№ 314
гр. *****, 04.06.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – *****, II СЪСТАВ, в закрито заседание на трети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Георги Йовчев
Дарина Ст. Маркова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20253001000256 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на Р. Д. В., Г. Д. В. и Н.
Г. В., и трите от гр.**********, срещу решение № 179 от 21.02.2025г. по
гр.дело № 571/24г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е уважен
предявения от „Суфле Агро България“ ЕООД иск с правно основание чл.135
от ЗЗД и е обявен за относително недействителен по отношение на
дружеството договор за дарение на недвижими имоти, сключен по нотариален
акт № 119, т.II, рег.№ 2126, нот.дело № 262/2023г. на нотариус с рег.№ 529 на
НК, по силата на който Д. В. В. е дарил при равни дялове на дъщерите си Р. Д.
В. и Г. Д. В. ½ идеална част от собствеността върху следните недвижими
имоти:
1/ апартамент № 20 – самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.2012.14.1.20, находящ се в гр.*****, ул.“***********************, със
застроена площ от 74.30кв.м., ведно с прилежащата му изба и идеални части
от дворното място, в което е построена сградата, представляващо имот с
идентификатор 10135.2012.14 и
2/ гараж № 1 – самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.2012.14.1.2,, находящ се в гр.*****, ул.“***********************, със
застроена площ от 34.18кв.м., ведно с идеални части от дворното място, в
което е построена сградата, представляващо имот с идентификатор
10135.2012.14,
1
както и е запазил за Н. Г. В. правото на безвъзмездно и пожизнено
ползване и плодоприбиране върху гореописаните дарени имоти
като действия, увреждащо кредитора, както и са осъдени да заплатят
направени по делото разноски.
Твърдят, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по съществени
от гледна точка на тяхната защита и предмета на спора техни възражения,
надлежно въведени в предмета на спора.
На първо място твърдят, че не е разгледано възражението им, че Н. В. не
е пасивно легитимирана да отговоря по предявения иск по чл.135 от ЗЗД,
поради което и по отношение на нея производството по делото следва да бъде
прекратено. Позовават се на тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014г. по
тълк.дело № 5/13г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че по отношение на
кредитора сделката е недействителна по отношение на ½ ид.ч., а не за целия
имот. Твърди, че ищецът няма правен интерес да иска обявяване на
относително недействителна сделката, с която В. е запазил право на правото
си на ползване на притежаваната от него ½ ид.м., както и че той не е
учредявал такива в полза на съпругата си Н. В.. Твърди, че уговорката е ясна и
всеки от двамата съсобственици си запазва правото на безвъзмездно и
пожизнено ползване и плодоприбиране за всеки от тях поотделно, а не и
взаимно. Поради което и твърди, че не би могло да се приеме, че Н. В. е
носител на право на ползване, учредено и от съпруга и по силата на процесния
договор. Поради което и твърди, че не е увреждаща кредитора сделка и
производството по делото по отношение на предявения против В. и Н. В. иск
следва да бъде прекратено.
Твърдят също така, че съдът не е разгледал въведеното от тях
възражение, че вземането на ищеца, не произтича от твърдените в исковата
молба факти. Позовават се на мотивите към т.2 от тълкувателно решение № 2
от 09.07.2019г. по тълк.дело № 1/17г. на ОСГТК на ВКС, в които е прието, че
по принцип правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спряно
него на увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличие на
действително вземане. Сочати, че съдът по Павловия иск изхожда от
положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти.
Излагат, че твърдените в исковата молба вземания на кредитора не
съществуват, тъй като такива не произтичат от твърдяните факти. Твърдят, че
2
в отговора на исковата молба са посочили, че представените писмени
документи не са подписани от представител на „Суфле Агро България“ ЕООД,
поради което и липсва обвързаност между дружеството и В.. Твърдят, че
съдът не е съобразил, че предявените претенции се основават не на
вземанията по записите на заповед, въз основа на които са издадени
посочените в исковата молба заповеди за незабавно изпълнение, а на
вземания, произтичащи от конкретно посочени договори.
На следващо място твърдят, че съдът не е посочил и кога според него са
възникнали вземанията към ответника В., произтичащи от описаните
договори. Поради което и не може да се прецени дали в случая е приложима
хипотезата на чл.135 ал.1 от ЗЗД или на чл.135 ал.3 от ЗЗД. Твърдят, че по
делото е установено, че семейството на ответника В. към момента на
сключване на сделката не е знаело, че той има задължения към ищеца или към
трето лице, различно от съпругата му, което би довело до отхвърляне на
претенцията, ако същата е предявена в хипотезата на алинея трета.
Твърдят, че неправилно съдът не е разгледал и направеното възражение,
че договорът прикрива даване вместо изпълнение, тъй като иск за разкриване
на симулация не е бил предявен. Излагат, че от гласните доказателства се
установява, че в случая не се касае за дарение, а за даване вместо изпълнение.
Тъй като В. не е могъл да върне предоставения му от съпругата му заем от
40 000лв. се е съгласил да прехвърли делът си от апартамента на двете си
дъщери. Сделката е възмездна и към момента на сключването и семейството
му не е знаело, че той има задължения към трето лице.
Молят съда да обезсили решенето и да прекрати производството по иска
срещу Н. Г. Вацева и да отмени обжалваното решение в останалата му част и
да постанови друго, с което предявеният срещу Р. Д. Вацева и Г. Д. Вацева иск
по чл.135 от ЗЗД да бъде отхвърлен. Претендират направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна „Суфле Агро България“ ЕООД със седалище
гр.София, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява
становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди
обжалваното решение.
Няма оплаквания във въззивната жалба за допуснати от
първоинстнационния съд процесуални нарушения, които да бъдат отстранени
3
от въззивния съд.
Няма искания за събиране на нови доказателства.
Страните по атакуваната сделка – прехвърлител и приобретател за
задължителни и необходими другари, поради което и на основание чл.265 ал.2
от ГПК ответникът Д. В. В. следва да бъде конституиран като въззивник в
настоящето производство.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл.265 ал.2 от ГПК като въззивник Д. В.
В. от с.Румянцево, община **********, задължителен и необходим другар на
подалите въззивна жалба Р. Д. В., Г. Д. В. и Н. Г. В..
НАСРОЧВА съдебно заседание на 24.09.2025г. от 13.30 часа, за която
дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4