Решение по адм. дело №134/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 24а, ал. 4 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр).

Образувано е по жалба на „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх. „А“, ет. 4, ап. 8, подадена чрез пълномощника му адв. Н. Т. от Адвокатска колегия Стара Загора, уточнена с писмена молба вх. № 1297 от 04.03.2025 г., против Заповед № 185 от 04.02.2025 г., издадена от кмета на община К., с която на „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД е отказано издаване на Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за автомобил с рег. № [рег. номер] с водач А. Г. К..

В жалбата са изложени доводи за нищожност и за незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена след законоустановения за това срок, при неспазване на императивните изисквания за форма и съдържание на акта и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че в производството по издаване на заявеното разрешение административният орган е длъжен единствено да съобрази дали са спазени изискванията, регламентирани в ЗАвтПр и в Наредба № 34/1999 г. за таксиметров превоз на пътници, като извън неговата компетентност е да тълкува съдържанието на приложения към заявлението договор между търговеца и водача. Твърди, че упражняването на административното правомощие за издаване на разрешение за таксиметров превоз е в условията на обвързана компетентност, поради което и отказът за издаване на такова разрешение може да се основава единствено на наличието на изрично и изчерпателно предвидените в закона обстоятелства, каквито в случая липсват. Обосновава, че доколкото са били спазени формалните и процесуалните изисквания при инициирането на производството, с прилагане на изискуемите се документи за доказване наличието на обстоятелствата по чл. 24а от ЗАвтП, без каквото и да било основание е отказано издаването на разрешителния административен акт. Твърди, че договорът между „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД и водача А. Г. К. е изготвен изцяло по образец, предоставен от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, и че при други такива идентични договори е издавано разрешение за таксиметров превоз, поради което смята, че обжалваният отказ е в несъответствие с основни принципи на административния процес по чл. 4, ал. 2, чл. 6, чл. 8, ал. 2 и чл. 13 от АПК. По подробно изложени в жалбата и в представено от пълномощника на жалбоподателя писмено становище съображения за формалната, процесуалната и материалната незаконосъобразност на оспорения акт, е направено искане за прогласяване нищожността на обжалваната заповед и в условията на алтернативност за отмяната й като незаконосъобразна.

Ответникът – кмет на община К., чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, като в представена писмена защита излага подробни съображения за законосъобразност на обжалваната заповед.

Въз основа на съвкупната преценка на приетите по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С. З. вх.№68-4825-83#1 от 27.12.2024 г. за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници към Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз № 10748 от 14.05.2013 г., подадено до кмета на община К. от „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД е направено искане да бъдат издадени 64 броя разрешения за извършване на таксиметров превоз на пътници, съгласно чл. 24а, ал. 1 от ЗАвтПр, със срок на валидност от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. (л. 45 и сл.). Към заявлението са приложени: списък с данни на лицата по чл. 3, ал. 2 (приложение № 4б) и фискална касова бележка от таксиметровия апарат за всеки един автомобил. В заявлението са посочени регистрационните номера на автомобилите, за които са иска издаването на разрешения за извършване на таксиметров превоз, както и името и ЕГН на водача за всеки един автомобил. В списъка с данните на водачите, които ще осъществяват таксиметров превоз от името на търговеца „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД, но за своя сметка, за всеки един водач е посочен номера на издаденото удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил и срока му на валидност, както и номера и датата на сключените договори.

При извършената проверка на подаденото заявление и приложените към него документи, с писмо с изх. № 68-4825-82#1 от 24.01.2025 г. на заместник-кмет на община К. от дружеството-заявител е изискано в 7-дневен срок допълнително да представи валидни договори по чл. 12, ал. 1 от ЗАвтПр по отношение на шестима водачи, в т. ч. и за водача А. Г. К., както и валиден договор за правото на ползване, съгласно чл. 12, ал. 2, т. 2 от ЗАвтПр за шест посочени автомобила, включително за автомобил с рег. № [рег. номер] (л. 39). Изисканите документи са представени в указания срок от управителя на „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД с писмо вх. № 68-4825-82#2 от 27.01.2025 г. (л. 38).

С оспорената Заповед № 185 от 04.02.2025 г., издадена от кмета на община К. (л. 35), на основание чл. 24, ал. 9 във връзка с ал. 1 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници и с оглед изискването на чл. 12, ал. 1, изречение четвърто от ЗАвтПр на „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД е отказано издаване на Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за автомобил с рег. № [рег. номер] с водач А. Г. К.. От фактическа страна постановеният отказ се основава на съображения, че представеният от дружеството-заявител договор № 19 от 04.12.2024 г., макар и наименуван като „договор“, няма характер на такъв, тъй като не съдържа съществените елементи на двустранния договор, а именно: предмет, цена, права и задължения на страните и срок. Липсата на писмено уреждане на отношенията между търговеца „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД и водача, който ще извършва таксиметрова дейност от негово име, но за своя сметка, с договор така, както изисква разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗАвтПр, и за срока, за който е поискано разрешението, е посочено като абсолютна пречка водачът да извършва таксиметров превоз от името на регистрирания търговец, но за своя сметка. Това обстоятелство е възприето като основание за постановяване на отказ по подаденото от „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД заявление, по аргумент от чл. 24а, ал. 1, изречение второ от ЗАвтПр.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорената заповед, както и документи, представени от жалбоподателя.

Като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК на законосъобразността на оспорената заповед, съдът приема от правна страна следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес (адресат на постановения отказ за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници), в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Заповед № 185 от 04.02.2025 г., с която на „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД е отказано издаване на Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници на територията на община Казанлък за автомобил с рег. № [рег. номер] с водач А. Г. К., е постановена от материално и териториално компетентния орган по чл. 24а, ал. 4 във връзка с ал. 1 от ЗАвтПр и чл. 24, ал. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници – кмета на община Казанлък.

Обжалваният административен акт е издаден и при спазване на нормативно установените изисквания за форма и съдържание на акта. Посочено е както правното основание за упражненото от кмета на общината правомощие, така и възприетите от органа като релевантни факти и обстоятелства за обосноваване наличието на материалноправно основание за постановения отказ за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници. При ясно формулиран диспозитив, определящ еднозначно адресата на отказа за издаването на разрешителен административен акт, непосочването кой може да обжалва заповедта, очевидно не релевира твърдяното от жалбоподателя нарушение на формалните изисквания досежно съдържанието на акта. А дали и доколко изложените в заповедта мотиви, формиращи възприетото фактическо основание за издаването на акта, релевират наличието на нормативно регламентирано материалноправно основание за постановения отказ за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, е въпрос на материална, а не на формална/процесуална законосъобразност на обжалваната заповед.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при образуването и провеждането на административното производство, които да съставляват отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.

Оспорената заповед обаче е постановена при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, съответно – дали се следват разпоредените с акта правни последици.

Съгласно разпоредбата чл. 24а, ал. 2 от ЗАвтПр, кметът на общината издава разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници на търговец, който е подал заявление до кмета на общината, в която ще извършва дейността си по таксиметров превоз на пътници, и: таксиметровият автомобил отговаря на изискванията на Наредбата по чл. 12а, ал. 5 и за него има издадено удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз на пътници и е вписано в регистъра по чл. 12, ал. 4 – т. 1; регистрираният търговец няма задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са разсрочени или отсрочени по законов ред – т. 2. В нормата на чл. 24а, ал. 4 от ЗАвтПр е регламентирано, че в 14-дневен срок от получаването на заявлението кметът на общината издава разрешението по ал. 1 или със заповед отказва издаването му, ако не са налице обстоятелствата по ал. 2. Идентична е и правната регламентация по чл. 24 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници. Въз основа на тази нормативна уредба следва извода, че материалноправните основания за постановяване на отказ за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, са изрично и изчерпателно регламентирани и се свеждат до наличието на посочените по-горе обстоятелства по чл. 24а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗАвтПр. Съответно при липсата на тези обстоятелства кметът на общината в условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде заявеното разрешение.

В случая нито е обосновано, нито е доказано наличието на обстоятелства, нормативно предвидени като основания за постановяване на отказ за издаване на Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за автомобил с рег. № [рег. номер] с водач А. Г. К. по заявеното от „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД искане. Тъкмо обратното – от приложените по преписката и от представените от жалбоподателя доказателства по несъмнен начин се установява, че за таксиметровия автомобил има издадено удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз на пътници (л. 8-гръб), като регистрираният търговец няма задължения за данъци и осигурителни вноски (л. 88). От страна на ответника не се оспорва обстоятелството, че МПС е вписано в регистъра по чл. 12, ал. 4 от ЗАвтПр, като нито се твърди, нито са ангажирани доказателства, че таксиметровият автомобил не отговаря на някое от изискванията на Наредбата по чл. 12а, ал. 5 от ЗАвтПр.

Всъщност постановеният отказ за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превози на пътници се основава единствено на приета за установена от органа липса на валиден договор по чл. 12, ал. 1 от ЗАвтПр за срока, за който е поискано издаването на разрешението, което е възприето като абсолютна пречка водачът да извършва таксиметров превоз от името на регистрирания търговец и съответно за издаване на разрешение по подаденото от „ВИЛ ТКСИ – С“ ООД заявление. На първо място следва да се посочи, че нито в ЗАвтПр, нито в Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници е въведено като нормативно изискване прилагането към заявлението за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, съответно представянето за нуждите на производството по чл. 24а от ЗАвтПр, респективно по чл. 24 Наредба № 34 от 06.12.1999 г., договор по чл. 12, ал. 1 от ЗАвтПр, т. е. договор за уреждане на правоотношенията между регистрирания търговец и водача, който ще извършва дейността от негово име, но за своя сметка. Съответно непредставянето на такъв договор не е предвидено като пречка за издаването на искания разрешителен административен акт, респективно не се субсумира в някое от изчерпателно предвидените в закона материалноправни основания за постановяване на отказ за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници. Приложимата нормативна регламентация изисква представянето на договор за уреждане на правоотношенията между регистрирания търговец и водача, който ще извършва дейността от негово име, но за своя сметка, в производството по издаване на Удостоверение за регистрация по чл. 12 от ЗАвтПр (чл. 9, т. 12 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г.), но не и в производството по издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници на територията на общината. Дори да се приеме обаче, че с оглед на разпоредбата на чл. 24а, ал. 1, изречение второ от ЗАвтПр е било необходимо представянето договор по чл. 12, ал. 1 от ЗАвтПр, то в случая, в изпълнение на изисканите от дружеството-заявител с писмо с изх. № 68-4825-82#1 от 24.01.2025г. на заместник-кмет на община Казанлък, от управителя на „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД е бил представен валиден договор по чл. 12, ал. 1 от ЗАвтП по отношение на водача А. Г. К.. Съгласно представения Договор № 19 от 04.12.2024 г. страните по него са се споразумели, че водачът А. Г. К. ще извършва таксиметров превоз на пътници за своя сметка от името на търговеца „ВИЛ ТАКСИ-С“ ООД с автомобил рег. № [рег. номер], [Марка], модел „Логан“, който автомобил е включен в Списък към Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз № 10748 от 14.05.2013 г. на ИА „Автомобилна администрация“. Представено е и нотариално заверено Удостоверение за съгласие на собственика на посоченото МПС същото да бъде експлоатирано като таксиметров автомобил и включено в Списък към Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз № 10748/14.05.2013 г., издадено на „ВИЛ ТАКСИ-С“ ООД (л. 37). Абсолютно необосновано и несъответно на съдържанието на Договор № 19 от 04.12.2024 г. решаващият административен орган е приел, че същият няма характер на договор, обективиращ писмено уреждане на отношенията между търговеца „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД и водача, който ще извършва таксиметрова дейност от негово име, но за своя сметка, така както изисква разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗАвтПр. На първо място извън материалната административна компетентност на кмета на общината е да преценява валидността на представения договор по чл. 12, ал. 1 от ЗАвтПр от гл. т. на пълнотата на неговото съдържание и съответно да тълкува изразената със сключването му воля на страните по гражданското правоотношение. Извършваната от административния орган проверка и преценка е ограничена до установяване наличието на сключен в писмена форма договор между водача, който ще извършва таксиметрова дейност от името на търговеца, но за своя сметка, и търговецът, от чието име ще се извършва таксиметровия превоз, подписан от двете страни по договора, обективиращ взаимно съгласие за извършване на таксиметров превоз от физическо лице – водач на конкретен автомобил, от името на търговеца, за своя сметка. В случая без съмнение Договор № 19 от 04.12.2024 г. изпълнява формалните изисквания за валидност на волеизявленията на водача А. Г. К. и търговеца „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД, като еднозначно се установява и предмета на договора, по който е постигнато съгласие между страните - извършване от водача на автомобила на таксиметров превоз на пътници за своя сметка от името на търговеца. Дали този договор е обвързан със срок и в частност със срока, посочен в заявлението за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, дали отношенията са уредени като възмездни и т. н., са въпроси в рамките на свободата на договарянето между страните. За да се счита изпълнено изискването по чл. 12, ал. 1 от ЗАвтПр отношенията между водача и търговеца да са уредени с граждански договор, е необходимо и достатъчно наличието на обективирана в писмен договор уговорка между водача и търговеца за извършване от водача на автомобила на таксиметров превоз на пътници за своя сметка от името на търговеца. Съответно представеното нотариално заверено удостоверение за съгласие на собственика на МПС притежаваният от него автомобил да бъде експлоатиран като таксиметров автомобил е абсолютно достатъчно за наличието на надлежно обективирана воля на собственика за ползване на автомобила от търговеца за таксиметров превоз и респективно за включването му Списък към Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз № 10748/14.05.2013 г., издадено на „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД.

С оглед на гореизложеното необосновано от гл. т. на доказателствата и неправилно от гл. т. на закона административният орган е приел, че е налице абсолютна пречка водачът А. Г. К. да извършва таксиметров превоз от името на регистрирания търговец „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД, субсумираща се в някое от нормативно регламентираните основания за постановяване на отказ за издаване на Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за автомобил с рег. № [рег. номер] с водач А. Г. К. по заявеното от „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД искане. След като не е установена липса на обстоятелства по чл. 24а, ал. 2 от ЗАвтПр, релевиращи съществуването на някое от изчерпателно предвидените в закона основания за постановяване на отказ за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз, административният орган при условията на обвързана компетентност е бил длъжен да издаде заявения разрешителен акт. В този смисъл оспорената заповед се явява издадена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, което е основание за нейната отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК.

Обжалваната заповед е издадена и в несъответствие с основни принципи по АПК – принципа на последователност и предвидимост (чл. 13 от АПК) и принципа на равенството (чл. 8 от АПК). От доказателствата по делото се установява, че при представени договори, идентични по съдържание с Договор № 19 от 04.12.2024 г., на „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД са били издадени съответните разрешения за извършване на таксиметров превоз на пътници за конкретните автомобил със съответните водачи (л. 86 и л. 87). В този смисъл, освен че не е ясно по какви точно съображения еднакви по съдържание договори от гл. т. на обективираните волеизявления за уреждане на отношенията между регистрирания търговец и водача, който ще извършва дейността от негово име, но за своя сметка, в едни случаи е прието, че липсва пречка за издаване на разрешителния административен акт, а в други – че е налице основание за постановяване на отказ за издаване на разрешение, но и при еднакви условия е налице неравно третиране на сходни случаи. Издаването на заповедта в нарушение на основни принципи на административния процес обуславя извод и за несъответствието на обжалвания акт с целта на закона.

Относно оспорването в частта му по искането за прогласяване нищожността на Заповед № 185 от 04.02.2025 г. на кмета на община Казанлък:

Според константната съдебна практика, основание за обявяване (прогласяване) на нищожност са такава съществени, основни недостатъци на административните актове, които ги дисквалифицират като правопораждащи юридически факти за разпоредените с тях правни последици. Нищожни са актовете, постановени в нарушение на нормативно установените изисквания за материална, териториална или по степен компетентност; постановените при неспазване на изискуемата от закона съществена форма; издадените без каквото и да е нормативно основание или при грубо нарушение на императивни норми с характер на основни правни принципи. Изведено от съдебната практика, като критерий за нищожност на акта може да се приеме засягане на установената от закона форма, когато нарушението е толкова съществено, че може да се приравни на липса на акт – т. е. в хипотезата на липса на обективирано по надлежния начин и в предвидената от закона форма волеизявление; пълна липса на мотиви (фактически и правни основания) в акта или в преписката по неговото издаване или липса на съществени реквизити, имащи за последица невъзможност да се установи органът – издател на акта или неговия адресат, съдържанието на волеизявлението и на правните му последици. В случая такива нарушения не се констатират. Съответно, доколкото с оспорената заповед е упражнена материална компетентност на кмета на общината по чл. 24а, ал. 4 във връзка с ал. 1 от ЗАвтПр, обжалваният акт нито е лишен от законова опора, нито е издаден при липса на нормативно основание за упражненото административно правомощие, като не се констатира и нарушаване на императивни норми с характер на основни правни принципи. Несъответствието с целта на закона би могло да се разглежда като основание за нищожността на административния акт, само когато целта на разпоредените с акта правни последици е несъвместима със законовата цел, за която е регламентирано упражняването на правомощието за издаването на акта. В случая не се констатира с издаването на обжалваната заповед да се преследва цел, несъвместима със законовата, поради което не е налице и хипотезата на превратно упражняване на власт.

Доколкото не се установяват пороци, дисквалифициращи обжалваната заповед като валиден административен акт, оспорването в частта му по искането за прогласяване на нищожността й се явява неоснователно.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че оспорената Заповед № 185 от 04.02.2025г. на кмета на община Казанлък, като постановена при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна. При условията на чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде върната на кмета на община Казанлък за ново произнасяне по подаденото от „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД [населено място] с вх. № 68-4825-83#1 от 27.12.2024 г. за издаване на Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за автомобил с рег. № [рег. номер] с водач А. Г. К., при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като О. К. следва да бъде осъдена да заплати на „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД сумата от 1050 лева съгласно представен списък (л. 88-гръб), представляваща 50 лева внесена държавна такса (л. 29) и 1000 лева договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат (л. 89).

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД, [ЕИК], в частта й, с която се иска прогласяване нищожността на Заповед № 185 от 04.02.2025 г. на кмета на община Казанлък, като неоснователна.

ОТМЕНЯ по жалба на „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД, [ЕИК], Заповед № 185 от 04.02.2025 г., издадена от кмета на община Казанлък, като незаконосъобразна.

ВРЪЩА преписката на кмета на община Казанлък за ново произнасяне по подаденото от „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД, [ЕИК], Заявление с вх. № 68-4825-83#1 от 27.12.2024г. за издаване на Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за автомобил с рег. № [рег. номер] с водач А. Г. К., при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, като ОПРЕДЕЛЯ 14-дневен срок за произнасяне.

ОСЪЖДА О. К. да заплати на „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх. А, ет. 4, ап. 8, сумата от 1050 (хиляда и петдесет) лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, ведно с препис от него.