№ 151
гр. Пещера, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Велина Ив. Ангелова
при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева
като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело №
20225240101221 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.143 от ЗЗП и иск по
чл.146 от ЗЗП.
Постъпила е искова молба от Д. С. Ч. от гр.Батак, ул. „***“ № 47 с
ЕГН-**********, чрез процесуалния си представител адв. М. М., срещу
ответника „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ООД с ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Изгрев,ул.“Незабравка“ №
25,ет.2,представлявано от Б. Б. и С. Г.-управители ,в която твърди,че на
25.07.2022 година между ищеца по настоящото дело и ответника е бил
сключен Договор за кредит с № MAX ********* от 25.07.2022, по силата на
който на ищеца била заета сумата от 1000 лева ,при ГПР от 31.90%,годишен
лихвен процент от 26.93% и с договорен срок на издължаване от 6
месеца.Общото задължение по договора възлизало на 1080 лева.Съгласно
чл.9,ал.1и ал.2 от същия кредитополучателят е следвало да върне
възнаграждения за допълнителни услуги наименувани съответно :“Бързо
разглеждане на искането за кредит“ в размер на 211.44 лева и „Експресно
обслужване по кредита“ в размер на 314.60 лева.Счита,че посочените клаузи
1
за допълнителни услуги са нищожни, поради противоречие с добрите нрави-
чл.26,ал.1 предл.3 от ЗЗД ,а и поради това ,че са сключени при неспазване на
нормата на чл.10а,чл.11 и чл.19,ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК и по
чл.143 от ЗПК.
Моли се съдът да постанови решение, с което да се прогласи за
нищожна клаузата съдържаща се в чл.9,ал.1 от договор за кредит № MAX
********* от 25.07.2022 година за допълнителна услуга „бързо разглеждане
на искането за кредит“ в размер на 211.44 лева „ както и да се прогласи за
нищожна клаузата на чл.9,ал.2 от договор за кредит № MAX ********* от
25.07.2022 година за допълнителна услуга „динамично пращане по кредита“ в
размер на 314.60 лева ,поради противоречие със Закона за задълженията и
договорите ,Закона за защита на потребителите и Закона потребителския
кредит.
Претендират се разноски. Ангажирани са доказателства. Правят се
доказателствени искания.
В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор,в който
оспорва предявеният иск със становището ,че действително между страните
по делото е имало сключен договор за паричен заем ,но посочените клаузи
не противоречали на добрите нрави и на житейските норми за справедливост
и добросъвестност.Дейността на финансовата институция се осъществявала
при регулаторен режим ,строг контрол и договорени условия .Считат ,че в
договора ясно бил посочен ГПР като двете „допълнителни действия „ не
били част от ГПР,защото в допълнителните разпоредби на Закона за
потребителските кредити ясно и еднозначно били разписани разходите
по кредита.Сочат още ,че потребителят сам бил пожела тези допълнителни
действия ,за които дължал и допълнителни възнаграждения.Сочи се още ,че
самото действие присъствало в Стандартния европейски формуляр като
цена и ищецът сам пожелал да го ползва,което отхвърляло твърдението ,че
клаузата била уговорена индивидуално от кредитора ,поради което същата не
била нищожна.Моли да се отхвърли иска.Не се сочат доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно
и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите
на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл.от ГПК, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
2
От събраните по делото писмени доказателства:договор за кредит МАХ
№ ********* от 25.07.2022 година се установява ,че на дата 25.07.2022
година между „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ЕООД гр.София в качеството му на
кредитор и Д. С. Ч. от гр.Батак в качеството му на кредитополучател е
сключен писмен договор за паричен заем ,по силата на който
кредитополучателят кандидатства за кредит ,като подава заявка по образец
на кредитора и при одобряване на заявката кредиторът се задължава да
предостави на кредотополучателят потребителски кредит в размер на 1000
лева.Кредитополучателят се задължава да върне заемната сума на вноски
,които са договорени като 6 погасителни вноски ,всяка в размер от 180
лева.Общата стойност на плащанията е 1080 лева.Посочен е още годишен
процент на разходите от 31.90 % и годишен лихвен процент от 26.93%
.Съгласно клаузите на договора в чл.9,ал.1 е уговорено от страните ,че при
кандидатстването си за кредит кредитополучателят изрично заявил желание
за Бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на н.7.3 от
раздел V от Общите условия към договора ,за което същият дължи
възнаграждение в размер на 211.44 лева,което е дължимо на равни
части, през периода на издължаване на кредита и е добавено съразмерно
във всяка една погасителна вноска от погасителния план.В чл.9,ал.2 от
договора е уговорено ,че при кандидатстването си за кредит
кредитополучателят изрично е заявил желание да ползва „динамично
плащане по своя кредит“ при условията на чл.7.4 от раздел V от Общите
условия ,за което същият дължал възнаграждение в размер на 314.60 лева,
дължимо на равни части през периода на издължаване на кредита и е
добавено съразмерно във всяка една погасителна вноска от погасителния
план.Видно от разписания погасителен план месечната погасителна вноска
с добавените допълнителни възнаграждения е в размер на 267.67 лева.
По делото няма спор,че процесният договор попада в приложното поле
на Закона за потребителския кредит ЗПК.
Предвиденото в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легално определение на този вид
договори е следното - договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
3
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно § 4 от ДР на ЗПК този
закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити. Предвид тези разпоредби, следва да се приеме, че
договорът за кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при
който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за
съществуването на самия договор.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7- 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, води до недействителност
на договора за потребителски кредит. Според разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. В § 1, т. 2 от ДР на ЗПК е дадена
легална дефиниция за "Обща сума, дължима от потребителя" и това е сборът
от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя. В
случая, макар и формално това изискване да е изпълнено, то се установява
безспорно, че отразяването е невярно и цели заблуждение на потребителя
относно действителното му задължение по кредита.В същия не е включено
допълнителното възнаграждение за „бързо разглеждане на искането за
кредит „ в размер на 211.44 лева и допълнителното възнаграждение за
„динамично плащане по кредита „ в размер на 314.60 лева“ ,които се част от
погасителната вноска и изменят ГПР. Реално посочването в договора на
стойност на ГПР, която не отговаря на действителната такава, а е по-ниска,
представлява невярна информация, която следва да се окачестви като
нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика по смисъла на
разпоредбата на чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във връзка с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя
подвежда потребителя и не му позволява да прецени реалните икономически
последици от сключването на договора. На практика с така постигнатите
договорки, кредиторът постига заобикаляне на императивни правни норми. С
посочването на по- нисък от действителния ГПР освен, че представлява
4
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК, представлява и
невярна информация относно общите разходи по кредита и представлява
нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от
Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия
размер на сумата, която следва да плати потребителят е неравноправна по
смисъла на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и води до недействителност на
договора в неговата цялост. Ето защо следва да се приеме, че процесния
договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК, т. к. не съдържа посочване по ясен и разбираем начин,
годишният процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя,
поради което и съгласно нормата на чл. 22 от ЗПК същият следва да се
приеме за недействителен.
От друга страна настоящият състав счита още ,че клаузата „бързо
разглеждане на искането“ е нищожна и на самостоятелно основание. Това е
така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит. Таксата за бързо разглеждане на искането
не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК. Касае се за преддоговорно
поведение на кредитора, което е свързано с евентуално бъдещо усвояване на
определена кредитна сума и, без което не би могло да се стигне до сключване
на договор. В този смисъл, тази такса се дължи не за извършването на
допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а ЗПК, а като възнаграждение на
заемодателя за извършването на задължителни за него действия- проверка
на представените от длъжника документи, въз основа на които да вземе
решение дали да предостави искания заем и при какви условия. Заплащането
на отделно възнаграждение за подобно преддоговорно поведение на
кредитора е недопустимо и противоречи на разпоредбата на чл.10а ЗПК,
поради което клаузата се явява нищожна.
В предвид на изложеното съдът следва да постанови решение ,с което
да уважи предявения иск като в полза на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски.Последният се представлява безплатно по
делото от адв.М. М. от АК- Пловдив, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА,
който е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение
На основание чл. 38, ал. 2 от същия закон, адвокатът има право на
5
адвокатско възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в Наредба
№ 1 от 09.07.2001 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В настоящия случай, с оглед т материален интерес, на основание
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на адвокатът на
ищеца следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева
и внесената д.т. в размер на 100 лева.
Водим от горните съображения,Пещерският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл.9,ал.1 и клаузата на
чл.9,ал.2 от Договор с № MAX ********* от 25.07.2022, сключен между
„БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ООД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Изгрев,ул.“Незабравка“ №
25,ет.2,представлявано от Б. Б. и С. Г. в качеството му на кредитор и Д. С. Ч.
от гр.Батак, ул. „***“ № 47 с ЕГН-********** като противоречащ на Закона
за задълженията и договорите ,Закона за защита на потребителите и Закона
потребителския кредит на основание чл. 143-146 от ЗЗП във вр.с чл. 26, ал. 1
от ЗЗД.
ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ООД гр.София да заплати на
Д. С. Ч. от гр.Батак разноски по делото в размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО м о ж е да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
6