№ 84
гр. Варна, 28.03.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Д.а
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
и прокурора М. Н. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20253000600033 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Г.
Подсъдимият Т. И. Т., редовно призован, явява се лично и с адв. В. Т. В.
от АК-Силистра, редовно упълномощен и приет от съда от днес. На л.37 от
делото е налично копие на договор за правна помощ доколкото е изпратено по
имейл.
Адв.И. С. Р.-А. от АК – Силистра, не се явява.
ПОДС.Т.: Желая да ме представлява адв.В., оттеглям си пълномощията
от адв.Р..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
АДВ.Т.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
ПОДС. Т.: Да се гледа делото.
СЪДЪТ намира, че към настоящия момент не са налице процесуални
пречки по хода на делото, както и, че следва да приеме към доказателствения
материал приложената електронна справка за съдимост на подсъдимия,
поради което и
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към материалите по делото електронна справка
за съдимост на подс.Т. Т..
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ЛАЗАРОВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, поддържам протеста на
ОП-Силистра в частта в която делото е върнато за ново разглеждане от
настоящия съдебен състав при съобразяване на задължителните указания по
приложения на закона относно длъжностното качество на подсъдимия. В този
смисъл доколкото той е имал такова качество по смисъла на чл.93, ал.1 т.1, б.Б
от НК, той се явява и годен субект на престъпленията по глава 8, раздел 2 от
НК.
По отношение на второто вменено на подс.Т. деяние за извършено от
него дисциплинарно санкциониране на служителите М. и Ф. ВКС е оправдал
подсъдимия, като го е оправдал също и в частта деянието да е извършено в
условията на продължавано престъпление.
По отношение на първото вменено на подсъдимия Т. деяние,
становището на Апелативна прокуратура в тази връзка е следното:
На първо място във формулираната в обвинителния акт правна
конструкция първото от предявеното на подс.Т. по чл.282, ал.2, вр.ал.1 от НК
е при форма на изпълнителното деяние превишаване на власт за това, че в
периода 04-05.05.2020 г. подс.Т. е превишил властта си, като е разпоредил на
актосъставителите Ф. и М. да не предприемат действия по обезпечаване на
дървесина – предмет на административни нарушения по закона за горите. В
тази част считам така повдигнатото обвинение за несъставомерно от
обективна страна, доколкото подсъдимият Т. е притежавал правомощия за
съставяне на актове за установяване на административни нарушения,
идентични с тези на служителите Ф. и М.. Т.е. по отношение на тези
правомощия подсъдимият не се явява висшестоящ и не надхвърля
определените му правомощия с които разполага по силата на длъжностното си
качество.
С оглед дадените от ВКС указания за евентуална преквалификация на
деянието престъпление по чл.283 от НК, следва да се посочи, че съгласно
постановление № 2 от 1980 г. на Пленума на ВС при престъплението по чл.283
е необходимо длъжностното лице да е използвало служебното си положение с
цел да набави за себе си или за другиго противозаконна облага, като под
използване на служебното положение съдебната практика приема дейност,
която не е свързана непосредствено с изпълнение на сл. задължения. Т.е.
престъплението по чл.283 от НК се състои само в използване без обаче да се
стига до нарушаване на задълженията вътре в самата служба. С оглед на това
2
съставът на чл.283 от НК се явява субсидиарен спрямо този на чл.282 и се
прилага само когато няма нарушаване на служебните задължения,
неизпълнение на служебни задължения или превишаване на правомощия.
Основното обаче в случая считам, че при това престъпление се касае за
поведение, което е извън службата. Става дума за извън служебни
взаимоотношения при които се намесва служебното положение на дееца,
което му осигурява предимство по отношение на други лица. В настоящия
случай, подсъдимият Т. е бил директор на държавното ловно стопанство, а
свидетелите Ф. и М. негови подчинени служители заемащи длъжността горски
стражари. Тримата са работили в една структура, съответно свидетелите се
явяват в йерархична зависимост от подс.Т., тъй като той е имал властническа
компетентност. Считам, че взаимоотношенията между Т. и двамата горски
служители не са извън служебни, защото всички те работят в една служба, а
освен това по отношение правомощието на съставяне на административни
актове подсъдимият и двамата служители са били равнопоставени в
качеството им на служители на ДЛС.
Ето защо аз не съзирам експлоатиране на служебно положение с цел
упражняване на извън служебни въздействия, и не на последно място е
обстоятелството, че още на следващия ден двамата служители Ф. и М.
съставили съответните актове за установяване на административни
нарушения. Т.е. тази неправомерна заповед останала без последствия относно
изпълнение на служебни задължения от страна на двамата свидетели. При
тези съображения, аз считам, че в тази част относно създадената такава правна
конструкция в обвинителния акт за превишаване на власт това деяние се явява
несъставомерно и по чл.283 от НК.
На второ място по отношение останалата част, там действително
наблюдаващия прокурор е избрал несъответна форма на изпълнителното
деяние, като е посочил, че в периода 04-05.05.2020 г. подс.Т. освен, че е
превишил властта си още е нарушил служебните си задължения по чл.12, ал.1,
т.1,2 и 17 от договора за управление, като не е извършил необходимите
управленски действия с които да създаде организация по указване на
необходимото техническо съдействие на актосъставителите за временно
изземване на незаконно придобитата дървесина с цел обезпечаването за
отнемане в полза на държавата.
В случая, както сам ВС е посочил, наблюдаващия прокурор е описал
неизпълнение на служебни задължения, а не нарушаване. Т.е. очевидно е, че
се касае за бездействие по служба или неизпълнение служебни задължения. В
случая е налице противоречие между фактическите обстоятелства в
обвинителния акт и фактическото обвинение в диспозитива и считам, че в
процесуалните възможности на въззивния съд да отстрани това противоречие,
като приеме при идентичност на фактите, че деянието се изразява в
неизпълнение на служебни задължения, а не в тяхното нарушаване. В случая
обема на инкриминираните обстоятелства и признаците от състава на
3
престъплението по чл.282 са били достатъчно ясно очертани в обвинението, а
предвид обстоятелството, че двете деяния – неизпълнение на служебни
задължения и нарушаване на служебни задължения са еднакво наказуеми, то
не намирам причина да не се наложи закон за същото наказуемо престъпление
и да се приеме от обективна страна, че подсъдимият Т. с бездействието си не е
изпълнил служебните си задължения по чл.12, ал.1, т.1,2 и 17 от договора за
управление.
Считам, че правата на подсъдимия не биха се нарушили при
преминаване към друга алтернатива на изпълнителното деяние на същото
престъпление, тъй като няма промяна във фактическите данни, а на
подсъдимия е предявено неизпълнение на чл.12, ал.1, т.1,2 и 17 от Договора за
управление.
Доказателствата по делото в лицето на служителите на ТП за ДЛС сочат,
че при необходимост от изземване на незаконно придобита дървесина е била
издавана от директора на стопанството за осигуряване на транспорт.
С липсата на предприети действия от негова страна на 04.05., както и на
следващия ден, когато са били съставяни актовете за установяване на
административни нарушения, подс.Т. не е изпълнил служебните си
задължения като не е организирал транспортирането на незаконно
установената дървесина, не е стопанисал имуществото на ТД и не е спазил
принципите в т.17 от този договор за управление. Тези задължения са
нормативно разписани в чл.173, ал.3 от закона за горите, както и в чл.10 от
Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрол и опазването на горските територии и
считам, че няма пречка настоящия състав в случай, че намери за необходимо
да запълни бланкетния състав и с тези норми съобразявайки принципните
положения в тълк. решение 2 от 2016 г. на ОС на нак. колегия на ВКС.
В конкретния случай, считам, че са могли да настъпят неимуществени
вреди, които се изразяват в уронване престижа на държавното стопанство, на
сриване на доверие в дейността му, разколебаване на неговия авторитет и тези
последици се извличат от действията на подсъдимия, които са станали
известни на местното население, на други органи по контрол предвид
подаваните от Ф. и М. жалби, както и на служители в полицията. Ето защо би
могло да се приеме, че с бездействието си подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна деянието по чл. 282, ал.2 от НК.
При индивидуализация на наказанието, моля да съобразите чистото
съдебно минало на подсъдими, добрите му характеристични данни и ниската
лична обществена опасност, изтеклия период от деянието, както и възрастта
на подсъдимия. Не намирам да са налице отегчаващи отговорността
обстоятелства. Самото деяние не се отличава с висока степенна обществена
опасност, поради което моля за наказание в минимален размер, което да
отложите с подходящ изпитателен срок.
Не считам за необходимо налагане на наказание лишаване от права по
смисъла на чл.37, ал.1, т.6 от НК съобразявайки от една страна възрастта на
4
подсъдимия и от друга страна ниската степен на обществена опасност, негова
лична и тази на деянието. В този смисъл моля да се произнесете.
АДВ.В. : Уважаеми Апелативни съдии, аз на първо място считам, че след
произнасяне на решението на ВКС, съгласно което е определил и предмета на
настоящото производство досежно отменената присъда № 3 от 20.06.2024 г. на
Апелативен съд Варна трябва да се конкретизирам във връзка с това като
считам, че при постановяване на тази присъда Апелативен съд Варна е
възприел една фактическа обстановка, която се базира предимно на
показанията на двама свидетели, които са пряко заинтересовани от изхода на
делото, а така и от уронване на престижа на подс.Т.. Постарах се детайлно да
съпоставя показанията на разпитаните в хода на съдебното производство пред
първата инстанция свидетели, като те могат да се групират в две отделни
позиции. От една страна са показанията дадени от свид.М. М. и С. Ф.,
твърдейки, че техния директор - подс.Т. им е попречил да изпълнят
служебните си задължения като както днес се твърди е нарушил служебните
задължения или не ги е изпълнил със своето бездействие, но моля да
съобразите факта, че към датата на това деяние в страната имаше Ковид
ограничение. В показанията по делото и в другите доказателства също е
видно, че във връзка с тези ограничителни мерки на посочената дата
подсъдимият се е намирал в дома си. В тази връзка е разпитана и неговата
съпруга. Това донякъде по късно ще има значение относно показанията, които
са дали двамата свидетели.
Прието е, че на посочената дата са установени четири места в село
Ножарево, където са установени струпани дърва предимно пред дворовете и
само на едно място вътре в двора. Считам, че може да се направи извод, че
хората, които са закупили тези дърва не са имали притеснение относно това,
че извършват някакво нарушение на закона, като са закупили дърва. В тази
насока намирам сериозно противоречие и неизследване на обстоятелството,
че всъщност като не оспорим факта за това, че тези дърва не са били
придружени и собствениците не са имали документи за техния произход. Т.е.
нито превозни билети, нито фактури. Но противоречието намирам в това, че
свид.Ю. Х., който за мен лично няма причина да затаява истината или да я
изкривява, тъй като той е бил установен като нарушител, прието е като такъв,
наказан е, ясно е, че по време на започване на административното
производство срещу него той не е създал никакви пречки, съдействал е, и
няма съмнение относно достоверността на неговите показания, но той заявява,
че е получил дърва от П. О. от Главиница, което отговаря на обективната
истина, като твърди, че дървата имат печат, а после допълва триъгълен като
уточнява това и това само по себе си е едно обстоятелство, което
конкретизира точно какво е възприел той на някои от дървата. Това описание
по детайлно се намира на л.12 от протокола от .з.
В същата насока свид.Д.Р. при съставения му акт за административно
нарушение посочва, че на някои дървета имало съответната марка, като на
5
други от дървата е нямало. Допълнително уточнява, че това се случва на две-
три дървета и той е възприел тази марка. Съгласно изискванията е ясно, че
такива марки се поставят на 30 процента от дърветата. Това се намира на л.12
от протокола.
Следващия свид.Д.Х. – също административно наказан, сочи, че
дърветата са имали печати. Имайки предвид техния ценз и съответно
познанията им, и най-вече липсата на такива, защото те са купувачи на дърва
за огрев, той твърди, че дърветата са имали печати. Дали печата и марката е
едно и също аз смятам, че е така. Този свидетел обаче посочва и нещо друго,
което също има съществено значение, а именно, че два или три дни по-късно
идва повторна проверка от Русе, като има предвид служители на горското. И
те са гледали и са видели, че дърветата са маркирани, като са му казали, че се
наказва не заради това, че няма марки, а заради това, че няма фактура. Това се
намира на л.16 от същия протокол от с.з. Свид. Д.М. в разпита си пред съда
посочва също, че печата на горското е бил с триъгълна форма - л.18.
Свид.С.Р. А. също твърди, че са имали марки и боя – 19 от с.з. Това
обаче се различава от твърденията на двамата свидетели М. М. и С. Ф., които
твърдят, че нито едно от дърветата намерени в четирите жилища не е имало
марка. Аз пак ще потвърдя, че липсата на документи е достатъчно основание
за съставяне на актове, но ние търсим обективната истина и доколко
показанията на тези двама свидетели са истинни и в пълнота.
В един от показанията си те твърдят, че са установени 100-120
пространствени кубика дърва в селото, а всъщност по обвинението и по
съставените актове са установени 22 кубика дърва, за което е и обвинението.
Указва се времево, че тази проверка в с.Ножарево е започнала около 10-
10.30 часа сутринта и всъщност е налице бездействие от страна на тези двама
свидетели до около 16-16.30 часа. Действително през този период от време със
съдействие на полицията в лицето на свидетеля И. И. и други полицаи указали
им съдействие при установяване на самоличността на нарушителите и охрана
на дърветата тъй като е прието, че може някой да се намеси, са изчаквали
пристигането на дознател. През този период от време С. Ф. е уведомил
директора – подс.Т. за установеното нарушение, както и това, че трябва да се
извърши обаждане по телефон 112 за да се регистрира това. Тогава подс.Т. му
е казал, че трябва да изчака дознателя и тогава ще се реши какво ще се случи.
Аз не намирам действия на този момент от страна на Т., с което той да е
бездействал, за да облагодетелства неизвестни нему лица от село Ножарево,
защото той знае, че нарушението е установено в това село.
Имало ли е второ обаждане? Допускам, че е имало и в кой момент се
случва между С. Ф. и Т. не може да бъде установено на днешния етап, което за
мен е сериозна пречка. Дали това е станало след разговор със свид.М., дали
след като вече е било установено, че няма да се яви дознател, и дали това е
станало след твърдяния разговор с А.А.. Така или иначе факт е, че това става в
края на работното време и води до извод, че за да е налице бездействие от
6
страна на Т., то би трябвало да има обективна възможност да има действие.
Т.е. той да организира по искане на С. транспортирането на дърветата което от
с.Ножарево до гр.Дулово, където трябва да се съхраняват е доста сериозно
разстояние. В края на работното време при условие, че по делото подсъдимият
е заявил, че в този ден единствените две транспортни средства - два трактора
са били заети с обработка на земи в рамките на ловното стопанство, води до
невъзможност да се организира транспорт в един такъв кратък срок. Аз
подлагам на съмнение показанията на свидетелите С. и М. защото те са
противоречиви, не кореспондират с нито едни други показания, освен
потвърждението от страна на свид.М., че действително е бил проведен такъв
разговор с него, а е известно по делото, че те са в по-специални и близки
отношения извън служебните, което също буди за мен допълнително
съмнение.
Твърди се, че по давление от една страна бездействие от друга страна
давление от страна на Т. в съставяне на един единствен акт на 4 май, дървата
не са били иззети. Разпитаните по делото свидетели посочват, че за да се
ограничи възможността да се разпореди нарушителя при невъзможност да
бъдат иззети и транспортирани веднага дървата, биха могли да се оставят на
место на отговорно пазене с разписка, каквато не кой да е, а именно
актосъставителите не са съставили. Имало ли е такава пречка да не съставят?
Тук вече се твърди, че така им е разпоредил Т.. И за да приемем, че те са много
съвестни и изпълнителни служители на директора, аз ще обърна Вашето
внимание, че на 04. когато отиват в администрацията в Дулово, директора Т. не
е на работното си място именно предвид ограниченията за Ковид. И тогава
среща между тях не е имало. Това води до извода, че до 05. - когато рано
сутринта тези двама свидетели организират продължаването на действията си
по съставяне на актовете, спрямо тях давление или бездействие от страна на Т.
не е имало. Те са помолили полицейските служители рано сутринта да
осигурят в кметството всички нарушители да им бъдат съставени актове,
които отново напомням, че не са създавали никакви пречки и са подписали
актовете във вида, в който са съставени. На тях вече им е било обяснено, че
тези актове ще бъдат платени.
Тук за мен възниква следващия въпрос, който аз не намирам
доказателства да се приеме, че е налице бездействие от страна на Т.. Няма как
директора Т. да организира транспорт, защото за да се организира такъв
транспорт алтернативите са две. Или да се използва техниката в лицето на
двата трактора на стопанството или външна фирма, но за да се извърши този
транспорт от с.Ножарево трябва да се издаде превозен билет, който се издава
въз основа на издадения акт за установяване на административно нарушение.
И когато в акта не е посочено, че се изземват дървения материал или че са
оставени на отговорно пазене, то няма как да се издаде превозен билет. Има
показания в тази насока как точно става извозването по повод изземване на
дърва.
Считам, че подс.Т. е предприел всички последващи действия, вкл. и да
7
търси отговорност на тези двама свидетели, затова, че не са изпълнили
задълженията си да съставят актове, с които да изземат съгласно закона
дървата. Ако приемем, че все пак са се страхували неясно дали от Т. или от
А.А., то отивайки през главата му на 05. И съставяйки всички актове, след като
са решили, че могат да пренебрегнат тази негова заповед, то тогава не е имало
пречка да посочат, че се изземват дървата от нарушителите, така щото Т. не
може с някаква последваща санкция да попречи на изземването, тъй като се
явява един администратор по отношение на препращането на съставените
актове в Русе по повод довършване на административно наказателната
процедура и наказателното постановление, каквито реално са издадени в
срок.
Смятам, че следва да се даде вяра на неговите обяснения във връзка с
това, че той е поискал именно те да анулират този акт, с който не са иззети
дървата като е поискала да бъдат издадени нови актове на всички съобразно
закона, т.е. и с изземване на дървата.
В тази насока и са всички следващи негови действия, и макар и
дисциплинарните производства, които е предприел да са извън рамките на
закона като срокове, все пак нарушенията са налице и поради това тези
решения са в полза на двамата свидетели.
Тук искам да обърна вашето внимание и на още един момент, защото се
приема, че двамата свидетели М. М. и С. Ф. са действали заедно и техните
показания са еднотипни и се препокриват. Моля да обърнете внимание на
факта, че М. М. в нито един момент на 04 май или на 05 май не е разговарял
по никакъв повод с подс.Т., нито с А.А.. Такива разговори не е провеждал.
Единствено неговото поведение и неговите показания са пряко свързани с
това което му е предадено от др. свидетел и твърдението му, че той е чул
разговора. Ако някой не е живял на село през м.май и няма представа какви
шумове в селото, поради напредналата стопанска дейност, то за мен сериозно
буди съмнение дали действително той е чул разговора, дали е чул това което се
казва от отсрещната страна, защото се указа, че никой друг не е чул, а им е
предадено нещо, което се твърди единствено от С.. Така, че показанията на
тези двама свидетели трябва да се разграничат. Единият предава пред съда
това което е чул от другия. М. дори не се е срещал и не е отишъл на срещата на
бензиностанция Рум петрол. Пак му е предадено от другия свидетел какво
точно се е случило там. И ако толкова са се страхували от заплахите, които са
получили там, то не виждам защо на 05 май са си изпълнили задълженията по
повод на съставяне на актовете, но не и по повод изземването на дървения
материал.
Ето защо смятам, че и не намирам основание да се търси неизпълнение
на служебните задължения и бездействие от страна на Т. по повод на
вмененото му престъпление. Той е пред Вас и може сами да прецените
личността на подсъдимия. Към датата на събитието е бил пред пенсия и
следващата година се е пенсионирал. Защо му е било нужно да влиза в
8
конфликти и да осигурява облаги на неизвестни нему лица при условие, че се
е намирал в дома си. Затова той е заявил, че всичко ще бъде изпълнено по
закон на колегата си, но не е имал представа, че полицейския служител в
лицето на И. И., който е на сериозна длъжност не би могъл да осигури
явяването на дознател. Аз смятам, че е следвало да се осигури такъв, но в
крайна сметка дознател не е посетил това място, поради което има
бездействие от страна на полицейските органи, както и неизпълнение на
служебните задължения на двамата свидетели.
Ето защо моля да се произнесете с вашия акт като оправдаете
подсъдимия по повдигнатото обвинение по чл.282, ал.2, вр. ал., от НК, тъй
като считам, че не се доказва умисъл за извършване на такова престъпление. В
никакъв случай директора тогава – подс.Т. не е бездействал, бил е активен и
единствено обстоятелството, че не е бил на работното си място предвид тези
ограничения и предвид взетите мерки, а на 6 май е било неработен ден и в
рамките на работното време той не е имал възможност да организира
транспорт, защото е сезиран за такъв транспорт едва когато е установено че
няма да има дознател и това е в края на работното време. Ако все пак
прецените, че следва да носи отговорност по повдигнатото обвинение, моля
да съобразите позицията на Апелативна прокуратура досежно определяне на
наказанието в минимален размер, но аз считам че липсват основания за
търсене на наказателна отговорност.
ПОДС.Т.: Адвокат В. каза подробно разяснения. Единствено
обвиненията се крепят на свидетелите С. Ф., който имаше интерес и мотив да
бъда обвинен и да бъда с опетнено име, поради това, че бяха дисциплинарно
наказани от мен. С М. не съм говорил. Двамата оправдаваха неизпълнение на
служебните си задължения с някое мое разпореждане, което си измислиха.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС.Т.: Искам да бъда оправдан.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен
акт в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.
ПРОТОКОЛЪТ воден в съдебно заседание, което приключи в 10.45
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9