№ 53
гр. Т., 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Т., I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ани Б. Георгиева
при участието на секретаря Виолета Й. Монова
като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Гражданско дело №
20214330100631 по описа за 2021 година
Производството е образувано по иск, предявен от АНТ. К. В. със съгласието на
майката Р. АТ. Ф. и Р. АТ. Ф. майка и законен представител на детето Д.К. В. .от с. Г. срещу
бащата К.А. В. от с. Г.. В исковата молба се твърди ,че Р.Ф. и К.В. живеели заедно до 2018г
,като от съжителството си имат две деца А.-непълнолетна и Д. ,който е малолетен .От м.
ноември 2018г ответника не е давал издръжка за децата , а децата издържала майката с
помощта на родителите си.Детето А. е ученичка в СОУ „ххххххххххх”-Т., а Д. ученик в ОУ
„ххххххххххх ” с. Г..Твърди се ,че децата имат нужда от средства за храна ,облекло,учебни
пособия за доброто им развитие. Ответника работел като сезонен работник в чужбина и
имал добри доходи.Претендира издръжка за една година назад по 200 лв. за всяко дете със
съответната законна лихва , както и издръжка завбъдеще по 200лв. за всяко дете начиная от
датата на подаване на иска22.07.2021г. със съответната законна лихва.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК е постъпил насрещен иск от ответника и писмен
отговор .
С насрещната искова се претендира от ответника по първоначалния иск ,съда да му се
предоставят родителските права върху детето Д. , и същото да живее на неговия адрес в с.
Г. . Твърди ,че майката Р.Ф. живее зад граница и грижи за децата полагат нейните родители,
като родителите и са възрастни и не могат да упражняват грижа и контрол върху
децата.Твърди ,че майката препятствала отношенията му с децата и счита ,че ще осигури
по-добри условия за живот и възможност за възпитание и надзор.Претендира издръжка
200лв месечно за детето от датата на уважаване на исковата претенция.
В отговора на иска ответника твърди ,че безспорно същия е баща на двете деца
,както и че до месец ноември родителите и децата живеели в с Г. ,в жилището на родителите
на ответника което е на два етажа ,които живеели на първия етаж , същия бил подсигурил
всички битови условия за живот. Между него и ищцата е нямало споразумение при кого да
останат децата и кой ще упражнява родителските права върху същите . Ищцата и децата
живеят в с. Г. в къща на родителите и , като вътре в жилището нямало вода и санитарен
възел, тоалетната е на двора .Детето А. не било под надзор,самостоятелна била, и не се
съобразявала с правилата и морала , а детето Д. било без родителска подкрепа и
1
надзор.Майката когато работи в чужбина децата били при родителите и , децата изоставали
и се влияели от лоши примери и практики ,които в селото не липсвали.Майката
възпрепятствала бащата да контактува с децата и забранявала да се виждат с бащата .
Заявява ,че ако не постигнат споразумение следвало да се реши първо въпроса с
родителските права.
Постъпил е отговор от ищцата по първоначалния иск по насрещната искова претенция
в който се твърди ,че иска бил недопустим ответника бил осъден по НЧХ№302/19г на
ТРС.След раздялата им вече три години тя се грижела за децата ,а бащата не е давал пари за
издръжката им, поради което е завела и настоящото дело.
Съдът след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 143, ал. 2 СК, във вр. с чл. 146, ал. 2 от СК
и чл. 149 от СК и насрещен иск по чл.127 ал.2 СК във вр. с чл.143 ал.2 СК
Безспорно е по делото ,че ищцата и ответника съжителствали на семейни начала,
като от съжителството им се родили двете деца АНТ. К. В. род. на 29.07.2005г и Д.К. В. род.
на 04.05.2008г. Страните се разделили през м. ноември 2018г.след побой от страна на
ответника К.В. ищцата и децата се преместили в дома на родителите на ответницата . Факта
на побоя над ищцата се доказва по безспорен начин от приобщеното към настоящото дело,
НЧХД № 302 от 2019г на Р.С.Т. , по което на ответника с присъда за престъпление по
чл.130 ал.1 от НК извършено на 28.10.2018г. на осн. чл.78а от НК му е наложено
административно наказание глоба в размер на 2500лева, като първоинстанционната присъда
е потвърдена с решение по ВЧНД №51/20г. на ОС-Ловеч . От представените служебни
бележки е видно ,че голямото дете А. за учебна година 2020/2021г. е ученичка в 9 клас на
СОУ „ххххххххххх”-Т., т.е към настоящия момент ще е в десети клас , а малкото дете Д. е
ученик за учебна година 2020/2021г. е ученик в ОУ „ххххххххххх”, с. Г.,тоест към
настоящия момент ще е в 7 клас .
По делото ответника е представил декларация относно доходите си , видно от която от
октомври 2019гдо март 2020г работил на пицария в гр. Бххххххххххх и реализирал доходи
от 800лв на месец, от юни месец 2020г бил на работа зад граница като реализирал доходи от
хиляда и двеста евро , като от този доход изплащал 900лв на съдия изпълнител, като 60% от
заплатата му зад граница се удържала за наем ,транспорт ,храна и др.,от м. юни 2021г от
около три месеца бил безработен и получавал 900 евро обезщетение.
В съдебно заседание представителя на ДСП-Т. е дал становище ,че майката на децата
въпреки ,че е в чужбина същата е осигурила грижи за децата си ,чрез нейните родители и
няма пречка бащата да не дава издръжка .По отношение на родителските права през
годините бащата е показал своята незаинтересованост, като в настоящото производство
майката е тази която реализира грижи за тях.
По делото е изслушано детето Д. , което заявява ,че обича и двамата си родители , сега
живее при баба си по майчина линия и иска да остане да живее там.
От разпита на св. Р.М.С. , майка на ответника се установява по един безспорен начин ,че
двете деца нейни внучета живеят при баба си и дядо си/т.е по майчина линия/ и не идвали
при нея и бащата , не може да каже каква е причината , но категорично заявява , че синът и
ответника не може да гледа синът си, защото е на работа във Франция ,а тя не може да поеме
ангажимент с децата .
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
По насрещен иск по чл.127 ал.2 СК във вр. с чл.143 ал.2 СК
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че родителите на детето не
живеят заедно и че същите не са постигнали съгласие относно местоживеенето детето Д. ,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката, което от
2
своя страна налага необходимостта спорът да бъде решен от съда. В тази връзка съдът
съобрази обстоятелството, че претенции относно посочените по-горе въпроси са направени
от бащата в насрещната искова молба .При преценка на въпроса за упражняването на
родителските права върху детето следва да бъдат преценени родителските качества на всеки
един от родителите, полаганите от тях грижи и умения за възпитание на детето, моралните
качества на родителя, социалното обкръжение и битовите условия, възрастта и пола на
детето, привързаността му с всеки един от родителите, възможността за помощ от страна на
трети лица и др. Родителските качества имат голямо значение за правилното отглеждане и
възпитание на детето, за обезпечаване на грижите, необходими за изграждане навиците на
детето. В конкретния случай и майката притежава необходимите качества за отглеждане и
възпитание на детето, въпреки, че след като се е разделила с ответника след нанесения и
побой и отишла да живее с децата си нейните родители е заминала да работи в чужбина , но
същите полагат грижи както за детето Д. , така и за по-голямото дете А. ,като ги издържа .
Още по вече ,че св. Р.М.С., която е баба на децата по бащина линия изрично в съдебно
заседание заяви ,че ответника не може да гледа синът си Д. ,защото е на работа във Франция
,а тя не може да поеме ангажимент с децата . Тоест майката има възможност да разчита на
помощ от трети лица при отглеждането и възпитанието на детето, докато бащата няма тази
възможност .
От изложеното се налага извода, ,че майката може да се грижи за детето си ,с
помощта на трети лица , като притежава нужните родителски качества в тази насока, тъй
като за да ги изхранва работи в чужбина . В подкрепа на този извод са както събраните в
хода на производството гласни доказателства , тъй като св. Симеонова не отрича ,че за
децата полагат грижи родителите на майката , самото дете Д. заяви ,че желае да живее при
бабата по майчина линия , при която живее и към настоящия момент , така също и от
становището на социалния работник се установява, че през годините бащата е показал
своята незаинтересованост, като майката е тази която реализира грижи за децата си
.Предвид горното настоящия състав счита ,че предявеният от К.А. В. иск с правно основание
чл.127 ал.2 от СК с който се иска на бащата да бъдат предоставени родителските права
върху детето Д., което да живее на неговия адрес в с. Г. е неоснователен и като такъв следва
да бъде отхвърлен ,а от там и иска по чл.143 ал.2от СК за заплащане от майката на издръжка
за детето в размер на 200лева месечно.
По първоначалната искова претенция с правно основание чл. 143, ал. 2 СК, във
вр. с чл. 146, ал. 2 от СК и чл. 149 от СК .
По делото безспорно се доказва ,че родителите на двете деца работят в чужбина и
реализират доходи. Съгласно разпоредбата на чл.139 от СК, право на издръжка има само
лице, което е нетрудоспособно и не може да се издържа от имуществото си. В същото време
разпоредбата на чл.140, ал.1 от СК определя реда от лица, от които лицето, имащо право на
издръжка може да я търси.По отношение на иска по чл.149 от СК издръжка за минало време
може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска, който в
настоящият случай е предявен на дата 22.07.2021г. , тоест от 22.07.2020г. до 22.07.2021г. От
доказателства се установява, че детето А. към настоящия момент ще е в десети клас , а
малкото дете Д. към настоящия момент ще е в 7 клас .Децата живеят в с. Г. при родителите
на майката , тъй като същата е на работа в чужбина.
С оглед на всичко изложено по-горе настоящия състав намира, че : Задължението за
издържане на децата до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на
раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г., те дължат
издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите
на родителите, които я дължат чл. 142, ал. 1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че
минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на МРЗ,
който съгласно Постановление на Министерски съвет ПМС № 37/24.03.2022 г. за
определяне на нов размер на МРЗ за страната от 01.04.2022г ., същата става в размер на 710
лв.Доколкото чл.142 ал.2 от СК предвижда , че минималния размер на издръжката е ¼ от
3
МРЗ , то актуалния минимален размер на издръжката считано от 01.04.2022г е 177,50 лв.
Правото на децата да получат издръжка от своите родители в случая от бащата е
безусловно и е достатъчно наличието на качеството " ненавършило пълнолетие дете ". При
настоящата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с
оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка,
която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя и не е под законо -
установеният минимум .При определянето на частта от цялостната издръжка, която следва
да поеме всеки от родителите, е необходимо да се прецени възможността на всеки от тях да
дава издръжка, като към дохода на родителя, при когото живее детето, следва да се прибавят
сумите за издръжка на същото, които би следвало да получава под формата на
семейни помощи за деца /детски добавки/, /в т. см. вж. Постановление №5 от 1981 г. на
Пленума на ВС, т. 2/, но по делото не се установи някой от родителите да ги получава .
Съдът като взе предвид и становището на Дирекция социално подпомагане-Т. ,
което потвърждават изнесените в исковата молба факти ,възрастта на всяко едно от децата ,
които към момента са ученици голямото дете в десети клас ,а малкото в седми клас , както и
факта ,че същите живеят с родителите на майката , тъй като същите им оказват помощ ,
което е видно от становището на социалния работник и свидетелските показания ,като се
съобрази с нормативната уредба уреждаща режима на издръжката на ненавършили
пълнолетие деца, а именно чл. 142 от СК счита, че месечно за детето АНТ. К. В. и за детето
Д.К. В. са необходими и достатъчни 200 лв. ежемесечна издръжка за всяко едно от тях,
което е към минималния размер на издръжката в едно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба 22.07.2021г предвид факта ,че освен ,че децата са ученици и
имат нужда от дрехи , храна , учебни пособия .По делото не се установи ответника да
дължи издръжка и на други не навършили пълнолетие деца, което съдът счита, че е в
неговите възможности. Правото на детето да получава издръжка от своят баща е
безусловно и е достатъчно наличието на качеството " ненавършило пълнолетие дете ". При
настоящата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с
оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка,
която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.При преценка на
размерът на евентуалната издръжка, която ответникът следва да бъде осъден да заплаща на
непълнолетното си дете следва да бъдат съобразени не само нуждите на лицето, нуждаещо
се от издръжка, но и възможностите на дължащия я. В настоящият случай се установи
ответника работи във Франция . При преценка на иска съдът съобрази и обстоятелството,
че даването на издръжка, освен законоустановено е и морално и нравствено задължение на
родителя, предвид необходимостта от осигуряване на условия и възможности за едно добро
съществуване на децата. В този смисъл родителят следва да предпочете и да отдаде
предимство на задоволяване нуждите на детето си, пред своите собствени, дори това от
своя страна да налага изтърпяването на известни житейски лишения и трудности. С оглед
на всичко изложено по-горе съдът намира, че иска с правно основание чл.143 ал.2 от СК,
във вр. с чл.139 от СК за детето АНТ. К. В. следва да бъде уважен за сумата 200 лева и за
детето Д.К. В. следва да бъде уважен за сумата от 200лева като така определения размер на
издръжката е дължим, считано от датата на подаване на настоящата исковата молба
–22.07.2021г. до настъпване на причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка,
в едно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
По отношение на втория обективно съединен иск с правно основание чл.149 от СК, с
който се претендира издръжка за всяко едно от децата за минал период от 22.07.2021г до
датата на иска 22.07.2022г и като се вземе предвид факта , съдът намира същия за
основателен и доказан , за сумата от 200 лева месечно, поради което сумата за издръжка за
една година назад съдът определя на общо 2400лева за всяко едно от децата , тъй като в
този период бащата не е заплащал издръжка .
На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено в полза на
лице, освободено от заплащане на държавни такси, ответникът следва да заплати държавна
такса, съобразно уважения размер на издръжката и по двата обективно съединени иска в
4
общ размер на 768 лева :за иска по чл.143 ,ал.2 от СК сумата от 576лв. за иска по чл.149 от
СК сумата от 192 лв. , както и на осн. чл.78 ал.1 от ГПК ответника следва да заплати на
ищцата сумата от 300 лв. за процесуално представителство от един адвокат.
Съгласно чл.242, ал.1, хип.1 ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно
предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.127 ал.2 вр. с чл.143 ал.2 от СК
от К. АЛБ. В. с ЕГН ********** от с. Г. ,обл. Л. ул. „ххххххххххх срещу Р. АТ. Ф. с ЕГН
********** от с. Г. , обл. Л. ул. „Вххххххххххх , с който се иска да се предоставят
родителските права спрямо детето Д.К. В. с ЕГН ********** на бащата , както и да се
определи детето да живее на неговия адрес в с. Г. , обл. Ловеч , ул. „Иван Вазов”№289, както
и да бъде осъдена майката Р. АТ. Ф. с ЕГН ********** от с. Г. , обл. Л. ул. „Вххххххххххх
за заплаща за детето Д.К. В. с ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 200лева с
начална дата датата на уважаване на исковата претенция.
ОСЪЖДА К. АЛБ. В. с ЕГН ********** от с. Г. ,обл. Л. ул. „ххххххххххх да заплаща
на своя син Д.К. В. с ЕГН **********,чрез неговата майка и законен представител Р. АТ. Ф.
с ЕГН ********** от с. Г. , обл. Л. ул. „Вххххххххххх на основание чл.143, ал.2 от СК
ИЗДРЪЖКА в размер на 200 /двеста /лева месечно, считано от датата на подаване на
исковата молба –22.07.2021г.. в едно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
настъпване на причини изменящи или прекратяващи правото на издръжка.
ОСЪЖДА К. АЛБ. В. с ЕГН ********** от с. Г. ,обл. Л. ул. „ххххххххххх да заплаща
на своята дъщеря АНТ. К. В. ЕГН ********** действаща със съгласието на майка Р. АТ. Ф.
с ЕГН ********** от с. Г. , обл. Л. ул. „Вххххххххххх на основание чл.143, ал.2 от СК
ИЗДРЪЖКА в размер на 200 /двеста /лева месечно, считано от датата на подаване на
исковата молба –22.07.2021г.. в едно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
настъпване на причини изменящи или прекратяващи правото на издръжка
ОСЪЖДА К. АЛБ. В. с ЕГН ********** от с. Г. ,обл. Л. ул. „ххххххххххх да заплаща
на своя син Д.К. В. с ЕГН **********,чрез неговата майка и законен представител Р. АТ. Ф.
с ЕГН ********** от с. Г. , обл. Л. ул. „Вххххххххххх на основание чл.149 от СК
ИЗДРЪЖКА в размер на 200 /двеста / лева месечно или общо сумата от 2400/две
хиляди и четиристотин /лева , представляваща издръжка за минало време за период от
22.07.2020 г до датата на иска 22.07.2021г, в едно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска .
ОСЪЖДА К. АЛБ. В. с ЕГН ********** от с. Г. ,обл. Л. ул. „ххххххххххх да
заплаща на своята дъщеря АНТ. К. В. ЕГН ********** действаща със съгласието на майка
Р. АТ. Ф. с ЕГН ********** от с. Г. , обл. Л. ул. „Вххххххххххх на основание чл.149 от СК
ИЗДРЪЖКА в размер на 200 /двеста / лева месечно или общо сумата от 2400/две
хиляди и четиристотин /лева , представляваща издръжка за минало време за период от
22.07.2020 г до датата на иска 22.07.2021г, в едно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска .
ОСЪЖДА К. АЛБ. В. с ЕГН ********** от с. Г. ,обл. Л. ул. „ххххххххххх да заплати
на Р. АТ. Ф. с ЕГН ********** от с. Г. , обл. Л. ул. „Вххххххххххх сумата от 300 лв.
разноски за процесуален представител по делото.
ОСЪЖДА К. АЛБ. В. с ЕГН ********** от с. Г. ,обл. Л. ул. „ххххххххххх да
заплати по сметка на районен съд Т. сумата от 576лв /петстотин и седемдесет и шест /лв.,
представляваща държавна такса по делото, съобразно уважения размер на издръжката по
чл.143 от СК , както и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист.
5
ОСЪЖДА К. АЛБ. В. с ЕГН ********** от с. Г. ,обл. Л. ул. „ххххххххххх да
заплати по сметка на районен съд Т. сумата от 192/сто и деветдесет и два /лв.,
представляваща държавна такса по делото, съобразно уважения размер на издръжката по
чл.149 от СК , както и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената
издръжка на осн. чл.242 ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните .
Съдия при Районен съд – Т.: _______________________
6