О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№____________
гр. Варна, 14 януари 2020г.
Варненският
административен съд
– двадесет и втори състав, в закрито заседание на 14 януари две хиляди и
двадесета година в състав:
Административен съдия: ЯНКА ГАНЧЕВА
като разгледа докладваното адм.д. № 2219 по
описа за 2018 год. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, приложим на осн. чл.
144 от АПК.
С решение №1171/12.06.2019, съдът по
жалба на Ж.И.М. е обявил за нищожен ревизионен акт №
Р-03000817005261-091-001/13.04.2018 г. и ревизионен акт за поправка с №
П-03000818073302-003-001/20.04.2018 г. потвърдени с решение № 135/10.07.2018 г.
на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика ”/Дирекция
„ОДОП”/ - Варна, при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за данък по
чл. 48 ал.1 от ЗДДФЛ за 2012 г. -
данъчни задължения в размер на 48586.16 лв. и лихви в размер на 23 769.79
лв., за 2014 г. данъчни задължения в размер на 3782.29 лв. и лихва в размер на
1134.35 лв. и е осъдил Дирекция „ОДОП” - Варна при ЦУ на НАП да заплати на Ж.И.М.,***, с ЕГН ********** сторените по делото
разноски в размер на 5 384.44 лв. /пет хиляди триста осемдесет и четири
лева и четирдесет и четири стотинки/. В законоустановения срок е депозирана
жалба от Директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП, като по жалбата е образувано
касационно адм.д. № 9339/2019 г. С решение № 17295/17.12.2019 г. ВАС е
оставил сила Решение № 1171/12.06.2019
г., постановено по адм.д. № 2219/2018 г. по описа на АС – Варна, като е
изпратил делото на първоинстанционния съд за произнасяне по искането за
изменение на решението, обективирано в касационната жалба.
Видно от касационна жалба вх. № 10671/2019
г. Директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Изложил е довод, че неправилно
съдът е приел, че договореното и платено адвокатско възнаграждение съответства
на предоставената правна помощ и действителната фактическа сложност на делото и
осъществената от адвоката защита. Счита, че от процесуалния представител на данъчната
администрация са представени много повече доказателства от тези представени от
процесуалния представител на М.. По изложените доводи, счита, че делото не е с
фактическа и правна сложност, която да съответства на размера на заплатеното
възнаграждение на адвоката на жалбоподателя, т.е. присъденото с решение
възнаграждение се явява прекомерно. По изложените доводи моли решението в тази
част да бъде изменено.
Ж. М., чрез адв. Б. в депозиран
писмен отговор по касационната жалба поддържа, че направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Производството е
образувано за обжалване на РА и РА за поправка. Представената административна
преписка и доказателствата са с голям обем и специфика, което обуславя
договаряне на възнаграждение над минимума за съответния материален интерес. Не
е налице двойно определен хонорар, тъй като в адвокатското възнаграждение е
включен и ДДС.
Съдът намира, че искането
обективирано в жалба вх. № 10671/2019 г. е направено в
законоустановения в чл. 248 ал.1 от ГПК срок, от надлежна страна, поради което
е процесуално допустимо.
Разгледано по същество искането е неоснователно.
С решение №1171/12.06.2019 г. съдът е
обявил за нищожен РА и РА за поправка и е осъдил Дирекция „ОДОП” - Варна при ЦУ на НАП да заплати на М. сторените по делото
разноски в общ размер на 5384,44 лв., от които 4800 лв. за адвокатско
възнаграждение.
В мотивите на решението е посочено,
че възражението на ответната
страна за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е
неоснователно. Съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата адвокатът има
право на възнаграждение за своя труд, като размера на възнаграждението се
определя в договор между адвоката и клиента, размерът на възнаграждението
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по- нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет. В случая възнаграждението
включва и начислен ДДС, в съответствие с
разпоредбата на §2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, като данъкът се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Адвокатското възнаграждение е
договорено и платено, то съответства на предоставената правна помощ и
действителната и фактическа сложност на делото, броя на проведените съдебни
заседания и осъществената от адв. Б. защита, поради което съдът приема, че
заплатеното възнаграждение не е прекомерно.
По арг. от чл. 78 ал.5 от ГПК,
приложима на осн. чл. 144 от АПК действителната правна и фактическа сложност на
делото не се преценява като механичен сбор на представени писмени
защити/бележки, обем на изложението или присъствено участие в открито съдебно
заседание. Същевременно преценката сложността на спора се извършва от съдебния
състав, а не от страните, като последните имат процесуална възможност
единствено да поискат намаляване на евентуално присъдилите разноски.
С оглед изложеното, искането за
изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта му за разноските
следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на осн. чл. 248
ал.3 от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на Директора на Дирекция ОДОП- Варна при ЦУ на НАП, обективирано в жалба вх. №
10671/2019 г. за изменение на
решение №1171/12.06.2019 г., постановено по
адм.д. № 2219/2018 г. по описа на АС – Варна в частта му за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: