№ 352
гр. Пазарджик, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Димитър П. Бозаджиев
Асен В. Велев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20235200500429 по описа за 2023 година
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Велинград , постановено по гр.д.
№20235210100003 , по предявения от М. Б. П. с ЕГН ********** срещу ТП
ДГС „Селище“, към ЮЦДП Смолян с ЕИК:2016195800210, седалище и адрес
на управление: м. Селище, общ. Сърница, иск с правно основание чл. 357, вр.
с чл. 188, т. 1 КТ, е отменено наложеното му със Заповед № З-23-
896/06.12.2022 г. на ИД Директор ДГС „Селище“, дисциплинарно наказание
„забележка“ - като незаконосъобразно.
Осъдено е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ТП ДГС „Селище“, към
ЮЦДП Смолян, с ЕИК:2016195800210, седалище и адрес на управление: м.
Селище, общ. Сърница, да заплати на М. Б. П. с ЕГН **********, сумата от
1200/хиляда и двеста/ лева, представляваща направени от него разноски по
делото.
Осъдено е на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ТП ДГС „Селище“, към
ЮЦДП Смолян, с ЕИК:2016195800210, седалище и адрес на управление: м.
1
Селище, общ. Сърница, да заплати в полза на държавата по сметка на Районен
съд - Велинград сумата от 80,00 лева, представляваща дължима държавна
такса по делото, както и сумата от 5,00 лева за държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.
В срок така постановеното решение е обжалвано от Държавно горско
стопанство „Селище" ЕИК 2016195800210, със седалище и адрес на
управление: гр. Сърница п.к. 4633, местност Селище ,представлявано от инж.
А.Р.К.-ИД Директор на Териториално поделение
Излагат се оплаквания за неправилност на решението и молят да бъде
отменено.
Съдът неправилно приел, че служителя М. П. не е ангажиран с
дължимата грижа на „добър работник“ по сключеното му трудово
правоотношение с ТП ДГС „Селище“ . От представената длъжностна
характеристика за „горски стражар“ било видно ,че се изисква лицето
заемащо длъжността да притежава СУМПС,както и да познава Вътрешните
правила и Правилника за вътрешния ред за работа в стопанството.
Съдът приел, че Заповед № 3-23-896/06.12.2022г. на ИД Директора на
ТП ДГС „Селище“ съдържа изискуемите в закона реквизити, както и че е
спазен реда за налагане на дисциплинарно наказание .
Показанията на свидетелите К. П. - брат на ищеца и С.Б. - който е
уволнен през 2022г. при съкращение на щата, следвало да бъдат преценявани
с оглед възможната им заинтересованост.
Доказано било по делото, че ищецът е извършил дисциплинарното
нарушение, представляващо - увреждане на имуществото на работодателя ,
поради което и законосъобразно му било наложено най-лекото по степен
дисциплинарно наказание, съгласно Кодекса на труда - чл. 188. т.1 -
„забележка“. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание
„забележка“ била издадена при спазване на всички процесуални правила в
съответствие с нормите на КТ. Извършеното нарушение било тежко, тъй като
разстройвало създадената организация на труд в горското стопанство и най-
вече в участъка, за който е зачислено процесното МПС. Ищецът не оспорил,
че МПС е увредено при управление от него.
Молят решението да бъде отменено , иска – отхвърлен и присъдени
2
сторените разноски.
В съдебно заседание чрез процесуалния си представител – юрисконсулт ,
подържат жалбата.
В срок е постъпил писмен отговор от М. П. ,чрез процесуалния му
представител адв.А..
Ответникът счита , че решението е правилно , съответно въззивната жалба
е неоснователна.От всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства безспорно се установило, че наложеното със Заповед № 3-23-
896 от 06.12.2022г., издадена от инж. А.К. - ИД Директор ДГС „ Селище „
дисциплинарно наказание „ Забележка „ е незаконосъобразно, поради което
първоинстанционният съд отменил така наложеното наказание.
Наложеното наказание било в резултат на влошени отношения.
Повод за това били конкретни жалби и сигнали от страна на ищеца
срещу Директора, както до полицията и прокуратурата, така и до
Министерството на земеделието, храните и горите за незаконосъобразна
дейност .
Ответникът по жалбата нямал никаква вина за настъпилата техническа
повреда на управляваното от него МПС. Преди тръгването със служебното
МПС, да изпълнява служебните си задължения като „ Горски стражар „
проверил състоянието на масло, антифриз, налягане на гумите - нещо което
извършва периодично, за да стопанисва правилно повереното му МПС.
Причините за настъпилата техническа повреда били абсолютно независими от
добросъвестното му поведение той не е предприел никакви действия или пък
бездействал , с което да е предизвикал настъпването на повредата.
При управлението на автомобила по горските пътища, при обхождане
на повереният участък, внезапно по-време на движение се поврежда заден
диференциал и блокира задна лява полуоска. На място успели да освободят
блокажа и придвижили автомобила до работилницата на горското стопанство,
изцяло за сметка на работника, което говорело за неговата добросъвестност и
почтеност.
Моли решението да бъде потвърдено.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение ,за да се произнесе , взе предвид следното:
3
Спорът е трудов по естеството си – по чл.357 и следващите от КТ.
В исковата си молба против ТП ДГС „Селище“ ищецът М. П. твърди ,
че със Заповед № 3-23-896 от 06.12.2022 г., издадена от инж. А.К. - ИД
Директор му било наложено дисциплинарно наказание „забележка“.
На длъжността „горски стражар“ ищецът работил 15 години.
От няколко месеца ИД Директор К. всекидневно го заплашвал, че ще го
накаже и уволни, поради междуличностни конфликти. Ищецът бил
Председател на КНСБ и е защитавал правата и законните интереси на
работниците и служителите. Директорът К. принуждавал подчинените си да
събират дърва за негови лични нужди и на приятели, както и да работят в
дома му. Поради оплакванията от тяхна страна ищецът направил клипове с
лични си телефон.
Като узнал Директорът заплашвал ищеца, че ще направи всичко
възможно да го смаже психически и че ще го уволни от работа. Това
мотивирало и налагането на дисциплинарното наказание.
Оспорва констатациите, в заповедта , че е увредил имущество на
работодателя - предоставено за изпълнение на служебни задължения, а
именно - лек автомобил марка Лада, модел Нива, собственост на ТП ДГС „
Селище „ с peг. № ....
В обясненията си посочил, че причината за техническата повреда е
амортизираното състояние на превозното средство.
Ищецът нямал никаква вина за настъпилата техническа повреда на
управляваното от него МПС. Проверено било състоянието на масло,
антифриз, налягане на гумите.
Заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание не
отговаряла на императивните изисквания на закона като не било посочено,
кога, къде и при какви точно обстоятелства е увредено имуществото на
работодателя. От нея не ставало ясно кои точно негови задължения не е
изпълнил, за да настъпи процесното увреждане.
Счита , че при налагане на дисциплинарното наказание не са
съобразени императивните разпоредби на чл.193 и 195 от КТ.
Моли наложеното му дисциплинарно наказание „забележка“ да бъде
отменено. Претендира разноски.
4
В срок е постъпил отговор на исковата молба от Териториално
поделение Държавно горско стопанство „Селище“, ЕИК 2016195800210 към
Южноцентрално държавно предприятие Смолян, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Сърница, м. Селище с ИД Директор
инженер А.Р.К.
Оспорват иска по основание.
3аповед№3-23-869/06.12.2022г. ИД на Директора на ТП ДГС „Селище“
за налагане на дисциплинарно наказание по Кодека на труда, а именно:
„забележка”, съгласно чл. 188,т. 1 от КТ на М. Б. П. съдържала всички
необходими реквизити съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ. При издаването и било
изпълнено и изискването на нормата на чл.193 от ГПК.
Направено било искане от работодателя до работника за даване на
писмени обяснения по реда на Кодекса на труда с Изх.№В-23-
2897/25.11.2022г., връчено на служителя М. П. на 25.11.2022г. ,видно от
приложеното копие към исковата молба на ищеца.
В законоустановеният срок в деловодството на ТП ДГС „Селище“ било
представено писмено обяснение с Вх.№В-23-2967/30.11.2022г. от служителя -
М. П..
След запознаване с представените писмени обяснения на служителя и
оценката на посочените доказателства, както и след извършено съгласуване с
Писмо с Изх.№В-23-2978#1/05.12.2022г. на Директора на ЮЦДП - гр.
Смолян, съгласно вътрешните правила на предприятието с писмо Изх.№ В-
23-2978/01.12.2022г„ работодателят издал заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание - „забележка“ по чл. 188, т.1 от КТ .
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.1 от Кодекса на труда - ИД
Директора на ТП ДГС „Селище“ в качеството си на работодател на ищеца -
М. П. при определянето на дисциплинарното наказание взел в предвид
тежестта на извършеното от работника нарушение, обстоятелствата при които
е извършено, както и неговото поведение.
Предоставеният за изпълнение на служебни задължения лек автомобил
Лада Нива с Per. № ... е собственост на ТП ДГС „Селище“ бил зачислен на
ІІІ-ти ГСУ, към който ищецът е горски стражар (съгласно Заповед №3-23-
618/13.09..2022г.) за придвижване в териториалният обхват на стопанството.
5
При встъпване в трудови правоотношения с работодателят - ТП ДГС
„Селище“, на ищеца била надлежно връчена длъжностна характеристика за
позицията горски стражар - подписана на 27.08.2013 г. и в нея били посочени
служебните задължения при постъпване на съответната длъжност.
Наличните в стопанството моторни превозни средства се ремонтирали в
оторизиран сервиз, съгласно сключен по реда на Закона за обществените
поръчки договор и преминавали ежегодно годишен технически преглед за
пътна изправност.
От трудовото досие на ищеца - М. П. било видно, че от 2013г. са му
налагани 3 (три) дисциплинарни наказания по реда на Кодекса на труда, от
различни Директори през различни периоди от време, като едно от
наложените наказания е и с по-висока степен - „предупреждение за
уволнение“ , съгласно чл. 188, т.2 от КТ. Тези наказания не били обжалвани.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
, за да се произнесе , взе предвид следното:
Не се спори по делото , че ищецът заема по силата на трудово
правоотношение длъжността „горски стражар „ в ответното ТП на ДГС.
Обстоятелството изрично е обявено за безспорно от съда.
Задълженията му при изпълнение на трудовите му функции са
посочени в длъжностна характеристика.
На 6.12.2022 година ИД на ТП на ДГС е издал Заповед № 3-23-896, с
която на М. П. и наложено дисциплинарно наказание „забележка“.
Наказанието му е наложено заради нарушение на трудовата дисциплина по
смисъла на чл.187 ал.1 т.9 пр.1-во от КТ – увреждане имуществото на
работодателя.
Конкретизирано е увреденото имущество – лек автомобил, предоставен
за изпълнение на служебните задължения марка „Лада“ модел „Нива“ с рег.№
...,за настъпването на което увреждане работодателят бил уведомен чрез
рапорт на служителя от 24.11.2022 година.
Този рапорт е приет като писмено доказателство по делото и той
изхожда от ищеца , който уведомява за настъпила повреда на служебен
автомобил на 23 .11.2022 година при изпълнение на служебни задължения. В
рапорта е посочено ,че задния диференциал на автомобила е блокирал.
6
На 25.11.2022 година писмено е направено искане за обяснения от
работника за настъпилото увреждане на автомобила , станало достояние на
работодателя от неговия рапорт.
П. е дал обяснение на 30.11.2022 година. В обясненията си той сочи, че
увреждането на автомобила , предоставен за използване в поверения му
участък, е настъпило поради амортизирането му. Уведомява работодателя и
за други недостатъци по автомобила , които според него застрашават живота
и здравето на ползващите го служебно.
Извършена е процедура по съгласуване на действията на работодателя с
ДГС.
Тук следва да се отбележи ,че действително от заповедта не става ясно
кога е извършено нарушението и обстоятелствата на извършването му, както
и в какво се изразява конкретно увреждане на имуществото на работодателя –
каква е повредата на автомобила.
Като се има предвид обаче ,че самия работник е уведомил работодателя
за настъпилата увреда на управлявания от него лек автомобил и няма спор по
обстоятелството ,че конкретно увреждане е настъпило , то с оглед
доказателствата по делото, съдът приема ,че императивните норми на чл.193
и 195 от КТ са съобразени. В този смисъл въззивната инстанция се
присъединява към мотивите на първоинстанционния съд по този въпрос.
Следва да се посочи още, че цитираните императивни норми не оправдават
формален подход при изследване въпроса на спазването им. Целта на тези
норми е работникът да има пълна яснота какво нарушение на трудовата
дисциплина му се вменява и съответно да му е осигурена възможността да
даде обяснения именно по него, тоест да е осигурена възможността му в
пълен обем да реализира правата си във воденото срещу него дисциплинарно
производство , съответно – в рамките на съдебното производство. След като
тази цел е реализирана , то не е налице и основание да се счете за
незаконосъобразно налагането на дисциплинарното наказание на това
формално основание.
Видно е от представените по делото доказателства че автомобилите на
ДГС по начало и в частност автомобила ,за който се твърди, че е претърпял
повреда, се зачисляват на старшия лесничей. По негово разпореждане те се
управляват за нуждите на работата от горските стражари.
7
Представени са доказателства за надлежното зачисляване и предавана
на автомобила на старшия лесничей, както и данни ,че е извършен дължимия
преглед на техническото състояние на автомобила.
От показанията на св.Кр.П. , който е брат на ищеца , но е и негов колега
и е бил в автомобила при настъпване на повредата , се установява ,че
автомобила е предоставен от ст.лесничей за изпълнение на определени
задачи, както и ,че автомобила е бил амортизиран , поради което е отправено
и предупреждение да се внимава при управлението му. Преди използване на
автомобила ищецът извършил дължимата проверка ,с оглед ползването му и
едва около 15 км. след тръгване , без да е имало някакви препятствия по пътя
, двете задни гуми на автомобили блокирали.
Веднага бил уведомен старши лесничея и с друг автомобил служителите
се прибрали. Повредения автомобил бил придвижен на отговорност и с
усилията на ищеца до работилницата.
Показанията на другия свидетел Б. не допринасят за изясняване на
обективната истина по делото , тъй като той няма непосредствени
впечатления са събитието и установява обстоятелства , относими към
отношенията между ищеца и директора на ТП на ДГС. Изразява становище
,че ищецът е стриктен при изпълнение на служебните си задължения.
При така установената фактическа обстановка , съдът намира ,че
предявения иск е основателен и следва да бъде уважен , като се отмени
наложеното дисциплинарно наказания.
Нормата на чл.126 ал.1 т.8 от КТ изрично въвежда задължение на
предоставящия работна сила да пази грижливо имуществото, което му е
поверено или с което е в досег при изпълнение на възложената му работа,
както и да пести суровините, материалите, енергията, паричните и другите
средства, които му се предоставят за изпълнение на трудовите задължения.
Неизпълнението на това задължение пък представлява нарушение на
трудовата дисциплина по смисъла на чл.187 ал.1 т.9 от КТ.
Последователна е съдебната практика, че увреждането на имуществото
на работодателя, както и разпиляването на материали, суровини, енергия и
други средства, като дисциплинарни нарушения по чл. 187, т. 8 и т. 9 КТ не са
обусловени от наличието на умисъл. По принцип гражданското право не се
8
интересува от формите на вината, защото гражданската отговорност се
обуславя от неполагане на дължимата грижа. Отделни видове отговорност в
гражданското право може да бъдат обусловени от наличието на умисъл, но
само в изрично уредените случаи. Злоупотребата с доверието и уронването на
доброто име на предприятието, разпространяването на поверителни за него
сведения и увреждането на имуществото на работодателя, както и
разпиляването на материали, суровини, енергия и други средства, като
дисциплинарни нарушения по чл. 187, т. 8 и 9 КТ не са обусловени от
наличието на умисъл. Ако те са извършени умишлено, това ги утежнява и
обуславя налагането на по-тежко дисциплинарно наказание, но те са
нарушения на трудовата дисциплина и когато са извършени при неполагане
на дължимата грижа.
В конкретната хипотеза работодателят не се позовал на умишлено
увреждане на имуществото. Единствено и само от настъпване на повредата на
автомобила той е извел наличие на основание по смисъла на чл.187 ал.1 т.9 от
КТ.
По делото не е установено и ищецът да не е положил дължимата грижа
при използване на МПС. Установяването на тези обстоятелства е в
доказателствена тежест на ответника , който не е изложил конкретни
твърдения и не е ангажирал никакви доказателства.
От показанията на св. П. , които следва да се преценяват при условията
на чл.172 от ГПК, но няма основания да не бъдат кредитирани, е установено
,че ищецът е извършил дължимата проверка на автомобила ,както и ,че не го
е управлявал неразумно и по този начин да е предизвикал повредата му.
Няма доводи и база да се обсъжда въпроса, положил ли е ищецът
дължимата грижа при използване имуществото на работодателя - липсват
доводи и доказателства ,че ищецът не е следвал дължимия абстрактен модел
на поведение в конкретната ситуация.
Установява се от доказателствата по делото ,че автомобила е
амортизиран, този автомобил с оглед естеството на дейността се управлява по
планински пътища. Не е установено по делото с оглед конкретните условия
ищецът да не е положил дължимата грижа и поради това да се стигнало до
увреждане имуществото на работодателя.
Доводите на ищеца ,касаещи наличие на лични влошени отношения с
9
Директора на ТП и тези на ответника за наличие и на други наложени
наказания на ищеца са ирелевантни за спора.
Поради изложените съображения и на основание чл.272 от ГПК , съдът
намира ,че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на ответника се дължат сторените по делото
разноски в размер на 800 лева.
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд Велинград , постановено по
гр.д. №20235210100003 , с което по предявения от М. Б. П. с ЕГН **********
срещу ТП ДГС „Селище“, към ЮЦДП Смолян с ЕИК:2016195800210,
седалище и адрес на управление: м. Селище, общ. Сърница, иск с правно
основание чл. 357, вр. с чл. 188, т. 1 КТ, е отменено наложеното му със
Заповед № З-23-896/06.12.2022 г. на ИД Директор ДГС „Селище“,
дисциплинарно наказание „забележка“ - като незаконосъобразно, съответно
присъдени разноски.
Осъжда ТП ДГС „Селище“, към ЮЦДП Смолян с ЕИК:2016195800210,
седалище и адрес на управление: м. Селище, общ. Сърница, да заплати на М.
Б. П. от с. Побит камък общ. Сърница сторени разноски пред въззивната
инстанция в размер на 800 лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10