Р
Е Ш Е
Н И Е
N
гр.Радомир,
06.02.2012 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, в публичното заседание на
дванадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
Районен
съдия: А. И.
при участието на
секретаря В.К., изслуша докладваното от
съдията наказателно административен
характер дело N 591 по описа за 2011
година и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С Наказателно постановление № . от 19.05.2011 г. на Директора на Дирекция Инспекция
по труда, С. област, на жалбоподателя „К.”, ЕООД, гр.С., с адрес на управление:
гр.С., ж.к.”В. .”, бл.., ет.., ап.., в качеството му на работодател, е било
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000 лв.,
за нарушение по чл.414, ал.3 КТ.
Наказателното постановление е обжалвано в срок от жалбоподателя и по
изложените в жалбата и доразвити в съдебно заседание от неговия представител обстоятелства
и съображения моли съда да го отмени изцяло.
Наказващият орган- Директора на Д.И. по труда, Софийска област, чрез своя
процесуален представител, е изразил становище, че жалбата следва да бъде оставена
без последствие, като наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и 18 от НПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради което, същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява
неоснователна по следните съображения:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя „К.”, ЕООД, гр.С.
е ангажирана след извършена на 08.03.2011 г. проверка по спазване на трудовото
законодателство в обект, представляващ магазин за детски стоки, находящ се в
гр.Р., пл.”В. в.”, стопанисван от същото, от служителите на Дирекция „Инспекция
по труда”- С. и свидетели по делото Г.Г., на длъжност ст.инспектор, Е.А., на
длъжност Н-к отдел „Административно информационно и правно осигуряване” и Х.Ю.,
на длъжност гл.инспектор. Служителите оставили на лицето работещо към момента в
магазина, покана- призовка за представяне на документи., свързани с трудовото
законодателство. На 11.03.2011 г. в Дирекцията се явил управителя на
дружеството, която представила трудов договор между същото и Р. Г. Б., който
договор е сключен на 01.04.2010 г., и в който е отразено, че лицето е постъпило
на работа на същата дата. Представени са и ведомости за заплати, молба за
ползване на платен годишен отпуск от лицето. Получена е справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 КТ, с вх. № ./28.01.2011 г. на НАП. Видно
от същата уведомлението е отхвърлено, поради некоректно подадени данни за
работничката от страна на работодателя. При направената служебна справка от
управомощено лице от ДИТ, чрез електронен достъп до регистъра на трудовите
договори е установено, че уведомление- приложение 1 за сключване на трудов
договор с коректни данни за лицето Румяна Борисова Г., ЕГН ********** не е
постъпило в ТД на НАП.
Въз основа на така извършената проверка, свидетелката Г.Г., на длъжност мл.инспектор при Дирекция Инспекция по труда, Софийска област,
съставила АУАН № ./11.03.2011 г. В същия като на основание чл.42, т.5 ЗАНН, като законна разпоредба, която е нарушена, е посочен текстът на чл.63,
ал.2 КТ. Според този текст, Работодателят
няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави
документите по ал.1, а именно: екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и
копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3,
заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Актът бил подписан от актосъставителя, от свидетелите
по акта и от жалбоподателя, като последният не е отбелязал нищо в графата
„Обяснения или възражения на нарушителя”. Възражения не са постъпили в Дирекция „Инспекция по труда”, в
тридневния срок по чл.44, ал.1 ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт било издадено обжалваното наказателно
постановление № . от 19.05.2011 г. на Директора на Дирекция Инспекция по труда,
Софийска област, с което на жалбоподателя „К.”, ЕООД, гр.С., в качеството му на
работодател, е било наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 2 000 лв., за нарушение по чл.414, ал.3 КТ.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира,
че с деянието си жалбоподателя е осъществил състава на нарушението по чл. 414
ал.3 КТ. Същият текст гласи:
„Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 62, ал. 1 или
3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а
виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко
отделно нарушение.” В съответствие с
разпоредбата на този текст, съгласно чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН, както в обжалваното
наказателното постановление, така и в Акта за установяване на административно
нарушение, е посочено, че е нарушен чл.63, ал.2 КТ. Не е оспорено от страна на
жалбоподателя, че същият има качеството на работодател по смисъла на §1, ал.1
КТ.
Възраженията на жалбоподателя са свързани с това, че уведомлението е
върнато на работодателя, поради грешка в името на работника. Дори и да се
приеме, че това се явява изключващо отговорността обстоятелство, следва да се
отбележи, че работникът е сключил трудов договор на 01.04.2010 г., а
уведомлението е изпратено на 28.01.2011 г., т.е. след изтичане на тридневния
срок по 62, ал.3 КТ. В този смисъл неоснователно се явява и възражението на
представителя на жалбоподателя, свързано с това, че се касае за маловажен
случай, тъй като уведомлението е идпратено повече от осем месеца от изтичането
на срока.
По отношение на размера на наказанието, съдът намира, че наказващият
орган не се е съобразил с разпоредбите на чл.27 ЗАНН. По делото не са събрани
доказателства по отношение на това да са налице отегчаващи отговорността
обстоятелства, поради което, настоящият съдебен състав намира, че наказанието следва
да бъде определено към предвидения законов минимум, а именно- 1 500 лв..
Водим
от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1, предлож.ІІ-ро ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
. от 19.05.2011 г. на Директора на Д. И. по труда, С. област, с което на
жалбоподателя „К.”, ЕООД, гр.С., с адрес на управление: гр.С., ж.к.”В. .”, бл..,
ет.., ап., в качеството му на работодател, е било наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000 лв., за нарушение по чл.414,
ал.3 КТ, като определя наказанието „имуществена санкция”, в размер на
1 500 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Пернишки административен съд на основанията, предвидени в
Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния
кодекс в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: