РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. Нова Загора, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на четвърти
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело №
20222220101357 по описа за 2022 година
Производството е образувано по постъпила искова молба с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК от Н. Г. К. с ЕГН ********** от ******, чрез процесуалния му представител
адв.М. Н.а от АК - Сливен против „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.„Христо Г. Данов” № 37, с която е предявен
иск, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 439.64 лв. с вкл.ДДС,
представляваща корекция на сметка за минал период от време.
В нея се посочва се, че ищецът е потребител на ел.енергия с клиентски номер
********** за обект, находящ се в с.Караново, общ.Нова Загора с ИТН 2233138. Между 10-
14 септември, отчетник - служител на „Електроразпределение Юг” ЕАД, изпълнявайки
задълженията си по отчитане на електромерите, съобразно редовия месечен график, в
негово присъствие установил, че дисплея на електромера, отчитащ ползваната от мен
електроенергия е повреден.
Посочва, че очаквал, че вследствие на тази констатация, ще бъдат предприети
действия от собственика на електромера, а именно „Електроразпределение Юг” ЕАД, чието
задължение било поддържането му в изправност и в съответствие с техническите
изисквания. Излага, че след като не последвали действия от страна на ответника, на
25.09.2022 г. подал сигнал до ЕВН за неработещият електромер, които по-късно препратили
до мрежовия оператор - ответника, след което го уведомили, че сигналът му е регистриран и
насочен за проверка и становище. На 02.12.2022 г. получил писмо, ведно с фактура №
**********/15.11.2022 г., Констативен протокол № 594400/29.09.2022 г. и Справка за
коригиране на сметката за електроенергия, с което го уведомявали, че ще му бъде
коригирана сметката за ел.енергия за минал период от 10.08.2022 г. до 29.09.2022 г. - за 50
дни, в размер на 439.64 лева. В писмото се посочвало, че на 29.09.2022 г. при извършена
проверка на меренето на електрическа енергия на обекта е констатирано, че електромерът не
отчита ел.енергия, което се дължало на „изгаснал дисплей“. От приложения констативен
протокол било видно, че проверката е извършена в негово отсъствие и същия бил подписан
от свидетел, но не била отбелязана причината за това.
Счита, че допълнителното количество ел.енергия била незаконосъобразно начислена
от ответното дружество. Електромерът му, както правилно било посочено в констативния
протокол, се намира извън имота, на уличен стълб, в заключено табло тип „ТЕПО”. Счита,
че едностранното коригиране на сметките за ел.енергия било недопустимо, когато липсват
1
доказателства за виновно поведение от страна на потребителя, което да е довело до
неправилното отчитане на консумираната ел.енергия. Посочва, че съгласно чл.120 от ЗЕ
електромерът е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на съответната
електроразпределителна мрежа, като поддържането му в изправност и в съответствие с
техническите изисквания е в задължение на оператора на мрежата - чл.89, т.4 от ЗЕ.
Счита, че за да са налице предпоставките на законосъобразни корекция на сметка за
минал период, е необходимо да се докаже по несъмнен начин и осъществяването на
нерегламентиран достъп до СТИ от потребителя или от друго лице, но с негово знание или
съгласие. От констативния протокол било видно, че такъв нерегламентиран достъп не се
твърди. Налице била трайно установена и задължителна съдебна практика, според която
коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на констатирано неточно
отчитане на доставяната електроенергия от принадлежащите на доставчика СТИ, без да е
доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на
ползваната енергия, било недопустимо, тъй като нарушавало принципа за равнопоставеност
на страните в договорното правоотношение и установения в чл.82 от ЗЗД принцип за
виновния характер на договорната отговорност.
Дори и да се приемело, че с уредената в ПИКЕЕ корекционна процедура се въвежда
безвиновна (обективна) отговорност на потребителите на електроенергия, следвало да се
има предвид, че с оглед противоречието й на чл.82 от ЗЗД, както и на чл.2, ал.2 от ЗЕ,
съгласно който един от принципите при търговията с електрическа енергия е защита
интересите на потребителите, на основание чл.15, ал.3 от ЗНА тя не следвало да бъде
приложена. Освен това в § 1 на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ било предвидено,
че при противоречие на два закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на
защита на потребителите. Счита, че задължението на потребителя по договора за продажба
на електрическа енергия е за бездействие, поради което основание за ангажиране на
отговорността му било налице само при доказано действие, каквото същият бил поел да не
осъществява. Тежестта на доказване била на доставчика на електрическата енергия, а както
се сочел по-горе, такова поведение от ищцова страна не се твърдяло.
На следващо място, счита, че дори да се приемело, че на база действащите ПИКЕЕ
ответникът като оператор на мрежа има право да извърши такава едностранна корекция на
сметка за ел.енергия за изминал период от време, то в случая не била спазена разпоредбата
на чл.49 от действащите ПИКЕЕ. Според императивната норма на чл.49, ал.5 от ПИКЕЕ,
„когато при проверката се установи несъответствие на метрологичните и/или техническите
характеристики на средството за търговско измерване с нормираните, нарушения в целостта
и/или функционалността на средството за търговско измерване, съмнения за добавяне на
чужд за средството за търговско измерване елемент, същото се демонтира и се поставя в
безшевен чувал, който се затваря с пломба със знака на оператора на съответната мрежа и
уникален номер. Номерът на пломбата и уникалният номер се записват в констативния
протокол. Операторът на съответната мрежа изпраща демонтираното средство за търговско
измерване на компетентния орган за метрологичен контрол в срок до 14 дни от датата на
проверката.“. От написаното в констативния протокол се установявало, че това правило не
било спазено, независимо че в същия било отразено, че електромерът е бил с повреден
дисплей и не е отчитал данни, т.е. е бил технически неизправен. Въпреки това електромерът
не бил изпратен за метрологичен контрол в срок до 14 дни от датата на проверката. Сочи, че
само в случаите по чл.49, ал.6 от ПИКЕЕ, когато при проверката е установено, и
удостоверено в съставения по реда на чл.49 от ПИКЕЕ протокол, че тази повреда се дължи
на форсмажорни обстоятелства, само тогава операторът на съответната мрежа можел да не
изпраща демонтираното СТИ на компетентния орган за метрологичен контрол, като в този
случай количеството на ел.енергията се изчислявало по реда на чл.39, ал.4 и 5 или по реда
на чл.52, ал.1 от ПИКЕЕ. В случая обаче в констативния протокол за процесната проверка не
било вписано да се дължи на такива обстоятелства повредения дисплей на демонтираният
при същата проверка електромер. Въпреки това ответникът не само не го бил изпратил за
метрологична експертиза така, както го задължавала императивната норма на чл.49, ал.5,
изр.3 от ПИКЕЕ, но бил и коригирал, на основание чл.52, ал.1, т.2 от ПИКЕЕ, сметката му за
ел.енергия с исковата сума, без да е имал и данни, че вписаната в констативния протокол
техническа неизправност на същия електромер (повреден дисплей) не се дължи на външна
намеса, нито че поради същата, използваната електрическа енергия преминава през
измервателната система, но количествата й не могат да бъдат отчетени, нито пък, че е
налице невъзможност за преизчисляването й по реда на чл.39, ал.4 и 5 ПИКЕЕ, а само при
доказана такава невъзможност, преизчисляването й можело да стане по този ред на чл.52,
2
ал.1, т.2 от ПИКЕЕ. А защо неизмерената ел.енергия е била определена по т.2 от тази
разпоредба, а не по т.1 и т.3 също не ставало ясно.
Сочи също, че освен това, съгласно разпоредбата на чл.49, ал.2 от ПИКЕЕ,
констативния протокол за извършената проверка се подписвал от представител на оператора
на съответната мрежа и от ползвателя или негов представител. Съгласно ал.3 протокола се
подписва от един свидетел, който не е служител на оператора, ако ползвателя или негов
представител отсъстват при съставянето му или при отказ от тяхна страна да го подпишат. В
случая не ставало ясно, защо се е наложило протокола да бъде подписан от свидетел, а не от
ищеца като ползвател, както не ставало ясно дали свидетелят е служител на оператора или
не.
На следващо място, на основание чл.49, ал 4 от ПИКЕЕ, в случаите по ал.3 в
седемдневен срок от датата на съставяне на констативния протокол операторът на
съответната мрежа го изпращал на ползвателя с препоръчано писмо с обратна разписка.
Видно от приложеното писмо, ведно с което му бил изпратен и констативния протокол,
същото било с изх.№ 10106913-1/15.11.2022 г., от която дата била и издадената фактура за
корекция, т.е. констативния протокол му бил изпратен 46 дни след съставянето му, в
нарушение на чл.49, ал 4 от ПИКЕЕ.
Независимо от гореизложеното, дори и да се приемело, че са налице безспорни
доказателства за доставено, потребено и неотчетено, съответно неплатено количество
електрическа енергия, то счита, че била използвана неправилна методология за изчисляване
на нейното количество. Счита, освен това, че остойностяването й е извършено в нарушение
на правилото на чл.56, ал.3 от ПИКЕЕ, тъй като действащата за периода на
преизчисляването прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на
технологичните разходи, определена с решение Ц-19/01.072022 г. на КЕВР била много по-
ниска от посочената в справката за коригиране на сметка за електроенергия цена за kWh с
ДДС, а именно 0.653256 лева.
На основание изложеното счита, че начислената с фактура № **********/15.11.2022
г. сума в размер на 439.64 лева с ДДС, представляваща корекция на сметка за минал период
от време, а именно за периода от 10.08.22 г. до 29.09.22 г., била недължима, поради което за
ищеца бил налице правен интерес да предяви против „Електроразпределение Юг“ ЕАД
отрицателен установителен иск на основание чл.124, ал.1 от ГПК, като моли съда да ги
призове и след като установи истинността на гореизложеното да признае за установено по
отношение на „Електроразпределение Юг“ ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул.„Христо Г. Данов“ № 37, че Н. Г. К. с ЕГН ********** и адрес
****** не дължи сумата от 439.64 лева с ДДС, представляваща корекция на сметка за минал
период от време.
Прилага писмени доказателства по опис и моли да бъде призован като свидетел
отчетникът, служител на ответника, който пръв констатирал повредата в електромера,
измерващ потребената от ищеца електроенергия.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК, чрез юрк.К. Н. Н. представя писмен отговор по
предявения срещу него иск, който счита за недопустим и неоснователен, като излага
подробни съображения.
Предявения иск бил недопустим, тъй като за ищеца липсвал правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск. Видно от разпечатка от информационната
база данни на ЕР ЮГ ЕАД, той на 05.12.2022 г. бил заплатил сумата от 439.64 лв.,
начислена въз основа на констативен протокол, за която била издадена Фактура №
**********/15.11.2022 г. Съдебната практика била категорична, че липсва интерес от
предявяване на установителен иск, когато спорното право може да бъде предявено, чрез
осъдителен или конститутивен иск. В тези случаи установителният иск представлявал
единствено субсидиарна форма на защита, която влиза в действие, когато те били
недопустими. В случая липсвал правен интерес за ищеца за установяване на
несъществуването на дадено правоотношение, тъй като според представените по делото
доказателства ищецът претендира, че разполага с неудовлетворено парично притезание
спрямо ответното дружество, което било предмет на съвсем друг иск.
От друга страна чл.124, ал.1 от ГПК поставял изрично изискване за наличие на
правен интерес при установителните искове, какъвто именно бил предявен в настоящия
процес. Законът постъпвал така, защото само чрез изискването за интерес от установяването
могат да се обособят от множеството съществуващи в гражданския оборот правоотношения
тези, които се нуждаят от съдебно установяване, като същевременно се очертаят лицата,
3
легитимирани да го търсят. В настоящия случай за ищеца не съществувал правен интерес от
предявяване на установителен иск. Поради характера на правото, което ищецът притежава в
случая, ако съдът счете, че искът му е основателен, то той трябвало да получи защита освен
със сила на пресъдено нещо и с изпълнителна сила, което можел да се получи единствено
чрез осъдителен иск.
Сочи, че установителният иск бил субсидиарна форма на защита и бил недопустим,
когато правото можело да се защити с осъдителен иск.
Така и в Определение № 566/07.07.2018 г. постановено по ч. възз. дело № 458/2018 г.
по описа на ОС - Перник, където районният съд бил приел, че предвид извършеното
плащане на исковата сума, за ищеца липсва правен интерес от предявяване на установителен
иск по чл.124, ал.1 от ГПК и прекратил производството по делото. Изложил съждения, че
предвид извършеното плашане, отричането на вземането на ответника се явява
безпредметно, тъй като това нямало да доведе до връщане на платената сума в
патримониума на ищеца, а това можело да стане, чрез предявяване на иск по чл.55 от ЗЗД.
Наличието на възможност, според районния съд, ищецът да защити спорното право, чрез
предявяване на осъдителен иск, правело недопустим предявения от него установителен иск,
като се е позовал на правната доктрина и съдебната практика, възприела това виждане.“.
Ищецът бил заплатил процесната сума и уважаването на предявения иск нямало да
постигне целената защита - да се възстановят неоснователно разместените имуществени
блага.
Така и в Определение № 11532/16.10.2019 г. постановено по гр.д.№ 14825/2019 г. по
описа на РС - Пловдив било постановено: „Установителният иск съществува като правна
възможност за всеки, който има интерес от него. Правният интерес обаче винаги е конкретен
и се преценява за всеки конкретен случай от съда с оглед твърденията на страните и
обстоятелствата по спора. Съгласно т.1 от ТР № 8/27.11.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 8/2012
г. ОСГТК, въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право
на ищеца бил свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т.е. за
допустимостта на иска, като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но
не е част от предмета на претенцията, като наличието на правен интерес се преценява
конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при
оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат, а съдът е длъжен
да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес
при всяко положение на делото, като когато констатира, че ищецът няма правен интерес,
съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на
псетениията дали ответникът притежава или не претендираното от него и отричано от
ищеца право...“.
Горното становище било застъпено и в Определение № 144/13.04.2020 г. постановено
по ч.гр.д.№ 4846/2019 г. по описа на ВКС.
Поради това моли съда да постанови определение, с което да прекрати настоящото
производство, тъй като предявеният от ищеца иск бил изцяло недопустим поради липса на
правен интерес и да присъди на ответното дружество разноски, съгласно представения
списък по чл.80 от ГПК.
В случай че съда приеме иска за допустим, алтернативно излага аргументи за
неговата неоснователност.
Твърди, че на 29.09.2022 г. техни служители извършили проверка на електромер №
*********, отчитащ доставяната електрическа енергия в Обекта (вж. чл.46 от Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия (обн. ДВ, бр. 35 от 2019 г.) или ПИКЕЕ)
при която се констатирало, че електромерът бил с изгаснал дисплей. За тези действия,
извършилите проверката лица съставили Констативен протокол за техническа проверка и
подмяна на средства за търговско измерване № 594400/29.09.2022 г. (Констативния
протокол). Същият бил съставен от техен представител, в присъствието на свидетел, който
не бил техен служител, като съответно бил и подписан от тези лица (вж. чл.49, ал.3 от
ПИКЕЕ) и изпратен на клиента с писмо с изх.№ 10106913-1/15.11.2022 г. и получен от него,
видно от известие за доставяне № ИД PS 4040 01X0X4 С.
Действително констативният протокол бил изпратен на ищеца на 15.11.2021 г., т.е.
след крайния срок по чл.49, ал.4 от ПИКЕЕ, които обстоятелства не водели до
незаконосъобразност на процедурата по преизчисление, доколкото тези срокове били
инструктивни. В този смисъл били Решение № 260019 от 16.09.2020 г. на ОС - Добрич по
4
в.гр.д.№ 412/2020 г. и Решение № 1511 от 25.11.2020 г. на ОС - Варна по в.гр.д.№ 2271/2020
г., където „...Съобразно задължението си по чл.49, ал.4 от ПИКЕЕ ответникът е изпратил
съобщение за осъществената проверка на електромера на абоната на адреса на потребление,
на който е осъществена самата проверка. Следва да се отбележи, че срокът по чл.49, ал.4 от
ПИКЕЕ е свързан с правото на абоната да научи, че вследствие на проверка по реда на
ПИКЕЕ е съставен протокол с определени констатации. Доколкото в ПИКЕЕ и ЗЕ липсват
процедури за оспорване на констативния протокол, не може да бъде направен извод, че
неизпращането, неполучаването на съобщението или неспазването на срока за уведомяване
би ограничило правото на защита на абоната и опорочава цялата процедура. Тази защита
може да бъде реализирана в пълна степен в исковия процес, независимо от спазването на
срока по чл.49, ал.4 от ПИКЕЕ или неизпълнение на това задължение. Изложеното налага
извода, че този едноседмичен срок е инструктивен...“.
С оглед на описаното по-горе и като било установено, че са налице предпоставките,
описани в чл.52, ал.1, т.2 от ПИКЕЕ, операторът на разпределителната мрежа бил извършил
преизчисление на количеството електрическа енергия, при спазване на инструкциите,
съдържащи се в чл.52, ал.1, т.2 от ПИКЕЕ, като начислил допълнително количество
електрическа енергия на клиента. По-конкретно - допълнително начисленото количество
електрическа енергия в случая било в размер от 673 kWh, като стойността на това
допълнително количество, изчислено по определената от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР) прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на
технологичните разходи на ЕР Юг, вкл. и цени за мрежови услуги и цена за задължения за
обществото за период от 50 дни (вж. чл.56, ал.3 от ПИКЕЕ) било 439.64 лв. с ДДС. Периодът
от време, за който е извършена корекцията бил 50 дни, като първата дата - 10.08.2022 г. -
началото на корекционния период била датата на последния отчет на електромера съгласно
извадка от отчетите на електромера, като след тази дата до датата на демонтажа на
процесния електромер - 29.09.2022 г. не били фактурирани количества електрическа
енергия, тъй като електромерът не бил отчитал преминалите количества електрическа
енергия.
Посочва се, че за горепосочената сума са издали процесната фактура №
**********/15.11.2022 г., която била изпратена на ищеца с писмо с изх.№ 10106913-
1/15.11.2022 г. (вж. чл.56, ал.1 от ПИКЕЕ) и пратката била получена от клиента съгласно
известие за доставяне № ИД PS 4040 01X0X4 С.
Твърди, че съществувало законово основание за начисляване на процесната сума.
КЕВР имал правомощието да приеме правила за измерване на количеството
електрическа енергия, които да регламентират условията и реда за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия (вж. чл.83, ал.2 , вр.
чл.83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката или ЗЕ). Именно на това основание КЕВР приела
ПИКЕЕ, като раздел IX от тях „Ред и начини за преизчисляване на количеството
електрическа енергия“ уредил случаите и начините за извършване на преизчисление на
количеството електрическа енергия от операторите на електрически мрежи.
В конкретния случай приложение намирала разпоредбата на чл.52, ал.1, т.2 от
ПИКЕЕ, където изрично било посочено, че:
„(1) В случаите на техническа неизправност на средствата за търговско измерване,
поради която използваната електрическа енергия преминава през измервателната система,
но количествата не могат да бъдат отчетени и не е установена външна намеса при проверка
или отчет, преминалото количество електрическа енергия се изчислява по приоритетен ред,
както следва:
1. по реда на чл.39, ал.4 и 5;
2. средноаритметичното количество от потребената електрическа енергия от клиента
за предходен отчетен период и потребената електрическа енергия от клиента за аналогичен
отчетен период от предходната година;
3. на база на отчетния период, следващ подмяната на повреденото устройство за
търговско измерване, при невъзможност за преизчисляване по т.1;
(2) Преизчисляването по ал.1 се извършва въз основа на констативен протокол,
съставен по реда на чл.49.“
Стойността на дължимата сума пък била изчислена по определената от КЕВР пазарна
цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи на ЕР Юг в
качеството му на оператор на разпределителна електрическа мрежа (вж. чл.56, ал.3 от
5
ПИКЕЕ), ведно с дължимата сума за мрежови услуги и за цена за задължения към
обществото (вж. чл.56, ал.1 от ПИКЕЕ).
Именно гореописаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ били и законовото основание за
преизчисление на количеството електрическа енергия, доставена на клиента пред процесния
период като практиката на Върховния касационен съд (ВКС) в тази връзка била еднозначна
(вж. Решение № 115/20.5.2015 г. по т.д.4907/2014 ВКС; Решение № 166/11.5.2016 г. по
т.д.1797/2014 ВКС; Решение № 21/01.3.2017 г. по т.д.50417/2016 ВКС; Решение №
118/18.9.2017 г. по т.д.961/2016 ВКС; Решение № 115/20.9.2017 г. по т.д.1156/2016 ВКС и
др.).
Твърди още, че ЕР ЮГ нямало задължение да доказва виновно поведение от страна
на ищеца.
Счита за неоснователни доводите на ищеца, че имало съществено значение кой точно
е извършил това въздействие, и че то не можело и не следвало да се вмени във вина на него,
установяването на лицето, извършило неправомерно въздействието върху електромера и
неговата вина били от компетентността на разследващите органи и прокуратурата,
доколкото има данни за осъществяване на състава на престъплението по чл.234в от
Наказателния кодекс.
Що се касаело до настоящия спор, въпросът кой е конкретният извършител бил
ирелевантен, защото в посочените законови разпоредби, които регламентират
преизчислението на количеството електрическа енергия не се съдържали изисквания и
условия за извършването корекции на сметки при установено виновно поведение на крайния
клиент, точно обратното - единственото условие за упражнявано правото на оператора на
съответната електрическа мрежа да извърши едностранна корекция, било да бъде
установено по съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, за да се пристъпи към такава корекция.
Във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия
обаче правото на мрежовия оператор да извърши едностранно корекция не било
предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до
неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като
корекционната процедура целяла възстановяване на настъпилото без основание
имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово
виновно поведение.
Този въпрос, също както въпросът с основанието за извършване на корекция на
количеството доставена електрическа енергия бил разглеждан многократно от ВКС, в
практиката му след приемането на ЗИДЗЕ (обн.ДВ, бр.54 от 2012 г.), като съставите на
върховната съдебна инстанция били единодушни, че законът дава възможност за
извършване на едностранна корекция на сметка на клиента, в случай на констатирано
неправомерно въздействие върху СТИ, като при подобен род корекции не следвало да се
доказва виновно поведение на клиента и чл.82 от ЗЗД бил неприложим в подобен тип
обществени отношения, (вж. съдебната практика, цитирана по-горе в част И-А)
Разяснява, че считано от 04.05.2019 г. били в сила нови ПИКЕЕ, според които
преизчислението на количеството електрическа енергия вече се извършвало от операторите
на съответните електрически мрежи.
В изпълнение на правомощията си по чл.83, ал.2 от ЗЕ, вр. чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ,
КЕВР приела нови ПИКЕЕ, които били обнародвани в ДВ, бр.35 от 30.04.2019 г. С тях се
дала нова регламентация на обществените отношения, свързани с реда и начините на
преизчисление на количествата електрическа енергия в случаите, когато СТИ не измервало
точно или изобщо не измервало доставените количества електрическа енергия. С новия
подзаконов нормативен акт се детайлизирала уредбата на тези специфични обществени
отношения, като най-същественото изменение, което би следвало да рефлектира и върху
съдебната практика по тези правни спорове, било изключването от процеса по коригиране
на количествата електрическа енергия на крайните снабдители (вж.§ 1, т.28а, б.„а“ от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЕ) - в случая „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД
(ЕВН ЕС). В тази връзка, считано от 04.5.2019 г. ЕВН ЕС не издавало фактури за
допълнително начислени количества електрическа енергия, така както това се правело по
реда на отменените ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр.98 от 2013 г., отм. ДВ, бр.25 от 2019 г.).
Към настоящия момент, както преизчислението на количествата електрическа
енергия, така и фактурирането им се извършвали от оператора на съответната електрическа
6
мрежа, към която е присъединен конкретния обект на клиент (вж.§ 1, т.34б, б.„а“ ДР на ЗЕ) -
в случая ЕР Юг - ответника в това производство.
Следвало да се има предвид, че в горния смисъл била и най-новата практика на ВКС,
като в Решение № 85/27.06.2022 г. по гр. дело № 2528/2021 г., ВКС, IV-то, ГО:
„...съгласно разпоредбите на чл.55, чл.56, ал.1 и ал.2 от ПИКЕЕ, титуляр на
процесното парично вземане е операторът на електроразпределителната мрежа, в случая -
ответното „Електроразпределение север“ АД, са в пълно съответствие с възприетото по-горе
разрешение на поставения по делото материалноправен въпрос. Оплакванията и доводите на
жалбоподателката, че както тези изводи на въззивния съд, така и самите разпоредби на
чл.55, чл.56, ал.1 и ал.2 от ПИКЕЕ противоречат на чл.98а, ал.2, т.6, чл.104а, ал.2, т.5 и
чл.98в от ЗЕ, а също и че тези разпоредби от ПИКЕЕ са извън законовата делегация по
чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, са неоснователни...“.
В горния смисъл и Решение № 1 15/17.06.2022 г. по гр. дело № 3817/2021 г., ВКС, IV-
то, ГО: „...Разпоредбите на чл.50 - 56 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия не уреждат договорните правоотношения по продажба на
електрическа енергия, а само правото на оператора на съответната електроразпределителна
мрежа, при установяване на несъотвествия между измерените количества електрическа
енергия и заплатените такива, да преизчислява количествата електрическа енергия по реда
на правилата...“.
„...Въззивният съд неправилно е приел, че разпоредби на ПИККЕ противоречат на
разпоредби на ЗЕ и електроразпределителното дружество няма право да извърши корекция в
сметката на потребителя на електроенергия, когато установи неизмерване, неправилно и/или
неточно измерване на количествата електрическа енергия. В случая ПИККЕ уреждат реда,
по който следва да се констатира наличието на доставена и незаплатена от крайния
потребител електрическа енергия...“.
Тази практика вече била последователна и непротиворечива във Върховния
касационен съд:
Решение № 60269/27.05.2022 г., постановено по гр.д.№ 1054/2021 г., ГК, III г.о., ВКС;
Решение № 56/21.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 1629/2021 г., ГК, IV г.о., ВКС;
Решение № 61/02.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 1898/2021 г., ГК, III г.о., ВКС;
Решение № 77/30.05.2022 г., постановено по гр.д.№ 2708/2021 г., ГК, III г.о., ВКС;
Решение № 55/30.05.2022 г., постановено по гр.д.№ 1421/2021 г., ГК, IV г.о., ВКС;
Решение № 153/29.06.2022 г., постановено по гр.д. № 2999/2021 г., ГК, IV г.о., ВКС;
Решение № 137/12.07.2022 г., постановено по гр.д. № 2578/2021 г., ГК, IV г.о., ВКС;
С оглед на това мотивите, с които голяма част от съдебните състави в страната
уважавали подобни искове на клиенти срещу крайни снабдители с електрическа енергия, а
именно че в общите условия не бил предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите
вече били неотносими, именно поради факта, че крайните снабдители вече не участвали в
процеса по извършване на т.нар. „корекция на сметка“ и логично общите условия,
конкретно на ЕВН ЕС, вече не намирали приложение в тези отношения.
По направените оспорвания от ищеца, според ищеца ЕР ЮГ ЕАД бил допуснал
пропуск в корекционната процедура, тъй като не били налице форсмажорни обстоятелства и
процесният електромер е следвало да бъде предаден в БИМ за извършване на метрологична
проверка. Посочва се, че съгласно чл.52, ал.1 от ПИКЕЕ такава метрологична проверка не
била необходима и преизчислението на количествата ел.енергия при констатирана
техническа неизправност на средствата за търговско измерване, поради която използваната
електрическа енергия преминавала през измервателната система, но количествата не
можели да бъдат отчетени и не била установена външна намеса, се извършва само въз
основа на съставения констативен протокол по реда на чл.49 от ПИКЕЕ.
Разпоредбата на чл.52, ал.1 от ПИКЕЕ гласяла следното:
„(1) В случаите на техническа неизправност на средствата за търговско измерване,
поради която използваната електрическа енергия преминава през измервателната система,
но количествата не могат да бъдат отчетени и не е установена външна намеса при проверка
или отчет, преминалото количество електрическа енергия се изчислява по приоритетен ред,
както следва:...“.
Съгласно цитираната норма установяването на факта, че не е налице външна намеса
7
върху електромера, можело да бъде извършено по два начина - чрез проверка от служители
на ЕР ЮГ ЕАД или при отчет. Изрично в ПИКЕЕ било записано единствено проверка, а не
метрологична проверка, която да установи, че върху електромерът не е осъществена външна
намеса и че е технически неизправен. Нещо повече, установяването на тези факти можело да
бъде извършено и само при отчет на електромера, без да му бъде извършвана проверка,
което обстоятелство изяснявало действителната воля на КЕВР при приемането на ПИКЕЕ. а
именно, че в горецитираната хипотеза не се изисквало предаването на електромера в БИМ и
нормата на чл.52, ал.1 от ПИКЕЕ не била обвързана с нормата на чл.49, ал.6 от ПИКЕЕ. В
чл.49, ал.5 от ПИКЕЕ били описани случаите, при които електромерите се предават в БИМ
за метрологична проверка - несъответствие на метрологичните и/или техническите
характеристики на средството за търговско измерване с нормираните, нарушения в целостта
и/или функционалността на средството за търговско измерване, съмнения за добавяне на
чужд за средството за търговско измерване елемент. В настоящия случай нито една от
изброените хипотези не била налице, тъй като от събраните по делото доказателства ще се
установи, че върху електромера не била осъществена външна намеса, поради което не
следвало да се изпраща в БИМ за метрологична проверка, противно на съжденията на
ищеца.
Същото и в Решение № от 14.08.2020 г.. постановено по възз. Търг. дело № 1124/2020
г. по описа на ОС - Стара Загора:
„...На следващо място необоснован се явява изводът на първоинстанционния съд, че
след като е констатирано, че електромерът е технически неизправен, това следвало да се
установи с нарочна проверка от БИМ. Изискването за изпращане и проверка на
демонтираното средство за търговско измерване от компетентния орган за метрологичен
контрол се отнася за случаите, когато при проверката се установи несъответствие на
метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване с
нормираните, нарушения в целостта и/или функционалността на средството за търговско
измерване, съмнения за добавяне на чужд за средството за търговско измерване елемент. В
тези случаи, същото се демонтира и се поставя в безшевен чувал, който се затваря с пломба
със знака на оператора на съответната мрежа и уникален номер. Номерът на пломбата и
уникалният номер се записват в констативния протокол и операторът на съответната мрежа
изпраща демонтираното средство за търговско измерване на компетентния орган за
метрологичен контрол в срок до 14 дни от датата на проверката /чл.49, ал.5 от ПИКЕЕ.
Въззивният съд намира, че настоящият случай не попада в нито една от горепосочените
хипотези. Видно от съдържанието на констативния протокол, процесният електромер е бил с
изгаснал дисплей, намирал се е в заключено табло, бил е с ненарушена държавна пломба, не
е посочено, че по съшия са налице видими манипулации или повреди по целостта на
електромера. Това обстоятелство се подкрепя и от показания на свидетеля А.К. /един от
техниците извършили проверката на процесния електромер/. Въззивният съд кредитира
показанията на свидетеля, независимо че същият е в трудовоправни отношения с ответника,
тъй като показанията му са последователни, непротиворечиви и се подкрепят от приетите по
делото доказателства. Поради това но на ЕВН ЕС, вече не намират приложение в тези
отношения. настоящата съдебна инстанция счита, че в случая не е имало основание
проиесния електромер да бъде изпратен за проверка на компетентния орган за метрологичен
контрол и в този смисъл осъществената от ответното дружество процедура е в съответствие
с ПИКЕЕ.“.
Същото и в Решение № 260127 от 31.03.2021 г., постановено по възз. Търг. дело №
1007/2021 г. по описа на ОС - Стара Загора, където „В настоящия случай, въззивният съд
приема, че констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско
измерване № 584732 от 17 12.2019 г. е съставен в съответствие с нормата на чл.49 от
ПИКЕЕ. Изводът на първоинстаниионния съд, че след като се установи, че електромерът е
технически неизправен не следва да се извършва нарочна проверка от БИМ, е правилен.“.
Сочи, че нормата на чл.49, ал.6 от ПИКЕЕ била самостоятелно основание за
извършване на корекция на сметка при наличието на форсмажорни обстоятелства, като:
пожар, аварии, военни действия, природни бедствия - бури, проливни дъждове, наводнения,
градушки, земетресения, заледявания, суша, свличане на земни маси и други природни
стихии, стачки, бунтове, безредици и други, като посочва начина на извършване на
преизчисление при наличието на форсмажор.
Нормата на чл.52, ал.1 от ПИКЕЕ не била обвързана с горепосочената и също била
самостоятелно основание за извършване на преизчисление на сметка, когато се установи, че
8
електромерът е повреден и липсва външна намеса, какъвто бил и настоящия случай.
Приложена била хипотезата на чл.52, ал.1, т.2 от ПИКЕЕ, тъй като разпоредбата на чл.52,
ал.1, т.1 от ПИКЕЕ не можела да се приложи в настоящия случай, доколкото не са налице
данни от средства за контролно измерване; данни от средства за измерване от насрещни
точки на измерване (коригирани със съответен коефициент); данни от технически
измервания; данни от баланс на подстанция; данни от информационните системи за
оперативно управление или други системи за измерване; статистически (числени) методи за
изчисления на данни (вж. чл.39, ал.5 от ПИКЕЕ).
На следващо място неотговарящи на действителната фактическа обстановка били
твърденията на ищеца, че в периода между 10-14 септември 2022 г. служител на ЕР ЮГ е
извършвал отчет на процесния електромер. В дружеството ЕР ЮГ не били назначени
служители, които да извършват отчети на електромери, като дейността по отчет на
електромерите била възложена на друго дружество - „Д-р Пендл и д-р Писвангер България“
ЕООД с ЕИК *********.
Ответника заключва, че искът бил изцяло неоснователен и като такъв, моли съда да
го отхвърли, като им присъди сторените деловодни разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение.
Прави доказателствено искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза, като
вещото лице след като извърши необходимите проверки в базата данни на
разпределителното дружество, паметта на електромера и в случай на необходимост да
посети на място централата на оператора на разпределителната мрежа в гр.Пловдив и да
отговори на поставените в отговора въпроси.
Относно искането за разпит на свидетел се посочва следното:
Моли в открито съдебно заседание ищецът или пълномощникът му да отговори
конкретно дали оспорва фактите и констатациите, във връзка с проверката на електромер от
29.09.2022 г.
В случай, че ищецът оспорва констатираните факти и обстоятелства,
обективирани в Констативния протокол, моли съда да допусне до разпит един свидетел при
режим на призоваване, а именно - Е. С. Б., с адрес за призоваване - ******,
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, КЕЦ Нова Загора - служителят, извършил проверката - за
доказване на фактите относно какви са били причините и поводът за извършването на
техническата проверка на СТИ; в присъствието на кого е извършена проверката и от кои
лица е бил съставен Констативният протокол; от кого е подписан Констативният протокол;
какво е било съС.ието на СТИ към момента на техническата проверка и какво е
констатирано в хода на същата?
Ответникът представя писмени доказателства по опис.
Депозирана е по делото молба с вх. № 1474/23.03.2023 г. от ищеца, чрез
процесуа;лния му представител, с която моли съда да допусне изменение на иска от
отрицателен установителен в осъдителен, а именно: Моли съда, след като установи
истинността на изложеното в исковата молба, да осъди „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.Пловдив, ул.„Христо Г. Данов“ №
37, да заплати на Н. Г. К. с ЕГН **********, с адрес - ******, сумата: 439.64 лв. с ДДС,
недължимо платена по фактура № **********/15.11.2022 г., представляваща корекция на
сметка за минал период от време, а именно за периода от 10.08.2022 г. до 29.09.2022 г., ведно
със законна лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба, както и
разноски по делото. Съдът е приел направеното от ищеца изменение на предявения иск от
отрицателно установителен към осъдителен иск и са разпитани свидетелите Н. П. Н. и С. Е.
С..
С цел изясняване на спора съдът е назначил на вещото лице инж.С. Б. да изготви
съдебно-техническа експертиза, заключението по която същият е представил и разяснил в
открито съдебно заседание.
В същото заседание страните поддържат становищата си и молят съда да им даде
срок за представяне на писмени защити и такава е депозирана от ищцова страна.
От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа
обстановка:
В подкрепа на твърденията си страните са представили писмени документи, които
съдът приема като доказателства по делото, а именно: писмо с изх. № 10106913-1 от
9
15.11.2022 г. на л.5 от делото, писмо /разпечатка от ел.поща/ на л.6 от делото, констативен
протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 594400 на
л.7 от делото, справка за коригиране на сметката за електроенергия към констативен
протокол № 594400/29.09.2022 г. на л.8 от делото, фактура № **********/15.11.2022 г. на
л.9 от делото, адвокатско пълномощно, юрисконсултско пълномощно, платежни
нареждания, известие за доставяне на л.23 от делото, разпечатка на л.24 от делото, списък на
разноските от Електроразпределени Юг“ пощенски плик с п.клеймо 18.01.2023 г. на л.26 от
делото, справка за актуално съС.ие на „ДР Пендл и Др.Писвангер България“ ЕООД на л.46 и
л.47 от делото, списък на разноските на ищеца, както и гласните доказателства събрани в
съдебно заседание и приобщената по делото съдебно-техническа експертиза.
Производството е образувано по искова молба от адв.М. П. И.-Н.а от АК - Сливен, в
качеството й на процесуален представител на Н. Г. К., с която се иска да се признае за
установено по отношение на ответника – „Електроразпределение Юг” ЕАД с ЕИК
*********, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 439.64 лв. с ДДС,
представляваща корекция на сметка за минал период от време.
Направено е изменение на предявения иск от отрицателно установителен към
осъдителен иск, вследствие на което се претендира, да се осъди „Електроразпределение ЮГ“
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.Пловдив, ул.„Христо Г.
Данов“ № 37, да заплати на Н. Г. К. с ЕГН **********, с адрес - ******, сумата: 439.64 лв. с
ДДС, недължимо платена по фактура № **********/15.11.2022 г., представляваща корекция
на сметка за минал период от време, а именно за периода от 10.08.2022 г. до 29.09.2022 г.,
ведно със законна лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба, както и
разноските по делото.
Безспорно установено по делото е, че между страните съществуват облигационни
взаимоотношения.
Не се спори, че ищецът е клиент на ответното дружество с кл.№ ********** на адрес:
с.Караново, общ.Нова Загора с ИТН 2233138, както и че е заплатил сумата от 439.64 лв. с
ДДС, представляваща корекция на сметка за минал период от време, по фактура №
********** от 15.11.2022 г., издадена и изпратена от ответника.
Не се спори и за факта, че дисплеят на СТИ е престанал да работи и че е извършена
смяна на електромера на ищеца и сметката му за процесния период е коригирана.
От свидетелските показания на свид.Н. П. Н. се установи, че са отишли да проверят
СТИ по сигнал от клиента, при което никой не е излязъл на адреса и са установили, че
дисплея на електромера не работи и затова се наложило да го сменят. Разяснява, че в случай
на неработещ дисплей и по-точно в зависимост от конкретната му повреда, е възможно
отчетника да не успее да отчете показанията с терминала с оптична глава с който борави.
Твърди, че за смяната на електромера издават констативен протокол, в който
отразяват адреса и името на абоната, номера и показанията на стария електромер и какво са
констатирали и с какви пломби е пломбиран новия електромер, имало също записан
клиентски номер и измервателна точка и било посочено всъщност кой се разписва на
констативния протокол - дали титуляра на адреса/абоната или свидетел, когато нямат
абоната на място или абоната отказва да подпише протокола.
Относно факта, че в дъното на протокола, където има квадратче поради каква
причина се подписва свидетел, а ако се разписва абоната не се попълва това квадратче, за
което е запитан защо не е отбелязано, свидетелят отговаря, че в много от случаите се
работело с много напрежение и се пропускало да се попълни. В конкретния случай не може
да каже, защо не било отбелязано, но не било умишлено.
Свид.Н. твърди, че конкретния абонат не бил некоректен към тях и е извършвал
интервенция и друг път, а когато имало сигнал, че някой клиент така да се каже има
манипулация по неговия електромер, те отивали на място и по същия начин той бил там и
присъствал на проверката, сваляли електромера, слагали го в безшевна торба, слагала се
пломба и заминавал за проверка за да се установи дали това което са установили е вярно, но
тук те нямали, не отивали с идеята, че отиват при нарушител и че ще му правят на място
замерване и че ще пращат електромера на експертиза, а отивали на проверка за изправността
на електромера.
Разпитан Свид.С. Е. С. отчетник по електромерите в т.ч. процесния, потвърждава, че
познава ищеца и твърди че някъде август или септември 2022 г. му е казал, че е установил,
че не работи електромера, а именно - екрана му бил угаснал и не работел.
10
Въпросната информация, след като приключи с отчитането на електромерите на
даденото село, разтоварвал, чрез карта на Виваком и достигала до фирмата.
Страните са приели заключението на вещото лице.
Поставени са му задачите да отговори на следните въпроси:
1. Констативен протокол от техническа проверка на средство за търговско измерване
№ 594400/29.09.2021 г., на ЕР ЮГ ЕАД отразява ли техническо съС.ие на електромера на
имота на ищеца?
2. По какъв начин въздействат върху точността на електромера описаните в раздел
„При проверката се констатира още“ от Констативния протокол за техническа проверка
констатации и водят ли те до частично измерване или неизмерване на електрическата
енергия?
3. Правилно ли е приложена методиката за изчисляване на неотчетеното количество
електрическа енергия така, както е заложена в чл.52, ал.1, т.2 от ПИКЕЕ?
4. Правилно ли е остойностено това неизмерено количество, съгласно чл. 56, ал.
3 ПИКЕЕ?
5. Съществуват ли фактурирани количества ел. енергия за периода от 10.08.2022 г. до
29.09.2022 г. за процесния обект освен процесните 3517 kWh?
6. В коя група попада процесния електромер с електромер с фабричен № *********,
като се има предвид класификацията, дадена в Списъка за определяне на периодичността на
последващи проверки на средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол,
приет със Заповед №А-616 на Председателя на ДАМТН от 11.09.2018 г.?
7. Има ли върху електромера изискуемите знаци за премината първоначална
проверка, на коя дата е следвало електромерът да премине вторична проверка и спазени ли
са сроковете по Заповед №А-616 на Председателя на ДАМТН от 11.09.2018 г.?
Вещото лице доц. д-р инж.С. Х. Б. е извело, че:
1. В констативен протокол от техническа проверка на средство за търговско
измерване № 594400/29.09.2021 г. на ЕР ЮГ ЕАД отразява наличие на технически проблем
във визуализацията и регистрацията на показанията на средството търговско отчитане.
2. В конкретния случай, въз основа на констатациите изложени е констативно-
съобразителната част по въпроса, се установява, че е налице съС.ие при което електромерът
не измерва и не регистрира потребената от абоната електрическа енергия.
3. Методиката за изчисляване на неотчетеното количество електрическа енергия, е
приложена правилно, така както е заложена в чл.52, ал.1, т.2 от ПИККЕ.
4. Остойностяването е извършено правилно и математически точно, така както е
заложено чл.56,ал.З от ПИКЕЕ
5. За обект с измервателна точка ИТН 2233138 има фактурирана енергия за период
01.07.2022 г. - 10.08.2022 г. След като е констатиран изгаснал дисплей на електромера е
издадена фактура с номер № ********** за неизмерена енергия в размер на 673 квтч. до
29.09.2022 г.
6. Електромер с фабричен номер ********* е трифазен двутарифен статичен
електромер АКТАРИС АСЕ3000. Съгласно Заповед на председателя на ДАМТН № А-
616/11.09.2018 г., той попада в група 28 „Електромери - трифазни, до 10MVA (включително)
с период на валидност на проверка - 4 години.
7. От изложените по въпроса констатации се установява, че всички срокове по
Заповед на председателя на ДАМТН № А-616/11.09.2018 г. са спазени. По време на
експлоатация, електромерът е бил в нормален междупроверовъчен режим.
От така приетото за установено съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Съдът намира иска за процесуално допустим, като предявен от легитимирана страна,
в законоустановения срок и при наличието на правен интерес.
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
В нея ищецът твърди, че претендираните от него права произтичат от
обстоятелствата, че с ответника се намирали в договорни отношения по доставка на
ел.енергия и мрежови услуги, съобразно действащи между страните ОУ. Ищецът бил
уведомен за неизмерената ел.енергия и корекцията на сметката му, но въпреки
11
възражението бил принуден да заплати коригираната сума, под страх от изключване на
ел.захранването в обекта. Поради това иска да се признае за установено по отношение на
ответника, че не му дължи горепосочената сума, представляваща корекция на сметката му и
последния да му я възстанови. Твърди се и че ответника е използвал неправилна
методология за изчисляване на процесното количество ел.енергия. Следователно с исковата
молба е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.55, ал.1, пр.1 от
ЗЗД.
С молба от ищеца, същият моли съда да допусне изменение на иска от отрицателен
установителен в осъдителен, с което да осъди ответника да му заплати процесната сума от
439.64 лв. с ДДС, като недължимо платена по процесната, представляваща корекция на
сметка за минал период от време, ведно със законна лихва върху нея, считано от датата на
подаване на исковата молба, както и разноски по делото. Следователно е предявен иск с
правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.86 от ЗЗД.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК представя писмен отговор по предявения срещу
него иск в горния смисъл и моли съдът да отвърли иска, като неоснователен и недоказан,
като излага подробни съображения.
Съдът е приел събраните писмени доказателства, които счита за относими, допустими
и необходими, както и приобщените гласни доказателства.
Съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения.
В настоящото производство с искът по чл.55, ал.1 от ЗЗД ищецът претендира
връщането на нещо, дадено от него без основание на ответника и тежест на ищеца е да
докаже даването (плащането). В тежест на ответника бе да докаже на какво основание е
получил даденото.
Безспорно се установи по делото, че между страните съществуват облигационни
взаимоотношения, че ищецът е клиент на ответното дружество с кл.№ ********** на адрес:
с.Караново, общ.Нова Загора с ИТН 2233138, както и че е заплатил сумата от 439.64 лв. с
ДДС, представляваща корекция на сметка за минал период от време, по фактура №
********** от 15.11.2022 г., издадена и изпратена му от ответника.
Не се спори и за факта, че дисплеят на СТИ е престанал да работи и че е извършена
смяна на процесния електромер, потвърдено и от свидетелските показания.
Страните са приели заключението на доц. д-р инж.С. Х. Б..
Съдът също кредитира заключението на вещото лице по изготвената и изслушана
съдебно-техническа експертиза, като изготвена от специалист в областта, в чиято
компетентност и безпристрастност няма основание да се съмнява.
В заключението същият е извел, че в нарочния констативен протокол е отразено
наличието на технически проблем във визуализацията и регистрацията на показанията на
средството търговско отчитане и е налице съС.ие при което електромерът не измерва и не
регистрира потребената от абоната електрическа енергия.
Относно другото наведено от ищеца твърдение, че не е изчислена коректно цената на
електроенергията в процесната фактура за съответния период, вещото лице е заявило, че
методиката за изчисляване на неотчетеното количество електрическа енергия, е приложена
правилно, както е заложена в чл.52, ал.1, т.2 от ПИККЕ, а остойностяването е извършено
правилно и математически точно, както е заложено чл.56, ал.3 от ПИКЕЕ.
В експертизата се посочва още, че всички срокове по Заповед на председателя на
ДАМТН № А-616/11.09.2018 г. са спазени и по време на експлоатация, процесният
електромер е бил в нормален междупроверовъчен режим. Заключено е още, че след като е
констатиран изгаснал дисплей на електромера е издадена фактура с номер № ********** за
неизмерена енергия в размер на 673 КВтч. до 29.09.2022 г.
По останалите наведени от ищеца твърдения, че му е незаконосъобразно начислена
електроенергия и коригирана сметката, тъй като не е налице нерегламентиран достъп и не е
доказано виновно поведение на потребителя, съдът намира следното: Ответника няма
задължение да доказва виновно поведение от страна на ищеца и въпросът кой е конкретният
извършител е ирелевантен, тъй като разпоредбите на ПИКЕЕ, които регламентират
преизчислението на количеството електрическа енергия не се съдържат изисквания и
условия за извършването корекции на сметки при установено виновно поведение на крайния
клиент, а напротив - необходимо е само оператора на съответната електрическа мрежа да
12
извърши едностранна корекция, в случай че е налице неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, за да се пристъпи към такава корекция. Правото на
мрежовия оператор да извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на
виновно поведение на потребителя, което да е довело до неизмерването или неточното
измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели
възстановяване на неоснователно настъпилото имуществено разместване, а не ангажиране
отговорността на потребителя за негово виновно поведение. В уредената в ПИКЕЕ
корекционна процедура е въведена безвиновна обективна отговорност на потребителите на
електроенергия.
На следващо място, съгласно действащите ПИКЕЕ, според които преизчислението на
количеството електрическа енергия се извършва от операторите на съответните
електрически мрежи и с тези правила се регламентират обществените отношения, свързани с
реда и начините на преизчисление на количествата електрическа енергия в случаите, когато
СТИ не измерва точно или изобщо не измерва доставените количества електрическа
енергия. С тях се уреждат специфични обществени отношения, като същественото
изменение е, че „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД (ЕВН ЕС) вече не издава фактури
за допълнително начислени количества електрическа енергия, а както преизчислението на
количествата електрическа енергия, така и фактурирането му се извършват от оператора на
съответната електрическа мрежа, към която е присъединен конкретния обект на клиент - в
случая ответника в производството „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД.
В обобщение - по този начин част от потребената ел.енергия не е била отчетена и
съответно не била заплатена своевременно от ищеца, поради което е дължима и основателно
платена.
Общият принцип е, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане цената на
доставената стока. В противен случай би се стигнало до едно неоснователно обогатяване от
страна на купувача за сметка на продавача-доставчик.
Предвид тези съображения съдът намира, че доначислената по Фактура №
8285576714от 15.11.2022 г. електрическа енергия за минал период от 10.08.2022 г. до
29.09.2022 г. на стойност 439.64 лева с вкл/ДДС е правилно начислена и е била дължима на
ответника от ищеца, в съответствие с принципите на ЗЗД и приложимата подзаконова
нормативна уредба ПИКЕЕ.
С оглед на изложеното, предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и като
такъв следва да се отхвърли.
По отговорността за разноските:
При този изход на процеса, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, деловодните разноски
следва да бъдат заплатени от ищеца. Следва да бъдат присъдени претендираните такива в
размер на 360.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ от Н. Г. К. с ЕГН ********** от ******,
ПРОТИВ „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул.„Христо Г. Данов” № 37, ОСЪДИТЕЛЕН ИСК с правно
основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.86 от ЗЗД, с който се претендира, ДА СЕ
ОСЪДИ „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр.Пловдив, ул.„Христо Г. Данов“ № 37, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Г. К. с ЕГН
**********, с адрес -******, сумата: 439.64 лв. /четиристотин тридесет и девет лева и
шестдесет и четири стотинки/ с вкл.ДДС, като недължимо платена по фактура №
********** от 15.11.2022 г., представляваща корекция на сметка по допълнително
начислена електрическа енергия 673 kWh /шестстотин седемдесет и три киловатчаса/ за
периода от 10.08.2022 г. до 29.09.2022 г., ведно със законна лихва върху нея, считано от
20.12.2022 г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Н. Г. К. с ЕГН ********** от ******, ДА ЗАПЛАТИ
НА „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, с ЕИК *********, направените по делото
РАЗНОСКИ в размер на 360.00 лв. /триста и шестдесет лева/.
13
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на
съобщението пред Окръжен съд - Сливен.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
14