Р Е Ш
Е Н И Е
№ 777 28.02.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд,
XXXVIII – ми граждански състав
на четвърти
февруари две хиляди и двадесета година в
открито съдебно
заседание в състав:
Районен съдия: Невена Ковачева
Секретар:
Станка Добрева
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 2234 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на „Парус инвест“ ООД (в несъстоятелност), ЕИК
*********, чрез синдика В.Я.В., срещу Г.П.М., ЕГН **********, адрес: ***, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 15780,98 лева,
представляваща неоснователно невърната от ответника в качеството му на
управител на дружеството сума, както и обезщетение за забава върху главницата в
размер на 7254,80 лева за периода 04.09.2014 г. – 14.03.2019 г., сумата от
25000 лева – изплатено на М. трудово възнаграждение без правно основание за
периода 02.03.2012 г. - 15.04.2014 г., както и обезщетение за забава върху
главницата в размер на 11493,67 лева за периода 04.09.2014 г. – 14.03.2019 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.03.2019
г., до окончателното плащане на главниците.
На 02.03.2012 г. е
подписан договор за възлагане на управление между дружеството и М., като е
уговорено Общото събрание на съдружниците да определи възнаграждение съобразно
постигнатите финансови резултати. Ищецът сочи, че М. без основание, сам си е
определил възнаграждение в размер на 25000 лева и е получил сумата. Ищецът
твърди, че с решение на Общото събрание на съдружниците на дружеството от
15.04.2014 г. е освободен като управител Г.М.. След извършена счетоводна
проверка е установено, че от касата на дружеството липсват парични средства в
размер на 9366,27 лева и 3279,79 евро (с левова равностойност 6414,71 лева).
Въпреки отправената към М. покана за връщане на сумата, получена на 04.09.2014
г., сумата не е предадена на дружеството.
Моли съда да уважи
претенциите и му присъди съдебно-деловодни разноски.
Ответникът чрез
процесуален представител е оспорил предявените искове. Посочил е, че между
страните е налице валидно правоотношение по договор за управление. Ответникът е
изпълнил задълженията си по договора, като при освобождаването му като
управител в касата не само не е следвало да има наличност, но е и била в
преразход. В условията на евентуалност е направено възражение за изтекла
погасителна давност за иска.
По отношение на втория
предявен иск ответникът е посочил, че не е получил никакво възнаграждение за
дейността му като управител. Месечно възнаграждение също не му е заплащано, а
са плащани единствено задължителните по закон осигуровки. В условията на евентуалност
е направено възражение за изтекла погасителна давност за иска.
Моли се съда да отхвърли
исковете и присъди в полза на ответника сторените съдебно-деловодни разноски.
Правната квалификация на предявените искове е чл. 145 ТЗ и чл. 86 ЗЗД. Правоотношението
между „Парус инвест“ ООД и ответника Г.М. произтича от договор за управление от
03.02.2012 г. Същото има мандатен характер и в закона съществува специална
правна норма – чл. 145 ТЗ, която урежда отговорността на управителя в случай на
неизпълнение на задълженията му по договора за управление. Това е специална
имуществена отговорност, обусловена не само от мандатното, но и от органното
правоотношение между него и търговското дружество, и възниква при осъществяване
на специфични предпоставки – виновно и противоправно неизпълнение на
задълженията на управителя по повод управлението на дружеството, от което са
произлезли вреди за дружеството. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.
290 ГПК решение № 41 от 29.04.2009 г. по т. д. № 669/2008 г. на ВКС, І т. о.
Предявеният иск е
допустим и следва да се разгледа по същество поради следните съображения:
дружеството – ищец е обявено в несъстоятелност с решение от 02.04.2018 г. на
БОС, като за синдик е назначен В.В.. При нормално функциониращо търговско
дружество с действаща система от решаващи и управляващи органи е необходимо да
бъде налице взето решение от Общото събрание на дружеството, респ. от
едноличния собственик на капитала на ЕООД, по реда на чл. 138, ал.
1, т. 8 ТЗ за реализиране на имуществената отговорност на управителя,
като това е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска. При
дружество, обявено в несъстоятелност, съгласно чл. 658, ал.
1, т. 1 и т. 2 ТЗ
синдикът представлява предприятието и управлява текущите му дела, като предявяването
на иска по чл. 145 ТЗ от синдика е негово волеизявление, еквивалентно на
изискуемото решение на Общото събрание на дружеството. Правомощието на общото
събрание на ООД да вземе решение дали да предяви иск срещу управителя за
ангажиране на отговорността му към дружеството за причинени вреди преминава
върху синдика, доколкото упражняването му е свързано с попълване масата на
несъстоятелността.
За да се реализира
отговорността на управителя за причинени от него вреди на дружеството при
осъществяване на дейността му, е необходимо да са налице следните предпоставки
– виновно, противоправно, вредоносно неизпълнение на задълженията на управителя
на дружеството, като от това трябва да са произтекли конкретни вреди за
дружеството.
От събраните по делото
писмени доказателства се установява, че М. е бил управител на дружеството от
03.02.2012 г. до 15.04.2014 г., когато е освободен с решение на общото събрание
на съдружниците, обективирано в протокол от 15.04.2014 г. Видно от приложения
протокол от общо събрание на съдружниците в „Парус инвест“ ООД от 22.05.2014
г., М. е предал на съдружниците документи под опис и те са взели решение за
извършване на пълна финансова проверка на дружеството. Представени са протоколи
от общо събрание на съдружниците от 30.06.2014 г. и 21.09.2016 г. От втория е
видно, че е взето решение да се освободи от отговорност бившия управител в
дружеството Г.М. за периода, в който е бил управител – 02.2012 г. – 04.2014 г.,
във връзка с дейността му като управител.
На първо място, от
допуснатите и събрани по делото доказателства не се установява най-важният
елемент от фактическия състав – причиняването на вредите и техният размер,
съответстващ на посочения в исковата молба. Съдът изрично е разпределил доказателствената
тежест, като ищецът е следвало да установи извършване на счетоводна проверка в
дружеството, при която са установени липси. По делото са представени от ищеца
единствено оборотни ведомости за периода 01.05.2014 г. – 31.12.2014 г., 2015
г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., неносещи подпис на съставило ги лице, в
които е посочено, че размерът на неотчетени парични средства от управителя в
лева е 9366,27 лева и във валута 6414,71 лева, общо 15780,98 лева. Тези счетоводни
книги на търговеца, ако счетоводството е редовно водено (въпрос, който не е
установен по делото), биха могли да служат като доказателство в негова полза,
но те не се ползват със задължителна доказателствена сила, а същата трябва да
бъде преценена от съда с оглед всички събрани по делото доказателства. Вещото
лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза изрично е посочило, че към 30.04.2014
г. или 01.05.2014 г. не се констатира съставен протокол за установена касова
наличност, респ. приемане и предаване на касата. Не е представено и
осчетоводяване по счетоводна сметка 441 – вземане по липси и начети. Не са
ангажирани абсолютно никакви доказателства, извън представените извлечения от
счетоводна сметка, в подкрепа на тезата на ищеца.
Освен това бившият
управител на дружеството Г.М. е освободен от отговорност във връзка с дейността
му като управител за периода 02.2012 г. – 04.2014 г., видно от представения
протокол от ОС от 21.09.2016 г., като няма данни решението да е оспорено по
надлежния ред. Съгласно
задължителната практика на ВКС, решението по чл. 137, ал.
1, т. 5 ТЗ на общото събрание на съдружниците в ООД за освобождаване
на управителя от отговорност има погасителен ефект по отношение на специалната
имуществена отговорност на управителя за причинени на дружеството вреди по чл. 145 ТЗ
и се доближава до опрощаването като способ за погасяване на задълженията. Като
допълнително настъпващ правопогасяващ отговорността на управителя факт
решението за освобождаване от отговорност е от значение за основателността на
иска по чл. 145 ТЗ.
То няма отношение към допустимостта на исковете на дружеството за реализиране
на отговорността на управителя по чл. 145 ТЗ
и за връщане на получено без основание от управителя по чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД и не представлява процесуална предпоставка за
предявяване на тези искове.
Поради това съдът
намира, че предявеният иск за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 15780,98
лева, представляваща неотчетени парични средства от М., с които са причинени
вреди на дружеството, е изцяло недоказан, поради което следва да се отхвърли.
Не се установява основателността и на иска за
заплащане на сумата от 25000 лева – изплатено на М. трудово възнаграждение за
периода, през който е бил управител на дружеството. От заключението на вещото
лице се установява, че на М. са начислявани ежемесечно възнаграждения за
работата му като управител на дружеството, като за периода м. 06.2012 г. – м.
03.2014 г. общият размер възлиза на 19597,50 лева. Представени по делото са
ведомости за заплати, но никоя от тях не носи подписа на М.. От показанията на
разпитания по делото свидетел Антония Папазова се установява, че тя е
обслужвала счетоводно дружеството през процесния период, като е имало указание
от НАП за заплащане на осигуровки за управители на дружества, като в тази
връзка е начислявала възнаграждения на М., но реално такива не са изплащани.
По делото не са събрани доказателства, че сумата
25000 лева е получена от М. под формата на трудово възнаграждение. В КТ е установен начинът, по който следва да бъдат изплащани
възнагражденията, а именно лично на работника или служителя по ведомост или
срещу разписка. В случая по делото не са ангажирани
доказателства, от които може да се направи несъмнен извод,
че трудово
възнаграждение е изплащано на ищеца, нито пък е представено доказателство, че
същият е получил сума като възнаграждение по договор за управление, равна на
претендираната сума.
Поради липсата на каквито и да е доказателства,
обосноваващи отговорност на управителя за вреди, причинени на дружество
вследствие неотчитане, невръщане или получаване (без основание) на парични
средства, както главните искови претенции, така и предявените в условията на
евентуалност такива, следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.
Съобразно изхода на спора ищецът
следва да бъде осъден да заплати за сметка на масата на несъстоятелността на „Парус
инвест“ ООД по сметка на БРС дължимата държавна такса, определена по чл. 1 от
Тарифата за държавните такси,които се събират от съдилищата по ГПК,
в размер на 2381,18 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника и сторените по делото разноски в
размер на 2316 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно
възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ответника. Адвокатското възнаграждение, претендирано
от процесуалния представител на ответника, е дори под размера на минимума,
предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, сбор от възнагражденията за всеки от обективно съединените искове.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Парус инвест“ ООД (в
несъстоятелност), ЕИК *********, чрез синдика В.Я.В., срещу Г.П.М., ЕГН **********,
адрес: ***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на
15780,98 лева, представляваща неоснователно невърната от ответника в качеството
му на управител на дружеството сума, както и обезщетение за забава върху
главницата в размер на 7254,80 лева за периода 04.09.2014 г. – 14.03.2019 г.,
сумата от 25000 лева – изплатено на М. трудово възнаграждение без правно
основание за периода 02.03.2012 г. - 15.04.2014 г., както и обезщетение за забава
върху главницата в размер на 11493,67 лева за периода 04.09.2014 г. –
14.03.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 15.03.2019 г., до окончателното плащане на главниците.
ОСЪЖДА „Парус инвест“ ООД (в несъстоятелност),
ЕИК *********, представлявано от синдика В.Я.В., да заплати на Г.П.М., ЕГН **********,
адрес: ***,
сумата 2316 лева (две хиляди триста и шестнадесет лева) съдебно-деловодни
разноски.
ОСЪЖДА „Парус инвест“ ООД (в
несъстоятелност), ЕИК *********, представлявано от синдика В.Я.В., да заплати
по сметка на Бургаския районен съд сумата 2381,18 лева (две хиляди
триста осемдесет и един лева и осемнадесет стотинки) държавна такса.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаския
окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Н. Ковачева
Вярно
с оригинала!
С.
Добрева