Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 29.01.2024г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на петнадесети юни
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 13 691
по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно кумулативно съединени искове: към първия
ответник - иск с правно основание чл. 49 от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/ и към втория ответник – иск с правно основание чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/, вр. чл. 74 от Закона за частните съдебни
изпълнители.
Ищцата – С. Д.Т., твърди, че въз основа
на заповеди за изпълнение издадена по ч.гр.д. № 8489/2017г. по описа на Районен
съд – Варна, 40 състав, по ч.гр.д. № 8485/2017г. по описа на Районен съд –
Варна, 30 състав, както и по ч.гр.д. № 8490/2017г. по описа на Районен съд –
Варна, 17 състав и изпълнителни листи, банката ответник образувала срещу
нея и съпруга й – Г.Р.Т.изп. дело № 20178950401266 по описа на съдебния изпълнител
–втория ответник. В срока и по реда на чл. 414 ГПК, ищцата депозирала
възражения, с оглед на което били образувани т.д. № 1208/2017г. по описа на
ВОС, т.д. № 1209/2017г. по описа на ВОС, както и т.д. № 1440/2017г. по описа на
ВОС. Независимо от образуваните и висящи търговски дела, по изпълнителното дело
било предприето принудително изпълнение за събиране на вземанията, към семейно
жилище, представляващо апартамент № 8, находящ се в гр. Варна, ул. „**************,
със застроена площ от 96.30 кв.м., като била насрочена публична продан на същия
за периода от 22.12.2017г. до 22.01.2018г. Твърди, че на 22.01.2018г. съпругът
й – Г.Т.депозирал до съдебния изпълнител издаден в негова полза чек за сумата
от 150 000 евро, която сума покривала изцяло задължението. Въпреки това
съдебният изпълнител не е прекратил изпълнителното производство поради
погасяване на дълга, а с постановление за възлагане от 30.01.2018г. съдебният
изпълнител възложил недвижимия имот. Ищцата посочва, че по образуваните
търговски дела са постановени съдебни решения, с които предявените
установителни искове са отхвърлени по отношение на нея. Същата е направила
искания за издаване на обратни изпълнителни искове, но е получила отказ по това
си искане. Моли да бъде постановено
съдебно решение, с което се осъдят ответниците солидарно да ѝ заплатят:
- 101 400 лева, представляваща
стойността на собствената ѝ ½ идеална част от процесния недвижим
имот, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
11.12.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по
делото разноски, за което е представен списък съгласно изискванията на чл. 80
от ГПК – л. 429. В определения от съда срок са депозирани писмени бележки от
процесуалния представител на ищеца.
Ответникът – „У.Б.“ АД в депозирания от
нея писмен отговор не оспорва следните обстоятелства:
-
образуваните
три заповедни производства, по който банката се е снабдила с изпълнителни листи
по отношение на длъжниците Г.и С. Т.;
-
образуваното
изп. дело № 20178950401266 по описа на ЧСИ Л.С., с рег. № 895;
-
насочено
принудително изпълнение по отношение на недвижим имот, представляващ СИО, а
именно: апартамент № 8, находящ се в гр. Варна, ул. „**************, със
застроена площ от 96.30 кв.м.;
-
на
22.01.2018г. по изп. дело е депозирана молба от длъжника Г.Т., към която е
приложен чек, с искане съдебният изпълнител да го осребри;
-
с
постановление на съдебния изпълнител, имотът е възложена на купувача, предложил
най-висока цена и
-
предявените
от банката искове по реда на чл. 422 ГПК са отхвърлени с влязло в сила решение.
Заявява, че представеният от Т. чек е
издаден на 17.01.2018г. срещу банка със седалище в Република Франция, която
няма седалище и клонове на територията на Република България. Твърди още, че на
22.01.2018г. – последният ден на публичната продан, чекът е представен по
изпълнителното дело, без превод на български език. Сочи още, че не е налице
плащане на дължимите суми, тъй като депозирането на чек не представлява плащане
на дълга. Твърди, че недвижимият имот е продаден за сума в размер на
188 697, 94 лева, която сума счита, че следва да се приеме за пазарна цена
на имота. От така посочената сума по сметка на банката е преведена сумата от
181 699, 72 лв. Относно представения чек посочва, че същият никога не е
депозиран на банката като платец. Поддържа, че представянето на чек не
представлява внасяне на дължимите суми по изпълнителното дело съгласно чл. 491
от ГПК. Няма пречка длъжникът, на името на когото е издаден чека, да го осребри
и да внесе паричната сума на банката или частния съдебен изпълнител. Предвид
обстоятелството, че в срока по чл. 491 от ГПК не са постъпили плащания, не е и
спряно изпълнителното дело. Отказът на съдебния изпълнител да прекрати
изпълнителното дело е обжалван от ищеца и е постановено влязло в сила
определение, с което е оставена без разглеждане жалбата. Моли да се постанови
съдебно решение, с което се отхвърли предявения иск, като му се присъдят
направените по делото разноски, за което е представен списък съгласно
изискванията на чл. 80 от ГПК – л. 430.
Ответникът – ЧСИ Л.С.С.не
оспорва следните факти:
- по молба на „У.Б.“ АД въз основа на
издадени изпълнителни листи е образувано изпълнително дело № 20178950401266 с длъжници – Г.и С. Т.;
- за периода от 22.12.2017г. до
22.01.2018г. е насрочена публична продан на описания в исковата молба недвижим
имот;
- по изпълнителното дело е изготвена
оценка от вещо лице, с което е определена пазарна цена в размер на 202 800
лева;
- на 22.01.2018г. е постъпила молба от Г.Т.с
приложен чек.
Оспорва твърдението, че с депозиране на
чека, съдебният изпълнител е нарушил разпоредбата на чл. 491 ГПК. Заявява, че
депозиране на чек не е равносилно на „внасяне“ на сума по специалната сметка на
ЧСИ, както и че към този момент, съдебният изпълнител не е имал основание да
прекрати, спре или приключи изпълнителното производство. Именно поради тази
причина и възможността по искане на взискателя да бъде спряно или прекратено
изпълнителното производство е изпратен препис от молбата на длъжника Т. с копие
от приложение чек на първия ответник. И двамата ответници поддържат, че чекът е
парично средство, но само в отношенията между „издателя“ и „поемателя“, респ.
„джиранта“ и „цедента“. Но и двамата ответници нямат това качество. Вторият
ответник поддържа, че представянето на чека не го оправомощава да инкасира
същия, тъй като не разполага с подобни правомощия. Оспорва иска и по размер, като твърди, че
експертната оценка не е пазарната цена, тя е само елемент от процедурата по
определяне на началната цена по реда на чл. 485 ГПК. Твърди още, че пазарната
цена на недвижимия имот е тази, която е достигната в хода на публичната продан,
като в процесния случай това е сума в размер на 188 697, 94 лева. Твърди,
че изпълнителните действия – отказ за прекратяване на изпълнителното
производство и издаването на постановление за възлагане на недвижим имот са
обжалвани пред Окръжен съд – Варна и съответно жалбите са оставени без уважение.
С оглед на това счита, че е установено законосъобразното извършване на
посочените изпълнителни действия, които са осъществени от него. Оспорва, че по
предявеното вземане възниква солидарна отговорност между съдебния изпълнител и
банката. Моли да се постанови съдебно решение, с което се отхвърли предявеният
иск, като му се присъдят направените по делото разноски, за което е представен
списък съгласно чл. 80 от ГПК – л. 437.
С определение от 18.04.2022г. съдът е
конституирал като трето лице помагач на страната на втория ответник – „ДЗИ –
Общо застраховане“ АД.
Третото лице помагач – „ДЗИ – Общо
застраховане“ АД поддържа, че не са налице предпоставките на фактическия състав
на чл. 74 от ЗЧСИ, тъй като съдебният изпълнител добросъвестно и
законосъобразно е изпълнил своите задължения в изпънителното производство.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
Съдът в
направеният от него доклад по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4т. 4 от ГПК е
приел, че страните са заявили изрично, че не спорят относно следните факти:
- образуваното
изп. дело № 20178950401266 по описа на ЧСИ Л.С., с рег. № 895;
- за периода от
22.12.2017г. до 22.01.2018г. е имало насрочена публична продан относно
недвижимия имот, описан в исковата молба;
- на 22.01.2018г. по изп. дело е депозирана
молба от длъжника Г.Т., към която е приложен чек, с искане съдебният изпълнител
да го осребри,
- предоставяне
на препис от тази молба и приложения към нея чек за становище на взискателя –
първия ответник,
- постановяване
на отказ от съдебния изпълнител да прекрати производството на основание
представения чек,
- по
изпълнителното дело е изготвена експертна оценка от вещо лице с цена на имота
202 800 лева и
- издаване на
постановление за възлагане на недвижимия имот от съдебния изпълнител.
Съгласно
представения нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит чрез ЖСК
/л. 5/ №93, том XXV, дело №11
711/1994г. ищцата и Г.Р.Т.са придобили собствеността върху следния недвижим
имот: апартамент №8, находящо се в гр. Варна, на ул. „************“ №23 в
сградата на ЖСК „Е.Т.“, на третия етаж при съседи: североизток – ул. „************“,
югоизток – ул. И.М.“, югозапад ап. №9,
стълбище, северозапад – ап. №7.
От
представената на л. 6 покана за доброволно изпълнение, адресирана до ищцата, се
установява, че е образувано въз основа на издадени заповеди за изпълнение по
ч.гр.д. № 8489/2017г. по описа на Районен съд – Варна, 40 състав, по ч.гр.д. №
8485/2017г. по описа на Районен съд – Варна, 30 състав, по ч.гр.д. №
8490/2017г. по описа на Районен съд – Варна, 17 състав, по ч.гр.д. № 8492/2017г.
по описа на Районен съд – Варна, 25 състав и по ч.гр.д. № 8486/2017г. по описа
на Районен съд – Варна, 43 състав и изпълнителни листи - изп. дело №
20178950401266 по описа на съдебния изпълнител –втория ответник с взискател
-първия ответник. От представените на л. 9 – 14 преписи на издадените заповеди
за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителни листове по първите четири
посочени по-горе дела се установява, че по тях солидарни длъжници са ищцата и Г.Р.Т..
От
представеното на л. 15 съобщение за насрочване на публична продан по посоченото
изпълнително дело, адресирано до ищцата, се установява, че в периода
22.12.2017г. – 22.01.2018г. е насрочена публична продан на описания по-горе
недвижим имот.
На
22.01.2018г. е подадена молба с вх. №405 от Г.Р.Т.до съдебния изпълнител, към
която е приложен чек на френски език, като се твърди, че същият покрива изцяло
дължимите суми по изпънителното дело и се иска същият да бъде приет и осребрен
от съдебния изпълнител, след което се прекрати изпълнителното дело. На същия
ден е изпратен препис от описаната молба и документа към нея на първия ответник
– взискател. Чекът в препис и с превод на български език е представен на л. 23
– 24. Документът е издаден с №5287535 007012379908 000221133705 на 17.01.2018г.
от Банка „Д. и Ко“ със следното съдържание „Платете срещу този поименен чек,
непрехвърляем освен в полза на банка или на друга организация, определени като
бенефициенти съгласно закона, 150 000 евро на господин Г.Р.Т.“ и „платим във
Франция 00001 00221133705 27 „Ла Н.Е.Д.“ ООД, Париж и адрес. На 25.01.2018г. с
молба с вх. №00580 Г.Т.е поискал да му бъде върнат обратно описаната ценна
книга. Върху самата молба е направено вписване от пълномощника на Г.Т., че
чекът е върнат на същата дата – 25.01.2018г. /л. 235/.
От
представените съдебни решения л. 27 – 36 се установява, че са отхвърлени
предявените искове в производствата по чл. 422 от ГПК, във връзка с:
-
издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. №8490/2017г. по
описа на Районен съд – Варна, 17 състав по отношение на ищеца /с влязло в сила
решение на 28.05.2020г. – гр.д. №1208/2017г. по описа на Окръжен съд – Варна/,
- издадената заповед за изпълнение по чл. 417
от ГПК по ч. гр. д. №8485/2017г. по описа на Районен съд – Варна, 39 състав по
отношение на ищеца /с влязло в сила решение на 10.01.2020г. по гр. д.
№597/2018г. по описа на Апелативен съд – Варна/.
С
молба от 21.07.2020г. /л. 333 – 379/ подадена от пълномощника на ищцата са
представени описаните по-горе съдебните решения, които са постановени по
исковете по чл. 422 от ГПК.
Въз
основа на така описаната молба с постановление от 21.07.2020г. е прекратено
изпълнителното дело по отношение на ищцата в частта относно вземанията, които
са предмет на изпълнителни листове издадени по ч. гр. д. №8490/2017г. и ч. гр.
д. №8485/2017г. /л. 332/
С
решение №477 от 18.06.2018г. постановено по гр. д. №1440/2017г. по описа на
Окръжен съд – Варна се установяват задължения на ищцата към първия ответник,
относно които е издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д.
№8489/2017г. по описа на Районен съд – Варна, /с влязло в сила на 18.09.2018г./
- л. 37 - 43.
От
представените документи от изпълнителното дело /л. 170 – 171, 220 - 224/ се
установява, че описаният по-горе недвижим имот е възложен чрез извършената
публична продан на цена от 188 697, 94 лв., като при извършеното разпределение
съдебният изпълнител е определил част от тази сума да бъде за първия ответник –
взискател – 181 699, 72 лв., която и му е преведена на 16.05.2018г., видно от
представеното платежно нареждане – л. 406.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Съгласно чл.
154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания или възражения. Предвид посоченото общо правило и предмета на
делото съдът е указал на страните в доклада си, изготвен по реда на чл. 146,
ал. 1 от ГПК, че:
- в доказателствена тежест на ищеца е да
установи настъпването на следните факти:
- издаване на описаните в исковата молба
изпълнителни листове,
- образуване на
изп. дело №20178950401266 – страни и предмет,
- постановяване
на съдебни решения, с които са отхвърлени предявените от първия ответник срещу
ищцата искове по чл. 422 от ГПК и същите са влезли в сила,
- оставяне без
уважение на молбата на ищеца за издаване на обратен изпълнителен лист,
- правото на
собственост на ищеца по отношение на ½ идеална част от имота, срещу
който е насочено принудителното изпълнение,
- имуществени
вреди за ищеца, настъпили в резултат на проведено изпълнително производство по
отношение на ½ идеална част от недвижимия имот, включително техния
размер, както и
- причинна
връзка между проведеното принудително изпълнение и претърпените от ищеца
имуществени вреди.
- в
доказателствена тежест на ответниците:
-
на каква стойност е възложен процесния недвижим имот при проведената публична
продан,
-
каква сума е преведена на първия ответник от проведената публична продан,
– вторият
ответник има открита специална сметка за дейността му като ЧСИ,
- връчване на
покана за доброволно изпълнение на длъжниците по изпълнителното дело, в което
се съдържа вписване на специалната сметка на ЧСИ,
- постановяване
на съдебни решения в производство по обжалване на изпълнителните действия:
отказ за прекратяване на изпълнителното производство и издаване на
постановление за възлагане на недвижим имот и тяхното съдържание.
Относно
иска предявен срещу първия ответник – „У.Б.“ АД
Правното
основание на предявения срещу първия ответник иск е чл. 49 от ЗЗД и за да бъде
същият уважен ищецът следва да докаже настъпването на следните факти: деяние –
действие/бездействие, което да е осъществено от лица, на които ответникът да е
възложил работа /независимо дали по трудов договор или граждански такъв/,
същото да е противоправно и в резултат на него да са причинени имуществени
вреди на ищеца.
Страните
по делото не спорят относно извършването на конкретното действие – предоставяне
от страна на другия длъжник в изпълнителното дело на чек пред съдебния
изпълнител, предоставяне на същия документ от последния за становището на
първия ответник, който е кредитор в изпълнителното дело и отказ на последния да
приеме този документ като валидно плащане на задълженията на двамата солидарни
длъжници – вторият от които е ищецът.
Спорният
между страните по делото въпрос е това действие на служителите на ответника
противоправно ли е. На първо място следва да се посочи, че документът – чек е
представен на чужд език, без съответния превод в последния ден от периода, за
който е обявена публичната продан на съсобствен на двамата длъжници имот.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ГПК съдебният език в производствата е български и
доколкото документът е представен без да е преведен на съдебния език на
производството, кредиторът – първият ответник с основание може да откаже да
разгледа същия до отстраняване на тази нередовност от страна на представилия го
длъжник. Не са събрани доказателства, че това е направено както до деня на
публичната продан, така и след това. На следващо място чекът не е универсално
платежно средство /както са парите/. В конкретния случай чекът е издаден във
Франция, платим във Франция и поименен – на определено лице – другия солидарен
длъжник, освен ищеца. С оглед на това и нормите на чл. 564, ал. 1 от ТЗ и чл. 572 от ТЗ – преценка за действителност на този
чек /форма и съдържание/, както и правото на издателя да отмени чека следва да
се извърши съобразно френското право. Не са ангажирани доказателства от ищеца в
настоящото производство относно съдържанието на приложимото право - френското, за да може настоящия съдебен
състав да извърши тази преценка. Предвид това и на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК не може да бъде направен извод, че представеният документ по изпълнителното
дело от другия длъжник представлява редовна от външна страна ценна книга – чек.
За пълнота следва да се посочи, че дори и да се приеме, че представеният чек е
валиден, то същият не е на приносител, а е издаден в полза на конкретно лице,
на което следва да се извърши плащането,
поради което нито частния съдебен изпълнител може да упражни правата по него,
нито взискателя по изпълнителното дело. Въз основа на всички изложени по-горе
аргументи съдът приема, че депозирането на представения и описан документ – чек
не може да бъде прието като погасяване на задълженията, за които е образувано
изпълнителното производство, чрез плащане от единия от солидарните длъжници,
поради което отказът на първия ответник, в качеството му на взискател, да приеме
този документ като достатъчен за погасяване на задълженията към него от страна
на ищеца е основателен и следователно не може да бъде определен като
противоправен.
Липсата на един от елементите от фактическия състав на
деликта, а именно – противоправност на деянието е достатъчно осноавние, за да
не бъдат изследвани дали са осъществени другите елементи, а предявеният иск да
бъде отхвърлен.
За пълнота настоящият съдебен състав счита, че следва да
бъде посочено, че от събраните по делото доказателства не се установява и
третия елемент от фактическия състав на деликта - претърпяна вреда от ищеца по
следните аргументи. От събраните по делото доказателства не се установи, че е
погасено задължението от някой или и от двамата солидарни длъжници /един от
които е ищцата/ по посоченото изпълнително дело преди датата на провеждане на
публичната продан на описания по-горе недвижим имот и до влизане в сила на
постановлението за възлагането му. С оглед на това не може да се приеме, че е
причинена вреда на ищцата от продажбата на нейн съсобствен имот за погасяване
на задълженията й от съдебния изпълнител.
Относно иска предявен срещу втория
ответник – Л.С. С., частен съдебен изпълнител с рег.
№895
По
този иск като противоправен се определя от ищцата отказът на съдебния изпълнител
да прекрати изпълнителното производство след предоставянето на описания чек от
другия длъжник по делото. По изложените по-горе мотиви следва да се приеме, че
липсва противоправност на така описаното действие – представен е документ на
чужд език, без превод на български език, без данни за приложимото френско
право, чекът е поименен – издаден на определено лице, като липсва прехвърляне на
прават по него от страна на това лице в полза на взискателя или на частния
съдебен изпълнител.
По
изложените по-горе мотиви следва да се приеме, че и липсва вреда за ищцата от
предприемане на публична продан на съсобствения й имот от частния съдебен
изплънител в изпълнителното производство.
При така изложеното следва, че от събраните по делото доказателства не се установяват всички елементи на фактическия състав на деликта съгласно чл. 45 от ЗЗД, а именно: противоправност на действието на частния съдебен изпълнител и вреда за ищцата, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно направените по делото разноски
Двамата
ответници са претендирали присъждане на направените от тях разноски в тежест на
ищцата.
Съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК първият ответник претендира като разноски сумата
4 269, 60 лв. – представляващ заплатен адвокатски хонорар съгласно представения
договор за правна защита и съдействие, фактура и извлечение от банкова сметка /***.
159, 431 - 433 от делото/.
Съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК вторият ответник претендира като разноски
сумата 4 000 лв. – на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. и представения
договор за правна защита и съдействие /л. 438 от делото/. Съгласно чл. 7, ал.
2, т. 5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – размерът на минималното адвокатско възнаграждение за настоящия
казус с оглед на неговия материален интерес и броя на проведените съдебни
заседания е 3 558 лв.
Предвид
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на първия
ответник - сумата 4 269, 60 лв. и на пълномощника на втория ответник – сумата
от 3 558 лв.
С
тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Д.Т., ЕГН – ********** ***, пл. *********–
чрез адвокат И.С. срещу „У.Б.“ АД, ЕИК – ********* с адрес: ***, офис 49 – чрез
адв. М.Ж. иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата от 101 400 лева, представляваща претендирана вреда, изразяваща се в
стойността на ½ идеална част от следния недвижим имот: апартамент №8,
находящо се в гр. Варна, на ул. „************“ №23 в сградата на ЖСК „Е.Т.“, на
третия етаж при съседи: североизток – ул. „************“, югоизток – ул. И.М.“,
югозапад ап. №9, стълбище, северозапад –
ап. №7, който е продаден на публична продан по изп. дело №20178950401266, претърпяна в резултат на
отказ да бъде прието като плащане на задълженията й по това изпълнително дело,
депозиран чек с молба с вх. №405/22.01.2018г. от Г.Р.Т./другият солидарен
длъжник/ по изпълнителното дело.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от С.Д.Т., ЕГН – ********** ***, пл. *********– чрез адвокат И.С.
срещу Л.С. С., частен съдебен изплънител с рег. №895
на КЧСИ със съдебен адрес:***, офис №2 – чрез адвокат А.П. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД във връзка с чл. 74 от ЗЧСИ за сумата от 101 400 лева, представляваща претендирана вреда, изразяваща се в
стойността на ½ идеална част от следния недвижим имот: апартамент №8,
находящо се в гр. Варна, на ул. „************“ №23 в сградата на ЖСК „Е.Т.“, на
третия етаж при съседи: североизток – ул. „************“, югоизток – ул. И.М.“,
югозапад ап. №9, стълбище, северозапад –
ап. №7, който е продаден на публична продан по изп. дело №20178950401266, претърпяна в резултат на
отказ да бъде прекратено това изпълнително дело след депозиране на чек с молба
с вх. №405/22.01.2018г. от Г.Р.Т./другият солидарен длъжник/.
ОСЪЖДА С.Д.Т., ЕГН – ********** ***, пл. *********– чрез
адвокат И.С. да заплати на „У.Б.“ АД, ЕИК – ********* с адрес: ***, офис 49 –
чрез адв. М.Ж. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 4 269, 90 лева.
ОСЪЖДА С.Д.Т., ЕГН – ********** ***, пл. *********– чрез
адвокат И.С. да заплати на А.П. – адвокат от ВАК, с личен номер №*********, с
адрес: гр. Варна, ул. „*********офис №2 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. сумата от 3 558 лева.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач, конституирано на страната
/ответник/ на Частен съдебен изпълнител Л.С.С.с рег.
№895 – „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с адрес: гр. София, район Триадица, бул. *********Решението може
да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: