Определение по дело №661/2019 на Окръжен съд - Бургас

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ ІІІ -857                                     14.05.2019 год.                               гр. Бургас

 

Бургаски окръжен съд                              трети въззивен граждански състав

на четиринадесети май                              две хиляди и деветнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

                  

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :  РОСЕН ПАРАШКЕВОВ

                                                             ЧЛЕНОВЕ :  КАЛИНА ПЕНЕВА

                                                                                     КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Калина Пенева

ч.гр.дело номер 661 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Постъпила е частна жалба подадена от М.Н.С., ЕГН ********** от гр.Б., ул.“И. Б.“, бл.**, вх.*, ет.**, ап.*, чрез процесуален представител адв.Бояна Чиликова, срещу определение № 2163/12.03.2019 год. по гр.д. № 8599/2018 год. по описа на Бургаския районен съд, с което е разделено производството по предявените искове по чл.30, ал.1 от ЗН и чл.61, ал.1 от ЗН, като е отделена молбата по чл.61, ал.1 от ЗН /за приемане на наследството по опис/ за разглеждане в отделно производство. Постановено е производството по предявения иск по чл.30, ал.1 от ЗН да продължи под номера по настоящото гр.д.№ 8599/2018 год. по описа на БРС. По отделената молба по чл.61, ал.1 от ЗН е постановено да се копира исковата молба ведно с приложенията към нея, които да се докладват на председателя на БРС за образуване под нов номер по молбата по чл.61, ал.1 от ЗН и определяне на съдия-докладчик. Спряно е производството по гр.д.№ 8599/2018 год. по описа на Бургаския районен съд до приключване на делото за приемане на наследството по опис.

В частната жалба се твърди, че определението е недопустимо и неправилно. Твърди се, че районният съд неправилно е възприел, че с исковата молба ищецът е направил и искане за приемане на наследството по опис, тъй като искане за образуване на охранително производство ищецът е направил по-късно, а не с  исковата молба. Твърди се, че е недопустимо да се съединяват двете производства, поради което е недопустимо едновременно с предявен иск да се иска и приемане на наследство по опис. Твърди се, че не е налице хипотезата по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, тъй като според жалбоподателката тази хипотеза се отнася само за преюдициални искови производства. Твърди се, че със спирането на исковото производство районният съд практически е приел, че приемането на наследството по опис е процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.30, ал.2 от ЗН, което е в противоречие със задължителната съдебна практика – ТР по т.д.№3/2013 год. на ОСГК на ВКС. Изложени са твърдения, че молбата за приемане на наследството по опис направена в исковото производство е процесуално недопустима и е следвало да бъде оставена без разглеждане, а не да бъде отделяна в отделно производство. Отречено е правото на ищеца за приемане на наследство по опис, като се твърди, че с предявяване на иска по чл.30, ал.1 от ЗН той вече е извършил приемане на наследството и последващи действия са недопустими. Твърди се, че определението на съда не е мотивирано, поради което е нарушено правото на страната на защита. Направено е възражение относно това, че срокът за приемане на наследството по опис е изтекъл, а също – че молбата за приемане на наследството по опис е бланкетна и не отговаря на изискванията на чл.64 от ЗН, поради което следва да бъде оставена без уважение. Направено е искане за прогласяване на нищожността на обжалваното определение или алтернативно за отмяна на обжалваното определение като неправилно, за възстановяване на висящността на производството по предявения иск и за постановяване да не бъде отделяно производство за приемане на наследството по опис от страна на ищеца, а молбата му за приемане на наследството по опис да бъде отхвърлена като недопустима. Направено е искане за присъждане на разноските извършени в настоящото производство.

В дадения срок е постъпил отговор по частната жалба от Н.М.Х., ЕГН **********, от гр.Б., кв.Б., ул.“А. Д.“ № 34,          чрез процесуален представител адв.Божан Божанов. Посочено е, че в случая с исковата молба е направено валидно искане за приемане по опис на наследството оставено от бащата на ищеца, като е спазен предвидения в закона срок по чл.61, ал.1 от ЗН. Твърди се, че въпросът поставен за разглеждане в охранителното производство е преюдициален по отношение на висящото исково производство, поради което са налице предпоставки за спиране на исковото производство, а постановеното от районния съд определение е правилно. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното определение.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от правна и фактическа страна:

Частната жалба е недопустима срещу определението в частите, с които районният съд е извършил разделяне на производството по предявения иск по чл.30, ал.1 от ЗН и по молбата по чл.61, ал.1 от ЗН, като е отделил молбата по чл.61, ал.1 от ЗН /за приемане на наследството по опис/ за разглеждане в отделно производство, и е постановил  производството по предявения иск по чл.30, ал.1 от ЗН да продължи под номера по настоящото гр.д.№8599/2018 год. по описа на БРС. По отделената молба по чл.61, ал.1 от ЗН е постановил да се копира исковата молба ведно с приложенията към нея, които да се докладват на председателя на БРС за образуване под нов номер по молбата по чл.61, ал.1 от ЗН и определяне на съдия- докладчик.

За тези части от постановеното определение не е предвидена в закона възможност за обжалване. Такава възможност липсва както в разпоредбата на чл.210 от ГПК, така и съгласно чл.274, ал.1 от ГПК- определението на съда не е преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Аргументи за този извод настоящия съд извлича и от мотивите към т.7а от ТР №1/09.12.2013 год. по ТД №1/2013 год. на ОСГТК на ВКС.

В недопустимата част частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, поради което съдът не следва да се произнася по същество на възраженията изложени в нея относно недопустимостта, неоснователността и неспазването на срока на искането на ищеца за приемане на наследството оставено от неговия баща, по опис.

В частта, срещу определението на районния съд, с което производството по предявения иск по чл.30, ал.1 от ГПК е спряно до приключване на делото за приемане на наследството по опис, частната жалба е допустима като подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт на районния съд, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество в допустимата за обжалване част, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението за спиране на исковото производство е постановено от компетентен съдебен орган в рамките на правомощията на съдилищата по чл.229 от ГПК, поради което настоящият съд намира определението в допустимата за обжалване част за валидно и допустимо. Определението в тази част, настоящият съд намира за правилно.

Съгласно разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното разрешаване на спора.

В т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. на ВКС по т.д. № 3/2013 г., ОСГК е посочено, че приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване.

Именно приетото по т.4 от цитираното тълкувателно решение недвусмислено сочи, че производството за приемане на наследството по опис е преюдициално по отношение на исковото производство по чл.30, ал.1 от ЗН. Със сезирането на районния съд във връзка с искането на ищеца за приемане на наследството оставено от баща му по опис е налице съдебно производство, по което се разглежда въпрос от съществено значение за изхода на предявения иск по чл.30, ал.1 от ЗН, което е предпоставка за спиране на исковото производство по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, до приключване на охранителното производство.

Настоящият съд не споделя схващането на частната жалбоподателка, че в хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК е допустимо спиране на исково производство, само поради висящност на друго исковото производство.

Предпоставките за спиране на съдебното производство следва да се преценяват с оглед на всички релевантни обстоятелства, във всеки конкретен случай. Разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК не може и не следва да се тълкува стеснително, тъй като не всички въпроси обуславящи изхода на един исков процес се разрешават в искови производства. Както е прието и в съдебната теория, по смисъл на т.4 обуславящото исковия процес дело може да има всякакъв характер – гражданско, наказателно, административно, спорно или охранително. В този смисъл е цитираното определение на ВС в БГПП - осмо издание, Сиела 2006, стр.469, а  именно: О-45-64-ІІ, Сб.144. При обобщаване на по-новата съдебна практика става ясно, че ако преюдициалното дело е охранително, не е необходимо да е налице тъждество на страните с тези по исковия процес, а е достатъчно решението по това дело да е от значение за правилното решаване на делото по гражданския спор, което трябва да бъде спряно. В този смисъл е обобщението по Приложен коментар по ГПК ИК “Труд и право“ 2017, стр.473. Горепосочените изводи на настоящия съд не са в противоречие с посочените в частната жалба актове: ТР №8/07.05.2014г. по тълк.д.№8/2013г. на ОСГК на ВКС, О-766-2011-1348-2010 ВКС и О-948-2011-784-11-ВКС, които разглеждат хипотези, различни от настоящата.

Неоснователно е възражението за немотивираност на обжалваното определение в допустимата за обжалване част, тъй като в него се съдържат мотиви относно извода на съда за наличието на преюдициална връзка. Видно от изложеното по-горе, тези мотиви изцяло се споделят от настоящия съд.

Предвид горното в неоснователната част, жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд ,

 

                                       

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба подадена от М.Н.С., ЕГН ********** от гр.Б., ул.“И. Б.“, бл.**, вх.*, ет.**, ап.*, чрез процесуален представител адв. Бояна Чиликова, срещу определение № 2163/12.03.2019 год. по гр.д. № 8599/2018 год. по описа на Бургаския районен съд, В ЧАСТИТЕ, с които:

 е извършено разделяне на производството по предявения иск по чл.30, ал.1 от ЗН и по молбата по чл.61, ал.1 от ЗН, като е отделена молбата по чл.61, ал.1 от ЗН /за приемане на наследството по опис/ за разглеждане в отделно производство, и е постановено производството по предявения иск по чл.30, ал.1 от ЗН да продължи под номера по настоящото гр.д.№8599/2018 год. по описа на БРС. По отделената молба по чл.61, ал.1 от ЗН е постановено да се копира исковата молба ведно с приложенията към нея, които да се докладват на председателя на БРС за образуване под нов номер по молбата по чл.61, ал.1 от ЗН и определяне на съдия- докладчик.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба подадена от М.Н.С., ЕГН ********** от гр.Б., ул. “И. Б.“, бл.**, вх.*, ет.**, ап.*, чрез процесуален представител адв. Бояна Чиликова, срещу определение № 2163/12.03.2019 год. по гр.д. № 8599/2018 год. по описа на Бургаския районен съд, В ЧАСТТА, с която е спряно производството по гр.д.№ 8599/2018 год. по описа на Бургаския районен съд до приключване на делото за приемане на наследството по опис.

Определението в частта, с която частната жалба е оставена без разглеждане може да бъде обжалвано с частна въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд  в едноседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

В останалата част, с която жалбата е оставена без уважение, определението може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                    ЧЛЕНОВЕ : 1.              2.