№ 373
гр. Сливен, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван М. Димитров
при участието на секретаря Росица Н. Стоянова
като разгледа докладваното от Иван М. Димитров Административно
наказателно дело № 20222230200863 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д. Х. М. срещу НП № 6187° от 11.11.2021 г. на
Директор ОД на МВР Сливен, с което на основание чл. 209А ал.1 от Закон за
здравето му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300
лв., за нарушение на чл. 209А ал.1 от Закон за здравето. Иска НП да бъде
отменено.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се
представлява.
В с.з. въззиваемата страна, административно - наказващият орган, не
изпраща представител.
Съдът като съобрази събраните по делото гласни и писмени
доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 17.10.2021 г. жалбоподателят посетил клуб „Делийт“ на ул. цар
Самуил №1. Около 1.00 ч. служители на МВР го видели, че нарушил
противоепидемични мерки по чл.63 ал.4 от ЗЗ т.1.5, въведени със Заповед РД
01-748/02.09.2021 г. на МЗ.
1
За установеното деяние въз основа на докладна записка с рег. № 1670Р-
27164/17.10.2021г., полицейските служители му съставили АУАН №
194285/18.10.2021 г., с който констатираното било квалифицирано като
нарушение по чл. 209А ал.1 от Закон за здравето. Актът бил предявен на
жалбоподателя, който след като се запознал със съдържанието му е възразил с
жалба.
На основание така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените и събрани по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.
Съдът даде вяра на АУАН № № 194285/18.10.2021 г. и НП 6187° от
11.11.2021 г., кредитира показанията на разпитаните по делото свид. Р. И. и
Ж. А..
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на
преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна /лице, което е
санкционирано/. Разгледана по същество, тя е основателна но не на
твърдяните в нея обстоятелства.
НП е необосновано, тъй като приетата в него за установена фактическа
обстановка не се подкрепя със събраните по делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства. АУАН е съставен при неспазване
изискванията на чл. 40 и следващите от ЗАНН и не съдържа изискуемите по
чл. 42 от с. з. реквизити. Административно-наказателната преписка е
изпратена на компетентния наказващ орган, който се е произнесъл в рамките
на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. В административно-наказателното
производство е допуснато незаконосъобразно или неправилно приложение на
материалния закон. Административно наказващия орган след като е
преценил събраните по делото писмени и гласни доказателства, е направил
извода, че соченото административно нарушение, неговото авторство, както и
вината на нарушителя са доказани извод, който е неверен.
Настоящият съдебен състав споделя становището на жалбопод., че в НП
са допуснати съществени процесуални нарушения, които водили до отмяна на
НП. В случая нарушението е неясно описано, в НП е посочено неизпълнение
2
на противоепидемична мярка на посочените дата, час и място в нарушение на
забраната, въведена от МЗ на основание чл. 209а от ЗЗ, съгласно която
разпоредба който наруши или не изпълни въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен
ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000
лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв. В АУАН въобще не е
посочено в какво се изразява нарушението, посочено е само, че жалб. М. не
изпълнява въведена със заповед на М-ра на здравеопазването
противоепидемична мярка, без да е ясно коя точно. В случая самата заповед
на МЗ не може да се сочи като нарушена нормативна разпоредба, т. к. тя
съставлява ОАА, а не нормативен такъв и по тази причина правилно в АУАН
и НП е посочена като нарушена именно тази разпоредба от ЗЗ.
От друга страна АУАН е съставен от лице, което не е констатирало
нарушението, като свидетел на съставянето на акта е вписано друго лице,
което също не е присъствало при констатиране на нарушението. При
положение, че деянието е констатирано от полицейски служители е следвало
те да са посочени като свидетели очевидци в АУАН.
На следващо място жалб. е прав, че към датата на издаване на НП е
последвала друга уредба на противоепидемичните мерки и е била в сила
заповед РД-01-890 от 03.11.2021г. на Мин. на МЗ, където в т. 32 е посочено,
че въведените противоепидемични мерки по много точки вкл. и т. 12 от
същата з-д не се прилагат за ваксинирани лица с валиден сертификат. По
делото е приложен валиден към датата на проверката сертификат на името на
жалбопод., от който е видно, че е със завършена ваксинация към 07.102021г.
Настоящият съд намира, че са налице и основания за прилагане на чл.
28 от ЗАНН. За да е деянието такова, то следва от него да не са настъпили
никакви вредни последици или неговата обществена опасност да е
незначителна. Едно деяние представлява маловажен случай, когато степента
на засягане на охраняваните от закона обществени отношения е много ниска.
Преценката дали дадено деяние следва да се квалифицира, като маловажно е
строго индивидуална. Преценящия орган следва да изхожда освен от
накърнените обществени отношения, така също и от личността на дееца, на
пострадалия, както и от сферата на самите обществени отношения, които се
3
засягат. Необходимо е да се изследват и начина на извършване на деянието,
мотивите и подбудите водили дееца при извършването му, не на последно
място и отзвука който деянието има в обществото. В процесния случай
извършеното от жалбоподателя е такова. Жалбопод. е бил ваксиниран към
датата на извършване на нарушението, т.е. той не е можел да заразява други
хора и да разпространява Ковит 19. Липсват дадни за други подобни деяния,
което налага извода, че това е първо такова деяние за жалбопод.
Ето защо административно-наказващият орган след като се е запознал с
фактите и обстоятелствата неправилно е вменил във вина нарушението на
жалбопод. и съдът следва да го отмени.
Мотивиран от посоченото, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 6187° от 11.11.2021 г. на Директор ОД на МВР Сливен,
с което на Д. Х. М., с ЕГН ********** от гр. С., ул. В.Д. № ...., му е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лв., на
основание чл. 209А ал.1 от Закон за здравето, като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4