№ 3357
гр. София, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20221100508832 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №5716 от 02.06.2022г., постановено по гр.д.№40039/2021г. по описа на
СРС, 169 с-в, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 от „Софийска вода” АД, ЕИК
**** срещу Л. Н. А. с ЕГН:********** искове с правно основание чл. 79, ал.1, предл.1 и чл.
86 от ЗЗД за установяване дължимостта на следните суми: 1878.76 лв.- главница за
предоставени ВиК услуги, ведно със законната лихва от датата на заявлението до
окончателното плащане, както и обезщетение за забава върху главницата в размер на 57.89
лв. за периода от 23.11.2019 г. до 05.08.2020 г. Ищецът е осъден да заплати на ответника 400
лв. разноски.
Срещу решението на СРС и в срока по чл. 259 ГПК е подадена въззивна жалба от
ищеца „Софийска вода” АД. Жалбоподателят твърди, че е установил качеството на
потребител на ответника като наемател на процесния имот. Претендира отмяна на
обжалваното решение и уважаване на предявените искове, както и присъждане на
направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата и в производството Л. Н. А. не е подал в законоустановения
срок отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата като неоснователна и претендира потвърждаване на първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
1
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно
решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е неправилно по следните съображения:
Първоинстанционният съд правилно е установил фактите и обстоятелствата,
релевантни за предявените искове, както следва:
Представено е заявление от „З.“ ЕООД с вх. №М-3568/10.09.2019 г. за прехвърляне
на партида по клиентски номер 10010022212 на наемател по договор за наем.
Представен е договор за наем от 13.03.2019 г. между „З.“ ЕООД и Л. А. досежно
процесния имот ведно с приемо-предавателен протокол от същата дата.
Представени са фактури с номера: **********; **********; **********;
**********;**********; **********; **********; **********; **********; **********.
От заключението на СТЕ се установява, че имотът е водоснабден и в него се ползват
ВиК услуги, а от заключението на ССЕ- че за периода 23.10.2019 г. до 06.07.2020 г. г. вкл. за
процесния имот начислената главница възлиза на 1878,76 лв., а лихвата за същия период е в
размер на 57,89 лв.
При така установената фактическа обстановка изводите на първостепенния съд са
неправилни.
През процесния период е приложим Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, като в ДР е предвидено, че „потребители“ по смисъла на
закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят ВиК услуги и юридически или физически лица - собственици
или ползватели на имоти в етажната собственост. Разпоредбата императивно установява кой
е страна по облигационното отношение с водоснабдителния оператор, като меродавно е по
принцип е притежанието на вещно право върху имота – на собственост или вещно право на
ползване. Съгласно разпоредбата на чл.8 Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни
системи, получаването на ВиК услуги става чрез публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационни системи или от съответния регулаторен орган. Правоотношенията между
страните са регламентирани и от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „Софийска вода” АД, одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ-
064/17.07.2006 г. Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.1 от ОУ, потребители на ВиК услуги
са юридически или физически лица, собственици или ползватели на имоти, за които се
2
предоставят ВиК услуги. В случая обаче от представените по делото писмени доказателства
безспорно се установява, че реалният ползвател на имота е наемателят- ответник Л. Н. А. и
това обстоятелство е надлежно заявено на дружеството ищец, което въз основа на
заявлението е сменило титуляра на откритата при него партида за имота. Ответникът не е
оспорил нито твърдения от ищеца факт на реално ползване на процесния имот, нито
представените по делото писмени доказателства- договор за наем и уведомление.
Следователно исковете са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени
изцяло.
Предвид горното въззивната жалба като основателна подлежи на уважаване, а
първоинстанционното решение следва да бъде отменено като неправилно.
По разноските.
При този изход на спора жалбоподателят- ищец има право на направените в
заповедното и исковото производство разноски в размери съответно 88,73 лева за
заповедното производство, 588,73 лева за производството пред първата инстанция и 88,73
лева за въззивната инстанция, или общо 766,19 лева.
С оглед цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №5716 от 02.06.2022г., постановено по гр.д.
№40039/2021г. по описа на СРС, 169 с-в, вместо което постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, вр. чл. 79, ал.1, предл.1 и чл.
86 от ЗЗД, че ответникът Л. Н. А. с ЕГН:********** дължи на ищеца „Софийска вода” АД,
ЕИК **** сумата от 1878,76 лв. (хиляда осемстотин седемдесет и осем лева и 76 стотинки)-
главница за предоставени ВиК услуги за периода от 23.10.2019г. до 05.08.2020г. в имот в
гр.София, ул.“****, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
26.11.2020г. до окончателното плащане, както и обезщетение за забава върху главницата в
размер на 57,89 лв. (петдесет и седем лева и 89 стотинки) за периода от 23.11.2019 г. до
05.08.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 15.12.2020г. по ч.гр.д.№58877/2020г. на СРС, 169 състав.
ОСЪЖДА Л. Н. А. с ЕГН:********** да заплати на „Софийска вода” АД, ЕИК ****
сумата от 766,19 лева (седемстотин шестдесет и шест лева и 19 стотинки) разноски по
делото за двете съдебни инстанции и за поведното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4