№ 82
гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валерия Братоева
при участието на секретаря Диляна Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20211100901076 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в открито съдебно заседание на
двадесет и пети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Диляна Тодорова, като разгледа търговско дело № 1076 по
описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба, вх. № 4764/16.06.2021 г. на „Б.-К.“ ООД, ЕИК ****, със
седалище гр. София, за осъждане на Р. Н. АЛ., ЕГН **********, да заплати сумата 40000
лева, представляваща причинени от последния, в качеството му на управител, вреди при
осъществяване на управлението на дружеството-ищец, в резултат на извършено на
22.02.2008 г. разпореждане с правото на собственост върху лек автомобил, без продажната
цена да постъпи в полза на дружеството.
1
Ищецът твърди, че на 22.02.2008 г. ответникът прехвърлил собствеността върху
притежаван от дружеството лек автомобил Мерцедес, Е 270 ЦДИ, рег. № **** на възходящ
от първа степен – С.Ц. А.а за сумата 15000 лева, която сума не постъпила нито в касата на
дружеството, нито по негова сметка. Към датата на прехвърляне пазарната стойност на
автомобила била 40000 лева, поради което разпореждането, извършено от ответника
причинило вреди на „Б.-К.“ ООД, които следвало да бъдат възстановени чрез ангажиране на
отговорността му като управител, за което било взето и изрично решение от общото
събрание на съдружниците, оформено в протокол от 10.05.2021 г..
В отговор на исковата молба, Р. Н. АЛ. счита иска за процесуално недопустим, поради
липсата на валидно взето от общото събрание решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ, което било
нищожно поради допуснати процесуални нарушения. Възражението е неоснователно –
пороците на решението, заявени в отговора обуславят единствено незаконосъобразност, но
не и нищожност на решението, а отмяната се провежда чрез нарочен конститутивен иск,
като до влизане в сила на решение, с който такъв иск е уважен решението поражда правните
си последици и съответно обуславя процесуална допустимост на предявения иск.
По същество счита иска за неоснователен, тъй като пазарната цена на автомобила,
произтичаща от компрометираното му техническо състояние, съответствала на продажната,
която била получена в брой и разходвана за погасяване на задължения на дружеството.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира
от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят и с определение от 27.08.2021 г. за безспорен и ненуждаещ се от
доказване в отношенията им е отделен фактът, че на 22.02.2008 г. ответникът в качеството
си на управител на „Б.-К.“ ООД сключил договор за продажба на лек автомобил Мерцедес,
Е 270 ЦДИ, рег. № **** със С.Ц. А.а за сумата 15000 лева.
Видно от съдържанието на договора с нотариално удостоверени подписи, рег. №
1494/22.02.2008 г. на нотариус Е.З. № 432 в НК, уговорената цена от 15000 лева е заплатена
в брой в полза на дружеството-продавач и изрично е отразено, че автомобилът е в движение.
С решение № 41/29.04.2009 г. по т. д. № 669/2008 г. състав на ВКС, І т. о., се е
произнесъл по реда на чл. 290 ГПК, че наличието на взето решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ
от съдружниците в дружество с ограничена отговорност за предявяване на иск по чл. 145 ТЗ
срещу управителя за причинени на дружеството вреди е предпоставка за реализиране на
специалната имуществена отговорност на управителя по чл. 145 ТЗ; решението се наслагва
върху фактическия състав на деянието, от което произтича имуществената отговорност на
управителя, и е предпоставка за нейното реализиране по исков ред. Становището, че
решението по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на
иск по чл. 145 ТЗ срещу управителя на ООД, включително и когато той е освободен към
момента на подаване на исковата молба, е изразено в решение № 234 от 31.01.2017 г. по т. д.
№ 3150/2015 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение № 188/20.12.2016 г. по т. д. № 1525/2015 г.
на ВКС, ІІ т. о. и други.
В качеството му на абсолютна предпоставка за предявяване на иск по чл. 145 ТЗ -
както срещу действащ, така и срещу бивш управител, решението по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ е
от значение за допустимостта на иска и съдът е задължен да следи за наличието му към
момента на завеждане на делото във всеки етап от развитието на процеса. Представянето на
решението е в тежест на търговското дружество - ищец, поради което ако ищецът не твърди
и/или не успее да докаже съществуването му към момента на предявяване на иска по чл. 145
2
ТЗ, искът следва да се счете за недопустим и производството по него да бъде прекратено.
Изискваната предпоставка за допустимост на предявения иск е налице, тъй като видно
от представения протокол за провеждане на общо събрание на „Б.-К.“ ООД, на 10.05.2021 г.
е взето решение за предявяване на искове срещу управителя Р. Н. АЛ. именно във връзка с
извършената продажба на собствения на дружеството лек автомобил Мерцедес, Е 270 ЦДИ,
рег. № **** срещу цена в размер на 15000 лева, която не била постъпила в постъпила в брой
или по банкова сметка на дружеството, включително е упълномощен другия управител на
дружеството да предприеме действия в изпълнение на решението.
Така приетото решение не би могло да се приеме за нищожно, тъй като пороците, на
които се позовава ответникът Р. Н. АЛ. в отговора на исковата молба – провеждане на
събранието не на вписания адрес на управление и вземането на решението само с гласовете
на паритетния съдружник Г.В.М., без участието на А., касаят нарушения на дружествения
договор и на изискванията за мнозинство, които винаги обуславят само
незаконосъобразност на решение на върховния орган на дружеството, но не водят до негова
нищожност. По причина, че тези доводи се поддържат от ответника и в депозираното
становище по същество на спора, се налага излагането на по-подробни съображения за
обосноваване на неоснователността им.
В Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК по
задължителен за съдилищата начин е разяснено, че решенията на ОС, които противоречат на
учредителния акт или на повелителни разпоредби на ТЗ, когато са опорочени процедурата
по свикване на ОС, реда и кворума за приемане на решения (при процесуална
незаконосъобразност, както в случая се твърди) или противоречат на императивни
разпоредби на учредителния акт или закона, (материална незаконосъобразност), са
отменяеми, като отмяната им може да бъде осъществи чрез провеждане на конститутивен
иск по чл. 74 ТЗ. Погрешно е разбирането, че решенията на ОС, които противоречат на
учредителния акт или на повелителни разпоредби на ТЗ са нищожни. Търговският закон
изрично квалифицира като нищожни само решенията на ОС, посочени в чл. 75, ал. 2 вр. ал.
1 ТЗ. Нищожно е и липсващото (невзето) решение на ОС, което, обаче, е отразено като
съществуващо в протокола на ОС или в протоколната книга на дружеството, а също така и
ако е вписано в търговския регистър. Нищожно е и решението на ОС, което е извън
пределите на неговата компетентност, определена от закона и учредителния акт. Твърдения
за такива пороци на решението на общото събрание на съдружниците в „Б.-К.“ ООД обаче
ответникът не твърди. При всички случаи членът на дружеството може да защити правата
си или с иск по чл. 124 ГПК, ако решението не подлежи на вписване, или с иск по чл. 29
ЗТРРЮЛНЦ, ако то е вписано в търговския регистър. И в двата случая се касае за
установителни искове за които следва да е налице правен интерес. Нищожност на решението
на ОС може да се установи чрез самостоятелен иск, който не е ограничен със срок. Активно
легитимирани да го проведат, ако имат правен интерес, са както членове на дружеството,
така и трети лица. Нищожността на решението на ОС може да бъде релевирана и в друго
производство, по което ищец е дружеството, както чрез насрещен иск, така и чрез предявен
инцидентен установителен иск. Недопустимо е обаче съдът в настоящото производство, без
да е сезиран чрез нарочно предявен иск, да извършва инцидентно въз основа на възражение
преценка на валидността на решението на общото събрание на съдружниците в „Б.-К.“ ООД
по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ. Законосъобразността на това решение се проверява само въз основа
на предявен конститутивен иск и никога по възражение в рамките на производство, в което
решението е представено. При формалното наличие на такова решение съдът е длъжен да го
3
съобрази.
В решение № 177 от 11.08.2014 г. по т.д. 66/12 г., ВКС, 2 ТО, решение № 41 от
29.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 669/2008 г., I т. о., ТК, решение № 115 от 27.11.2012 г. на
ВКС по т. д. № 61/2011 г., II т. о. ТК, решение № 125 от 15.01.2020 г. по т. д. № 1204/2018 г.,
Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и решение № 128 от 13.01.2021 г. по т. д. № 2167/2019 г., Т. К., І Т. О.
на ВКС, е прието, че искът при квалификацията на чл. 145 ТЗ, е за реализиране на
специалната отговорност на управителя, осъществил управленски деликт, която отговорност
е в рамките на представителното му правоотношение и няма извъндоговорен характер.
Фактическият състав на специалната отговорност на управителя е гражданска отговорност и
обхваща виновното, противоправно, вредоносно неизпълнение на задълженията на
управителя, чието поведение възпрепятства управлението на дружеството и от което са
последвали вреди (неблагоприятни изменения в правната сфера на управляваното
юридическо лице). Правото на дружеството да търси имуществените последици от
неизпълнение на договорното и органно задължение на управителя произтича от дейността
му като орган на дружеството, от осъществения фактически състав на т. н. "управленски
деликт", но не представлява същински деликт.
Отговорността по чл. 145 ТЗ като специална имуществена отговорност на управителя с
договорен характер, съставлява обезщетение за неизпълнението на договор за възлагане на
управление и изисква установяване на натоварване за извършване на действия на
управление, действие или бездействие на управителя, установяване на вредата по основание
и размер. В случай, че се твърди вреда, то следва конкретно да се посочи как е настъпила,
кое е действието/бездействието на лицето, натоварено с управленски функции, в резултат на
което дружеството е ощетено и да се докаже наличието на причинно-следствена връзка
между установената вреда и действието/бездействието на управителя.
В настоящото производство не е спорно, че ответникът е управител и представляващ
ищеца „Б.-К.“ ООД и че именно в това си качество е сключил договор за продажба на
движима вещ - лек автомобил Мерцедес, Е 270 ЦДИ, рег. № ****, в резултат на който
договор правото на собственост върху автомобила преминало в правната сфера на С.Ц. А.а,
негова майка.
Въз основа на приетото в производството неоспорено заключение на съдебно-
счетоводната експертиза, което съдът изцяло кредитира, се установява, че съгласно
хронологията по сметка 205 Транспортни средства в счетоводната система на „Б.-К.“ ООД
на 17.12.2004 година са заведени 2 актива – 2 броя автомобили Мерцедес. Процесният
автомобил е закупен на 17.12.2004 г. за сумата от 58397,00 лева и заведен като актив на
дружеството с тези параметри. Номер на фактура за покупката не е посочен. От дружеството
е издадена фактура за продажба на процесния автомобил, с номер **********/24.03.2008 г.
на лицето С.Ц. А.а, ЕГН **********, адрес: гр. София, бул. ****, за сумата от 15000,00 лева
и с основание „Продажба на Мерцедес 270 ЦДИ, рег. № ****“.
Хронологията на счетоводна сметка 501 Каса на „Б.-К.“ ООД за периода месец 01.2008
г. - месец 04.2008 г. установява, че в периода месец март е регистрирана дебитна операция
(захранване на касата) със сумата от 15000,00 лева, с основание документ ********** от
дата 24.03.2008 г., което като сума, номер и дата съответства на съставения първичен
счетоводен документ за продажба на процесния автомобил - фактура.
Цитираната фактура е осчетоводена в счетоводството на „Б.-К.“ ООД, като е
дебитирана счетоводна сметка 411 Клиенти и е кредитирана счетоводна сметка 709
4
Постъпления от други продажби за сумата от 15000,00 лева и с основание „фактура номер
**********/24.03.2008 г. на клиент С. А.а“. Счетоводна сметка 709 Постъпления от други
продажби е дебитирана за сумата от 15000,00 лева, а срещу тази операция е кредитирана
счетоводна сметка 205 Транспортни средства за сумата от 10949,45 лева (към датата на
продажбата/счетоводното отписване на актива, сумата на закупуване е 58 397,00 лева,
натрупаната амортизация е за сумата от 47447,55 лева, а остатъчната балансова стойност е
10 949,45 лева) и е кредитирана счетоводна сметка 123 Печалба за сумата от 4050,55 лева.
Разчетът по счетоводна сметка 411 Клиенти е закрит чрез дебитиране на сметка 501 Каса за
сумата от 15000,00 лева.
Проверка на вещото лице е установила, че със справка-декларация по ЗДДС с входящ
номер при НАП 22140982478/10.04.2008 г. за данъчен период 03.2008 г. на ред 1 от дневника
за продажби е подадена процесната фактура номер **********/24.03.2008 г. за сумата от
15000,00 лева към С. А.а. Това е обусловило извод на вещото лице, че по отношение на
воденето на счетоводството на дружеството във връзка с процесната фактура, не са открити
доказателства за наличието на нередовности.
В съдебно заседание вещо лице Т. разяснява, че касовият бон, който е приложен като
доказателство по делото е с данъчна основа 12500 лева и ДДС – 2500 лева, общо 15000 лева.
Фактурата е издадена с нулево ДДС, т. е. тя е за 15000 лева данъчна основа и 0% ДДС. Това
не представлява проблем или някаква неправилност в процеса на осчетоводяване и
издаването на касов бон по причина, че функционалността на самите касови апарати, на
търговци, които са регистрирани по ДДС по презумпция издават бележката, като разделят
сумата на ДДС и на данъчна основа, т. е. при въвеждане на сумата 15000 лева, се печата
касов бон, който автоматично е разделен на данъчна основа и на ДДС. Затова включването
на ДДС в касовия бон не опорочава счетоводната операция след като общата сума
съответства на сумата на фактурата. Съществен е начинът, по който е подадена фактурата
към НАП. В дневника за продажби на дружеството е отбелязана фактурата с 15000 лева
данъчна основа и нула процента ДДС. Затова осчетоводяването е редовно.
Няма никакво съмнение, че управителят на дружеството е извършил разпореждане с
дружествен актив при условията на възмездност, като срещу правото на собственост върху
автомобила е получена насрещна престация – парична сума от 15000 лева, заплатена в брой
и надлежно счетоводно отразена. Ищецът твърди, че срещу отчужденото право върху МПС
не е получена никаква престация, което твърдение е опровергано от събраните в
производството доказателства.
В този случай, за да се приеме, че дружеството е понесло вреда в резултат от
разпореждането с негов актив, следва да се прецени дали получената насрещна престация е
еквивалентна на пазарната стойност на актива към момента на разпореждането. При
значителна нееквивалентност сключената от управителя Р. Н. АЛ. сделка ще е в нарушение
на задължението му да управлява делата на „Б.-К.“ ООД в интерес на дружеството.
С оглед заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът възприема
като вярно и безпристрастно дадено, пазарната стойност на разпоредения автомобил към
сключването на договора със С.Ц. А.а, възлиза на 42000 лева, като стойността е определена
за технически изправен и годен за експлоатация автомобил.
Съдът намира, че събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля
И.И.С., за установена липса на компресия в един от цилиндрите на двигателя и неправилно
функциониране на спирачките на автомобила, не следва да бъдат кредитирани, тъй като се
5
опровергават от особената родствена връзка между представляващия продавача и купувача
и отразения в заключението на вещото лице факт на вписване в талона на автомобила на
ответника Р. Н. АЛ. като негов собственик понастоящем. Съдът приема, че при наличие на
толкова съществени проблеми, които създават сериозен риск за безопасността при
употребата на автомобила по предназначение, придобиването му от майката на ответника,
която към сключване на сделката е на 74 години, противоречи на житейската логика. При
наличие на проблем в автомобила, с който Р. Н. АЛ. е бил запознат, разпореждането със
същия в полза на лице от кръга на най-близките му роднини, е повече от необяснимо. Затова
именно качеството на купувача на много близък роднина мотивира съда да приеме, че при
сключването на договора, автомобилът е бил технически изправен и затова пазарната му
стойност е била 42000 лева. В подкрепа на недостоверността на свидетелските показания е и
факта, че ответникът продължил да ползва автомобила и към изготвяне на САТЕ е
регистриран като негов собственик, което сочи, че автомобилът е бил годен за ползване по
предназначение, съответно не са били налице негови недостатъци, които да са от естество да
се отразят съществено върху пазарната му стойност. В този смисъл твърденията на
ответника за съществени недостатъци на прехвърления автомобил съдът намира недоказани.
При това положение следва да се приеме, че дружеството в резултат на сключената
неизгодна сделка от Р. Н. АЛ. за продажба на автомобила е ощетено със сумата 27000 лева
(42000 лева - 15000 лева), която представлява вредата, за която последният следва да заплати
обезщетение и до който размер предявеният иск се налага да бъде уважен. Този именно
неблагоприятен икономически резултат за дружеството се дължи по причина на едно
недобросъвестно поведение на неговия управител, който се е разпоредил с актив на
дружеството срещу около 30 % от пазарната му цена. И за което неправомерно и
противодружествено поведение следва да бъде ангажирана отговорността му по реда на чл.
145 ТЗ.
При този изход на спора право за присъждане на разноските за производството
възниква за всяка от страните. Ищецът доказва извършени разноски в общ размер от 4170
лева, от които има право на 2814,75 лева. Ответникът доказва извършени разноски в размер
на 1730 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, от които има право на
562,25 лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Р. Н. АЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ****, да заплати на „Б.-
К.“ ООД, ЕИК ****, със седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, ул. ****, на
основание чл. 145 ТЗ, сумата 27000 (двадесет и седем хиляди) лева, представляваща разлика
между пазарната и получената цена при продажбата на лек автомобил Мерцедес, Е 270
ЦДИ, рег. № ****, извършена с договор от 22.02.2008 г., сключен със С.Ц. А.а, заедно със
законната лихва върху главницата от предявяването на исковата молба – 16.06.2021 г. до
окончателното погасяване, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 2814,75 лева
(две хиляди осемстотин и четиринадесет лева и седемдесет и пет стотинки) – разноски за
производството, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 27000 лева до предявения размер от
40000 лева.
ОСЪЖДА „Б.-К.“ ООД, ЕИК ****, със седалище гр. София и адрес на управление: гр.
София, ул. ****, да заплати на Р. Н. АЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ****, на
6
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 562,25 лева (петстотин шестдесет и два лева и двадесет
и пет стотинки) – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7