Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр. В., 17.09.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ТРИДЕСЕТИ състав в публично заседание на двадесет и седми
август две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
при секретаря Антония Пенчева
като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№13131 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от ищеца Д.Х.Т., ЕГН ********** ***, Булстат *********, представлявана от Иван Портних
– Кмет в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно
основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 6 520 (шест хиляди петстотин и
двадесет ) лева, от която: сума от 5 000 (пет хиляди) лева за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от него болки,
страдания и временна неработоспособност и психологически травми, ведно със законната
лихва върху главницата от 5000,00 лв., считано от датата на завеждането на
настоящата искова молба до окончателното и изплащане и сумата от 1 520,00 (хиляда
петстотин и двадесет) лв., представляваща обезщетение
за забавено плащане върху главницата от 5 000 лв.,
дължимо за периода от 20.08.2016г. до 19.08.2019г. Претендира
и съдебно -деловодни разноски.
В исковата молба ищецът
излага, че на 15.08.2014. празнувал в гр. В. с негови приятели и колеги
петдесет годишния си юбилей. На 17.08.2014г. в ранния следобед с група от
неговите гости, се разхождали в центъра на гр. В., в пешеходната зона около
Окръжен съд – В., където впечатление правела натрошената лоша настилка с дупки, когато
ищецът стъпил в една от големите дупки в пешеходната зона близо до сградата на
Варненски окръжен съд - срещу Часовниковата кула. В
резултат на това получил множествено счупване на лява подбедрица. С помощта на
двама от гостите на рождения си ден, бил откаран в Спешен център на МБАЛ „Света
Ана“ /Окръжна болница/, където след рентгенова снимка
било установено, че е налице „множествено счупване на лява подбедрица“ и левият
му крак бил гипсиран до коляното.
Гипсът му бил свален на 20.10.2014г.,
като след тази дата извършвал множество процедури на частни начала по
рехабилитация и раздвижване на левия му глезен. Рехабилитацията провел в сега
МЦРСМ-I ЕООД - В. /преди Диспансер по спортна
медицина -В., в спортен комплекс Спартак/ и в дома си до края на декември
2014г.
В периода от 17.08.2014г . до 20.12.2014г. се нуждаел от
придружител, който да му помага за осъществяване на елементарни физиологични необходимости. Сам не бил в състояние да извършва
придвижвания, нито да обслужва необходимите си жизнени функции -
обличане, събличане, хранене, физиологични потребности. Това състояние влияело
изключително обременяващо на психиката на ищеца в разцвета на силите си, като
вместо да е очакваната опора за семейството си, се превърнал в човек, нуждаещ
се от личен придружител. Самочувствието му и авторитетът му били изключително
накърнени. По професия ищецът е адвокат /вписан на 15.03.1994г. в АК-В.,
с Л№ № **********/, а случилото се провокирало
стрес, предвид преживяното и възпрепятствало временно да извършва служебните си
ангажименти - да се явява по съдебни дела и
да
приема в
адвокатската си кантора в гр. В., ул. „ХХХХ“ 13, поради силно затрудненото му
предвижване. Вследствие на получената телесна повреда, първите две години
изпитвал постоянни силни болки и не можел да обува високи обувки за през зимата
и по време на дъждове. Излага, че и към настоящия момент продължава да търпи
негативи, които са пряка и непосредствена последица от претърпените телесни
повреди, а именно изпитва болки и страдания, има моменти на схващане. След края
на работния си ден левият му глезен е подут и син. Вече не е пълноценен в
осъществяваните телодвижения, леко накуцва и спрял да упражнява един от
любимите си спортове - ски, което му причинило
психологически травми. Намалил физическата си активност,
поради което и напълнял. Трудно си намира обувки с оглед надутия му глезен.
С оглед на гореизложеното счита, че му се дължи
справедливо обезщетение, което да бъде заместител на отрицателните, неприятните
емоции, които бил принуден да преживее и твърди, че към момента все още не са
отминали в размер на 5 000 лева.
Излага, че съгласно § 7,
ал. 1, т. 4 ЗМСМА /обн. ДВ бр. 77/ 17.09.1991 год./, с влизането на закона в сила, общинските
пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и
зелените площи за обществено ползване преминават в собственост на общините,
поради което именно Община В. е длъжна да поддържа добрата инфраструктура,
което не е направила.
В постъпилия в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба ответникът оспорва
предявения иск по основание и размер. Оспорва наличието на
причинно-следствената връзка между настъпилите вреди и каквото и да е
противоправно поведение на администрацията на Община В.. Твърди,
че към датата на травматичното увреждане, релевирано
от ищцовата страна, във визирания участък са се извършвали строително-монтажни
работи от Възложителя Община В., с обект: „Естетизация и модернизация на главни
пешеходни зони и зони за обществен отдих на град В.“ по схема за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ: BG161PO001/1.4-09/2012 „Зелена и достъпна
градска среда“, Приоритетна ос 1“ „Устойчиво и интегрирано градско развитие“,
Операция 1.4: „Подобряване на физическата среда и превенция на риска“ на ОП
„Регионално развитие“ 2007-2013г.“, извършвани по всички норми на Закона за устройство на територията
и всички подзаконови нормативни актове, като същите са поетапно извършвани и
началото им е поставено много преди да настъпи травматичното увреждане на ищеца
- на 17.08.2014г. с Разрешение за строеж № 376-ГИ от 21.12.2012г. и Протокол за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на
строежа от 01.04.2014г. При осъществяване на посочените СМР от компетентните
лица са сложени изискуемите предупредителни знаци, ограждения,
респективно указано е мястото, от където е позволено да минават пешеходците,
както и забранените за това места. Отделно счита, че основната
претенция е завишена по размер, а акцесорната такава намира за изцяло
неоснователна, тъй като същата следва да се дължи едва от завеждане на исковата
молба.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото са
изслушани показанията на свидетелите К. Г. И., от които се установява, че на 17.08.2014 г. се срещнал с ищеца на
центъра до хотел „Черно море“. Когато пристигнал имало още един приятел –
гостенин за рождения ден на ищеца и тримата седнали на заведение. Станало въпрос
за подаръците, един от които бил ваучер за рибарски магазин и решили да отидат
до магазина, за да изберат подарък. Тръгнали
от „Черно море“ в поска на рибарските магазини преди хотел „Голдън
тюлип“. Минали покрай сградата на Окръжен съд – В. и
козирката, когато точно подминавайки сградата на Окръжния съд и изравнявайки се
със сградата на Архива посока Козирката ищецът се спънал и кракът му хлътнал в
дупка с дълбочина 10-15 см., образувана от липсваща плочка. Нямало е жълти
ленти и табели, в момента на падането не
се извършвали ремонтни дейности. След като стъпил в дупката, той извикал, паднал,
а свидетелят му помогнал да стане, при което установили, че ищецът не може да стъпва
на крака си. Посетили Спешното отделение в Окръжна болница, където след
рентгенова снимка гипсирали крака.
По делото са
изслушани и показанията на свидетеля Г. Ц. Н., от показанията на който се установява, че познава ищеца Т. от повече от 30 години в приятелски
и в професионален план. Свидетелят излага, че с ищеца са родени на една и съща
дата - 15 август и ищецът чествал 50 години два дни преди инцидента. От
телефонен разговор с ищеца разбрал, че е претърпял тежка злополука - счупил си
е крака, като стъпил в дупка близо до Окръжен съд. Описва ищеца като жизнерадостен и оптимист до инцидента, който
рязко променил душевното му състояние, което свидетелят описва като депресивно.
Бил получил като подарък от колеги ски ваканция, а счупването му попречило и
той страшно съжалявал, че не може да ползва този подарък. Това белязало нова
страница в неговия живот. Донесло му неуредици в професионален план - По това време свидетелят и ищецът имали общо
адвокатско дружество и се налагало да правят срещите по улиците с патерици,
много често го молил да му носи книжата, не можел да качва стълбите на
кантората. Изпитвал и семейни проблеми, понеже той се грижел за стария си баща. Заключава, че това бил
тежък инцидент за ищеца, който оставил траен отпечатък върху личността му.
От
представените по делото медицински документи: лична амбулаторна карта и етапна
епикриза за периода от 20.07.2013 г. – 19.08.2019 г., Болничен лист за временна
неработоспособност №1242535 от 22.08.2014 г., Болничен лист за временна
неработоспособност №1242828/21.09.2014 г. и Болничен лист за 0020408/18.08.2014
както и изслушаната и приобщена към доказателствения материал по делото
Комплексна съдебно-медицинска и психиатрична експертиза на вещите лица д-р Р.М.
и д-р К.К. се установява, че в резултат на
травмата ищеца е получил счупване на фибуларния малеол на лява глезенна става
обусловило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за около два
месеца, през който период е проведено лечение с обездвижване с гипсов ботуш от
коляното до основата на пръстите за 35
дни, а след свалянето му е провеждана рехабилитация за възстановяване на
движенията в имобилизираните стави. След травмата
болката е много силна, като обездвижването я намалява значително. Прилагат се и
обезболяващи лекарства. След сваляне на имобилизацията
отново се засилват болките със започване на раздвижването на имобилизираните стави. Към момента лечението е приключило
като е останало ограничение в движението на гелзенната
става, което е обичайно за такъв вид травми. Механизмът на травмата е извиване
на стъпалото при едновременна прилагане на сила по оста на крайника и е в
причинно-следствена връзка с описаната травма в исковата молба
След инцидента ищецът
изпаднал в състояние на Остра стресова реакция, характеризираща се със състояние
на субективен стрес и емоционално разстройство, обикновено нарушаващо
социалното функциониране, което възниква в период на адаптация към значими
жизнени промени или към последиците на стресогенно
жизнено събитие. Страдащите имат симптоми на повишена тревожност, чувство на
безперспективност, намаляване на обичайните интереси и контакти, нарушение на
съня и потиснати емоции. Това разстройство се причинява от външен стрес и
обикновено симптомите могат да отзвучат след като лицата се адаптира към
ситуацията. След отзвучаване на острата стресова реакция след 3 месеца ищецът
отново е имал клинична симптоматика на Тревожно-депресивна реакция, която
отново е свързана с психотравмения му момент. Към
настоящия момент не се диагностицират психични
разстройства на ищеца, но връщането му и
разговора, свързан с инцидента, води до емоционален дискомфорт.
По делото е изслушана и свидетелката Д. П. Б. заемаща длъжността Директор на
Дирекция АГУП и ръководител на Проект „Естетизация и модернизация на главни
пешеходни зони и зони за обществен отдих на град В.“, от които се установя, че
разрешението за строеж било получено през 2012 г., от който момент била и
открита строителна площадка. Проектът завършил с въвеждане в експлоатация през 2015
г. Проектите били съгласувани в министерството. След финансирането имали доста
медийни изяви и пресконференции за започване на строителния процес на главна
пешеходна зона, като в тях били упоменати етапите на строителство и подетапите
на самите обекти – девет на брой, основният от които катедралата до входа на
морската градина, покрай съда и т. н. Към самата проектна документация имало
одобрен план за безопасност и здраве, който е задължителен елемент в
инвестиционното проектиране и който се спазва задължително на строителната
площадка. Строителната фирма отговаряла за изпълнението. Освен контрол от
изпълнителите на проекта, контрол упражнявало и РДНСК, както и мониторингът по
европейската програма и ако имало нередности, се давали указания за
отстраняването им. Тъй като пешеходната зона е линеен обект, а не сграда, която
да се затвори изцяло с плътна ограда, няма как да се сложат огради.
Обезопасяването било на етапите при СМР, като се обезопасявало с ленти и в
целия участък на строителната площадка имало обозначени табели. Едната била
задължителна по оперативната програма, а другата табела задължително по ПБЗ, която
показва строителя, дата на откриване на строителната площадка, периода, в който
се извършва. Тези табели били поставени около шадравана на Окръжния съд, където
обезопасяването било с ленти, а табелата
гласяла, че е строителен обект, с начало и дата на започване на строителната
площадка. Целият участък бил строителна площадка, затова имало няколко табели
сложени в целия участък на различни места. С ленти обезопасявали само местата,
където в момента се извършвали строителни дейности, защото по този начин хората
можело да се движат. Но в целия участък имало означени места за строителния
фургон, механизация, строителни материали. Фургонът на строителните работници бил
стоварен зад съда, там била и част от механизацията. Отзад операта били сложени
палети с павета. Там нямало проход да минават пешеходци. Дали проход,
когато сложили лентите, но когато копаели, в този участък било оградено и давали
указания на хората да минават отзад градинката и да слизат надолу.
По делото са приложени строителни книжа и Копие
на Договор за строителство N9BG161PO001/1.4-09/2012/006-S-04 от 26.11.2013г. с изх. № Д-13001113-ВН/26.11.2013г. на
основния обект с обхват: „Градска гради на"-Площад „Независимост"-бул.
„Княз Борис Г-ул. „Русе“; Копие на Ситуацията с етапите
по проекта; Копие на Разрешение за строеж № 376-ГИ от 21.12.2012г.; Копие
на Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна
линия и ниво на строежа от 01.04.2014г.; Копие -
извадка от Заповедна книга на строежа № 14/03.04.2014г.; Копие на Заповед № 117/08.12.2015г.на Гл. архитект на Община В. по реда на чл. 154, ал.
5 от ЗУТ; Копие на
Разрешение за ползване с изх. № СТ-05-2607/29.12.2015г.; Копие на част от
архитектурния проект. Същите ведно с цялата строителна документация са били
обект на съдебно-техническа експертиза на вещото лице П.П.,
която е приобщена към доказателствения материал по делото. От тези
доказателства се установява, че строителната площадка за целия обект е открита
на 03.04.2014 г., когато и започват извършването на СМР. Видно от Акт
за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството от
16.08.2014 г. е, че строителството е спяло поради лоши метрологични условия ден
преди инцидента. Същото е възстановено на 19.08.2014 г., за което е издаден Акт
за установяване състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството
за всички спрени строежи по общия ред… В позиция 135 в графата Площад
„Независимост“ – Демонтажни работи е посочено:
„Разкъртване на слой подложен бетон/замазка над стоманобетонна плоча със средна
дебелина 6-10 см и демонтаж на стари клинкерни плочки
деб. 8 мм на площ от 617,43 кв. м“. Видно от същите
документи останалите СМР са във връзка с изграждането на фонтана, доколкото
касаят единствено част ВиК с оглед на естественото на СМР. Вещото лице всъдебно заседание заключва, че с оглед на проверените от
него строителни книжа към дата на Акта за спиране от 16.08.2014 г. не е било
извършвано демонтаж на настилките по площад „Независимост“ извън частта касаеща изграждането на съоръженията по фонтаните, които са
единствените елементи, които се нуждаят от изброените по вид и количество СМР.
От така изложената фактическа обстановка, в
съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните
правни изводи:
Успешното провеждане на иска
по чл. 49 във вр. с чл. 45, ал.
1 от ЗЗД е свързано с установяването
на следните кумулативно изискуеми предпоставки: вреди; механизма на настъпване
на вредите, тези вреди да са
причинени от виновно действие/бездействие на ответника.
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса ищецът следва да ангажира доказателства за осъществяването на всички елементи, включени в предмета на доказване на предявения иск.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, безвиновна
и за да бъде ангажирана е необходимо да се установи по делото, че процесните вреди са вследствие на
противоправното поведение на ответника.
От
събрания по делото доказателствен материал установява, че на 17.08.2014 г.
ищецът е паднал в дупка от липсваща плочка на площад „Независимост“ в карето
между Архива, Окръжния съд, Подлеза на Катедралата и Часовниковата кула. От свидетелските
показания се установява, че не са забелязали да се извършват ремонтни дейности
в тази част, нито да има обозначения с ленти на забранени за достъп от граждани
участъци.
По
делото не е спорно, че площад „Независимост“ е публична общинска собственост. Установява
се, че в същия период в централната част на града е провеждан проект „Естетизация
и модернизация на главни пешеходни зони и зони за обществен отдих на град В.“,
като строителната площадка, съгласно Протокол за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа от
01.04.2014г. е открита на същата дата. От заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза и представените Акт за установяване състоянието
на строежа при спиране на строителството от 16.08.2014 г. и Акт за установяване
състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството за всички
спрени строежи по общия ред… се установя, че в зоната на площад „Независимост“
е бил извършен единствено демонтажни работи – разкъртване на слой подложен
бетон/замазка над стоманобетонна плоча със средна дебелина 6-10 см и демонтаж
на стари клинкерни плочки деб.
8 мм на площ от 617,43 кв. м, което се равнява приблизително на каре с размери
20 м на 30 м. Останалите констатирани строително-монтажни работи в района на
площад „Независимост“ касаят ВиК, поради което съдът заключва, че в района на
инцидента към момента на настъпването му все още не са били извършвани
строително-демонтажни работи по премахване на съществуващата до тогава
настилка, а само такива касаещи терена на фонтана, който е извън обхвата на
процесната зона. Същото се подкрепя и от показанията на свидетелите, които
излагат, че към момента на инцидента е имало извършване на СМР по-надолу по
бул. „Княз Борис І“ посока към хотел Черно море. Нямало е преградни ленти в района
на инцидента, защото там СМР все още не са били започнали точно на това място. Това
кореспондира и с показанията на свидетеля арх. Борисова, според които предпазни
ленти са поставяни само там, където са извършвани СМР.
От
изложеното съдът заключва, че инцидентът е настъпил върху старата настилка, в
нейна нарушена част, изразяваща се в липсваща плочка, пълна с вода, поради
което е било невъзможно визуалното установяване от ищеца, че плочката липсва и
съответно, че под водната повърхност има дупка с размерите от близо 15 см. Стъпвайки
в дупката, ищецът счупва своят крак, което до води до установените в
съдебно-медицинската експертиза травматични увреждания, последвани от около 3
месечен възстановителен период, по време на който ищецът е изпитвал силна
болка, ходел е с патерици, не е можел да качва стълби и да се обслужва сам дори
при елементарни дейности, което е променило целият му начин и ритъм на живот,
пропуснал е и подарената му ски почивка. Всичко това е довело до „остра стресова реакция“, характеризираща се със
състояние на субективен стрес и емоционално разстройство, обикновено нарушаващо
социалното функциониране, повишена тревожност, чувство на безперспективност,
намаляване на обичайните интереси и контакти, нарушение на съня и потиснати
емоции.
Съгласно нормата на чл.11 от ЗОС общината е длъжна да управлява
вещите, общинска собственост, с грижата на добър стопанин. Това задължение
следва да бъде изпълнено от отговорните служители на общината, на които е
възложено да предприемат необходимите действия за поддържането изправното
състояние на пешеходната зона. Противоправното
бездействие на служителите на ответната община в тази насока е станало причина
за увреждане телесното и психическото здраве на ищеца, респ. за настъпване на
неимуществени вреди в правната му сфера, изразяващи се в претърпени болки и
страдания. Разпоредбата на чл.49 ЗЗД предвижда, че този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл.49 ЗЗД на възложителя на
работа е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни противоправни действия.
Поради
което съдът намира, че ищецът успя при условията на пълно и главно доказване да
установи настъпването на вредоносното събитие, виновното поведение на ответника
и причинно-следствения резултат между тях.
Размерът на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определен по
справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, при съобразяване на конкретните, обективно
съществуващи обстоятелства като характер на увреждането, начинът на
извършването му, степента на влошаване на здравословното състояние, причинените
морални страдания и др. съгласно дадените задължителни указания с ППВС №4/1968г.
То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му
с други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им
вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди
по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско.
В конкретния случай с оглед
естеството на настъпилите вреди, съдът определя техният размер на 5000,00 лв.,
поради претенцията на ищеца в тази ѝ част се явява основателна.
С оглед изхода по главния иск съдът
намира, че следва до бъде уважен и акцесорния иск за присъждане на мораторната
лихва от датата на настъпване на вредата до депозиране на исковата молба в
размер на 1520,00 лв.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78,ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените от
същия разноски, съобразно уважената част от иска. Ищецът е ангажирал
доказателства за реализирани разноски в размер на 260,80 лева – заплатена д.т. и
600,00 лв. – депозит за вещи лица, или общо 860,80 лв.
По изложените
съображения съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община В., Булстат *********, представлявана от Иван Портних
– Кмет ДА ЗАПЛАТИ на Д.Х.Т., ЕГН ********** сумата от 5 000 (пет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в следствие на счупване на крак на 17.08.2014
г., изразяващи се в претърпените от него болки, страдания и временна
неработоспособност и психологически травми, на осн. чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от 5000,00
лв., считано от датата на завеждането на настоящата искова молба до
окончателното и изплащане и сумата от 1 520,00 (хиляда петстотин и двадесет) лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху
главницата от 5 000 лв., дължимо за периода от 20.08.2016г. до 19.08.2019г., на осн. чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Община В., Булстат *********, представлявана от Иван Портних – Кмет ДА ЗАПЛАТИ на Д.Х.Т., ЕГН ********** сумата от 860,80 лв. (осемстотин и
шестдесет лева и осемдесет стотинки), представляваща
стойността на направените разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
получаването му пред Варненския окръжен съд.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :