№ 328
гр. Бургас, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20252120201098 по описа за 2025
година
Производството е образувано по повод жалба на „ЯвАни“ ООД, със седалище и адрес
на управление: гр.Бургас, ж.к.„Меден Рудник“, бл.246, ет.3, ап.8, ЕИК: *********,
представлявано от управителя Я. И. В., чрез пълномощника адв. Г. С., БАК, против
Наказателно постановление №791854-F660844/09.10.2024г., издадено от заместник
директора на ТД на НАП Бургас, с което за нарушение по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч във вр.
чл.74, ал.1 от ЗСч, на основание чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството, на жалбоподателя е
наложена „Имуществена санкция” в размер на 300 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се излагат
доводи за незаконосъобразност на същото. В открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от адв.С., който поддържа жалбата и представя писмена
защита, в която доразвива същата.
За Административно - наказващият орган, се явява юрисконсулт Ч., надлежно
упълномощена, която моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на жалбоподателя на 17.03.2025г., а
жалбата е депозирана на 26.03.2025г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
В ТД на НАП-Бургас била получена информация от Агенцията по вписванията за
лица, които не са изпълнили задължението си по чл.38, ал.1, т.1 и т.2 от ЗСч за вписване и за
1
представяне за обявяване на годишните финансови отчети за 2020г. в срок до 30.09.2021г.
Св. Г. С. на длъжност старши инспектор по приходите в Национална агенция за приходите
при Териториална дирекция гр.Бургас, видяла в списъка на лицата, които не са подали в
срок годишен финансов „ЯвАни“ ООД. Сдружението било подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за
2020г. с №0200И0739331 /30.06.2021г. по описа на ТД НАП-Бургас, съгласно която за
данъчния период данъчно задълженото лице е отчело нетни приходи за 2020 година.
На 23.05.2022г. С. съставила срещу дружеството АУАН № F660844/23.05 2022г. за
нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч за това, че не е изпълнило задължението си да
публикува годишния финасов отчет за 2020г. чрез подаване на заявление и представяне за
обявяване в търговския регистър на Агенцията по вписванията - Бургас в срок до
30.09.2021г.
Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, е счел
фактическите констатации за безспорно установени и е издал обжалваното постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се.
Производството по установяване на административни нарушения и издаване на
наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно
регламентирани срокове, част, от които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от
ЗАНН. Съгласно въпросната разпоредба - сроковете по чл.34 ал.1 от ЗАНН са давностни (вж.
Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. на ОСС на ВКС и ВАС, Тълкувателно
решение № 48 от 28.XII.1981 г. по н.д. № 48/81 г., ОСНК на ВС и др.), като за тяхното
спазване съдът следи служебно. Началото на тримесечната административнонаказателната
давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34 ал.1 от ЗАНН). Под откриване
на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е
изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на
нарушителя, а моментът, в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна
представа. Обратното би означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване
субективните преживявания на едно длъжностно лице, което е практически трудно
осъществимо, и че началото на един давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на
длъжностното лице, а именно – кога същото ще реши да възприеме факта на нарушението и
неговия извършител. Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост
от подобни субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и единствено
обективни дадености. Държавните органи притежават правомощия. В теорията
„правомощието” се определя едновременно като право и като задължение. При наличие на
съответните законови условия, всеки орган не просто може да упражни контролните си
функции, а е длъжен да го направи. Пропускът да го направи, независимо от причините, не
следва да рефлектира в правната сфера на проверяваните субекти.
Тези органи, респ. длъжностни лица, не разполагат и с оперативна
2
самостоятелност (последната е типична само за административното право, но не и за
административнонаказателното право). Затова реализацията на
административнонаказателната отговорност не може да бъде оставена на усмотрението на
овластените правни субекти, така че те да избират кога да формират своите субективни
представи за състава на административното нарушение и индивидуализиращите белези на
нарушителя и кога да предприемат дължимите действия по установяването и налагането на
административно наказание. Това те са длъжни да направят в рамките на
законоустановените срокове еx officio (служебно, по свой почин) да предприемат действия
по установяване на лицата осъществили състава на нарушението. След като пред органа са
били налице всички документи, от който да направи извод за извършено нарушение, то
следва да се приеме, че нарушението е установено и от този момент текат сроковете по чл.
34 ЗАНН. В този смисъл са и Решение № 678 от 10.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 355 / 2018 г.
на Административен съд – Бургас, Решение № 80/02.05.2011г. по КАНД № 59/2011г. по
описа на Адм.С-София, Решение № 678/11.04.2011г. по КАНД № 45/2011г. по описа на
АдмС-София и др. При неспазване на една от двете алтернативно предвидени предпоставки
по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а именно да не се състави АУАН в срок от три месеца от откриване
на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението (две години за
определени нарушения), не следва да се образува административнонаказателно
производство, а образуваното се прекратява.
Разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч предвижда задължение за всички търговци по
смисъла на Търговския закон да публикуват чрез обявяване в търговския регистър
годишните си финансови отчети в срок до 30 юни на следващата година. Безспорно
жалбоподателят е търговец по смисъла на Търговския закон и е безспорно, че същият не е
публикувал отчета си в указания срок. Съгласно нормата на чл.11 от ЗТР Търговският
регистър е публичен. Всеки има право на свободен достъп до него и до електронния образ
на документите, въз основа на които са извършени вписванията, заличаванията и
обявяванията, както и до електронния образ на фирмените дела на пререгистрираните
търговци Агенцията по вписванията осигурява свободен и безплатен достъп и до
съдържащите се в информационната система на търговския регистър заявления,
електронния образ на приложените към тях документи и постановените откази. Публичният
характер на ТР и обезпеченият до него свободен достъп сочат, че за административно-
наказващия орган е било обективно възможно да предприеме необходимите действия за
установяване на търговците неподали заявление за публикуване на годишния финансов
отчет в Търговския регистър. Иначе казано, първият възможен момент, от който може да
бъде установен нарушителят е денят, следващ крайния срок за публикуване на годишния
финансов отчет в Търговския регистър, поддържан от Агенцията по вписванията, а именно -
01.10.2021г. От този момент нарушителят е известен и е въпрос на организация на
контролните органи да предприемат действия по ангажиране на неговата отговорност, а не
от момента на проверката. Това води до извода, че за контролният орган тримесечният срок,
в който може да състави АУАН на нарушителя започва да тече от 01.10.2021г. и изтича на
01.01.2022г. Иначе казано, не е спазен тримесечния срок, предвиден в разпоредбата
3
на чл.34, ал.1 от ЗАНН за съставяне на акт за констатиране на нарушението.
Действително, с ДВ. бр. 95 от 2016г. е въведена на нова ал.11 на чл.38 ЗСч, която предвижда,
че Агенцията по вписванията предоставя в електронен вид на Националната агенция за
приходите списък с предприятията, които не са публикували годишните си финансови
отчети за предходната година. Предоставянето на този списък обаче не означава, че
нарушителите не могат да бъдат установени и по - рано от органите на НАП, а неговото
въвеждане е единствено с цел улесняване на работата на контролните органи. Още повече,
че и самият законодател е отчел (или поне така изглежда) сроковете по чл.34 ЗАНН, като в
изречение трето на тази алинея е указано, че в срок до 30 септември на текущата година
Националната агенция за приходите предприема необходимите мерки за извършването на
проверки и установяване на нарушения по ал. 1 - 10, т.е. в тримесечен срок от крайната дата
за подаване на отчета следва да бъде съставен АУАН.
Нещо повече, в случая са нарушени и разпоредбите на чл.42, респ. чл.57 ЗАНН,
касателно описанието на всички елементи от нарушението. На първо място, изобщо не е
посочено мястото на извършване на нарушението. Освен това, никъде в НП не е посочена
датата, на която се твърди да е извършено деянието. Непосочването на датата на
извършване на нарушението винаги съставлява процесуално нарушение, защото пречи да се
направи преценка дали е изтекла и давността за преследване.
С оглед всичко гореизложено, обжалваното наказателно постановление следва да
бъде отменено като незаконосъобразно.
С оглед решението за отмяна на НП и направеното искане от страна на
процесуалния представителя на жалбоподателя в съдебно заседание, в негова полза следва
да се присъдят претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.
/съобразно представения договор за правна услуга - л.36 от делото/. С оглед липсата на
възражение на процесуалния представител на АНО за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът не следва да се произнася в тази насока.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №791854-F660844/09.10.2024г., издадено от
заместник директора на ТД на НАП Бургас, с което за нарушение по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч
във вр. чл.74, ал.1 от ЗСч, на основание на основание чл.74, ал.1 от Закона за
счетоводството, на жалбоподателя „ЯвАни“ ООД, със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, ж.к.„Меден Рудник“, бл.246, ет.3, ап.8, ЕИК: *********, представлявано от
управителя Я. И. В., е наложена „Имуществена санкция” в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА Национална Агенция за приходите да заплати на „ЯвАни“ ООД, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.„Меден Рудник“, бл.246, ет.3, ап.8, ЕИК:
*********, представлявано от управителя Я. И. В., сумата от 400 (триста) лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
4
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5