Решение по дело №411/2020 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 397
Дата: 3 юли 2020 г.
Съдия: Снежина Мойнова Иванова
Дело: 20207170700411
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 май 2020 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

№ 397

град Плевен, 03.07.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 ДАНИЕЛА ДИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

2. СНЕЖИНА И.А

 

при секретар Цветанка Дачева и с участието на прокурор Нанка Рачева изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина И.а по касационно административно дело № 411/2020 г.

 

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Илмар“ ЕООД, гр. Плевен, ул. ****, представлявано от управителя Т.И.И., срещу решение № 104/24.02.2020 г. постановено по н.а.х.д. № 2102/2019 г. по описа на Районен съд – Плевен, с доводи, че при постановяване на решението си съдът е допуснал съществено нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита се, че обжалваното пред съда решение представлява буквален препис на съставения АУАН и издаденото и обжалвано въз основан на него НП, което е повод и причина за развитие на самия въззивен процес. Твърди се, че в постановеното от страна на Районен съд гр.Плевен съдебно решение липсва обсъждане и приемане или отхвърляне на констатации във връзка с искания, възражения и оспорване на действията по проведения административно наказателен процес, начина по който са събирани доказателствата послужили за констатиране на нарушение и налагане на наказание. Счита  се, че решението е постановено при съществено нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Посочва се, че дружество „ИЛМАР“ООД гр. Плевен е започнало процедура за отписване на сградата от регистъра на недвижимото културно наследство на основание чл.69 ал.1 от ЗКН, но към датата на съставяне на акта, както и към датата на издаването на наказателното постановление, процедурата не е финалализирана. Твърди се, че от събраните по делото доказателства не става ясно какъв е статута на процесната сграда с оглед на съставомерноста извършеното деяние. Счита се, че при издаване на наказателно постановление № 08-00- 413/05.02.2019г. на зам. министър на културата е допуснато съществено процесуално нарушение и нарушение на разпоредбите па чл.42, т.З и т.4, пр.1 и пр.2 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5, пр.1, пр.2, ал.1 и пр.З от ЗАНН. Сочи се, че нито контролният, нито наказващият орган, не са посочили инкриминирана дата или инкриминиран период на претендираното деяние. Навеждат се доводи, че от описанието на нарушението в АУАН и НП, не става ясно дали този начален момент е през 2012 год. или 2015 г., за което по административната преписка са представени доказателства за извършена проверка на сградата от страна на актосъставителя П. И.И.. Счита се, че този порок е съществен и не може да бъде саниран с допълнителни писмени и гласни доказателства и представлява самостоятелно основание за отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно. Сочи се, че наказателно постановление № 08-00-413/05.02.2019г. на зам. министър на културата, е издадено в нарушение на изискването, установено в чл. 18 ЗАНН, съгласно която, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Твърди се, че при постановяване на решението Районен съд гр. Плевен не е изпълнил дадените задължителни указания на касационна инстанция. Счита се, че решението на Районен съд гр. Плевен е неправилно и следва да бъде отменено на първо място, защото първоинстанционният съд не е изпълнил указанията на касационната инстанция по чл.224 от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр. ІІ от ЗАНН, относно обстоятелството, че делото следва да бъде разгледано от друг състав на Районен съд гр.Плевен. Моли се съдът да отмени решение № 104 от 24.02.2020 год. постановено по н.а.х.д. № 2102/2019 год. по описа на PC гр.Плевен

В съдебно заседание касаторът - „Илмар“ ЕООД, гр. Плевен, ул. **** не се явява, представлява се от адв. Г., който поддържа жалбата и намира , че  решението следва да бъде отменено. Представя писмени бележки, в които се навеждат отново доводи за допуснати процесуални нарушения от РС Плевен, който не е изпълнил указанията на касационната инстанция, доводи, че категорията „за сведение“ е отпаднала, липса на дата на извършване на нарушението и моли да бъде отменено решението.

В съдебно заседание ответникът – Министерство на културата - София, се представлява от юрк А., която намира жалбата за неоснователна и счита, че следва да бъде оставено в сила съдебното решение и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представя писмени бележки, в които посочва ,че доводите на касатора за допуснати съществени нарушение на процесуалните правила и несъответствие с материалния закон са неоснователни и следва решението да бъде оставено в сила. Посочва, че сградата  е с предварителна категория „за сведение“, тъй като е декларирана с писмо от 1989 година и към НП са приложени доказателства в тази насока.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва решението да бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № НП-08-00-413 / 05.02.2019 година на зам. министъра на културата, с което  на „Илмар“ ЕООД - Плевен, ЕИК *********, представлявано от Т.И.И. с ЕГН **********, за това, че при извършена проверка на  08.06.2018 година, инспектори в същото Министерство извършили проверка на обект жилищно-търговската сграда, находяща се на ***, УПИ ІІІ-5989, кв.85а в гр. Плевен на дружеството като съсобственик на гореописаната сграда – недвижима културна ценност не е положил необходимите грижи за опазване, съхранение и поддържане в добро състояние, не е изпълнил  заповед № РД – 12 -145/04.05.2017 година на Кмета на Община град Плевен, съдържаща нарочни предписания към собствениците на същата сграда във връзка с опазването и поддържането и като част от културното наследство – нарушение на чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗКН и на основание чл. 197, ал. 1 от ЗКН е наложена имуществена санкция в размер на 3500 лева. В хода на проверката е установено тежко аварийно състояние на сграда от това, което било установено  при предишни проверки в годините, датиращи от 2015 година - покривът липсва напълно, изцяло разрушени североизточна кула  и части от надзида; стените по фасадите са обрушени с пукнатини от паднала мазилка, което довело от своя страна до ерозия на тухлената зидария; гредоредът от втория етаж бил прогнил и пропаднал, около и в сградата имало израснали много храсти и дървета с различна големина, като е направено и фотозаснемане на обекта.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона.

Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл. 71, ал.1 от ЗКН собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижими културни ценности са длъжни да полагат необходимите грижи за тяхното опазване, съхранение и поддържане в добро състояние, при спазване на разпоредбите на този закон и актовете по прилагането му. За това нарушение разпоредбата на чл. 197, ал.1 от ЗКН предвижда налагането на имуществена санкция в размер от 1500 лева до 3500 лева в редакцията на закона към датата на нарушението. Съдът намира, че в АУАН и НП се съдържат данни, приети за установени, както от актосъставителя, така и от административно-наказващия орган, относно времето на извършване на нарушението. Член 42, ал.1, т.3 от ЗАНН изисква в АУАН да се посочат датата и мястото на извършване на нарушението. Същото изискване е посочено и в чл. 57, ал.1, т.5 относно НП. В АУАН е посочено, че извършването на нарушението е констатирано при извършване на проверка на 08.06.2018 г., така е прието и в НП, като е установено ,че дружеството като съсобственик на сградата  не полагал необходимите грижи за опазване, съхранение и поддържане в добро състояние т.е. налице е бездействие на касатора да изпълни задължения, произтичащо от закона. Първоинстанционният съд е достигнал до този извод след обсъждане на събраните доказателства и свидетелски показания и неоснователно е твърдението на касатора за необоснованост на решението, като изложените  от РС Плевен мотиви се споделят изцяло.

Настоящият съдебен състав намира, че нарушението е подробно описано, както и обстоятелствата, при които е извършено и в АУАН и в НП. Не се спори, че дружеството е съсобственик на сградата, подробно е описано състоянието, установено при проверката, както и мерките, които следва да бъдат предприети. Обсъдени са доводите на касатора от РС Плевен, че заповед на кмета на Община Плевен от 04.05.2017 година  е отменена, като е посочено, че задължението за поддържане на сградата произтича от закона и не следва да има издадена изрична заповед, но следва да се има предвид, че същата е издадена на основание чл. 73 ат ЗКН, а съгласно ал. 3  обжалването й не спира изпълнението т.е. налице е допуснато по силата на ЗКН предварително изпълнение на заповедта от 2017 г. и последващата й отмяна не се отразява на законосъобразността на НП.

РС Плевен е обсъдил дадените задължителни указания на АС Плевен, изложил е подробни  мотиви и не е налице съществено процесуално нарушение. Настоящата инстанция на основание чл. 221, ал. 2 , изр. второ от АПК, споделя изцяло приетото от РС  относно статута на процесната сграда . С оглед удостоверение на л. 117 по нахд № 389 по описа за 2019 г на РС Плевен жилищно-търговска сграда на ***, УПИ ІІІ-5989, кв.85а в гр. Плевен е декларирана с писмо № 5675 от 15.12.1989 г. като архитектурно-строителен паметник на културата с предварителна категория „за сведение“ и съгласно чл. 59, ал. 4 от ЗКН /ДВ бр. 19 от 2009 г. с изм. и доп. / и  § 12, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗКН, притежава статут на единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност, с предварителна категория "за сведение". При влизане в сила на Закона за културното наследство в него не е съществувала категория "архитектурен паметник на културата категория "за сведение". Но съгласно § 10 от ПЗР на закона (Обн. - ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) (1) "Заварените обявени по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут като културни ценности по смисъла на този закон. " Тази разпоредба касае всички заварени, обявени по дотогава действащия ред недвижими паметници на културата, без значение към коя категория са принадлежали същите, като се има предвид, че към момента на влизане на закона в сила в него няма категория "за сведение". С последваща промяна в Закона за културното наследство - ДВ, бр. 54/2011 г., са променени както чл. 50, уреждащ категориите недвижими паметници на културата, така и § 10 от ПЗР. С тези изменения в чл. 50 е уредена категория "за сведение", а § 10 придобива следното съдържание: "Заварените обявени по досегашния ред недвижими паметници на културата запазват своя статут и категория като културни ценности по смисъла на този закон. " Следователно с промяната от 2011 г. само се урежда въпросът с категорията на недвижимата културна ценност, но не и нейния статут, като промяната в закона не оказва влияние върху статута й и при обнародване на закона, и при това изменение на закона, процесната сграда има същия статут, който е придобила през 1989 г. Разпоредбата на § 12 от ПЗР урежда въпроса за декларирането на недвижимите културни ценности, като декларираните до влизане на закона в сила запазват своя статут на декларирани ценности. Безспорно по делото е установено, че сградата е била надлежно декларирана и доводите на касатора в насока, че сградата няма категория „за сведение“ е неоснователен.

Правилно е наложена имуществена санкция на дружеството, тъй като същото е съсобственик на сградата и за него е налице задължение по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗКН   да полага необходимите грижи за опазване, съхранение и поддържане в добро състояние на сградата, която е недвижима културна ценност по см. на ЗКН.

Предвид горепосоченото съдът намира, че решението е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото,  искането на пълномощника на ответника за присъждане на разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение  е основателно и на основание чл. 63, ал. 3 вр. ал. 5 ЗАНН (ДВ- бр. 94/29.11.2019 г.) в полза на министерство на културата следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 104/24.02.2020 г. постановено по н.а.х.д. № 2102/2019 г. по описа на Районен съд – Плевен.

Осъжда „Илмар“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Плевен, ул. ****,  чрез представляващия Т. И. И. да заплати на Министерство на културата, гр. София, бул.“ Александър Стамболийски“ № 17 разноски в размер на 100 лева.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                      ЧЛЕНОВЕ 1./п/

 

                                                                                                      2./п/