигнализирал органите на МВР.
Според Заключението на СМЕ на труп № 712/2010 г.
на УМБАЛ „Александровска./при аутопсията е открита „Перфорирала калозна язва на дванадесетопръстника,фибринозно гноен
перитонит,изострени черти на лицето на фона на хлътнали очни ябълки и
морфологични данни за дехидратация на организма,анемия, трупна находка на
агонално настъпила смърт с изразена левкоцитоза и „септична“ слезка , септични
органи,липса на травматични увреждания,липса на алкохол или други упойващи
вещества в кръвта.Причината за смъртта на Г.Д. е болестна и се дължи на фибринозно-гнойния перитонит, развил се
вследствие на перфориралата язва на дванадесетопръстника ,довело до полиорганна
недостатъчност и смърт.
Няма наличие на алкохол в кръвта на Даноав .Допълнително
това се установява и от отделно Заключение на СХЕ № А-505/2010 г.чрез
изследване по Газхроматографския метод.
От Заключението на втора СХЕ№ 431/2010 г.
,извършено чрез методите на тънкослойната хроматография и УВ спектрофотометрия
не се доказва наличието в кръвта на пострадалия на Алкалоиди,Синтетично и
Опиеви наркотични вещества,Барбитурати
,Бета-блокери,Салицилати,Фенотиазинови,Бензодиазепинови и Имипраминови
лекарствени средства.
Горната причина за смъртта се
потвърждава и прецизира в Заключенията на КСМЕ , Допълнителката КСМЕ и нова
Допълнителна КСМЕ ,вкл. и в депозираното в писмена форма Съдебно-медицинско становище.
Според Заключението на КСМЕ/т.2,л.136-143 от ДП/причината за
смъртта е „Перфориралата активна хронична язва на дванадесетопръстника ,довела
до развитието на фибринозно-гноен перитонит
с ендотоксичен шок и последвала полиорганна недостатъчност от развИ.се шоков синдром.Тази симптоматика
говори за наличието на „спешен случай“ ,тъй като при пациент с такива болки,за
който няма данни за хронично заболяване,ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се предприемат консултации с
хирург,акушер-гинеколог и гастроентеролог/което в случая не е направено/.При
неясен болен , правилното медицинско поведение е хоспитализацията.Още повече че
в доболничната помощ има редица методи/описани в Заключението/ , които
позволяват инструментална диагностика и съответно лечение , при което още на
16.08.2010 г. леталния изход е щял да бъде избегнат.Смъртта е пряк резултат от
несвоевременната диагноза и непровеждане на нужното хирургично
лечение.Леталният изход би бил избегнат , тъй като се касае за пациент на
относително млада възраст/само 46 години/ и без никакви тежки придружаващи
заболявания/извод , потвърден както от личната лекарка , така и от аутопсията/.Неправилно
личният лекар е отказал домашно посещение, особено при липса на спешно звено в
ДКЦ.При остри коремни болки е противопоказно взимането на болкоуспокояващи и
спазмолитици ,тъй като те само замъгляват/завоалират/ клиничната картина.При
упорито търсена медиц. помощ не е имало никакви пречки да бъде откарана до
болнично заведение, което при клиничната картина е било ЗАДЪЛЖИТЕЛНО.
Според Заключението на Допълнителна КСМЕ/т.1,л.7-21 от ДП/ двамата
подсъдими са посетили адреса на пострадалата в два последователни
дни/установени по-горе/, а св.Ю.А.-З. личен лекар е била уведомена за
здравословното състояние на свой пациент по телефона от бащата на
ч.обв.Всичките тези три медицински спецалисти според т.1 на Заключ. на ДКСМЕ не
са оказали необходимата спешна медиц. помощ , което е в причинна връзка с
фаталния изход за Г.Д..Както св.А. , така и подс.Т./като лекари/ са имали
достатъчно време , за да преценят че тази болна се нуждае от хоспитализация в
болнично заведение, където да се диагностицира правилно и да се лекува
хирургически.Подс.Т. допълнително е провел от своя страна и неправилно лечение
, с което е замъглил клиничната картина.Както А. ,така и Т. са допуснали
нарушения на Договор на „Амбуланс 8“/тоест 08 ДКЦ/ , като това не може да се
каже за подс.И. , тъй като последният следва да работи заедно с лекар.Не са
налице медицински документи/“ писмени доказателства“/ , които да установяват
отказ на пострадалата да постъпи в лечебно заведение.Отказът/ако и когато такъв
е налице/ се установява срещу подпис на болния пациент.Подс.И. е бил длъжен да
попълни Фиш за спешна помощ по силата на Наредба № 25 /1999г.
Според Заключението на Нова Допълнителна КСМЕ/т.3,л.14-27 от ДП/ не може да се
посочи конкретна причина за развитие на язвената болест при пострадалата, като
възможно е влияние да оказват редица фактори/описани от вещите лица/.Поради това
не е ясно с точност кога се е появила язвата при Г.Д. , като в случая е имало
усложнение.Т.нар.“коремна драма“ е започнала в сутрешните часове на 16.08.2010
г.и се е характеризирала с позиви за гадене , повръщане,обща отпадналост ,
колапсоидно състояние.Болезнеността в долния коремен етаж е била особено
показателна.Причината да не се разгърне типичната клинична картина е именно
поставянето на болкоуспокояващи и спазмолитици от подс. д-р Т..Последният е
имал възможност да установи тази симптоматика при своето посещение, като при
неяснотата за произхода на конкретното състояние на корема и при липсата на
диагностични и терапевтични възможности в дома на пострадалата е следвало да я
транспортира и хоспитализира в здравно заведение.Категорично поведението на
подс.И. като фелдшер е изисквало задължително да транспортира пострадалата до
здравно заведение, като с липсата на транспортиране и непопълването на Фищ за
спешна помощ са били нарушени стандартите на т.нар. „добра медиц. практика“.На
последно място , когато медиц.специалист И. е посетил Г.Д. последната е
било изявено клинично усложнението с
развИ.се перитонит.Възможностите на съвременната реанимация дават големи
шансове на болни в такова състояние , които възможности в конкретния случай са
били отнети на Г.Д..
Така установената фактическа
обстановка съдът приема въз основа на следните доказателствени
материали,събрани и проверени на двете фази на процеса, както следва :показанията
в СЗ на свидетелите Д.Д.,както и на ДП/прочетени по реда на чл.281 от НПК/ и Ю.З.,
както и от прочетените показания на останалите разпитани свидетели на ДП/Р.
Даниелова Д.,Л.Д.Д.,д-р М.И.М.,С.И.Б.,Е.Г.Г. и Е.М.М./, както и от
прочетените изготвени на ДП Заключения
на СМЕ,СХЕ,КСМЕ,Допълнителна КСМЕ,Нова Допълнителна КСМЕ, както и другите
писмени доказателства от досъд.фаза ,прочетени в СЗ.Съдът прочете показанията
на свидетелите и Заключенията на вещите лица от ДП при наличието на
предварителното съгласие на страните в процедурата по Глава 27 от НПК/ в
хипотеза на чл.371,т.1 от НПК/.
Показанията на свид.Д.Д. от СЗ и на
ДП/прочетени по реда на чл.281 от НПК/ съдът кредитира изцяло.Свидетелят
добросъвестно разказва спомените си за възприетото , като в показанията си този
свидетел е емоционално ангажиран със случая,но последното не влияе според съда
на достоверността на разказаното.Същият загатва ,че бил на работно място , от
което не може свободно да излиза,поради което водил телефонни разговори , а чак
след специално разрешение на втория ден отишъл до адреса на бившата си съпруга
и майка на децата му.Няколкократно свидетелят емоционално констатира ,че
разстоянието от 08 ДКЦ до дома на пострадалата е около 250 м., за да илюстрира
допълнително колко жалко е при такова близко разстояние да си отиде човек без
да получи адекватна медиц. помощ.Съдът не счита ,че показанията на този
свидетел могат да са особено полезни за конкретното състояние на пострадалата
,тъй като той и пристигнал на практика след смъртта на пострадалата и
информацията ,която е получавал е била по телефона, тоест препредадена.
Показанията на свид.З. от СЗ съдът кредитира също.Тази свидетелка не крие
,че има по грубоват словесен израз, тъй като просто така си говори , а не
демонстрира неуважение към пациентите си.На 16.08.2010 г. била следобед на
работа ,но смята ,че никога пред кабинета й не е имало големи опашки.Не си
спомня коя е пациентката й Г.Д.,но по документи установила след смъртта й ,че
имало такава и двукратно е била при нея за незначителни здравни проблеми.Заявява
,че на вратата на кабинета й има информации при спешни случаи да се търси
спешен център „Превент“.
Съдът кредитира изцяло показанията
на частните обвинители Р. и Л. Д., разпитвани като свидетели на ДП.В
показанията си тези двама свидетели,особено Р. разказват добросъвестно за това
кога са възникнали оплакванията на майка й, кога и как са извикани екипи на
Бърза помощ и какви действия са проведени от изпратените лекар и медицински
специалист.
Показанията на св.д-р М.М. от ДП
съдът кредитира изцяло , макар те да се отнасят в широка степен към предмета на
доказване в случая.Тази свидетелка е управител на групова практика „Амбуланс“ 8
Надежда ООД/тоест 08 ДКЦ/и посочва ,че по време на амбулаторните прегледи/ в
кабинета на лекаря/ не се извършват домашни посещения.Груповата практика няма
задължения да обслужва спешни случаи,тъй като това е ангажимент на звеното за
Спешна помощ.
Показанията на св.С.Б. от ДП
също бяха кредитирани от съда.Тази свидетелка е Зам.Директор на ЦСМП и от
разпита й става ясно какви са видовете екипи на Спешната помощ/неотложен-само в състав от лекар,реанимационен- лекар и сестра и среден- медиц.специалист/т.е фелдшер
или акушерка/.Какво може да прави медиц.специалист го пише в Наредба № 25,сочи
свидетелката.Свидетелката откровено признава за наличието на „практика“ да се
изпращат екипи от категорията на „средните“/тоест само от медиц. специалисти/
като такива екипи изпращат диспечерите , които също били „медицински
специалисти“/!!!/ Б. се позовава на липсата на изрична забрана при неясни
коремни болки да се ползват болкоуспокояващи.Свид.добавя ,че и двамата
подсъдими са вече освободени от работа в ЦСМП.
Показанията на св.Е.Г. от ДП
съдът кредитира, тъй като тази свидетелка като Диспечер в ЦСМП/по образование
медиц.сестра/ макар да не помни случая по лични спомени ,възстановява
действията си по документи на ЦСМП.На 17.08.2010 г./когато подс.И. е посетил
пострадалата/ Г. е записала подадената от него информация – диагноза „Хипотония
артериалис/ниско кръвно налягане/ и Обстипацио/тоест , запек/.Отразила е ,че
пациентът остава на място /в дома си/ , както и че не е поискана консултация
със специалист.
Показанията на св.Е.М. от ДП/оператор
„въвеждане на данни“ в ЦСМП/ съдът кредитира.От показанията на свидетелката е
ясно ,че подс.И. по някаква причина не е издал Фиш за спешна медиц. помощ,
въпреки че е е извършил посещение на адреса на пострадалата.
Съдът кредитира изцяло Заключенията
на СМЕ на труп, СХЕ, както и КСМЕ,Допълн. КСМЕ и Новата Допълн. КСМЕ, тъй като
същите са компетентно изготвени като
няма спор относно причината за смъртта на пострадалата.Наличието на
ендотоксичен шок е допълнителен елемент в рамките на установената в другите
експертизи диагноза и доразвива допълнително в диагностичен план причината за
смъртта на пострадалата.Няма спор ,че леталния изход за Г.Д. не е инспириран от
насилствена причина/умишлено деяние/, а причината е болестна.
Всички останали доказателствени
материали/Писмена медицинска и друга документация/ потвърждават горната
фактическа обстановка.
При липса на обвинение от страна на СГП към св.Ю.З.
не се налага подробен анализ на приложените по делото Договори на „Амбуланс 8
Надежда ООД/АИГППМП с НЗОК/които
изпълват целият том 4 от ДП/.Същите установяват взаимните права и задължения ,
възникващи от тези договори, по които при липсата на претенция от държавното
обвинение към горната свидетелка , няма спор по делото.
Доколкото съдебното следствие се
проведе по реда на диференцираната процедура на Глава 27 от НПК „Съкратено
съдебно следствие в производството пред първата инстанция“ ,то
съгласието се отнасяше само за показанията на свидетели и заключения на вещи
лица от ДП.При липсата на искане за приобщаване на доказ.материали от съд.-
фаза пред предишен състав на съда, настоящият състав на съда не включи в
доказателствената съвкупност тези показания на свидетели , които са събрани
пред предишния състав.Освен липсата на искания от страна на страните в тази
посока е налице и ограничението на законодателя относно това кои доказателства
може да се отнася съгласието на страните по реда на чл.371,т.1 от НПК.
От
правна страна , анализът на събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност , води до следните изводи :
Както от обективна , така и от
субективна страна , подсъдимите М.К.Т. и И.Н.И. са осъществили поотделно и независимо
един от друг/в хипотеза на независимо извършителство/ състава на престъплението
по чл.123,ал.1 от НК.
От обективна страна – Подс.М.К.Т. на 16.08.2010 г. около 18,30 ч. в
гр.София,жк.“Надежда“,бл.********,ап.№ 16 поради немарливо изпълнение на
занятието си като лекар в ЦСМП не изпълнил задълженията си ,произтичащи от
стандарта за т.нар. „добра медицинска практика“, а именно да окаже спешна
медиц. помощ , да снеме подробна анамнеза, да извърши необходимия обем
диагностични изследвания и да насочи посетената пациентка Г.Д. за
хоспитализация в специализирано болнично заведение, осигурявайки й транспорт,
клинично и инструментално наблюдение до хоспитализацията, а е предприел симптоматично
лечение с болкоуспокояващи и спазмолитици, като е допринесъл за
завоалиране/замъгляване/ на клиничната картина, като така в нарушение на редица
правни норми от Наредба № 25/04.11.1999г.
на МЗ допринесъл за смъртта й, настъпила на 17.08.2010 г.,около 15,40 ч.Причината
за смъртта на Г.Д. е перфориралата
активна хронична язва на дванадесетопръстника ,довела до развитието на
фибринозно-гноен перитонит с
ендотоксичен шок и последвала полиорганна недостатъчност от развИ.се шоков синдром.Този изход за
пострадалата е в пряка причинна връзка с горните действия на подс.Т.
Нарушенията на подс.Т. са на чл.9,т.1,2,3
и9,б.“А“ от Наредба № 25,тъй като Центровете за СМП,чрез екипите си
организират и осигуряват „квалифицирана спешна медицинска помощ на
местопроизшествието“,“необходимия обем спешни диагностични изследвания
съобразно възможностите на наличната апаратура“, както и „клиничното и
инструментално наблюдение на пациента до неговата хоспитализация“, така също и
неосигуряване на „специализиран транспорт за пациенти , нуждаещи се от спешна
медиц. помощ“.Подс.Т. не е осигурил въпреки квалификацията си на лекар/лице с
висше медицинско образование/ нужната квалифицирана медиц. помощ ,а е приложил
неподходящо симптоматично лечение , подценявайки състоянието и проявявайки
немарливост при изпълнение на задълженията си в дейност ,представляваща
източник на повишена опасност.Без да извърши нужните спешни диагностични
изследвания,подс. Т. е поставил прибързано диагноза , която не е отговаряла на
действителното заболяване на пострадалата.Обстоятелството ,че последната не е
знаела какъв здравословен проблем има , не освобождава подс. от ангажимента му
да спази стандарта на добра медиц.практика.Според чл.4,т.6 от Наредба № 25
обекти на спешната помощ са и всички „болни и пострадали,при които не може
да се прецени характерът и тежестта на заболяването“.Чрез неизпълнение на
тези си задължения подс.Т. е изпълнил немарливо задълженията си и е последвала
в причинна връзка смъртта на пострадалата.В случай на правилно и добросъвестно
изпълнение на задълженията си , пострадалата би била транспортирана в болнично
заведение и прогнозата за оздравяването й би била добра.
Подс.И.А.И. от обективна страна , на 17.08.2010 г., около
12,10 ч. ч. в гр.София,жк.“Надежда“,бл.********,ап.№ 16
поради немарливо изпълнение на занятието си като медицински специалист/фелдшер/
в ЦСМП не изпълнил задълженията си ,произтичащи от стандарта за т.нар. „добра
медицинска практика“, а именно да насочи посетената пациентка Г.Д. за
хоспитализация в специализирано болнично заведение, осигурявайки й транспорт,
клинично и инструментално наблюдение до хоспитализацията, като така в нарушение
на редица правни норми от Наредба № 25/04.11.1999г. на МЗ допринесъл за смъртта й, настъпила на
17.08.2010 г.,около 15,40 ч Причината за смъртта на Г.Д. е перфориралата активна хронична язва на
дванадесетопръстника ,довела до развитието на фибринозно-гноен перитонит с ендотоксичен шок и последвала полиорганна
недостатъчност от развИ.се шоков
синдром.Този изход за пострадалата е в пряка причинна връзка с горните действия
на подс.Т..
Нарушенията на подс.И. са на чл.9,т.3
, 9,б.“А“и чл.13 от Наредба № 25,тъй като Центровете за СМП,чрез
екипите си организират и осигуряват
„клиничното и инструментално наблюдение на пациента до неговата
хоспитализация“, като чрез неосигуряване на „специализиран транспорт за
пациенти , нуждаещи се от спешна медиц. помощ“.Подс.И. не е осигурил транспорт на пострадалата,при положение че
състоянието й по време на неговото посещение е било обострено.Освен това екипът
предлага спешна хоспитализация на пациента в здравно заведение, когато състоянието
му изисква продължаване на лечението в болнична обстановка.Обстоятелството ,че Г.Д.
не е знаела какъв здравословен проблем има , не освобождава подс. от
ангажимента му да спази стандарта на добра медиц.практика.Според чл.4,т.6 от
Наредба № 25 обекти на спешната помощ са и всички „болни и пострадали,при които
не може да се прецени характерът и тежестта на заболяването“.Чрез неизпълнение
на тези си задължения подс.И. е изпълнил немарливо задълженията си и е
последвала в причинна връзка смъртта на пострадалата.В случай на правилно и
добросъвестно изпълнение на задълженията си , пострадалата би била
транспортирана в болнично заведение и прогнозата за оздравяването й би била
добра.Оше повече ,че ако е имал съмнения в знанията си като медиц. специалист
подс.И. е имал право да търси помощ за диагностика и лечение на спешно болен
пациент/чл.11,ал.2 от Наредба № 25/ от дежурен лекар в държавно или
общинско заведение за болнична помощ.Вместо да направи това ,подс.И. около 3
часа преди смъртта на пострадалата , заявил на близките в дома им ,че „ги викат
за глупости“ , „клизмата ще излезе скъпо“ и други неуместни и груби забележки,
особено на фона на чл.7 от Наредбата, който предвижда разходите по оказване на
спешна медиц. помощ да се поемат от държавата.
Неизпълнение на стандартите на
добрата медиц.практика и касателно извършеното от подс.И. е в пряка причинна
връзка с настъпилата смърт за пострадалата.Ирелевантно за извода на съда
относно наличието на причинна връзка от стореното от подс.И. е обстоятелството ,че
преди това подс.Т. е посещавал същата пациентка.Следва да се отбележи ,че това
е станало известно на подсъдимия и не е било неизвестно за него.
Несъставянето на Фиш за спешна помощ
в конкр. случай от страна на подс.И. , макар да е в нарушение на стандартите за
медиц.практика и чл.15 от Наредбата не е в причинна връзка с настъпилата смърт
на пострадалата.В крайна сметка ,попълването на Фиш , в който фигурира грешна
диагноза, също не представлява изпълнение на стандарта „добра медицинска практика“.
Съдът оправда двамата подсъдими за
вмененото им неспазване на чл.5 от Наредба № 25 , тъй като в тази норма се
поставят изисквания към качеството на оказаната в лечебните заведения спешна
медицинска помощ.В случая пострадалата е починала в дома си и изобщо не е
транспортирана до болнично заведение,поради което такова нарушение не може да
се вмени на двамата подсъдими.
От субективна страна
подсъдимите са извършили самостоятелно деянието при професионална
непредпазливост, а именно поради немарливо
изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност,първият като лекар , а вторият като медиц. специалист.
Законът предвижда за горното
престъпление наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 1 до 6 години.
Съдът не констатира „многобройни“ или „изключителни“ смекчаващи отговорността обстоятелства ,така че при
налагане на най-лекото наказание,същото да се яви несъразмерно тежко, което пък
би обусловило индивидуализация на наказанието по реда на чл.55 от НК Поради горното
съдът отмери наказанието по реда на чл.54 от НК.
Поради горното съдът прецени да
наложи на подсъдимите наказания в рамките на законоустановеното за
престъплението ,цифрово квалифицирано по-горе , а именно в пределите от 2 до
6 години "Лишаване от свобода".Независимо
от липсата на предпоставки за индивидуализация на наказанието по чл.55
от НК , то последното следва да се определи при лек превес на
смекчаващите обстоятелства.
Съдът наложи на подс.Т. наказание "Лишаване
от свобода" по общия ред на чл.54 от НК около средния размер, именно - 3 години.За да
наложи този размер наказание ,съдът отчете следните смекчаващи обстоятелства : подс.Т. е неосъждан,с добра характеристика, с известна
критичност към извършеното.В този смисъл съдът счита , че принципно високата
степен на обществена опасност на деянието/предвид фаталните последици за един
сравнително млад човек/ в конкретния случай е комбинирана с не особено висока
степен на обществена опасност на дееца.Съдът счита ,че едва ли нещо допълнително
може да се каже в професионално отношение за подс.Т. при положение ,че същият е
имал над 16 години професионален стаж като „Лекар“,а вещите лица са категорични
че твърде показателно е било мястото на болката за Г.Д.-в долната трета на
корема,за да може се ориентира правилно лекар,спазващ „добрата
медиц.практика“.А какво остава за лекар с призната специалност „Вътрешни
болести“ ? Ето защо съдът наложи наказание "Лишаване от свобода" в този размер.
Съдът наложи на подс.И. наказание "Лишаване
от свобода" по общия ред на чл.54 от НК около средния размер, именно - 3 години.За да
наложи този размер наказание ,съдът отчете следните смекчаващи обстоятелства : подс.И. е неосъждан/реабилитиран по чл.88А от НК/,с
добра характеристика.При този подсъдим липсва критичност към извършеното,но
донякъде той се е доверил на предишния екип на ЦСМП, като пък не е отчел
обективно по-тежкото състояние на пострадалата /спрямо предишния
ден/Поведението на този подсъдим в дома на пострадалата разкрива проблемно
възпитание и несериозно отношение към пациента което е недопустимо/макар,че
възпитанието, с оглед възрастта на И. ,следва отдавна да е завършило като
процес/.Поради тези причини съдът наложи наказание "Лишаване от свобода" в този размер.
На основание чл.66,ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на така определеното
наказание "Лишаване от свобода", наложено на двамата подсъдими за
срок от 3 години.Това съдът направи , тъй като за постигане на целите на
наказанието не е наложително ефективното изтърпяване на така наложеното наказание
на подсъдимите.Налице са и материалноправните предпоставки за това- чисто съдебно
минало на подсъдимите, наложено наказание до 3 години ЛОС и преценка на съда ,
че целите по чл.36 от НК биха се постигнали и посредством отлагане на
наказание с приложение на института „Условно
осъждане“.
Налагайки тези наказания като размер
и отлагането на тяхното изпълнение представлява несъобразяване с исканията на
държавното и частно обвинение за налагането на максимални наказания от по 6
години „Лишаване от свобода“.За да се наложи максимума на предвиденото в закона
следваше да няма изобщо смекчаващи обстоятелства,подсъдимите да са с обременено
съдебно минало , да нямат никаква критичност.Такива обстоятелства не са налице.И
двамата ,според професионалните си знания,са направили нещо с оглед да окажат
помощ на пострадалата.Тази помощ не се е оказала на висотата на квалифицираната
спешна помощ,но въпреки това налагането на наказание в размер на поисканите от
обвинителите 6 години „ЛОС би се явило несъразмерно тежко и като такова би било
„явно несправедливо“ според настоящия съдебен състав.
Не е налице хипотеза на „случайно
деяние“/чл.15 от НК/, както намира защитата.И двамата подсъдими са били
длъжни и са могли да предвидят настъпването на общественоопасните последици и съответно да ги
предотвратят.Задълженията им директно произтичат от Наредба № 25 на МЗ , както
и от нормите на Закона за здравето,определящ принципите , на които следва да се
реализира здравеопазването в страната.Те са били длъжни да предвидят тези
последици , ако бяха спазили стриктно задълженията си/посочени в Присъдата като
нарушени/.След като не са спазили тези си задължения не могат да се позовават
на „случайно деяние“.Те са и могли да предвидят общественоопасните последици ,тъй
като са разполагали с възможности/линейка на ЦСМП/ ако не могат на място да
установят естеството на здравословния проблем на пострадалата , да я
транспортират същата в лечебно здравно заведение , където състоянието й е щяло
да бъде стабилизирано без особени проблеми.По мнение на вещите лица се касае за
лечимо състояние по хирургичен път.
На основание чл.189,ал.3 от НПК , с оглед изхода
на процеса съдът осъди подсъдимите да заплатят разноските по водене на
наказателното производство , а именно 5666,50 лв,общо , за всеки от тях по
2833,25 лв/възнаграждения за вещи лица/ , както и по 5 лв. ДТ за служ. издаване
на изпълнителен лист.
Накрая, съдебният състав счита че
дължи известни мотиви за причините и условията за осъществяване на престъплението
, независимо че настоящият НПК/за разлика от отмененият ,действащ до 2005г. в чл.82,т.4,чл.309
и други/не предвижда такова задължение за съдилищата.Във всеки случай
това все още не е забранено за съдилищата.По отменения НПК „причините и
условията“ бяха част от предмета на доказване , а съдилищата имаха възможност
да произнасят т.нар. „сигнални определения“, в които да обръщат внимание
на ръководителите на учреждения,предприятия ,организации и лица за причините ,способствали
за извършване на престъплението.Доколкото този ред е съществувал до 2005 г. не
може тази регламентация механично да се отнесе за периода отпреди 1989
г.и различните социално-икономически условия.По скромното мнение на настоящия
съд. състав всяка държава/независимо дали е определяна като демократична или
недемократична,не може да си позволява несериозно отношение към
здравеопазването на гражданите си.Човешкият фактор е основна предпоставка за
функциониране на институциите на самата държава, каквато и да е тя.В този
смисъл съдът счита ,че съответните органи
следва да обърнат внимание на организацията на спешната помощ в страната
, тъй като последната е неразривно свързана със самото здравеопазване в
Република България.Обстоятелството ,че медицински специалисти/без да са
лекари/ образуват екипи за спешна помощ, а самите диспечери в ЦСМП също нерядко
са пак медицински специалисти/тоест , без висше медицинско образование/ е факт
, който заслужава нужното внимание.Действително има редица средни медицински
кадри,които достойно и професионално изпълняват задълженията си. И все пак,
ако дефинитивно понастоящем по някакви конюнктурни съображения полувисшите медиц.кадри попълват тези спешни
звена,то резонно възниква въпроса за качеството на тази помощ.Този въпрос
обективно стои , независимо колко добросъвестни са в работата си тези
медицински специалисти.За съда е известно,а е ноторно и в обществото ,че редица
млади български висококвалифицирани студенти-медици след завършване на висшето
си образование ,напускат страната по икономически и други причини.Този процес постепенно
лишава Република България от
висококвалифицирани медицински кадри, които могат да обезпечат
постигането на принципите на здравеопазването , заложени в Закона за здравето.Ако
състоянието на Спешната помощ е резултат и от тези процеси ,то съдът намира че
това следва да бъде забелязано и по-скоро коригирано.Липсата на квалифицирана и
добре мотивирана спешна помощ често води до заплащане на твърде висока цена от
гражданите в страната и настоящия случай е особено ярка
илюстрация за това.
В този смисъл съдът постанови
Присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: