№ 218
гр. Шумен, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. ХаджиИ.
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20243600500327 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №37 от 19.02.2024г. по гр.д.№767/2023г., Районен съд - гр.Нови Пазар е
прогласил за нищожни на основание чл.26, ал.1 предл.2 от ЗЗД, Договор за аренда на
земеделски земи, сключен на 18.10.2017 г., обективиран в акт №98, т. II, рег. №2356/2017 г.
на нотариус М.С. с рег. .... от регистъра на НК и район на действие РС Нови пазар, вписан в
Служба по вписванията гр. Нови пазар вх. №3713/19.10.2017 г. и Договор за преаренда на
земеделски земи, сключен на 18.10. 2017 г., обективиран в акт №99, т. II, рег. № 2357/2017 г.
на нотариус М.С. с рег. .... от регистъра на НК и район на действие РС Нови пазар, вписан в
Служба по вписванията гр. Нови пазар вх. №3714/19.10.2017 г. по предявен от Г. Й. Г., ЕГН
**********, срещу Х. И. Р., ЕГН **********, и Е. Ф. Н., ЕГН ********** иск. С решението
са присъдени деловодни разноски.
Недоволни от така постановеното решение останали ответниците Х. И. Р. и Е. Ф. Н.,
които обжалват решението, и молят съда да го отмени и отхвърли предявените искове.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата
на насрещната страна, в който оборват доводи на жалбоподателите, и молят решението да
бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
1
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. На първо място е необходимо да се отбележи,
че при предявяване на няколко иска за недействителност на сделка, начинът на
съединяването на исковете не зависи от волята на ищеца. Каквато и поредност и каквото и
съотношение да е посочил ищецът, всички искове са предявени в условията на
евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание,
нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с
това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност. Във
всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени
според тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие на закона или заобикалянето му,
през по – леките – липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет,
противоречие на морала или липса на форма. Ако съдът приеме, че сделката е валидна, той е
длъжен след това да разгледа основанията за унищожаемост, също подредени според
тежестта на порока: от най-тежкия – поради неспазване на режима на настойничеството и
попечителството, през по-леките – поради неспособност да се разбират или ръководят
действията, поради заплашване, поради измама, поради грешка или поради крайна нужда.
Ако съдът приеме, че сделката не подлежи на унищожение поради посочените пороци, той е
длъжен след това да разгледа съответните основания за висяща недействителност като
извършването без или извън надлежно учредената представителна власт. Когато съдът
прогласи нищожността на сделката на едно от сочените от ищеца основания, разгледани в
поредност според тежестта на порока, отпада вътрешнопроцесуалното условие под което са
предявени останалите евентуално съединени искове, основаващи се на по-леки пороци.
Съдът не може да се произнася в решението си по тези искове, тъй като условието, под
което те са предявени не се е сбъднало, а постановеното решение по тези искове подлежи на
обезсилване като недопустимо. В горния смисъл Решение № 198 от 10.08.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 5252/2014 г., IV г. о., Решение № 97 от 8.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 196/2011 г., I т.
о., Решение № 2 от 22.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1153/2019 г., IV г. о., ГК, и др.
В настоящия случай са предявени няколко обективно съединени искове, като ищеца е
заявил следните претенции за прогласяване на нищожност на Договор за аренда, сключен на
18.10.2017 г. и обективиран в акт №98, т. II, рег. №2356/2017 г. на нотариус М.С. с рег. .... от
регистъра на НК и район на действие РС Нови пазар, вписан в Служба по вписванията гр.
Нови пазар вх. №3713/19.10.2017 г. и Договор за преаренда на земеделски земи, сключен на
18.10. 2017 г., обективиран в акт №99, т. II, рег. № 2357/2017 г. на нотариус М.С. с рег. .... от
регистъра на НК и район на действие РС Нови пазар, вписан в Служба по вписванията гр.
Нови пазар вх. №3714/19.10.2017 г. - 1.Поради заобикаляне на закона на основание чл. 26,
ал. 1, предл. 2 ЗЗД, 2. Евентуално поради накърняване на добрите нрави, на основание чл.
26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, 3. Евентуално поради липса на основание, на основание чл. 26, ал. 2,
предл. 4 ЗЗД, и 4. Евентуално като привидни, сключени при абсолютна симулация, на
основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД.
С първия атакуван договор за аренда на земеделски земи от 18.10.2017 г., вписан в СВ
2
на 19.10.2017 г., обективиран в Акт №98, том II, рег. № 2356 от 2017 г. (л. 16), сключен
между Х. И. А., действащ лично за себе си и като пълномощник на К.Б. и А.К. /А.А.О./ в
качеството на арендодатели, притежаващи общо 4/6 ид. части от недвижимите имоти,
земеделска земя, предмет на договора за аренда и Е. Ф. Н. в качеството на арендатор, в
който е уговорено, че арендодателите се задължават да предоставят на арендатора за
временно ползване за срок от 30 стопански години, считано от 01.10.2017 г. земеделските си
земи, находящи се в землището на с. ......., общ. ......., обл. Шумен, представляващи: -
Поземлен имот – НИВА, съставляваща имот №028006 от плана за земеразделяне в
землището на с. ......., общ. ......., обл. Шумен, с площ от 10.999 дка, в местност „.....“, трета
категория, при съседи: имот №028005 - нива, имот №000047 – полски път, имот №028007 -
нива, имот №028010 - нива, имот №028011 – нива; - Поземлен имот – НИВА, съставляваща
имот №034004 от плана за земеразделяне в землището на с. ......., общ. ......., обл. Шумен, с
площ от 16.003 дка, в местност „..........“, трета категория, при съседи: имот №034007 - нива,
имот №034006 – нива, имот №034005 - нива, имот №034011 - нива, имот №034002 – нива,
имот №034003 – нива и имот №000066 – полски път; - Поземлен имот – НИВА,
съставляваща имот №007016 от плана за земеразделяне в землището на с. ......., общ. .......,
обл. Шумен, с площ от 20.011 дка, в местност „.......“, трета категория, при съседи: имот
№007030 - нива, имот №000053 – полски път, имот №007014 - нива, имот №007015 - нива,
имот №007017 – нива, срещу задължението на арендатора да извърши определеното в чл. 2
от договора арендно плащане за обектите, а именно в размер на 5 лева на декар обработвана
земеделска земя. С втория договор за преаренда от същата дата арендатора отдал под аренда
същите земи при същите условия на единият от арендодателите, а именно Х. И. А.. Няколко
години след сключването на договорите за аренда, ищеца е придобил идеални части от
правото на собственост от процесните земеделски земи, включително и собствените на К.Б.
и А.К. идеални части.
Съгласно константната съдебна практика, включително и задължителна такава -
Тълкувателно решение № 7 от 13.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 7/2020 г., ОСГТК - страните по
договор са задължителни необходими другари в производството по предявен от трето лице
иск за нищожност на договора. Въпреки, че съгласно чл.17, ал.2 ЗАЗ приобретателят на
арендувания обект на договора замества арендодателя като страна в договора за аренда,
разпоредбата урежда единствено последиците за купувача от валиден, вписан, съответно
невписан договор, но по никакъв начин не би могла да изключи задължителното необходимо
другарство при иск за недействителността на този договор, както предвид необходимостта от
защита правата на всички страни по сделката, които се различават от тези на последващия
частен правоприемник /с оглед на действителната им воля, интерес, основание/, така и с
оглед на евентуални бъдещи претенции срещу тях при прогласяване на нищожността на
договора. В случая не е спорно прехвърленото право на собственост, и не то е предмет на
делото, а валидността на обвързващия правоприемника договор. Не без значение е и
прогласената с Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г.,
ОСГТК недопустимост частните правоприемници /какъвто е ищеца в настоящото
производство/ да се позовават на недействителността по чл.40 и чл.42, ал.2 ЗЗД, а такава е
3
предоставена само на универсалните правоприемници. Съгласно т.6 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, ако в първата инстанция не
е бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително,
въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да
върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участие на необходимия
другар. В настоящия случай в производството пред първоинстанционния съд не са
участвали две от страните по договора за аренда - К.Б. и А.К.. Т.е налице е нарушено право
на участие в процеса на задължителен необходим другар. Първоинстанционното решение е
постановено без тяхното участие и порокът на съдебния акт не може да се санира чрез
конституирането им във въззивното производство. Ако задължителният необходим другар е
ответник /както е в настоящия случай/, производството по отношение на него следва да
започне с връчване на препис от исковата молба и даване на срок за отговор по чл.131 ГПК,
за да реализира правото си на защита /ТР№1/2013г. ОСГТК, т.6/. Предвид това и доколкото
въззивният съд следи служебно за допустимостта на обжалваното решение, а в настоящия
случай същото е постановено без участието на задължителен другар, то решението следва
да се обезсили /решението следва да се обезсили изцяло доколкото в случая, претенцията за
нищожност на вторият договор за преаренда е обусловена от тази на нищожността на първия
договор за аренда/, а делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане с
участието на задължителните необходими другари.
Разноските в настоящото производство не следва да се присъждат, доколкото
съгласно разпоредбата на чл.78 от ГПК, страната има право на разноски с оглед крайния
изход на делото. Тъй като настоящата инстанция не слага край на производството по делото
като цяло, то разноските ще се присъдят с последващия съдебен акт, при решаване на спора
по същество при новото разглеждане на делото – съобразно неговия краен изход.
Водим от горното, и на основание чл.270, ал.3 ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №37 от 19.02.2024г. по гр.д.№767/2023г. по описа на Районен
съд - гр.Нови Пазар.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане след конституиране на
задължителните другари на ответниците.
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5