№ 600
гр. София, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Петя Алексиева
Иванка Иванова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20241000502799 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
Ищецът в първоинстанционното производство Р. В. К. и в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 27.08.2024 г., а
въззивната жалба е подадена чрез ССЕВ на 10.09.2024 г.) обжалва Решение №
4876/16.08.2024 г., постановено по гр.д.№ 2296/2022 г. по описа на СГС, І-24
състав, в частта, с която съдът е отхвърлил искът му за неимуществени вреди
за сумата от 25 000 лв., представляваща разликата над присъдената му сума от
25 000 лв. до сумата от 50 000 лв., ведно със законната лихва от 01.12.2021 г.
Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат В.
О. с надлежно учредена представителна власт, съобразно пълномощно
приложено на л.52 от първоинстанционното дело. Въззивникът-ищец е
освободен на основание чл.83, ал.2 от ГПК от държавна такса и разноски с
Определение № 6649/06.07.2022 г. на първоинстанционния съд.
С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна въззивна жалба.
Въззивникът-ищец счита, че решението в обжалваната му част е
неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че претендираните неимуществени
1
вреди са доказани по основание, но в нарушение на разпоредбата на чл.52 от
ЗЗД първоинстанционният съд е определил изключително занижени размери.
Поддържа се, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди,
съдът се е отклонил от дадените с ППВС № 4/68 г. задължителни разяснения
относно критериите, въз основа на които следва да бъде определено
обезщетението за произтичащи от деликт неимуществени вреди, не се е
съобразил и с практиката на ВКС, посочена във въззивната жалба. Поддържа
се, че първоинстанционният съд не е извършил всестранно, пълно и обективно
разследване по случая в резултат на което не са изяснени относимите за спора
факти, поради което и неправилно съдът е занижил обезщетението.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него
постанови друго, с което уважи исковата претенция до претендирания размер.
Претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата с начислено ДДС.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
ответника ЗК „Лев инс“ АД, чрез процесуалния му представител адвокат Х. с
пълномощно, приложено към отговора. Оспорва подадената от ищеца
въззивна жалба като неоснователна и недоказана по подробни съображения
изложени в отговора. Претендира разноски, включително адвокатско
възнаграждение.
Третото лице помагач не подава отговор на въззивната жалба на ищеца.
С оглед на предмета на настоящото производство, Решение №
4876/16.08.2024 г., постановено по гр.д.№ 2296/2022 г. по описа на СГС, І-24
състав в частта, с която съдът е уважил иска на Р. В. К. за сумата от 25
000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, в
частта с която съдът е отхвърлил иска му за неимуществени вреди за
разликата над сумата от 50 000 лв. до пълния претендиран размер от 100
000 лв., ведно със законната лихва, е влязло в сила, поради необжалването му
от страните.
В съдебно заседание въззивникът - ищец чрез своя процесуален
представител поддържа въззивната си жалба и моли съда да я уважи.
Претендира разноски по списък. Моли съда да определи на адвокат О.
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.
В съдебно заседание въззиваемият-ответник чрез процесуалния си
2
представител моли съда да остави без уважение въззивната жалба на ищеца и
да потвърди решението в обжалваната му част като правилно и
законосъобразно. Не претендира разноски.
Третото лице помагач, редовно призовано, не се явява, не изпраща
представител, не изразява становище в хода по същество.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда
на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД предявени от Р. В. К. против
ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства,
въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни
факти и обстоятелства:
Спорът в настоящото въззивно производство между страните е само
досежно размера на дължимото застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, доколкото и предвид влизане на решението в сила за
присъдената сума от 25 000 лв. застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, между страните със сила на пресъдено са установени
правопораждащите факти на спорното субективно материално право, както
следва:
На 23.11.2021 г. около 12,00 часа в гр. София на бул. «Ломско шосе» №
207 в района на комплекс «Кристал» с три корпуса на бензиностанции, в
зоната на третия най-далечния корпус до колонка за зареждане с горива № 9 е
спрян автомобила на ищеца К. в посока от бул. «Ломско шосе» към ул. «Илия
Георгов», като в лявата му част се е намирал ищеца. По същото това време
л.а.м. «Фиат Пунто» с рег. № ********, с валидна задължителна застраховка
«Гражданска отговорност» при ответника, обективирана в застрахователна
полица № BG/22/1121001108699, с период на валидност от 20.04.2021 г. до
19.04.2022 г., управляван от третото лице помагач Б. Б. М., се е намирал в
зоната на колонка № 7. В определен момент водачът М. предприема маневра
движение на заден ход със завиване на дясно, като е ускорил до около 15 км/ч.
3
След като автомобилът му заел позиция успоредна на бул. „Ломско шосе“, той
продължил да завива на дясно, насочвайки автомобила си към пешеходеца.
Поради неправилно преценена траектория и скорост на движение на
автомобила от неговия водач М., автомобилът удря с левия ъгъл на задната си
броня десния крак на пешеходеца К. и миг след това притиска пешеходеца със
задния си ляв панел-калник на автомобила му. След удара водачът на лек
автомобил Фиат Пунто потегля и напуска мястото на ПТП.
Установено е, че основната причина за настъпване на произшествието е
в действията на водача на лек автомобил Фиат Пунто, който е предприел
маневра движение на заден ход със завиване на дясно, без да е преценил
правилно траекторията на автомобила си и без да избере подходяща безопасна
скорост за движение назад. Водачът не е наблюдавал постоянно
пространството зад автомобила си и не е предприел мерки за своевременно
спиране, за да предотврати удара на пешеходеца.
Непосредствено след произшествието, по спешност ищецът е
транспортиран до УМБАЛСМ „Пирогов“, където му е поставена
имобилизационна ортеза за 10 дни на дясна колянна става. Поради
продължаващи оплаквания на 26.11.2021 г. ищецът направил МРТ на дясна
колянна става, при което изследване е установено непълна лезия /прекъсване в
задния рог на медиалния мениск-дясна колянна става, реактивен бурсит,
синовит/. Проведено е консервативно лечение с медикаментозна терапия и
обездвижване на ставата с ортеза. Бил временно нетрудоспособен в
продължение на 74 дни. Поради продължили оплаквания е направено ново
изследване ЯМР на дясна колянна става, при което е установено езиковидно
прекъсване в задния рог на медиалния мениск, във връзка с което на
04.03.2022 г. ищецът е опериран, като е извършена частична резекция на
мениска. След изписване от болницата ищецът е продължил лечението си в
домашни условия, с назначена рехабилитационна програма, 10 дни
антикоагулантна профилактика. Бил е временно нетрудоспособен за 33 дни.
Видно от приетото по делото удостоверение, издадено от НОИ, в периода от
24.11.2021 г. до 04.04.2022 г., ищецът е бил в непрекъсната временна
неработоспособност.
От приетото пред първата инстанция и неоспорено от страните
заключение на СМЕ, се установява, че в пряка причинна връзка от
4
произшествието ищецът е получил контузия на дясно коляно с езиковидно
прекъсване в задния рог на медиалния менискус на дясна колянна става
/вътреставен излив, инфрапателарен бурист, едем на мастната подложка на
Хоффа/, причинили на ищеца трайно затруднение на движенията на десния
долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, охлузване в областта на дясна
колянна капачка, контузия на дясна раменна става, повърхностна травма на
окосмената част на главата, травма на гръдния кош, причинили на ищеца
болка и страдание. Установява се, че възстановителният период при ищеца е
продължил около 4-5 месеца. Оздравителният период е приключил, като и към
момента има леки болки, оток и ограничена подвижност на дясна колянна
става.
За установяване на търпените от ищеца неимуществени вреди, пред
първоинстанционния съд са събрани свидетелските показания на неговата
съпруга П. А. К.. Свидетелката установява, че пристигнала на
местопроизшествието веднага след като съпругът й се обадил по телефона.
Той бил шокиран и не можел много да говори. С линейка ищецът бил
транспортиран до Пирогов. Ищецът имал болки в гърдите и в рамото. В
късния след обяд и след множество изследвания и обездвижване на крака, го
изпратили в къщи. Ищецът имал болки в коляното. Бил обездвижен с шина
месец и половина-два. Не бил много подвижен и се нуждаел от помощ в този
период. Около три месеца бил в болничен, след това за около месец и
половина-два се върнал на работа, като се разбирал с някой колега да го взима,
за да не шофира, защото това му причинявало болка. След претърпяната
операция ищецът бил пак обездвижен за около два месеца, през което време
имал нужда от помощ. След това се възстановил и се върнал на работа.
Коляното и към момента го боли почти постоянно. Ищецът бил изнервен от
това, че не може да работи, от постоянните болки. Рамото и гърдите го болели
около месец.
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният
съд е приел, че справедливият размер на обезщетението възлиза на сумата от
25 000 лв. и уважил иска за неимуществени вреди в този му размер. Приел за
неоснователно възражението за принос, въведено с отговора на ответника на
три различни фактически основания. Това възражение не се поддържа от
ответника във въззивното производсво.
5
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана да обжалва страна – ищец в първоинстанционното
производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ
на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна
жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
От правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в
сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявения иск е процесуално допустим.
На 01.12.2021 г. ищецът е предявил извънсъдебно претенциите си пред
ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496,
ал.1 от КЗ, изтекъл на 01.03.2022 г., ответникът не е определил и не е изплатил
застрахователно обезщетение. Искът е предявен пред първоинстанционния
съд на 07.03.2022 г. т.е. след изтичане на законоустановения тримесечен срок,
поради което се явява процесуално допустим.
По същество на предявения иск:
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да
6
покрие в границите на застрахователната сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени, както правилно е приел и
първоинстанционния съд.
Както бе посочено по-горе спорът в настоящото въззивно производство
между страните е само досежно размера на дължимото застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивната жалба е изцяло основателна. Първоинстанционният съд е
определил занижено обезщетение за претърпените от ищеца вреди.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
При определяне на дължимото обезщетение съдът изхожда и от
икономическата конюнктура в страната в страната към момента на
увреждането и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото
осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени
вреди, причинени от застрахования на трети лица.
При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди
при причиняване на телесни увреди, от значение са: характера и степента на
уврежданията, интензитетът и продължителността на претърпените физически
болки и страдания, брой на телесните повреди, протичане на оздравителния
процес - продължителност и брой на престои в болнични заведения,
извършени операции, проведени процедури, предстоящи в бъдеще нови
медицински интервенции, период на оздравителния процес (срок на лечение),
възможност за пълно възстановяване от травмата, време за възстановяване,
усложнения вследствие на уврежданията, възможност за бъдещо влошаване
7
на състоянието, остатъчни негативни последици от уврежданията, белези,
загрозявания, осакатяване, необходимост от спазване на специален режим на
живот и др., общо физическо състояние на пострадалия към момента на
увреждането и установените предходни заболявания, наличие и процент на
временна или трайна загуба на работоспособност, инвалидност, възможност
на пострадалия да се справя без чужда помощ или необходимостта от такава,
професия на пострадалото лице и възможност след събитието отново да
работи по професията си, начина на живот на пострадалия преди и след ПТП,
причинените морални и психически страдания, социално-икономическите
условия в страната, съдебната практика при подобни случаи.
С оглед на така изброените примерно критерии, с доказателствата по
делото, релевантни към размера на дължимото обезщетение, е установено, че
в пряка причинна връзка от процесното произшествие ищецът на 48 години
към датата на произшествието е получил контузия на дясно коляно с
езиковидно прекъсване в задния рог на медиалния менискус на дясна колянна
става /вътреставен излив, инфрапателарен бурист, едем на мастната подложка
на Хоффа/, причинили на ищеца трайно затруднение на движенията на десния
долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, охлузване в областта на дясна
колянна капачка, контузия на дясна раменна става, повърхностна травма на
окосмената част на главата, травма на гръдния кош, причинили на ищеца
болка и страдание. За лечението на колянната травма, ищецът е претърпял
оперативна интервенция, при която е извършена частична резекция
(изрязване) на мениска. Травмите от ПТП, в частност най-тежката на
колянната става са довели до продължителна, временна неработоспособност
на ищеца в периода от 24.11.2021 г. до 04.04.2022 г., през което време същият
не е могъл да упражнява професията си. Установява се, че възстановителният
период при ищеца е продължил около 4-5 месеца. Оздравителният период е
приключил, като и към момента има леки болки, оток и ограничена
подвижност на дясна колянна става.
При така установеното здравословно състояние на ищеца, съчетано с
възрастта му - /48 г. към датата на ПТП/, при съобразяване на икономическата
конюнктура в страната към датата на настъпване на конкретното ПТП,
въззивният съд счита, че общият размер на обезщетението за конкретните
неимуществени вреди на ищеца възлиза на 50 000 лева.
8
Така определено, същото не е завишено по своя размер, спрямо
действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на
справедливостта. Същото е съобразено както с икономическата конюнктура
към 2021 г., израз на която са и установените лимити на отговорност на
застрахователя към този момент (съобразно нормата на чл.492, т.1 от КЗ за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт – 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите
лица). Общият доход средно за лице през 2021 г. е възлизал на 7 705 лв.,
общият паричен разход-6 999 лв., минималната работна заплата-650 лв. и
средна годишна инфлация 7,8%.
Така определеното обезщетение е съобразено и със съдебната практика
по аналогични случаи. Така например с Решение № 84 от 25.03.2025 г. по т.д.
№ 1416/2024 г., Т.К., І Т.О. на ВКС, е присъдено обезщетение в размер на
50 000 лв. за контузия на дясно коляно с разкъсване на вътрешния менискус на
дясната колянна става, контузия на главата с кръвонасядания по челото и др., с
оперативна интервенция - артротомия - отстранена част от увредения
медиален менискус следствие на ПТП от 07.06.2020 г. С Решение № 60140 от
11.11.2021 г. по т.д. № 1905/2020 г., Т.К., ІІ Т.О. на ВКС е присъдено
обезщетение в размер на 40 000 лв. за вътреставно увреждане на дяснатата
колянна става (разкъсване на задния рог на медиалния менискус) и др.,
следствие на ПТП от 03.07.2017 г.
Предвид гореизложеното въззивната жалба на ищеца се явява
основателна, поради което решението на първоинстанционния съд ще следва
да бъде отменено в обжалваната му част и вместо него постановено друго, с
което ответникът бъде осъден да заплати на ищеца допълнително сумата от
25 000 лв. застрахователно обезщетение.
По отговорността за разноските:
При този изход на делото въззивният съд ще следва да преизчисли
разноските, направени от страните пред първата инстанция.
Материалният интерес пред първата инстанция е в размер на 100 000 лв.,
от която сума искът се уважава за сумата от 50 000 лв.
Ищецът е освободен от държавна такса и разноски, съответно не е
правил такива, поради което и не му се присъждат.
Въззивният съд намира, че на адвокат О. не следва да бъде определяно
9
допълнително адвокатско възнаграждение за осъщественото от него безплатно
процесуално представителство пред първата инстанция, доколкото сумата
определена от първоинстанционния съд в размер на 3000 лв. с ДДС не е
присъдена съответно на уважената част от исковата претенция, а представлява
адвокатско възнаграждение в пълния му размер, което съответства на
защитавания материален интерес по делото, на правната и фактическа
сложност на делото и на обема, положен труд от процесуалния представител.
Ответникът е направил общо разноски в размер на сумата от 2 681 лв., от
която: 1800 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение, 800 лв.-депозити вещи
лица, 81 лв.-такси във връзка със съдебни удостоверения за снабдяване с
писмени доказателства. Съобразно отхвърлената част от иска (50 000 лв.)
ищецът дължи на ответника половината от сторените от него разноски, т.е.
1 340,50 лв., поради което и първоинстанционното решение в частта, с която
ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК
разноски за разликата над дължимата сума от 1 340,50 лв. до присъдената от
2 010,15 лв. следва да бъде отменено.
Съобразно уважената част от иска ответникът и на основание чл.78, ал.6
от ГПК ще следва да бъде осъден да внесе в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Софийски градски съд допълнително държавна такса в
размер на 1000 лв. (разликата над присъдената от 1000 лв. до дължимата от
2 000 лв.), както и допълнително сумата от 150 лв. (разликата над присъдената
от 150 лв. до дължимата от 300 лв.), заплатени от бюджета на съда
възнаграждения на вещи лица.
По разноските пред въззивната инстанция:
С оглед на обстоятелството, че въззивната жалба на ищеца се уважава
изцяло, то на въззиваемия не се дължат разноски, а и той не претендира
такива.
На адвокат О. и за осъщественото от него безплатно процесуално
представителство пред настоящата инстанция и на основание чл.38, ал.2 от
ЗА, съдът определя адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. с ДДС.
При определянето му съдът съобразява, че не е налице фактическа и правна
сложност на делото, което пред настоящата инстанция е приключило в
рамките на едно съдебно заседание.
Съответно на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответното застрахователно
10
дружество ще следва да бъде осъдено да внесе в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Апелативен съд-София държавна такса за
въззивно обжалване в размер на сумата от 500 лв.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 4876/16.08.2024 г., постановено по гр.д.№
2296/2022 г. по описа на СГС, І-24 състав, в частта, с която съдът е отхвърлил
искът на Р. В. К. за неимуществени вреди за сумата от 25 000 лв.,
представляваща разликата над присъдената му сума от 25 000 лв. до сумата от
50 000 лв., ведно със законната лихва от 01.12.2021 г., в частта, с която
ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК
разноски за разликата над дължимата сума от 1 340,50 лв. до присъдената от
2 010,15 лв. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе” №
67А да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във
връзка с чл.45 от ЗЗД и на основание чл.497 от КЗ на Р. В. К., ЕГН **********,
гр.***, ж.к. „***“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, със съдебен адрес: гр. София, ул.
“Ивайло“ № 13, ап.4, адвокат В. О. допълнително още сумата от 25 000 лв.
(двадесет и пет хиляди лв.), представляваща разликата над присъдената сума
от 25 000 лв. до дължимата сума от 50 000 лв., ведно със законната лихва от
01.12.2021 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди - болки и страдания от травматични
увреждания, получени в пряка причинна връзка от пътно-транспортно
произшествие, осъществено на 23.11.2021 г. в гр.София по вина на водача на
л.а.м. «Фиат Пунто» с рег. № ********, с валидна задължителна застраховка
«Гражданска отговорност» при ответника, обективирана в застрахователна
полица № BG/22/1121001108699, с период на валидност от 20.04.2021 г. до
19.04.2022 г.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********,
11
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе” №
67А да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адвокат В. В. О. код по
БУЛСТАТ *********, гр. София, ул. “Ивайло“ № 13, ап.4 адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 лв. с ДДС (хиляди и двеста лв.) за
осъщественото от него безплатно процесуално представителство на
въззивника ищеца пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе” №
67А да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Софийски градски съд допълнително държавна
такса в размер на 1000 лв. (разликата над присъдената от 1000 лв. до
дължимата от 2 000 лв.), както и допълнително сумата от 150 лв. (разликата
над присъдената от 150 лв. до дължимата от 300 лв.), заплатени от бюджета на
съда възнаграждения на вещи лица, а по сметка на Апелативен съд-София
държавна такса за въззивно обжалване в размер на сумата от 500 лв.
Решението е постановено при участието на Б. Б. М., ЕГН **********,
гр.***, ж.к. "***", ул. „***“ № *, в качеството му на трето лице помагач на
страната на ответника.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12