Решение по дело №2038/2018 на Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е № 1056

13.09.2018 г. гр. Сливен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Сливенски районен съд гражданско отделение на десети септември две хиляди и осемнадесета година в открито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. КОРИТАРОВА

при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2038 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на производството са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване са предявени  положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срок е подадено възражение от длъжника- правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК.

Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,  бул. „Васил Левски” 114, етаж Мецанин твърди, че  бил сключен договор за кредит „Бяла карта” с № 489544 от 16.12.2016 г. между „Аксес Файнанс” ООД като кредитор и ответникът Ю.Х.Я. в качеството му на кредитополучател, който бил удостоверил с подписа си, че е получил сумата предмет на договора и че е запознат предварително с всички условия по индивидуалния договор и Общите условия, приложими към него и че е получил от кредитора Стандартен европейски формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския кредит. Ищцовото дружество било сключило Рамков договор за прехвърляне на парични задължения на 11.11.2016 г. и Приложение № 1 към него от 09.11.2017 г. с кредитора „Аксес Файнанс” ООД, по силата на които вземането с всичките му привилегии и обезпечения му било прехвърлено. По силата на процесния договор „Аксес Файнанс” ООД се задължавало да предостави на Ю.Х.Я. револвиращ кредит в максимален размер на 500 лв.-главница, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява, чрез международна кредитна карта, а кредитополучателя се задължава да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Заедно с подписването на договора кредитополучателят бил получил и кредитна карта, като можел да усвои изцяло максималния размер на кредита веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора, като по този начин кредиторът бил изпълнил задължението си да предостави заемната сума. Страните по договора за кредит били подписали и Приложение № 1 към него. Ответникът бил усвоил обща сума в размер на 500 лв. от предоставения максимален кредитен лимит, като вследствие на всички извършени операции по картата дължимата към настоящия момент непогасена главница се била равнявала на 473,08 лв. Твърди, че съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 от договора върху усвоената и непогасена главница кредитополучателят дължал дневен лихвен процент в размер на 0,12 %, представляващ договорна лихва за периода от 22.12.2016 г./датата на първата транзакция по кредитната карта/ до 06.05.2017 г./датата на настъпване на предсрочната изискуемост съгласно чл. 22, ал. 1 от договора/ в размер на 29,05 лв.

Твърди, че в чл. 16 от договора страните се били съгласили, че в случай, че кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа /2-ро число на месеца/ съгласно условията на сключения договор, същият се бил задължавал да предостави на кредитора в три дневен срок от падежа /до 5-то число на месеца/ обезпечение чрез поръчителство, при конкретно посочените в чл.16, ал. 1, т. 1-5 от договора предпоставки, като съгласно чл. 21 от договора при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в посочения в чл. 16 срок кредитополучателя дължи на кредитора неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасената главница по чл. 3, ал. 3, т. 1 и т. 2 от договора. Неустойка се била дължала за всяко отделно неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение и се начислява на 6-то число на месеца, в случай че длъжникът не изпълни задължението си до 5-то число. В конкретния случай размера на дължимата неустойка от кредитополучателят бил 94,62 лв. Цитира чл. 12 и чл. 22, ал. 4 и 5 от договора  в смисъл, че при настъпване на предсрочна изискуемост на кредита се била начислявала еднократна такса в размер на 120 лв. и на ответника към настоящия момент му били начислени разходи и такси за извънсъдебното събиране на просроченото задължение в размер на 197,50 лв. Предсрочната изискуемост на кредита била обявена на 06.05.2017 г. поради виновното неизпълнение на договорните задължения на ответника и от тази дата дължал мораторна лихва върху главницата в размер на 31,73 лв. за периода от 07.05.2017 г. до 31.01.2018 г., датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и законна лихва върху главницата от тази дата до окончателното плащане.

Ищецът заявява, в случай, че ответника предяви възражение, относно уведомяването му по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД, то същия следвало да се счита уведомен за осъществените цесии с подаването на настоящата искова молба.

Ищецът сочи още, че подал заявление по реда на чл.410 ГПК, съответно било образувано ч.гр.д. № 559/2018 наСлРС била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която длъжникът подал възражение.

От съда се иска признаване за установено в отношенията между страните, че ответника Ю.Х.Я. дължи на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,  бул. „Васил Левски” 114, етаж Мецанин, следните суми договор за кредит „Бяла карта” с № 489544 от 16.12.2016 г. между „Аксес Файнанс” ООД като кредитор и ответникът Ю.Х.Я. цедирани на ищцовото дружество от „Аксес Файнанс” ООД с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 11.11.2016 г. и Приложение № 1 към него от 09.11.2017 г.- сумата от 473,08 лв., съставляваща главница по договора; сумата от 29,05 лв., съставляваща договорна лихва за периода от 22.12.2016 г./датата на първата транзакция по кредитната карта/ до 06.05.2017 г./датата на настъпване на предсрочната изискуемост съгласно чл. 22, ал. 1 от договора/; сумата от 94,62 лв., съставляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение; сумата от 197,50 лв., съставляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение; сумата от 31,73 лв., съставляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 07.05.2017 г. до 31.01.2018 г., датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и законна лихва върху главницата от тази дата до окончателното плащане.

Претендират се деловодни разноски за исковото производство в общ размер на 350 лв.

В срока по чл.131 ГПК отговор от ответната страна не е постъпил. В открито съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си юрисконсулт С. депозира писмено становище, в което заявява, че  поддържа предявения иск и претендира за уважаването му. Ответникът, оспорва предявения иск.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира следното за установено от фактическа страна:

Със заявление вх.№ 2672/07.02.2018 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника. Със заповед № 448/13.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч.гр.д. № 559/2018 г. по описа на Районен съд - Сливен, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата от 473,08 лв., съставляваща главница по договора; сумата от 29,05 лв., съставляваща договорна лихва за периода от 22.12.2016 г./датата на първата транзакция по кредитната карта/ до 06.05.2017 г./датата на настъпване на предсрочната изискуемост съгласно чл. 22, ал. 1 от договора/; сумата от 94,62 лв., съставляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение; сумата от 197,50 лв., съставляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение; сумата от 31,73 лв., съставляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 07.05.2017 г. до 31.01.2018 г., датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и законна лихва върху главницата от тази дата до окончателното плащане. Според посоченото в заповедта, горните задължения произтичат от договор за кредит "Бяла карта" № 489544/16.12.2016 г., сключен между "Аксес Файнанс"ООД и ответника, като вземането е прехвърлено с рамков договор за цесия на 11.11.2016 г. и приложение № 1 от 09.11.2017 г. В срока по чл. 414, ал.2 ГПК ответникът е депозирал възражение, в което е посочил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

Между "Аксес Файнанс"ООД, в качеството на кредитодател, и ответникът, в качеството на кредитополучател, е сключен договор за кредит "Бяла карта" № 489544/16.12.2016 г.,  – относно получаването от кредитополучателя на револвиращ кредит в максимален размер на 500,00 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който да бъде усвоен чрез международна кредитна карта Бяла карта /Access Finance/iCard. На 16.12.2016 г. страните са подписали и приложение № 1 към договора, с който "Интеркарт Файнанс"АД се е задължило да предостави на ответника платежна карта Бяла карта /Access Finance/iCard.

На 11.11.2016 г. е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични вземания /цесия, по силата на който кредитодателят по договора от 16.12.2016 г. "Аксес Файнанс"ООД е прехвърлило на ищеца по делото "Агенция за контрол на просрочени задължения"ООД вземания към трети лица, индивидуализирани от страните в приложение № 1 към него, като с приложение № 1/09.11.2017 г. е прехвърлено вземането на "Аксес Файнанс"ООД към ответника по договора от 16.12.2016 г.

Не е спорно по делото, че за извършената цесия ответникът не е бил уведомен преди получаване на преписа от настоящата искова молба и приложеното към нея уведомление. С посоченото уведомление същият е бил информиран от "Агенция за контрол на просрочени задължения"ООД, действаща по силата на пълномощно от "Аксес Файнанс"ООД, че считано от получаването му кредитор на задължението й по договор за кредит "Бяла карта" с № 489544/16.12.2016 г. е "Агенция за контрол на просрочени задължения"ООД, поради което всички дължими суми по договора следва да бъдат преведени по посочена в уведомлението негова сметка.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещото лице, ценено като обосновано и правилно от съда, се установява, че по договора за кредит "Бяла карта" от 16.12.2016 г. ответникът е усвоил сума в размер на 500 лв., на 16.12.2016 г.  Ответникът бил внесъл на 06.02.2017 г. сумата от 100 лв. и на 16.03.2017 г. сумата от 100 лв., като били погасени от ищеца на първо място разходи за събиране на вземането по чл. 22, ал. 4 от договора в размер на 27,50 лв., след това неустойка за неизпълнение по чл. 21 от договора в размер на 94,62 лв., после договорна лихва по чл. 4, ал. 1, т. 2 от договора в размер на 47,73 лв. и накрая част от главницата в размер на 26,92 лв. Общият размер на задължението бил- 842,71 лв.- главница в размер на 473,08 лв., договорна лихва за периода от 17.03.2017 г.  до 06.05.2017 г. в размер на 29,05 лв., неустойка за неизпълнение на договорно задължение по чл. 21 от договора за периода от 17.03.2017 г. до 06.05.2017 г. в размер на 94,62 лв., разход за събиране на вземане в размер на 77,50 лв. по чл. 22, ал. 4 от договора, разход за събиране на вземане в размер на 120 лв. по чл. 22, ал. 3 от договора. На 06.05.2017 г. договорът за кредит е обявен за предсрочно изискуем, като предсрочната изискуемост е настъпила автоматично – съгласно клауза в договора и според вещото лице е била обявена с кратко текстово съобщение на посочения в договора телефонен номер на ответника. По делото обаче извън това изявление на вещото лице не са приложени никакви писмени доказателства, че ищецът е изпълнил задължението си да уведоми ответника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Не е приложена по делото справка от "Аксес Файнанс"ООД  от която да е видно, че за обявената на 06.05.2017 г. предсрочна изискуемост на договора за кредит "Бяла карта" от 16.12.2016 г. ответникът е бил уведомен чрез кратко текстово съобщение (SMS) и то на посочения от него телефонен номер за кореспонденция, нито че ако това съобщение е било изпратено е било получено от ищеца.

При гореустановеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК – за установяване в полза на ищеца "Агенция за контрол на просрочени задължения"ООД /цесионер и като такъв частен правоприемник на "Аксес Файнанс"ООД/ съществуването на вземания към ответника, произтичащи от договор за кредит "Бяла карта" от 16.12.2016 г. Претенцията се основава на настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по договора.

Въз основа на събраните по делото доказателства безспорно се установи, че между "Аксес Файнанс"ООД и ответника действително е сключен договор за кредит "Бяла карта" от 16.12.2016 г. относно револвиращ кредит с максимален кредитен лимит от 500,00 лв. Установи се също така, че с валидно сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 11.11.2016 г. вземанията, произтичащи от горния договор, са прехвърлени на ищеца "Агенция за контрол на просрочени задължения"ООД, за което ответникът е надлежно уведомен чрез връчване на препис от исковата молба, инициирала производството по делото, ведно с уведомлението от цесионера "Агенция за контрол на просрочени задължения, действащ като пълномощник на цедента "Аксес Файнанс"ООД, съгласно приложено по делото пълномощно с нотариална заверка на подписа от 29.12.2016 г. В този смисъл е установената съдебна практика, според която изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал.3 пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал.4 от ЗЗД, като уведомлението чрез пълномощник в случая е допустимо /в с.см. са решение № 123/ 24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС на РБ, ІІ т.о.; решение № 78/09.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013 г., ІІ т.о.; решение № 114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на ВКС на РБ, ІІ т.о./.

От събраните по делото доказателства се установи също, че кредитодателят по договора за кредит "Бяла карта" от 16.12.2016 г. е изпълнил задължението си да предостави на ответника револвиращ кредит с максимален размер на 500,00 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, а от заключението на съдебно-икономическата експертиза е видно, че от предоставените му средства ответникът е усвоил, като на 06.05.2017 г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем.

Според чл. 22, ал.1 от договор за кредит "Бяла карта" от 16.12.2016 г., кредитодателят има право да обяви цялото задължение по договора за предсрочно изискуемо, в случай че кредитополучателят изпадне в забава за плащане, на което и да е парично задължение по договора с повече от 10 дни или не е заплатил минимум 15% от одобрени си кредитен лимит, в рамките на два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15% от сумата по одобрения кредитен лимит. Посочено е, че обявяването на предсрочната изискуемост на кредита следва да бъде извършено по някой от начините в чл. 28 от договора, като един от тях е чрез СМС на телефона за кореспонденция. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общите принципи на ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Съобразно т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ето защо за настъпването на предсрочната изискуемост е необходимо уведомяването на длъжника, за да може договорното изменение да прояви действието си. Приложението на разрешенията на т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и необходимостта за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост намират проявление и по отношение на небанковите финансови институции /в т.см. решение № 123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014 г. на ВКС на РБ, II т.о./.

Предявените искове за установяване вземанията на ищеца към ответника са процесуално допустими, доколкото са предявени от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, при направено възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение вземания.

От събраните по делото доказателства категорично се установява съществуването на валидно облигационно правоотношение по договор за кредит "Бяла карта" от 16.12.2016 г., притежаващ необходимите и съществени елементи на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно този договор трето за делото лице е предоставило на ответника револвиращ кредит в максимален размер на 500 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който да се усвоява посредством нарочен платежен инструмент. Ответникът е усвоявал суми от разрешения му кредитен лимит, което се установява от заключението на вещото лице. Това е породило задължението на ответника да погасява текущото си задължение до второ число на съответния месец. От заключението на ССчЕ се установява, че в изпълнение на това си задължение ответникът е извършил две плащания. Неплащането на минимум 15 % от одобрения кредитен лимит в рамките на два последователни месеца поражда правото на кредитодателя да обяви цялото задължение по договора за кредит за предсрочно изискуемо /чл. 22, ал.1/. Константна е съдебната практика /Решение № 123/09.11.2015 г. по т.д. № 2561/2014 г. на II т.о. и мн. други/, че когато ищецът се е позовал на предсрочна изискуемост в подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение, фактите относими към настъпването и обявяването й са част от основанието на заявеното вземане и следва да са се осъществили преди образуване на заповедното производство. Това разрешение е важимо както за вземането, предмет на заявлението по чл. 417 ГПК, така и за вземанията предмет на заявлението по чл. 410 ГПК. В последният случай обстоятелствата, при които настъпва предсрочната изискуемост, подлежат на доказване в хода на исковия процес по чл. 422 ГПК, тъй като за кредитора не съществува задължение да прилага доказателства за същите към заявлението по чл. 410 ГПК. В случая ищецът по делото, за да обоснове изискуемостта на вземанията си се е позовал на настъпила предсрочна изискуемост на процесния кредит на 06.05.2017 г. на горепосоченото договорно основание. От установените по делото обстоятелство може да се направи извод, че към тази дата са били налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за обявяване на предсрочната му изискуемост, предвид липсата на плащания по договора след  17.03.2017 г. Според уговореното в договора необходимо условие за настъпването на предсрочната изискуемост е обявяването й на кредитополучателя. Страните не са уговорили т.нар. автоматична предсрочна изискуемост. Следователно, за да може кредитодателят да се ползва от последиците на предсрочната изискуемост волеизявлението му за това следва да е достигнало до знанието на ответника и то по един от начините визирани в чл. 28 от договора. Ищецът се домогва да докаже, че е уведомил ответника за настъпването на предсрочната изискуемост чрез кратко съобщение /SMS/. Няма никакви представени писмени доказателства, нито свидетелски показания относно уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита съгласно предвидените в чл. 28 от договора начини. В този смисъл има единствено твърдения на вещото лице, които не са подкрепени с други доказателства. Уведомяването на длъжника за предсрочната изискуемост на кредита е правен въпрос и е извън компетентността на вещото лице. Доколкото договорът за страните има силата на закон /чл. 20а ЗЗД/, липсата на обявяване на предсрочната изискуемост по един от начините уредени в чл. 28 от договора, сочи на неосъществяване на условията, при които е уговорено настъпването на същата.

Мотивиран от горното, настоящият състав на РС-Сливен намира, че ищецът по делото не проведе пълно и главно доказване на релевантния за спора факт, а именно, че предсрочната изискуемост на кредита е обявена на длъжника преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Недоказаният факт, по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, се приема за неосъществил се факт, поради което следва да се приеме, че процесните вземания не са изискуеми в заявения размер и не са възникнали на предявеното от ищеца основание - предсрочна изискуемост на вземанията за главница, договорна лихва, неустойка, разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения и лихва за забава, която предсрочна изискуемост да е настъпила преди образуване на заповедното производство. Това води до неоснователност и недоказаност на предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 92 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД и същите подлежат на отхвърляне. На друго основание исковият съд не може да установява дължимост на процесните претенции, тъй като единственото въведено и поддържано от ищеца основание е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит "Бяла карта". Недоказването на процесното основание не отрича възможността кредиторът да претендира вземанията си на друго основание, обуславящо тяхната изискуемост. Отделно от това, липсата на твърдяната предсрочна изискуемост на процесните вземания отрича материалноправната легитимация на ищеца по делото. Това е така, тъй като предмет на рамковия договор за цесия са само ликвидни и изискуеми вземания на цедента, произтичащи от договори за потребителски кредити "Бяла карта". Към датата на сключване на рамковия договор респ. подписването на Приложение № 1, процесните вземания не са били изискуеми, тъй като твърдяната предсрочна изискуемост по изложените по - горе обстоятелства не е настъпила. При това положение договора за цесия не е произвел прехвърлителното си действие по отношение на тях, от което следва, че цесионерът не се легитимира като носител на претендираните от него вземания, което обуславя неоснователността на исковата претенция по чл. 422 ГПК. При този изход на делото претенцията за разноски на ищцовата страна се явява неоснователна.

При това положение не може да бъде направен извод, че кредиторът е изпълнил задължението си да уведоми длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на 06.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 07.02.2018 г., а по този начин не може да се приеме за установена и изискуемостта на претендираното вземане по договора за кредит. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал.1 ГПК или по друг начин, не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал.3 ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал.1 ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемостта на задължението, а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение /в т.см. решение № 114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на ВКС на РБ, ІІ т.о./.

В заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в исковата молба, с която е предявен искът по чл. 422, ал.1 ГПК предсрочната изискуемост на кредита е наведена като основание за възникване на вземането, без да има разграничение на падежирали и непадежирали вноски, поради което е недопустимо за първи път в процеса по чл. 422 ГПК да се установява съществуване само на вземане за погасителни вноски за главница, изискуеми към датата на заявлението по чл. 410 ГПК /в т.см. решение № 205/16.02.2017 г. по т.д. № 2932/2015 г., на ВКС на РБ, ІІ т.о./.

Поради всички изложени по-горе съображения съдът намери предявеният установителен иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК за следните вземания : сумата от 473,08 лв., съставляваща главница по договора; сумата от 29,05 лв., съставляваща договорна лихва за периода от 22.12.2016 г./датата на първата транзакция по кредитната карта/ до 06.05.2017 г./датата на настъпване на предсрочната изискуемост съгласно чл. 22, ал. 1 от договора/; сумата от 94,62 лв., съставляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение; сумата от 197,50 лв., съставляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение; сумата от 31,73 лв., съставляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 07.05.2017 г. до 31.01.2018 г., датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и законна лихва върху главницата от тази дата до окончателното плащане., за които е издадена заповед № 448/13.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч.гр.д. № 559/2018 г. по описа на Районен съд - Сливен, като изцяло неоснователен и недоказан.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал.3 ГПК ищецът дължи на ответника сторените по делото разноски, но последният не претендира такива и не представя доказателства, че е направил разноски в хода на процеса, поради което не следва да му се присъждат такива. Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ"ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, бул. "Васил Левски" № 114 ет. Мецанин,  против Ю.Х.Я., ЕГН: ********** *** иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК за признаване съществуването на следните вземания: сумата от 473,08 лв., съставляваща главница по договора; сумата от 29,05 лв., съставляваща договорна лихва за периода от 22.12.2016 г./датата на първата транзакция по кредитната карта/ до 06.05.2017 г./датата на настъпване на предсрочната изискуемост съгласно чл. 22, ал. 1 от договора/; сумата от 94,62 лв., съставляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение; сумата от 197,50 лв., съставляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение; сумата от 31,73 лв., съставляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 07.05.2017 г. до 31.01.2018 г., датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и законна лихва върху главницата от тази дата до окончателното плащане., за които е издадена заповед № 448/13.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч.гр.д. № 559/2018 г. по описа на Районен съд - Сливен, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: