№ 374
гр. гр.Велинград, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ Гражданско дело №
20235210100087 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. И. Г. срещу Г. Г.
Ц., с която се претендира обявяване на нищожност, подари противоречието им с
добрите нрави, на сключени между страните два договора за покупко-продажба на
недвижими имоти.
Твърденията на ищцата са, че през 2020г. се съгласила с желанието на единия от
синовете си – ответника по делото – да му прехвърли притежавани от нея недвижими
имоти, като въпреки първоначалното й намерение да му ги дари - през лятото на
същата година той я убедил да осъществят разпоредителните сделки чрез договори за
покупко-продажба. Така със съответни нотариални актове за покупко-продажба на
недвижими имоти ищцата продала на ответника: на 20.07.2020г. - сграда с
идентификатор 65534.1.70.1 по КККР на с. Света Петка, заедно със съответните
ид. ч. от правото на строеж върху дворното място с идентификатор 65534.1.70,
където е построена, а на 04.08.2020г. - ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор
10450.501.2900 по КККР на гр. Велинград, заедно с ½ ид. ч. от построената в имота
сграда с идентификатор 10450.501.2900.1, находяща се на адрес – гр. Велинград, ул.
„Братя Пухалеви“ № 35, като си запазила пожизнено право на ползване върху тях.
При съображения, че пазарната стойност на всеки от имотите е много по-висока от
отбелязаните в нотариалните актове продажни цени, които тя твърди така и да не е
получила, ищцата иска съдът да постанови решение, с което да обяви за нищожни
двата договора за покупко-продажба, заради противоречието им на добрите нрави
изразяващо се в значителна нееквивалентност на престациите по тях.
1
В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответната
страна оспорва иска като неоснователен с доводи, че твърдяната от ищцата
нееквивалентност на престациите по двете сделки е в рамките на обичайното, като се
изтъква, че договорите са между майка и син, и продавачът запазва пожизнено право на
ползване. Оспорват се твърденията, че цената по сделките не е била свободно
уговорена от страните или платена от купувача. Моли се за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност и съобразявайки становището на страните, съгласно изискванията на чл. 12
и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а и от прeдставените по делото писмени
доказателства (НА от 20.07.2020г. с № 31, том II, рег. № 2480, нот. д. № 227/2020г. на
нотариус С.Д.; и НА от 04.08.2020г. с № 43, том II, рег. № 2647, нот. д. № 239 /2020г.
на нотариус С.Д.) се установява, че ищцата е продала на сина си – ответник по делото:
- на 20.07.2020г. - сграда с идентификатор 65534.1.70.1 по КККР на с. Света
Петка, заедно със съответните ид. ч. от правото на строеж върху дворното място
с идентификатор 65534.1.70, където е построена, за цена от 4200 лв., при данъчна
оценка на имота - 4190,80 лв.
- на 04.08.2020г. - ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор 10450.501.2900 по КККР на
гр. Велинград, заедно с ½ ид. ч. от построената в имота сграда с идентификатор
10450.501.2900.1, находяща се на адрес – гр. Велинград, ул. „Братя Пухалеви“ № 35, за
цена 9900 лв. при данъчна оценка на съответната част от имота - 41561,20 лв.
С петитума на исковата молба се претендира обявяване на нищожност на
договорите поради тяхното противоречие с добрите нрави.
В решение № 1444 от 4.11.1999 г. по гр. д. № 753/1999 г. на Пето Г. О. на ВКС е
посочена нееквивалентността на престациите като конкретен пример за нарушение на
добрите нрави, водещо до нищожност на сделката по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. В
това решение липсват критерии, по които съдът преценява кога престациите са
нееквивалентни до степен, предизвикваща нищожност на сделката. Такива критерии са
необходими, тъй като в противен случай преценката на съда би заменила волята на
страните. По този начин би се накърнил принципът на свободата на договарянето /чл. 9
от ЗЗД/, защото еквивалентността на престациите поначало се преценява от страните и
се съобразява с техния правен интерес.
Съгласно Решение № 119 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 485/2011 г., I г. о.,
ГК - При преценка действителността на двустранните възмездни договори относно
това дали са накърнени добрите нрави следва съдът да преценява действителната воля
на страните, защото нормата на чл. 20 от ЗЗД го задължава при тълкуване на
договорите да установява действителната обща вола на страните, формирана от
2
всичките им уговорки, да се отчита взаимната им връзка и целта на договора.
Доколкото възмездните сделки и в частност продажбата е казуална сделка, то следва да
се съобразява при преценката на действителността й целта, а тя най-често е свързана с
удовлетворяване на допустим от закона интерес за страните. Преценката дали
нееквивалентността е значителна следва да се извършва именно при съобразяване на
преследваната от страните цел, т. е. удовлетворяване на значим допустим от закона
интерес.
В тази връзка – в искова молба е посочено, че ищцата е „решила да удовлетвори
желанието на ответника“ - да му прехвърли съответните недвижими имоти, като му ги
дари; а единствените й „възражения“ относно това да му ги продаде касаят не волята й
да му прехвърли съответната собственост, а явно превъзмогнатите от нея опасения от
големи разноски по оформяне на сделките. От посочените твърдения на ищцата става
ясно, че тя е възнамерявала да прехвърли собствеността върху недвижимите имоти на
ответника безвъзмездно, непосредствено преди да е била „убедена“ /л. 4 исковата
молба/ и се е съгласила това да стане под формата на покупко-продажба. В този,
въведен от самата нея (и потвърждаващ се от ценените при условията на чл. 172 ГПК
показания на свидетеля Таня Данчева), контекст съображенията на ищцата за
нееквивалентност на престациите по двата договора (,а и за „разрез с действителната й
воля“ относно вида им), са парадоксални и необосновани.
Отделно от изложеното, както е посочено и в Решение № 156 от 10.02.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 2451/2019 г., III г. о., ГК: „Накърняването на добрите нрави по смисъла
на чл. 26, ал. 1 предл. 3 ЗЗД е налице винаги, когато се нарушава правен принцип, като
принципа на справедливостта и на добросъвестността в гражданските отношения.
Въпросът дали поведението на даден правен субект съставлява действие, накърняващо
добрите нрави и злепоставящо чужди интереси с цел извличане на собствена изгода се
преценява с оглед конкретния случай. ВКС в практиката си приема, че не всяка
нееквивалентност представлява нарушение на добрите нрави и е основание за
нищожност, а само значителната и явна такава, при която едната от насрещните
престации е толкова незначителна, че има практически нулева стойност. При
преценката дали една сделка е недействителна поради нарушение на добрите нрави,
съдът не трябва да се ограничава единствено и само до простото сравняване на
уговорената престация с пазарната стойност на имота, предмет на сделката.
Продажбата на вещ на цена, по ниска от пазарната не е несъвместима с общоприетите
норми за справедливост и добросъвестност. Още повече законът за местните данъци и
такси и Закона за нотариусите и нотариалната дейност изрично допускат възможността
сделки да се сключват и под данъчната оценка, но държавната такса се плаща по нея.
Щом не се нарушават императивни разпоредби и законът изрично предвижда
възможност да се договоря цена, равна на данъчната оценка или по-ниска от нея, то не
е налице значителна нееквивалентност на ответната престация, водеща до абсолютна,
3
изначална, непоправимо нищожност поради накърняване на добрите нрави. В този
смисъл е безпротиворечивата практика на ВКС, обективирана в решение № 452 от
25.6.2010 г по гр. дело № 4277/2008 г на ВКС, Първо гражданско отделение, решение
№ 119/22.3.2011 г по гр. дело № 485/11 г на ВКС, ГК, Първо ГО, решение № 29 от
22.3.2017 г по гр. дело № 2955/2016 г на ВКС, ГК, Първо ГО, решение № 24 от 9.2.2016
г по гр. дело № 2419/2015 г на ВКС, ГК, Трето ГО“. ( в такъв смисъл - и Решение № 53
от 18.02.2020 г. по в. гр. д. № 8/2020 г. на ОС – Пазарджик)
В конкретния случай - по делото е безспорно не само, че единият от процесните
имоти е продаден на цена равна на данъчната му оценка, а другият – на цена по-ниска
от данъчната му оценка, но и че страните по договорите за покупко-продажба са в най-
близки родствени отношения - майка и син; и продавачът си е запазил безвъзмездно и
пожизнено правото на ползване върху продаваните имоти. Тези обстоятелства
несъмнено имат характера на обосноваващи договорените ниски продажни цени, и
така сочат на извод за липса на нарушаване на принципите на справедливост и
добросъвестност по отношение на сключените сделки.
Предвид изложеното предявените искове за прогласявне на нищожност на всеки
от двата договора на конкретно предявеното основание подлежат на отхвърляне.
Само с оглед пълнота подлежи на отбелязване следното: обстоятелството дали
приобретателят е заплатил или не на продавача продажната цена по сделката няма
значение за нищожност й, а би могло да поражда облигационно вземане, което е
основание за реализиране на договорната отговорност по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 87, ал.
3 ЗЗД. В исковата молба липсват такива твърдения, но описаното в нея като „по-
сигурно“ прехвърляне на собствеността върху имотите между страните - посредством
покупко-продажба в сравнение с дарение, наподобява алюзия относно привидност на
продажбите, като и такова основание за нищожност би се явило недоказано предвид
разпоредбите на чл.164, ал.1 и чл. 165, ал,2 ГПК.
При този изход на спора право на претендирани разноски, на основание чл. 78,
ал.3 ГПК, има само ответната страна, която е претендиралата такива, и е удостоверила
реалното им извършване в размер на 800 лв. – с представен договор за правна защита и
съдействие, в който е отразено, че са заплатени в брой като адвокатски хонорар.
При изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. И. Г.а с ЕГН **********, срещу Г. Г. Ц. с ЕГН
********** искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД - за прогласяване
на нищожност поради противоречието им с добрите нрави на обективиранте в
Нотариален акт от 20.07.2020г. с № 31, том II, рег. № 2480, нот. д. № 227/2020г. по
4
описа на нотариус С.Д. и Нотариален акт от 04.08.2020г. с № 43, том II, рег. № 2647,
нот. д. № 239/2020г. по описа на нотариус С.Д., договори за покупко-продажба на
недвижими имоти.
ОСЪЖДА В. И. Г.а с ЕГН ********** и адрес: гр. Велинград, ул. „Б.П.“ № 35,
да заплати на Г. Г. Ц. с ЕГН ********** и адрес: гр. Велинград, ул. „Б.П.“ № 35,
сумата от 800 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
5