Решение по дело №55/2023 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 60

гр. Видин, 23.03.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Пети административен състав

в публично заседание на

девети март

през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

Росица Славчева

при секретаря

Валерия Шутилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

Административно дело №

55

по описа за

2023

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба на К.К.Й.,***, чрез адв. Р. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 107 от 12.01.2023г. на мл. автоконтрольор Красимир Кирилов, отдел ПП към СДВР, с която е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т. 2а, б. ”а”, от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения, че заповедта е незаконосъобразна и необоснована, както и че при издаването и са нарушени материалноправните разпоредби на закона и са допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед. Претендират се разноски по делото.

Ответникът по жалбата – Красимир Кирилов - мл. автоконтрольор в 01 група, 01 сектор при ОПП-СДВР, чрез пълномощника си гл. юрисконсулт Мануела Димитрова, отдел ПП към СДВР оспорва жалбата и моли да не бъде уважена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От данните по делото във връзка с изложеното в жалбата, Административният съд намира същата за допустима, тъй като е подадена в законовия срок и от надлежна страна.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Видно от обстоятелствата, на 12.01.2023 година, около 03:20 часа в гр. София, на ул. „инж. Г. Белов“ К.Й. управлявал собствен автомобил марка „БМВ 1ер РЕИХЕ“ с рег. номер „ВН 8748 АМ. Той бил спрян за проверка, при която след поискване от страна на служителите на СДВР, не представил свидетелство за управление на МПС от съответната категория. След направена справка в АИС-ПП било установено, че жалбоподателят не притежава българско СУМПС. При проверката К.Й. не е представил друго свидетелство за управление на МПС, издадено от друга държава. Съставена е Заповед № 107 от 12.01.2023г. на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП от мл. автоконтрольор Красимир Кирилов, отдел ПП към СДВР, с която е приложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС „БМВ 1ер РЕИХЕ“ с рег. номер „ВН 8748 АМ за срок от 6 месеца и отнемане на регистрационните табели. На водача е съставен и АУАН от мл. автоконтрольор Николай Марков, отдел
ПП при СДВР, за управление на МПС без да е правоспособен водач, като е прието, че е налице нарушение на чл.150 от ЗДвП. С НП № 23-4332-000509 от 20.01.2023 г. е наложена е глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т.2, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП.

По делото е представено СУМПС на К.Й., издадено от Република Португалия.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

С разпоредбата на чл.172,ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 513з-1618/26.02.2018 г., в изпълнение на заповед № 8121з - 1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи, директорът на СДВР е оправомощил лицата, компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, между които и и издателя на настоящата заповед. Със Заповед 8121з-1524 от 09.12.2016 год. на министъра на вътрешните работи са определени службите за контрол по ЗДвП, представено е и удостоверение, за това че мл. автоконтрольор Кирилов работи в системата на МВР, поради което съдът приема, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.

В конкретния случай, ПАМ е наложена на основание чл.171, т.2а, б.„а” от ЗДвП, поради това, че жалбоподателят, като собственик на лекия автомобил, е управлявал МПС с рег. № ВН 8748 АМ без да притежава СУМС и след направена справка в АИС-ПП е установено, че същият е неправоспособен водач. Органът не е извършил справка с ГД „Национална полиция“ - София дали има издадено СУМПС в държава членка на ЕС.

Разгледана по същество жалбата е основателна, тъй като неправилно е приложена разпоредбата на чл.171, т.2А, б.А от ЗДвП. Според посочената разпоредба от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година. В случая водачът Й. е притежавал свидетелство за управление на МПС, издадено от Република Португалия, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС. Съгласно чл.161 от ЗДвП свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в следните случаи:1. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията; 2. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл. IV, буква "а" от него; 3. свидетелството е придружено от легализиран превод на български език; 4. свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата; 5. (нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) свидетелството е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария.

Принципът за взаимно признаване на свидетелствата за управление между държавите членки на ЕС по чл. 151а ЗДвП, както и правилото по чл. 151, ал.7 от ЗДвП, че едно и също лице може да притежава само едно свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено от държава - членка на Европейския съюз, произтичат от правото на ЕС - съответно чл. 2 параграф 1, член 7, параграф 5, буква а) от Директива 1006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелствата за управление на моторни превозни средства, която е действаща към датата на издаване на португалското свидетелство на жалбоподателя и в съответствие, с които разпоредби е правилото по чл. 151, ал. 1 ЗДвП.

Следователно при така направения преглед на приложимата правна уредба се налага извода, че К.Й. е бил правоспособен водач към момента на извършената му проверка на 12.01.2023 г., поради това, че е притежавал валидно свидетелство за управление на МПС, издадено на 24.10.202019г. от органите на Република Португалия. Това свидетелство е издадено друга държава-членка на Европейския съюз.

Налице са отменителните основания на чл.146,т.3 и т.4 от АПК.

Административния съд намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и издадена при нарушения както на материалния, така и на процесуалния закон, поради което и подадената срещу нея жалба е основателна и следва да бъде уважена, като заповедта следва да бъде отменена. Относно искането на жалбоподателя настоящия състав да се произнесе и по вече издаденото му НП, то това не може да стане в настоящето производство. Същото би могло евентуално да е предмет на друго административнонаказателно дело, при жалба от страна на Й..

При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, жалбоподателят има право на поисканите и реално извършени разноски за производството, в размер на 10.00 лева внесена държавна такса и 300.00 лева за адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие от 13.01.2023 г., платими от ответника.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административният съд

                                          Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 107 от 12.01.2023г. на мл. автоконтрольор, отдел ПП към СДВР, с която на К.К.Й. е приложена принудителна административна мярка по чл.171,т.2а,б.”а” от ЗДвП, постановено е прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и са отнети регистрационните табели на лек автомобил „БМВ 1ер РЕИХЕ“ с рег. номер „ВН 8748 АМ, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на К.К.Й. *** сумата от 310.00 лева, представляваща разноски по делото.

            Решението е окончателно на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП и не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ :