Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. В., 05.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти
състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
4548 по описа на ВРС за 2019-та
година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от Т.З.И., ЕГН**********, срещу Прокуратурата на Р. Б., иск с правно основание чл. 2, ал.
1, т. 3 от ЗОДОВ, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 8000 лева за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение по чл. 194,
ал. 1 от НК, във връзка с воденото ДП № 522/2017 г. по
описа на Трето РУ - гр. В., приключило с оправдателна Присъда №
283/06.11.2018 г. по НОХД № 1546/18 г. по описа на ВРС, влязла в сила на
22.11.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от 22.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че с постановление № 6905/13.06.2017 по описа
на ВРП било образувано ДП № 522/2017 г. по описа на Трето РУ- В., за престъпление по чл. 194, ал.
1 от НК, срещу неизвестен извършител. В съобщението от
лицето М. Д. К., за извършено престъпление, намиращо се на лист 5 от ДП, се
визирал Т., като извършител на деянието и това, че той бил „наркоман“, като това засягало неговата чест и достойнство още
повече, че с това се запознал съдебният състав разгледал делото, разследващият
полицай, прокурорът и служителите на МВР, придобивайки неправилна представа за
личността на ищеца. По съобщението започнала и предварителната проверка.
Досъдебното производство било водено над 6 месеца и на
25.01.2018 г. на Т.И. било повдигано обвинение за извършено престъпление от общ
характер по чл. 194, ал. 1 от
НК, след което бил разпитан. Във връзка с горното
обвинение И. бил търсен от служители на полицията на 16.01.2018 г. при негови
роднини и съседи, които разбрали, че той има проблеми с полицията. Така неограничен кръг хора разбрали, че бил търсен за да
бъде привлечен, като обвиняем за извършено престъпление. След
повдигнатото обвинение И. изпаднал в тревожност, трудно заспивал вечер, намалил
работоспособността си, започнал да се чувства уморен и напрегнат. Макар и да имал преходни осъждания всички те били поради неплащане
на издръжка, и проблеми с бившата му съпруга, а не защото е принципно престъпна
личност и крадец. Опасността да получи ефективно
наказание лишаване от свобода била голяма, тъй като бил осъждан, макар и за
деяния които нямат никаква връзка с кражбата. Бил внесен обвинителен акт
на 16.02.2018 г., и на 21.02.2018 г. било образувано
НОХД № 872/2018 г. по описа на ВРС, от която дата И. придобил качеството на
подсъдим за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. Разпоредителното заседание било насрочено за
13.03.2018 г., а И. получил призовката 26.02.2018 г.,
което засилило неговата тревожност. Ищецът взел участие в
заседанието на 13.03.2018 г. Съдът прекратил делото и върнал същото на
прокуратурата за отстраняване на пороците в обвинителния акт. Отново бил
внесен обвинителен акт на 28.03.2018 г. в ВРС, и образувано НОХД № 1546/2018 г.
Заседанието било насрочено за 08.05.2018 г. Следващото заседание било насрочено
за 05.06.2018 г., в което ищецът се явил отново, заедно с четирима свидетели,
двама с техните майки и вещото лице по делото. Ищецът
изпитвал огромен срам, тъй като пред тези всички хора той бил изправен, като
престъпник и крадец. Следващото заседание било насрочено за 03.07.2018 г., като ищецът отново бил подложен на стрес. Поради
направени искания делото било отсрочено за 25.09.2018 г. Следващото съдебно
заседание се провело на 16.10.2018 г. Ищецът започнал да усещал как това постоянно явяване по делата
влияе негативно върху нормалния му начин на живот, работата му, съня му и
неговото спокойствие. Поради тази причина, след приключване на това съдебно
заседание той потърсил лекарска помощ и посетил специалист на 19.10.2018 г.
След прегледа бил издаден Амбулаторен лист от 19.10.2018 г.,
и изписани успокояващи медикаменти. На 23.10.2018 г. отново
се явил в съдебно заседание. Вече бил с разбита
психика от непрестанното явяване като подсъдим за престъпление, което не е
извършил. На 06.11.2018 г. отново се провело съдебно заседание с
участието на И., като прокурорът заявил, че няма
доказателства за вината на подсъдимия и не поддържа обвинението. На 06.11.2018 г. била постановена оправдателна присъда, която не
била протестирана или обжалвана и влязла в сила на 22.11.2018 г. Ищецът бил
незаконно обвинен за период от 9 месеца. През това
време той живял в непрекъснат стрес и напрежение, страдал от безсъние, налагало
се да приема успокоителни медикаменти, намалил своята работоспособност, бил
постоянно угрижен и мислел непрестанно за своето бъдеще. Изпитвал страх да не бъде осъден с ефективно наказание лишаване от
свобода, тъй като имал предходни осъждания по чл. 183
от НК. За този период бил призоваван 2 пъти по време
на воденото разследване, за повдигане на обвинение и предявяване на материалите
по ДП; бил търсен на адрес на роднини, както и били разпитвани живущи на този
адрес съседи от служители на МВР. Било му нарушено
правото на защита, тъй като се явявал по делата сам без адвокатска защита и
макар трудно защитавал сам своите права. Общо 8 пъти
се явил на съдебни заседания. Всичко това му причинило
огромен стрес, срам пред околните и напрежение, трудно заспивал и работил, бил
уморен през деня поради безсънието му.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът е подал отговор.
Посочва се, че молбата е изцяло неоснователна, тъй
като е недоказана по основание и размер. Нямало доказателства, пораждащи обективната отговорност на
ответника. Не съществувала пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка между твърдените неимуществени вреди и воденото
наказателно производство. Твърди се и че претенцията от 8000 лева е прекомерна.
Повдигнатото обвинение срещу ищеца било за тежко
престъпление, но липсвали твърдения да му е била налагана мярка за
неотклонение. Ищецът бил обвиняем по наказателното
производството за период по-малък от 10 месеца. Ищецът
бил оправдан още на първа инстанция. Ищецът бил
осъждан, което обстоятелство обуславяло по-малък интентизет на вредите, които
твърди, че е претърпял. Претенцията за размера на
обезщетението не била съобразена с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Между
страните няма спор за фактите относно:
образуване на процесното ДП; привличане на ищеца за обвиняем по него;
изготвяне на обвинителен акт по него срещу ищеца и внасяне на същия в съда;
образуване на НП за престъпление с подсъдим ищеца; крайния съдебен акт по това
НОХД, като тези обстоятелства се потвърждават и от материалите по делото: постановление на ВРП (л.24-25 от делото);
обвинителен акт на ВРП (л.21-23 от делото); присъда с мотиви на ВРС (л.9-20 от
делото); пълното приобщено и ситуирано към корица на делото НОХД по описа на
ВРП.Ето защо въз основа на тези материали и позициите на страните съдът приема
за установена следната фактическа ситуация по ДП и НОХД:
ДП №
522/2017г. по описа на Трето РУ- В. било образувано и водено за престъпление по чл.194, ал.1 от НК срещу неизвестен извършител. На дата 25.01.2018г.
на ищеца Т.И. било повдигано обвинение за извършено престъпление от общ
характер по чл. 194, ал. 1 от НК,
след което бил разпитан, а преди
това И. бил търсен от служители на полицията при негови роднини и съседи. На дата 16.02.2018г. бил изготвен срещу Т.И. обвинителен акт, който бил внесен в съда и по него било образувано НОХД
№842/2018г. на ВРС, което след това било прекратено и върнато на ВРП, поради
СПН по ДП. Отново, вече на дата 28.03.2018г. бил изготвен срещу Т.И. нов обвинителен акт, който бил внесен в съда и по него било образувано
НОХД №1546/2018г. на ВРС, за престъпление по чл.194, ал.1 НК. РЗ по НОХД било
насрочено за 08.05.2018 г. Следващото заседание било насрочено за 05.06.2018г., в което ищецът се явил отново, заедно с
четирима свидетели. Следващото
заседание било насрочено за 03.07.2018г. Поради направени искания делото било
отсрочено за 25.09.2018г. Следващото
съдебно заседание се провело на 16.10.2018г. На
23.10.2018г. отново се явил в съдебно
заседание. На 06.11.2018г. също се провело съдебно заседание с участието на И.. На 06.11.2018 г. била постановена
оправдателна присъда, която не била протестирана и влязла в сила на 22.11.2018г.
Няма спор още и е видно от
цитираните материали, че по сочените НОХД и ДП на подсъдимия Т.И. не била взета
марка за неотклонение.
Няма спор още и е видно от
цитираните материали, че през цялата 2018г. ищецът по делото Т.И. изтърпявал наказание
„пробация“ по предходно НОХД на друг съд и с друг предмет.
Видно от приложените на л.26-27
от делото амбулаторен лист с рецепта, на 19.10.2018г. Т.И. потърсил лекарска помощ, като при
прегледа била констатирана „инсомния без патология“. За лечение били изписани
препаратите „A. r.” и “A. n.”.
Показанията на св. Д. С. съдът
цени, като обективни, донякъде и като непосредствени (не в цялост), но
същевременно и като декларативни в част от тах. При тези особености от
показанията се изяснява, че че през 2018г. и след повдигнатото на Т.И.
обвинение за кражба,свидетелят се виждал с него веднъж седмично. И. се чувствал
притеснен и в стрес, защото бил обвинен за нещо, което не е извършил. И. станал
по-замислен и по-нервен от това. И също И. се оплаквал, че не може да спи през
нощта. Според свидетеля това било единственото наказателно производство, водено
срещу И..
Показанията на св. Т. А. И. съдът преценява за обективни, донякъде и
непосредствени (не в цялост), но същевременно и като декларативни в част от
тах. При тези особености от показанията се изяснява, че че през 2018г. и след
повдигнатото на Т.З.И. обвинение за кражба, свидетелят „от време на време“ е
работел заедно с ищеца по делото, често двамата се чували и по телефона. И. се
чувствал притеснен и в стрес, защото бил обвинен за нещо, което не е извършил. И.
станал по-замислен и по-нервен, „сринал се“ според свидетеля. И. същое се
оплаквал, че не може да спи „по цели нощи“, като нерядко се обаждал и през
нощта на свидетеля, да сподели притесненията си. Свидетелят знае и за предходно
наказателно дело срещу Т.З.И., по което последният бил осъден на „пробация“, но
не знае подробности за това дело, нито за момента на изтърпяване на
наказанието.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите
органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. Отговорността на
съответния държавен орган е обективна, а предпоставка
за ангажирането й фактът, че ищецът е обвинен в извършване на престъплениe, а впоследствие не е реализирана наказателната му отговорност по някоя от
сочените причини. В тези случаи обвинението се квалифицира като незаконно,
независимо дали
отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със
закона и правомощията на разследващия орган.
Тоест вината не е елемент от състава на отговорността по ЗОДОВ, а последната се
обяснява с понасяне на риска от такива действия на правозащитните органи, които
в крайна сметка не са довели до реализиране на наказателна отговорност, но за
сметка на това са причинили вреди на привлеченото лице. Поради това
държавата дължи
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице (чл.4 ЗОДОВ).
От горното следва,
че в тежест на ищеца по искове по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е да докаже пълно и главно: 1/ наличието
на обвинение спрямо него в извършване на престъпление; 2/ признаване, с влязъл в законна сила съдебен акт, на
обвиняемия/подсъдимия за невиновен или прекратяване на
наказателното производство срещу него;
3/ претърпени имуществени
и/или неимуществени вреди; 4/
причинно-следствена връзка между
производството по реализиране на наказателната му отговорност и претърпените вреди; 5/ размер на вредите.
В настоящия случай,
както вече се мотивира, са напълно безспорни, а и доказани от представените
писмени доказателства първите две предпоставки на разглежданото субективно
право, поради което съдът приема тези обстоятелства за доказани и изяснени.
Относно спорните
между страните трета и четвърта предпоставки(вреди и причинна връзка) в случая бяха
ангажирани: показанията на двама
свидетели и амбулаторен лист за извършен преглед при специалист. Показанията на
двамата свидетели съдът цени за обективни, донякъде
и непосредствени (не в цялост), но същевременно и като декларативни в част от
тях. При тези особености и анализа им, от показанията съдът приема за изяснено,
че след повдигнатото на Т.И. обвинение за кражба, И. се чувствал притеснен,
по-нервен и в стрес, защото бил обвинен за нещо, което не е извършил.
Несъмнено, включително и от данните от прегледа при специалист, И. имал и сериозни
проблеми със съня и за тях му били изписани препарати. При тези данни описаните
вреди следва да се приемат за доказани, а също и поне донякъде причинната им
връзка с НОХД и ДП срещу ищеца, при отчитане също на официалният свидетелстващ
харакер на приетия амбулаторен лист, както и известната житейска презумптивност
за това, че всяко привличане към наказателно преследване предполага
неблагоприятни за всеки човек емоционални изживявания, в т.ч. безпокойство и
притеснение.
Предвид изложеното съдът счита за
доказан по основание предявения иск.
Размерът на
подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди следва да бъде определен при
съблюдаване принципа на справедливостта, закрепен в чл.52 ЗЗД. Нормата
предполага се обезвреда на всички телесни и психологични увреждания на
пострадалия и претърпяните във връзка с тях физически и душевни болки и
страдания, шок, стрес, депресия, безпокойство, дискомфорт и изобщо негативни
емоционални усещания. Въведеният от закона критерий не е абстрактен, а е
детерминиран от редица обективно съществуващи обстоятелства, сред които
икономическата ситуация в страната, общественото възприемане на
справедливостта, характера на вредите, конкретното им проявление върху
личността, семейството и социалната и работна среда на пострадалия, възрастта на последния, изминалото от
увреждането време, прогнозите за преодоляване на последиците и други (така и Решение
№229/15.07.2013г. по гр.д. №1179/2012г.
на ВКС, 4-то ГО; Решение №140/24.07.2013г.
на ВКС по гр.д. №1328/2012г., 3-то ГО; Решение №115/05.04.2012г.
на ВКС
по гр.д. №593/2011г., 4-то ГО; Решение №708/14.01.11г. по
гр.дело № 1389/09г.на ВКС и др.). Самата преценка е винаги конкретна за всеки случай, но моралния
характер на вредите логично предполага известна презумптивност при доказването
им.
С оглед
спецификата на отговорността
по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, критерии при преценката за спаведливост са конкретно и: характерът
на престъплението, за което подсъдимият е бил обвинен; периодът на
наказателното преследване; извършените
с негово участие процесуални действия; вида на наложената мярка за
неотклонение; личността, средата и възрастта
на увредения; неговото положение в обществото;
отражението
на обвинението върху семейния,
обществения и професионалния живот на подсъдимия; данните
за предишни противоправни
по НК прояви; начинът
му на живот и обичайната му среда и други (Решение
№236/19.10.2016г. по гр.д. № 1543/2016г. на
ВКС, 4-то ГО и др).
В настоящия случай
се изясни, че участието на ищеца в наказателното производство, като
обвиняем/подсъдим е продължило около десет месеца, тоест период, съответстващ
като цяло на критерия за „разумен“, с оглед предмета и обхвата на
производството. На второ място се изясни, че участието на ищеца в
производството не е отпочнало при необичайни стресови условия (не е бил
арестуван за 24 часа по ЗМВР, няма прокурорска мярка до 72 часа, няма и други
конкретни особености при привличането). Установи се освен това, че изобщо по
отношение на обвиняемия/подсъдимия не била предприемана никаква мярка за
процесуална принуда по цялото ДП и НОХД срещу него. Няма също и експертни
доказателства за регистрирани психотравми от обвинението. Следва също да се
посочи, че еднократно предписаните при прегледа продукти („A. r.” и “A. n.”) не са антидепресанти или лекарства за лечение на психични
заболявания, а са свободно продавани на пазара хранителни добавки, което е
показателно за степента им на въздействие и степента на нуждата от помощ на
пациента. И още следва да се отчете и безспорния факт, че през цялата
2018г. ищецът по делото Т.И. изтърпявал наказание „пробация“ по предходно НОХД
с различен предмет. И освен всичко друго оправдателната присъда на ВРС изобщо
не била и протестирана от ВРП, което обусловило по-ранното й влизане в сила. Всички
тези обстоятелства съставляват редуциращи размера на отговорността на ответника
фактори. Като утежняващи последната могат да се отчетат най – вече характерът на престъплението, за което подсъдимият е бил
обвинен, а именно в случая „тежко“ по смисъла на чл.93, т.7 НК, и срокът на производството,
който макар „разумен“ все пак не е съвсем кратък (около 10 месеца).
При обсъдените данни, отчитайки както
обективните факти относно вида на повдигнатото обвинение, вида на мярката за
неотклонение, извършените с участието на ищеца процесуални действия и периода
от време в който същите са извършвани, така също и субективния елемент относно
личността на ищеца, възприемането на случващото се и неговото влияние върху
здравето и семейната и среда на ищеца, а също и останалите релевантни обстоятелства,
съдът в заключение намира, че на ищеца се следва обезщетение по справедливост в
размер на 2000лв. (приблизително по 200лв. на месец). Така искът следва да бъде
уважен до тази сума, над който да бъде отхвърлен. Върху главницата се дължи и
законна лихва до окончателно изплащане на задължението, тъй като съобразно ТР №3/22.04.2004г. на ОСГК ВКС, отговорността на държавата по чл.2 ЗОДОВ
възниква от влизането
в сила на оправдателната присъда за престъплението, от който момент
държавните органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера на присъденото
обезщетение.
По разноските: Предвид изхода по спора,
на ищеца се следват разноски за държавна такса и адвокатски хонорар, съразмерно
с уважената част от исковете, а именно: реализирани 10.00лв. държавна такса и
600.00лв. адв. хонорар (който според интереса от 8000лв. не е прекомерен и е в
рамките на минималния според Наредба №1/2004г.),които 610.00лв., съотнесени към
уважената част от интереса резултират в подлежащи на присъждане 152.50лв., на
осн. чл.10, ал.3 ЗОДОВ вр. чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б., да заплати на Т.З.И., ЕГН**********, сумата в размер 2000.00лв. – обезщетение за неимуществени вреди вследствие на незаконното обвинение
по чл. 194, ал. 1 от НК, във връзка
с воденото ДП № 522/2017 г. по описа на Трето РУ - гр. В., приключило с
оправдателна Присъда № 283/06.11.2018 г. по НОХД № 1546/18 г. по описа на ВРС,
влязла в сила на 22.11.2018г., ведно
със законната лихва, считано от 22.11.2018г. до пълното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 2000.00лв. до 8000лв., ведно със
законната лихва, считано от 22.11.2018г. до пълното изплащане на сумата, на осн. чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б., да заплати на Т.З.И., ЕГН**********, сумата в размер на 152.50лв. – разноски в производството пред ВРС за държавна такса и адвокатски
хонорар, съразмерно с уважената част от исковете, на осн. чл.10, ал.3 ЗОДОВ вр.
чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – В., в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………