Р Е Ш Е Н И Е
№ 260958/30.10.2020 г.
гр. В.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 50 СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и трети октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
При участието на секретаря Станислава Стоянова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 19430 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „С.П.“
ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано и управлявано от Д.В. срещу Й.Д.Г.,
ЕГН **********, с адрес ***, с която е
предявен иск с правно основание чл.221, ал. 2 от КТ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 460 лв., представляваща
обезщетение дължимо от служителя при прекратяване на безсрочно трудово
правоотношение поради дисциплинарно уволнение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието, ведно със законната лихва, начислена
върху претендираната главница за периода от датата на
депозиране на исковата молба в съда (26.11.2019г.) до окончателното изплащане
на паричното задължение.
С протоколно
определение от 23.10.2020 г. в процеса е прието за съвместно разглеждане релевираното в условията на
евентуалност възражение за прихващане от ответника за сумата от 209.10 лева,
представляващо неизплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ.
Твърди
се в исковата молба, че на *г. между
дружеството-ищец, в качеството на работодател и ответника - служител е бил
сключен безсрочен трудов договор на основание чл. 67 ал. 1 т.1 вр. чл. 70 ал. 1 КТ, като последният бил назначен на
длъжност шофьор-куриер в дружеството. Сочи се, че съгласно предвиденото в
трудовия договор, основното месечно възнаграждение възлизало на 460 лева. Уговорен бил срок на изпитване — 6
месеца, в полза на работодателя. Уговорено било, че договорът може да бъде
прекратен и от двете страни с 30-дневено предизвестие. Твърди се, че ответникът
полагал труд до * г. Излага, че от тази дата ответника не се
явил на работа и със заповед № *г. поради неявяването му на работа 32
последователни работни дни било открито производство по налагане на
дисциплинарно наказание. Твърди се, че била предоставена възможност на
ответника ла депозира писмени обяснения за извършеното нарушение на основание
чл. 193 КТ, като заповедта била изпратена на адреса на служителя. Сочи, че
ответникът не депозирал обяснения и не се явил на работа, поради което била
издадена от работодателя заповед № *г., с която било наложено наказание
дисциплинарно уволнение. Съгласно същата ответникът дължи на дружеството
обезщетение в размер на 460 лева, но до настоящия момент задължението не било
заплатено. Твърди се, че издадените заповеди са изпратени с обратна разписка до
ответника.Претендира уважаване на иска и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуален
представител поддържа предявения иск и моли за уважаването му. Подчертава се,
че работодателят е положил необходимата грижа за предоставяне на възможност на
ответника да даде обяснения, поради което намира заповедта за уволнение за
законосъобразно постановена. Претендират се разноски.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника, чрез особен
представител адв. Д., с която се оспорва предявения иск. Счита, че издадената Заповед № * г., с която на
ответника е наложено наказание дисциплинарно уволнение е незаконосъобразна
поради неспазване на нормата на чл. 193, ал. 1 от КТ, тъй като заповедта
за даване на обяснения от
работника не е получена от същия, респ. отправеното искане за даване на
обяснения не е достигнало до знанието на ответника. Намира, че срокът, който
работодателят е предоставил за даване на обяснения е необосновано кратък, с
което работодателят не е предоставил разумен срок за даване на обяснения от
работника. Отделно, излага съображения, че заповедта за наложено наказание
дисциплинарно уволнение не е породила правно действие, тъй като заповедта не е връчена на ответника,
позовавайки се на представената обратна разписка, като намира, че заповедта не
може да се счита за връчена на ответника с връчване на книжата по делото, тъй
като същият се представлява от назначен от съда особен представител.
В условията на евентуалност релевира възражение за прихващане за дължимото на ответника
обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 10
дни за 2017 година.
В съдебно заседание ответникът, чрез
процесуален представител, оспорва иска, поддържа направеното си възражение за
прихващане. Претендира сторените по делото разноски. Релевира
възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от ищцовата страна.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, както е прието и
с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, а и от
представените по делото доказателства се установява, че на 11.05.2017г. между ищеца, в качеството
на работодател и ответника – работник е сключен безсрочен трудов договор на
основание чл. 67 ал. 1 т.1 вр. чл. 70 ал. 1 КТ, като
последният бил назначен на длъжност шофьор-куриер при основно
месечно възнаграждение от 460лв.; че е уговорен 30-дневно предизвестие за
прекратяване на трудовия договор; че работникът е полагал труд до 20.11.2017
г.; че на 08.01.2018г. е
открито производство по налагане на дисциплинарно наказание; че на 06.02.2018 г. е издадена заповед за
налагане на дисциплинарно наказание.
Видно от представените по
делото доказателства заповедта за даване на обяснения е изпратена по пощата с
обратна разписка на адрес гр. В., ж.к. Тр., бл. № 81, ет. 6, ап. 25, като същата е върната като непотърсена от адресата на
05.02.2018 г.
От
представената обратна разписка (л.14 от делото) се установява, че на адреса на
ответника - гр. В., ж.к. Тр.,
бл. № *,
е изпратена заповедта за дисциплинарно уволнение с покана за получаване на
трудовата книжка, която също е върната като неполучена.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 от ГПК обстоятелството,
че сумата от 209.10 лева, представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ не
е заплатена от „С.П.“ ООД на Й.Д.Г..
При така приетото за установено от
фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от КТ.
Съобразно
нормата на чл. 221, ал.2 от КТ при дисциплинарно уволнение работникът или
служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово
възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово
правоотношение и в размер на действителните вреди – при срочно трудово
правоотношение.
За
успешното провеждане на този иск следва да се установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на валидно трудово правоотношение между
страните; надлежно прекратяване на трудовото правоотношение, в т.ч. че
заповедта за уволнение е връчена на работника; твърдяната изискуемост на
вземането, както и неговия размер. Размерът на
обезщетението, което работникът дължи при дисциплинарно уволнение при безсрочно
трудово отношение е определен в закона и той е равен на размера на трудовото
възнаграждение за срока на предизвестието. В посочения размер обезщетението се
дължи, без да е необходимо работодателят да доказва действителния размер на
настъпилите вреди.
В случая
не се спори между страните за наличието на валидно трудово правоотношение по безсрочен
трудов договор, по който работникът Г. е полагал труд на длъжност шофьор-куриер при основно месечно
възнаграждение от 460лв. Не е спорно, че между страните е уговорен 30-дневно
предизвестие за прекратяване на трудовия договор, както и че работникът е
полагал труд до *г., след което не се е явил на работа.
Спорният по делото въпрос
е относно законността на извършеното уволнение и връчване на уволнителната
заповед на работника.
От съвкупния анализ
на събраните по делото доказателства и като съобрази изложените от страните
твърдения намира, че доводите на ответника, които
обуславят незаконосъобразност на наложеното на ответника най – тежко
дисциплинарно наказание, не могат да се релевират по
настоящото дело под формата на възражения. Недопустимо е в производството, в
което се претендират последиците от прекратяване на трудовото правоотношение да
се превяват подобни защитни възражения, доколкото потестативното
право на работника на оспорване на заповедта за уволнение може да се осъществи
единствено с предявяването на предвидения за това в закона иск – по чл.344,
ал.1, т.1 КТ и то преди изтичането на давностния срок
за това. Потестативните права могат да се упражняват
само чрез предявяване на конститутивен иск по съдебен
ред, но не и чрез възражение. Още повече, в Кодекса на труда не е предвидена
възможност то да бъде релевирано инцидентно с
възражение в рамките на друг съдебен спор, по който въпроса дали трудовото
правоотношение е прекратено и на какво основание би имал преюдициален
характер. Следователно, доводите на ответника относно законосъобразно проведена
процедура за дисциплинарно уволнение и надлежното прекратяване на трудовоправната връзка не следва да се обсъждат.
За
пълнота на изложението следва да се посочи и че твърдяното ненадлежно връчване
на заповедта за уволнение не се установява от приобщения по делото доказателствен материал.
Съгласно
трайната съдебна практика писменото изявление на работодателя за прекратяване
на трудовия договор може да бъде връчено лично срещу подпис на лицето или чрез
пощенска услуга – чрез изпращането на препоръчано писмо с обратна разписка, като
за да е осъществено надлежно връчване по пощата не е необходимо то да е
извършено лично на получателя и се счита за редовно и всяко друго връчване,
което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл.42 и чл. 44 ГПК, както
и съобразно специалния закон – чл. 36 от Закона за пощенските услуги. В
последния случай, за да се приеме, че изявлението е достигнало до адресата,
работодателят следва да е изпратил препоръчаното писмо на адреса, посочен от
работника и пощата да удостовери доставянето на писмото на адреса.
Обстоятелството дали работникът е променил адреса, посочен от него на
работодателя или не е предприел действия за получаване на пощенската пратка е
без правно значение. С достигане на изявлението на посочения от работника
адрес, работодателят е изпълнил задължението си за връчване на заповедта за
прекратяване на трудовия договор и тя е породила правно действие (така решение
№ 283 от 06.04.2010 г. по гр.д. № 50782009г. на ІІІ г.о. ВКС; решение № 39 от
09.02.2012 г. по гр.д. № 410/2011 г. на ІІІ г.о. ВКС и решение № 35 от
07.05.2012 г. по гр.д. № 1877/2010 г. ІV г.о. ВКС и решение № 148 от 02.12.2016
г. по т.д. № 2072/2015 г., І т.о. ВКС). В случая работодателят е положил всички
необходими усилия, за да обезпечи връчване на заповедта за уволнение чрез
изпращане на писмо с обратна разписка на посочения от работника адрес при
сключване на трудовия договор. Ето защо съдът приема, че възраженията на
ответника относно връчването на уволнителната заповед са неоснователни.
По
изложените съображения съдът намира, че е налице законосъобразно прекратяване
на трудовото правоотношение, поради наложено от работодателя дисциплинарно
наказание, поради което искът на работодателя е доказан по основание.
За
обосноваване на размера, както се коментира по-горе в мотивите, следва да се
съобрази размера на трудовото възнаграждение за срока на предизвестието, т.е.
брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец, което не се
спори между страните, че възлиза на сумата от 460лв.
С оглед
горното съдът намира искът с правно основание чл. 221, ал. 2 от КТ за
основателен в пълния предявен размер от 460лв.
Предвид
сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие следва да
бъде разгледано приетото за съвместно разглеждане в процеса възражение за
прихващане, което намира правното си основание в разпоредбата на чл. 224, ал. 1
от КТ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ при
прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на
парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не
е погасено по давност.
С
вземането за неизползван платен годишен отпуск може да се извърши прихващане,
доколкото правото да ползва такъв не се възстановява със възстановяване на
работника на същата длъжност или при назначаване при друг работодател.
Следователно с прекратяване на трудовото правоотношение вземането за неизползван платен годишен отпуск става
ликвидно и изискуемо, т.е. и компенсарумо, поради
което с него може да се извърши прихващане.
В случая
не се спори между страните, че обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 10 дни за 2017г. се
равнява на сумата от 209.10 лева
и че същата не е заплатена от „С.П.“ ООД на Й.Д.Г..
Предвид на това тази сума се явява дължима на работника и възражението за
прихващане се преценява за основателно до размера на сумата от 209,10лв.
По
изложените съображения следва да се извърши прихващане на сумите за дължимо
обезщетение за неспазено предизвестие от 460лв. и обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск от 209,10лв. до размера на по-малко от тях.
По
тези съображения предявеният иск ще следва да бъде уважен като
основателен за сумата от 250,90лева,
представляваща
обезщетение дължимо от служителя при прекратяване на безсрочно трудово
правоотношение поради дисциплинарно уволнение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието, ведно със законната лихва, начислена
върху претендираната главница за периода от датата на
депозиране на исковата молба в съда (26.11.2019г.) до окончателното изплащане
на паричното задължение, а в останалата част до претендирания
размер от 460 лева – да се отхвърли, поради извършено прихващане.
С оглед изхода на спора и на основание чл.
78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото
разноски съобразно уважената част от иска. Срещу претендираното
от ищеца адвокатско възнаграждение е релевирано
възражение за прекомерност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност
на делото, материалния интерес по делото, както и броя на проведените съдебни
заседание, намира възражението за основателно. С оглед на това възнаграждението
следва да се редуцира до предвидения в Наредбата №1/2004г. минимален размер от
300лв. Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер 50лв., за депозит за
особен представител в размер на 300лв, поради което съобразно уважената част от
иска се дължи възлагане в тежест на ответника на сумата в общ размер на 381,80лв.
Ответникът не е претендирал разноски и не
е представил доказателства за сторени такива, поради което не следва да му се
присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Й.Д.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на „С.П.“
ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано и управлявано от Д. В., сумата в размер на 250,90 лв. (двеста и петдесет лева и деветдесет стотинки),
представляваща дължимо обезщетение от служителя при прекратяване на безсрочно
трудово правоотношение поради дисциплинарно уволнение в размер на брутното
трудово възнаграждение за срока на предизвестието, ведно със законната лихва,
начислена върху претендираната главница за периода от
датата на депозиране на исковата молба в съда (26.11.2019г.) до окончателното
изплащане на паричното задължение, на основание
чл.221, ал. 2 от КТ като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума от 250,90 лева до пълния претендиран размер от 460
лева, поради прихващане със
сумата от 209.10 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 10 дни за
2017г., на основание чл.224, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА Й.Д.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на „С.П.“
ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано и управлявано от Д. В., сумата от 381,80лв. (триста
осемдесет и един лева и осемдесет стотинки), представляваща сторените по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Присъдената сума може да бъде заплатена от ответника в полза на ищеца по
следната, посочена от последния банкова сметка: *** ***, открита в „ТБ Ю. и Е. Д.Б.“ АД.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: