Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV Б въззивен състав, в публичното
заседание, проведено на двадесет и пети
април през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
Мл.с.СВЕТЛАНА
АТАНАСОВА
при секретаря Капка
Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова в.гр.дело № 15813 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №
373343/28.03.2018г., постановено по гр.д. № 8678/2017г. по описа на Софийски
районен съд, 124ти състав, изменено по реда на чл. 248 от ГПК с определение №
500056/03.10.2018г. по гр.д.№ 67536/2016г. по описа на Софийски районен съд,
124ти състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
149 от ЗЕ от „Т.С.“ ЕАД срещу Б.Д.И. искове за признаване за установено, че
ответникът дължи суми (главница и лихви) за доставена от дружеството топлинна
енергия през периода от м.10.2013г. до м.08.2015г., за които е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 30.11.2016г. по гр.д.№ 67536/2016г. на СРС,
І г.о. 40ти състав.
На основание чл.
78, ал. 3 от ГПК „Т.С.“ ЕАД е осъдено да заплати на Б.И. сторените по делото
разноски, а именно 300 лева – разноски в исковото производство и 150 лева -
разноски в заповедното производство.
Решението е
постановено при участие на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т.с.“ ЕООД.
Срещу първоинстанционното
решение в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е подадена въззивна жалба от името на
„Т.С.” ЕАД, чрез неговия процесуален представител. В жалбата се излагат
съображения за недопустимост на обжалваното решение. Твърди се, че дружеството
е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, а в последствие и
искова молба, срещу Б.И. с посочено основание на исковата претенция
неоснователно обогатяване. Предвид това се поддържа, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че твърденията на дружеството са за наличие на облигационно
отношение между страните по делото, въпреки че в исковата молба изрично било
подчертано, че Б.И. не е предприел необходимите действия по привеждане в
съответствие на действителното и правно положение, като ползвайки доставената
топлинна енергия до имота му, се е обогатил неоснователно. Ето защо според
въззивното дружество установяването на договорно правоотношение не е било
предмет на предявените от ищеца искове срещу ответника и Софийски районен съд
се е произнесъл по непредявен иск. В случай че бъде прието за допустимо
обжалваното решение, от името на „Т.С.“ ЕАД се посочва, че решението на първостепенния
съд е и неправилно, като се излагат подробни съображения относно приложението
на чл. 155, ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 32, ал. 1 от Общите условия
на дружеството. Поддържа се, че неправилно Софийски районен съд е приел, че
задължението за процесния период е било погасено изцяло, доколкото по делото било
представено преводно нареждане от 23.02.2016г., тъй като същото касаело
изравнителна смета за исковия период, но не доказвало цялостното плащане на
задължението. Предвид това, в жалбата се твърди, че в действителност от страна
на ответника е извършено плащане на суми, дължими за процесния период, но че
това плащане е частично и не касае задълженията по фактурите, издадени относно
задължения за исковия период. С оглед всичко изложено се моли обжалваното
решение да бъде обезсилено, а при условие на евентуалност – отменено, като
вместо това бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат
уважени. Претендира се присъждане и на сторените в производството разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от Б.Д.И.. В
проведеното пред Софийски градски съд открито съдебно заседание процесуалният
представител на въззиваемия моли въззивната жалба да бъде оставена без
уважение, тъй като е необоснована и не съответства на приетите по делото
доказателства. Поддържа, че И. е заплатил изцяло дължимата сума преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като подчертава, че
претенцията на въззивник е неправилно заведена с основание неоснователно
обогатяване.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта и наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обективните и
субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне
съгласно чл. 2 ГПК, се очертават от ищеца с исковата молба. Спорното материално
право, предмет на защита с иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената част
и петитума на исковата. Наведените в обстоятелствената част на молбата
фактически твърдения и формулирания във връзка с тях петитум са определящи за
вида и за правната квалификация на предявения иск, по който съдът трябва да се
произнесе с решението си, за да разреши въведения от ищеца спор.
Предмет на
установителния иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, е вземането по
смисъла на чл. 410 ГПК, респ. чл. 417 ГПК, според изричната норма на чл. 415,
ал. 1 ГПК – установява се дължимостта на сумата, за която е издадена заповедта
за изпълнение, на основанието, на което е претендирана със заявлението и на
което заповедта за изпълнение е издадена - неизпълнение на договорно
задължение, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване и др. В този
смисъл следва да има идентитет между страните и предмета на заповедта за изпълнение
и установителния иск (като няма пречка заявителят да предяви по исков ред
вземане, което е в по-малък размер от това, за което е получил заповед за
изпълнение).
Искът, предявен
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, се разглежда по правилата на общия исков процес,
като според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 11б от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г., ОСГТК, в
производството по този иск е допустимо да се приемат за съвместно разглеждане
друг иск на ищеца – чл. 210, ал. 1 ГПК, насрещен иск – чл. 211 ГПК, инцидентен
установителен иск – чл. 212 ГПК, ако са налице условията за приемането им за
съвместно разглеждане с иска по чл. 422, ал. 1 ГПК. В мотивите на
Тълкувателното решение е посочено, че в производството по иска, предявен по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на
иска по чл. 214 ГПК – за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на
друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение,
както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от
което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена
заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск
при условията на евентуалност. За разликата между размера на вземането, предмет
на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, при условията
на чл. 210, ал. 1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това производство.
В разглеждания
случай е видно от съдържанието на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч.гр.дело №67536/2016
год. по описа на СРС, ГО, 40ти състав, - т.12, абзац І, че от „Т.С.“ ЕАД е
посочено, че длъжникът Б.И. се е обогатил без основание за сметка на
дружеството и дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. В исковата молба, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и в срока
по чл. 415, ал. 1 ГПК са предявени искове за съществуване на вземанията, за
които е била издадена заповедта за изпълнение по горепосоченото дело, също са
изложени твърдения от името на ищцовото дружество (стр. 2 и стр. 3 от исковата
молба), че Б.Д.И. не се е отзовал на изпратената до него покана за сключване на
писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, поради което
ползвайки доставената от топлопреносното дружество топлинна енергия без да я
заплаща се е обогатил без основателно за сметка на дружество до размера на
обедняването, като е посочено, че именно поради това се претендира паричната
равностойност на доставената топлинна енергия. Следва да бъде отбелязано, че
ищецът не се позовава на предходно правно основание – преюдициално договорно
правоотношение между него и ответницата, каквото не е възникнало, не се е
осъществило или е отпаднало – напротив изрично твърди, че между страните не е
бил сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди
съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ вр. с § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ. При тези
твърдения Софийски градски съд счита, че няма съмнение относно това, че спорните
права намират своето правно основание в
чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Фактическият
състав по чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва обедняване на едно лице, обогатяване на
друго, поради общи факти и липса на валидно основание за това имуществено
разместване в отношенията между двата субекта.
Първоинстанционният
съд е разгледал искове за реално изпълнение по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с
чл. 149 ЗЕ и за обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД и волята му в тази насока е изрична, тъй като в мотивите на
обжалваното решение е посочено, че между страните е възникванало облигационно
правоотношение. В определението си по чл. 140 от ГПК съдът също изрично е приел,
че са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, посочвайки, че
ищцовото дружество твърди наличието на облигационно отношение с ответника, като
му е указано и че е негова доказателствената тежест да установи наличието на
валидно правоотношение между страните по делото. Следователно не може да се
приеме, че е налице явна фактическа грешка при посочване на правната
квалификация в решението. Предвид това въззивният състав намира, че е допуснато
нарушение на диспозитивното начало. Софийски районен съд се е произнесъл извън
надлежно очертания с исковата молба предмет на спора, съответстващ напълно на
предмета на заповедта за изпълнение, издадена срещу ответницата по ч.гр.дело №67536/2016
год. по описа на СРС, ГО, 40 ти състав, поради което и въззивният съд счита, че
на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК първоинстанционното решение следва да
бъде обезсилено, а делото – върнато на друг състав на Софийски районен съд за
произнасяне по действително предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД /новото разглеждане би
следвало да започне от стадия на изготвянето на доклад по делото по чл. 146 ГПК/.
На основание чл.
280, ал. 3 ГПК настоящето решение е окончателно.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА изцяло решение
№ 373343/28.03.2018г., постановено по гр.д. № 8678/2017г. по описа на Софийски
районен съд, 124ти състав, изменено по реда на чл. 248 от ГПК с определение №
500056/03.10.2018г. по гр.д.№ 67536/2016г. по описа на Софийски районен съд,
124ти състав.
ВРЪЩА делото
на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав на
действително предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.