№ 207
гр. Дупница, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Миглена С. Кавалова Шекирова
при участието на секретаря Росица К. Кечева
като разгледа докладваното от Миглена С. Кавалова Шекирова Гражданско
дело № 20211510101875 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от *** и *** Д. - Изпълнителни
директори, представлявано от адв. Д.М. срещу Г. ВЛ. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. ***
и В. Н. КР., ЕГН **********, с адрес: гр. ***.
Ищецът твърди, че на 08.11.2012г., между „ЮРОБАНК И ЕФДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД
(сегашно „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД) и кредитополучателя Г. ВЛ. СТ., ЕГН **********,
е сключен Договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредити № HL ***.,
по силата на който Банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 203 000
лева (двеста и три хиляди лева) за рефинансиране на кредит HL 43387 в „ЮРОБАНК И ЕФ
ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД, произтичащ от сключен между Г. ВЛ. СТ. и Банката договор за
кредит, а кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит, заедно с дължимите
лихви в сроковете и при условията на договора. Разрешеният кредит или част от него в
размер, равняващ се на задължението по договора 200 962,09 лева се усвоява по блокирана
сметка на кредитополучателя, като средствата се превалутират безкасово от лева в
швейцарски франк по официално обявения курс на Централната банка за швейцарския
франк към лева в деня на превалутирането, с цел цялостно издължаване на кредит НL
43387, задълженията по който към датата на усвояване на текущия кредит са в размер на 123
732, 18 швейцарски франка, в това число: 170, 45 швейцарски франка - редовна лихва; 135,
78 швейцарски франка - просрочена главница; 893, 59 швейцарски франка - просрочена
лихва; 50, 40 швейцарски франка - просрочени такси и 122 481, 96 швейцарски франка -
редовна главница. Срокът за усвояване на суми по кредита е 24.11.2012г., след изтичането
на който задължението на Банката се предоставяне на средства по кредита отпада, като
ищецът описва подробно параметрите на договора и твърди, че с нотариална покана с per. №
197, акт № 21, том I от 24.01.2017г. на нотариус *** с per. № 293 в регистъра на
Нотариалната камара и район на действие Районен съд - гр. Дупница, връчена лично на
длъжника на 26.02.2017г., „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД уведомило длъжника, че поради
неплащане на дължимите погасителни вноски съгласно чл. 18 от договора обявява кредита
1
за изцяло предсрочно изискуем. C поканата „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД поканило
длъжника в седемдневен срок от получаване й да погаси изцяло задълженията си към
Банката и го уведомило, че в противен случай Банката ще предприеме действия и ще
упражни правата си по договора. Във връзка със задълженията на кредитополучателя, и
факта, че след 03.05.2016г. не са постъпили никакви плащания, както и не е осъществен
контакт от страна на длъжника, за „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД възникнал правен интерес
от образуване на заповедно производство срещу длъжника на основание чл. 417, т. 2 ГПК
пред Районен съд - гр. Дупница. Към момента на подаване на заявлението непогасените
вноски са както следва -15 непогасени вноски за главница, считано от 10.03.2016г. и 14
непогасени вноски за лихва, считано от 10.04.2016г., като общото задължение на длъжника е
възлизало на 210 350, 68 лева (двеста и десет хиляди триста и петдесет лева и шестдесет и
осем стотинки), съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 04.06.2017г., от
които 193 401, 78 лева - главница за периода от 10.03.2016г. до 04.06.2017г., 12 769, 01 лева
- договорна възнаградителна лихва за периода от 10.04.2016 г. до 26.02.2017г., 3 033, 41 лева
- наказателна лихва за просрочие за периода от 10.04.2016 г. до 04.06.2017г., 1 146, 48 лева -
банкови такси за периода от 10.04.2016г. до 04.06.2017г., било образувано ч.гр.д.
1011/2017г. по описа на Районен съд-Дупница и били издадени заповед за изпълнение №
634/08.06.2017г., и изпълнителен лист от 09.06.2017г. за исканата сума, ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението - 07.06.2017г. до окончателното погасяване на
вземането и направените по делото разноски в общ размер на 8 567, 22 лева, срещу която
заповед за незабавно изпълнение длъжникът възразил и заявителят – ищец в производството
предявил иск по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, по който е образувано т.д. № 90/2017г. по описа на
ОС – Кюстендил, което не е приключило предвид спирането му на основание чл. 229, ал. 1,
т. 4 ГПК до влизане в сила на окончателен съдебен акт по гр. дело № 64447/2017г. по описа
на СГС. Междувременно твърди, че длъжникът Г. ВЛ. СТ. е завел срещу „Юробанк
България“ АД, ЕИК ********* искове, с искане за заплащане на недължимо платени суми -
„надвзети лихви“ в размер на 7 000лв., по която искова молба е образувано гр.д. №
6447/2017г. по описа на СГС, г.о., 1-6 състав. Съобразно влязлото в сила на 02.08.2021 г.
Определение № 60651/02.08.2021 г., гр.д.№ 3735/2020 г. на ВКС, ГК, III отделение, и
Решение № 11767/04.08.2020 г., в.гр.д. № 6030/2019 г. САС, 7 състав, както и Решение №
5207/10.07.2019 г. гр.д. № 6447/2017 г. по описа на Софийски градски съд, 1-6 състав, на
Г.С. е издаден изпълнителен лист за присъдените с решенията суми в размер на 3 123, 75 лв.
на 13.08.2021г., представляващи част от претенцията му в размер на 7 000 лева и е
образувано изпълнително дело № 10661/2021г. по описа на ЧСИ ***, а длъжникът е
извършил симулативно прехвърляне на вземането по изпълнителния лист от 13.08.2021г. на
трето лице - В. Н. КР.. За цесията „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД е „уведомено“ с получената
призовка за доброволно изпълнение от ЧСИ *** по изпълнително дело № 10661/2021г. с
което банката е уведомена, че вземанията вече принадлежат на В. Н. КР.. Счита, че чрез
гореописаното действие, а именно - прехвърлянето на вземанията си посредством договор за
цесия от 10.09.2021г. Г. ВЛ. СТ. е целял да увреди интересите на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"
АД и да препятства възможността на кредитора си с тридесетократно по-голямо вземане да
извърши прихващане, при което иска на основание чл. 135 от ЗЗД да бъдат обявен за
недействителен спрямо „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД сключеният договор за цесия, а при
условие на евентуалност - същият да бъде прогласен за нищожен, поради заобикаляне на
закона – чл. 26, ал. 1, пр. 2 и алтернативно противоречие на разпоредбите на чл. 26, ал. 2 от
ЗЗД, поради симулативността му. Излага подробни правни съображения, на които основава
исковата си претенция.
В срока за отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК са депозирани такива от
ответниците, в които отговори изразяват становище за неоснователност на предявените
срещу тях претенции по подробно изложени съображения.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхна
2
съвкупност, ведно с доводите и твърденията на страните намира за установено
следното от фактическа страна:
На 08.11.2012г., между „ЮРОБАНК И ЕФДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД (сегашно
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД) и кредитополучателя Г. ВЛ. СТ., ЕГН ********** е сключен
Договор за кредит за рефинансиране на жилищен/ипотечен кредити № HL ***., по силата на
който Банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 203 000 лева (двеста и
три хиляди лева) за рефинансиране на кредит HL 43387 в „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ" АД, произтичащ от сключен между Г. ВЛ. СТ. и Банката договор за кредит, а
кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в
сроковете и при условията на договора.
С Нотариална покана с per. № 197, акт № 21, том I от 24.01.2017г. на нотариус *** с
per. № 293 в регистъра на Нотариалната камара и район на действие Районен съд - гр.
Дупница, връчена лично на длъжника на 26.02.2017г., „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД
уведомило длъжника, че поради неплащане на дължимите погасителни вноски съгласно чл.
18 от договора обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем, която нотариална покана е
получена от ответника Г.С. на 26.03.2017г.
По ч.гр.дело № 1011/2017г. по описа на РС – Дупница е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист в полза на ищеца в настоящото
производство срещу ответника С. за сумите от 193 401, 78 лева - главница за периода от
10.03.2016г. до 04.06.2017г., 12 769, 01 лева - договорна възнаградителна лихва за периода
от 10.04.2016 г. до 26.02.2017г., 3 033, 41 лева - наказателна лихва за просрочие за периода
от 10.04.2016 г. до 04.06.2017г., 1 146, 48 лева - банкови такси за периода от 10.04.2016г. до
04.06.2017г., което задължение произтичащо от договора за кредит за рефинансиране на
жилищен/ипотечен кредит № HL ***.,
Въз основа на Решение от 5207/10.07.2019г. на СГС по гр.д. № 6447/2017г.;
Определение № 60651/02.08.2021г. на ВКС по гр.д. 3735/2020г.; Решение №
11767/04.08.2020г. по гр. д. № 6030/2019г. по описа на САС, на ответника Г.С. е издаден
изпълнителен лист на 13.08.2021г. за присъдената му с посочените решенията сума в размер
на 3 123, 75 лв., дължима му от ищеца в настоящото производство като недължимо внесени
от него на основание прогласени за нищожни на част от клаузите на договора за кредит за
рефинансиране на жилищен/ипотечен кредити № HL ***. и на част от клаузите на
първоначалния договор от 19.09.2008г., сключен между ищеца и ответника С..
Образувано е изпълнително дело № 10661/2021г. по описа на ЧСИ ***, като ПДИ от
ЧСИ *** заедно с договор за прехвърляне на вземането по издадения на ответника С.
изпълнителен лист на 13.08.2021г. от 10.09.2021г., сключен между двамата ответници, са
връчени на ищеца по делото.
Видно от Справка от СВ - София за Г. ВЛ. СТ. за обезпечаване вземането на банката
по посочения договора за кредит е учредена договорна ипотека в нейна полза върху следния
недвижим имот - АПАРТАМЕНТ № 5, находящ се в гр. ***, трети етаж над партер, с обща
застроена площ от 79,70 кв.м., заедно с MA3Е № 4 с площ от 4,2 кв.м.,заедно с 14,9%
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Върху
този имот с учредена два пъти ипотека в полза на „Юробанк България“ АД - през 2008г. и
пред 2012г., а именно: през 2008г. - ипотеката е вписана в СВ-София с № от вх.рег. №
695900, дата от входящ per. - 29/09/2008, № от дв.вх.рег.-70550, дата от дв.вх.рег.-29/09/2008,
Книга „ДОГОВОРНИ ИПОТЕКИ“, Тип Акт - Учредяване на договорна ипотека. Акт Том -
068, Акт номер - 92, Година – 2008 и през 2012г. - ипотеката е вписана в СВ-София с № от
вх.рег. № 50322, Дата от входящ per. - 08/11/2012, № от дв.вх.рег.-49548, Дата от дв.вх.рег.-
08/11/2012, Книга „ДОГОВОРНИ ИПОТЕКИ“, Тип Акт - Учредяване на договорна ипотека,
Акт Том - 22, Акт номер - 105, Година - 2012.
По искане по реда на чл. 176 ГПК, направено в молба от 01.03.2022г. на ищеца, съдът
е допуснал обяснение на страна на ( на ответника С.) на основание посочената правна
разпоредба на въпроса: как, кога и защо се е свързал с В. Н. КР. във връзка с прехвърлянето
3
на вземанията срещу „Юробанк България“ АД, при което ответникът не се е явил в
следващото по делото открито съдебно заседание и не е дал обяснения по този ред на
поставения въпрос.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 135 ЗЗД, евентуален иск по чл. 26, ал. 1,
пр. 2 и чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 ГПК,
ищецът следва да докаже фактите, от които извежда своите твърдения, а именно: по иска с
правно основание чл. 135 ЗЗД ищецът следва да докаже, че има вземане по отношение на
ответника, т. е, че негов кредитор, както и извършване на разпоредителна сделка с
имущество на първия в полза на втория ответник, знание на първия ответник за увреда на
ищеца при извършване на разпоредителната сделка с имуществото си, както и знание от
страна на втория ответник за увреждането на ищеца при сключване на процесния договор за
цесия, а по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и чл. 26, ал. 2 от ЗЗД ищецът следва
да докаже твърденията си, на които основава противоречие на атакуваната сделка със
закона, респ. симулативността й.
Ответниците следва да докажат обстоятелствата, на които основават своите
възражения - правоизключващи, правопрекратяващи, правоотлагащи, правопогасяващи,
правоунищожаващи.
По иска с правно основание чл. 135 ЗЗД:
Предявеният иск е допустим. В решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК относно
въпроса кои следва да са ответниците по предявения иск (решение № 151/27.07.2011г. по
гр.д. № 785/10г. ІІІ г.о.), касационната инстанция е приела, че страните по атакуваната
сделка в производството по чл. 135 ЗЗД са задължителни другари и участието им в това
производство е условие за допустимостта на иска. Атакувана сделка в настоящия случай е
отменимо правно действие, доколкото отменителният иск по чл. 135 ЗЗД не може да се
ползва за атакуване на сделки, които нямат имуществен характер или сделките с
имуществени права, чието упражняване зависи от личната преценка на длъжника. Съдът в
настоящия си състав приема, че качеството на кредитор на ищеца спрямо първия ответник в
настоящото производство е налице. Съгласно Решение № 639/06.10.2010г. по гр.д. №
754/09г. ІV г.о., кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или
непарично вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да иска обявяването
за недействителни спрямо него на увреждащите актове на длъжника е предоставено при
наличието на действително вземане – вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно.
Възникването на това право не е обусловено от установяване на вземането със съдебно
решение. Практиката на ВКС, обективирана в актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК, е
в смисъл, че качеството кредитор е налице ако ищецът по иска твърди и съществуването на
вземането му произтича от твърдените факти в исковата молба, като за действителността на
вземането не е необходимо същото да е ликвидно и изискуемо или установено с влязло в
сила съдебно решение. Извод за несъществуване на вземането може да се направи, само ако
твърдяното вземане е отречено със сила на пресъдено нещо, каквото отричане със СПН не е
налице в случая. Според доктрината увреждащи са всички действия, с които длъжникът е
създал или е увеличил платежната си неспособност, а именно: намалено е имуществото на
длъжника, т.е. намален е активът или е увеличен пасивът. Увреждащата правна сделка може
да е възмездна или безвъзмездна. Възмездността и безвъзмездността имат значение само в
хипотезата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, но са свързани със субективния елемент – изискване за
знание на третото лице – съдоговорител, само ако действието е възмездно. Знанието на
длъжника за увреждането е съзнание, че с извършеното действие кредиторът ще бъде
ощетен или че длъжникът създава или увеличава платежната си неспособност, или
предприетото действие ще затрудни удовлетворението на кредитора. Така, според Решение
№ 639/06.10.2010г. по гр. д. № 754/09г. ІV г.о. - длъжникът знае за увреждането, когато знае,
4
че има кредитор и действието му уврежда правото на кредитора. В този смисъл са и
Решение № 45/01.06.2011г. по гр.д. № 450/10г. ІІІ г.о., Решение № 200/17.03.2010г. по гр.д.
№ 1417/09г. ІІІ г.о. Според доктрината увреждащи са всички действия, с които длъжникът е
създал или е увеличил платежната си неспособност, а именно: намалено е имуществото на
длъжника, т.е. намален е активът или е увеличен пасивът му. Знанието на третото лице,
съдоговорител на длъжника, за увреждането на кредитора, ако увреждането произтича от
двустранна възмездна сделка се изразява в знание, че контрахентът му има дългове и че с
извършената сделка длъжникът уврежда кредитора си.
Съотнасянето на горното към фактическата обстановка, установена в настоящия
казус и описана по - горе показва, че са налице първата и втората предпоставка, посочени в
хипотезата на нормата на разпоредбата на чл. 135 ЗЗД – ищецът има качество на кредитор
на ответника С. (за пълнота следва да се посочи Решение № 328/23.04.2010г. по гр.д.№
879/09г. I г.о., съгласно което страната, поискала отмяната по чл. 135 ЗЗД, има за задача да
установи само качеството си на кредитор като материална предпоставка, а не да провежда
пълно и главно доказване на правата си и в която връзка съдът намира за неоснователни
всички възражения на ответника С., че ищецът няма качество на кредитор спрямо него, а и
още – ищецът продължава да бъде кредитор на ответника С. и след постановяване на
описаните по – горе решение на СГС, САС и ВКС въз основа на които му е издаден
изпълнителен лист за сумата от 312, 75 лева, тъй като те прогласяват за нищожни отделни
клаузи на съществуващите и понастоящем облигационни отношения между ищеца и
ответника С., а не прогласяват за нищожен целият договор от 08.11.2012г., обвързващ ги и
към момента). Установява се и, че ответникът С. е извършил с атакуваната в настоящото
производсвто сделка (процесният договор за цесия) увеличение на платежната си
неспособност, а именно: намалено е имуществото на длъжника, т.е. намален е активът му ( в
която връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответника С., че ищецът може
да се удовлетвори предпочтително от ипотекрания недвижим имот – предмет на договорите
за жилищен кредит, сключени между страните, тъй като вземането по договора за кредит е
обявено за предсрочно изискуемо), но не е налице третата предпоставка за уважаване на
иска по чл. 135 ЗЗД – предмет на настоящото производство, а именно знанието за увреждане
на ищеца от страна на договарящата по възмездната сделка В.К., на която ответникът С. е
прехвърлил възмездно вземането си, което знание на третото лице при възмездна сделка се
доказва от кредитора – ищец, за което са допустими всички предвидени в процесуалния
закон доказателствени средства и ограниченията за събиране на гласни доказателства по чл.
164 ГПК отпадат. В настоящото производство макар дадените на ищеца по реда на чл. 146,
ал. 2 ГПК указания в проекта за доклад по делото, че не сочи доказателства, които да
установят знание от страна на втория ответник за увреждане на ищеца при сключване на
атакувания договор за цесия, сключен между първия и втория ответник, ищецът не ангажира
нито преки, нито косвени доказателства за установяване на това знание. Следва да се има
предвид, че доказването на определен факт не зависи от това дали същият ще се приеме за
установен чрез косвени или чрез преки доказателства. Съществува разлика между косвени
доказателства и непълно доказване /създаване само на вероятност в осъществяването или не
на даден факт или обстоятелство/, между преки доказателства и пълно доказване /създаване
на пълна убеденост в осъществяването или не на даден факт или обстоятелство/. В Решение
№ 226/12.07.2011 г. по гр.д.№ 921/201 Ог. на IV г.о. е разяснено, че пълното главно
доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства.
Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към
основния факт. Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено. Те
установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за
установяване на основния факт. Ищецът е поискал и съдът е допуснал обяснение на страна
по реда на чл. 176 ГПК на ответника Г.С. и неговото знание за увреда се доказва и чрез
правните последици на поведението на ответника С. по реда на чл. 176 ГПК, но ищецът не
установяване знание за увредата му от страна на третото лице по възмездната сделка,
атакувана по реда на чл. 135 ЗЗД в настоящото производство - В.К..
Предвид извода на съда за неоснователност на иска по чл. 135 ЗЗД, следва да се
5
разгледа и предявения такъв за нищожност на цесията, сключена между първия и втория
ответник на 10.09.2021г., поради заобикаляне на закона – чл. 26, ал. 1, пр. 2 и алтернативно
противоречие на разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, поради симулативността му:
За да бъде прогласена една сделка за нищожна, поради заобикаляне на закона (за
разлика от нищожността на правните сделки, поради противоречието на закона, където е без
значение дали страните, сключили сделката съзнават нейната противоправност) страните
трябва да съзнават това, но да стремят да постигнат желания от тях резултат с позволени
средства, т.е. да се опитват да постигнат забранения резултат чрез сключването на отделни
съглашения, както и чрез сключването на повече сделки, всяка от които, разгледана без
връзка с другите, е валидна. Съдът не намира в настоящия казус основание за прогласяване
на нищожност на процесния договор за цесия на това основание – соченото от ищеца
твърдение за заобикаляна на закона чрез извършената цесия от ищеца осуетена възможност
за прихващане е неоснователно, доколкото прихващането е само възможен, а не
задължителен начин на погасяване на две насрещни вземания до размера на по – малкото от
тях.
Основание за прогласяване на процесния договор за цесия, поради симулативността
на същия, съдът също счита, че не е налице – не се доказва по никакъв начин от ищеца.
По изложените съображения, исковете предмет на производството следва да се
отхвърлят.
По разноските:
С оглед изхода от делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответниците се следват
претендираните и сторени по делото разноски за адвокатски хонорар, като от ищеца е
направено възражение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК относно прекомерността на размерите
на адвокатските хонорари на ответниците, което възражение съдът намира за основателно
предвид фактическата и правна сложност на делото, поради което размерът на адвокатските
хонорари на ответниците следва да бъдат намалени до минималния такъв размер от 450, 00
лева на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪЛРЯ предявения от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260,
представлявано от *** и *** Д. - Изпълнителни директори срещу Г. ВЛ. СТ., ЕГН
**********, с адрес: гр. *** и В. Н. КР., ЕГН **********, с адрес: гр. *** искове с правно
основание чл. чл. 135 от ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД сключеният договор за цесия на 10.09.2021г. между Г. ВЛ. СТ., ЕГН
**********, с адрес: гр. *** и В. Н. КР., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, по силата на
който Г. ВЛ. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. *** на В. Н. КР., ЕГН **********, с адрес:
гр. *** своите вземания от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260 в размер на
3123, 75 лева, възникнали на основание изпълнителен лист от 13.08.2021г., издаден от
Софийски градски съд, Гражданско отделение, 1-6 състав в изпълнение на Определение №
60651/02.08.2021 год. по гр.д № 3735/2020г. на ВКС, ГК, III отделение, Решение №
11767/04.08.2020 г., в.гр.д. № 6030/2019 г. САС, 7 състав и Решение № 5207/10.07.2019 г.
гр.д. № 6447/2017 г. по описа на Софийски градски съд, 1-6 състав за сумата от 1 200 лева,
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения при условие на евентуалност иск за прогласяване за
6
нищожен на договор договор за цесия на 10.09.2021г. между Г. ВЛ. СТ., ЕГН **********, с
адрес: гр. *** и В. Н. КР., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, по силата на който Г. ВЛ. СТ.,
ЕГН **********, с адрес: гр. *** на В. Н. КР., ЕГН **********, с адрес: гр. *** своите
вземания от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260 в размер на 3123, 75
лева, възникнали на основание изпълнителен лист от 13.08.2021г., издаден от Софийски
градски съд, Гражданско отделение, 1-6 състав в изпълнение на Определение №
60651/02.08.2021 год. по гр.д № 3735/2020г. на ВКС, ГК, III отделение, Решение №
11767/04.08.2020 г., в.гр.д. № 6030/2019 г. САС, 7 състав и Решение № 5207/10.07.2019 г.
гр.д. № 6447/2017 г. по описа на Софийски градски съд, 1-6 състав за сумата от 1 200 лева,
поради заобикаляне на закона – чл. 26, ал. 1, пр. 2 и алтернативно противоречие на
разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, поради симулативността му, като неоснователен.
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК размерите на адвокатските хонорари на
ответниците както следва: от 1 200 на 450, 00 лева относно адвокатския хонорар на
адвоката на ответника Г. ВЛ. СТ., ЕГН ********** и от 800, 00 на 450, 00 лева относно
адвокатския хонорар на ответника В. Н. КР., ЕГН **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул.
„Околовръстен път“ № 260, представлявано от *** и *** Д. - Изпълнителни директори да
заплати на Г. ВЛ. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. *** сумата в размер на 450, 00 лева,
представляващи сторените по делото разноски за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул.
„Околовръстен път“ № 260, представлявано от *** и *** Д. - Изпълнителни директори да
заплати на В. Н. КР., ЕГН **********, с адрес: гр. *** сумата в размер на 450, 00 лева,
представляващи сторените по делото разноски за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в
двуседмичен срок от връчването му на страните в препис с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7