РЕШЕНИЕ
№ 248
гр. Сандански, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20221250100741 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „АЙЗАЕМ.БГ“-ООД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление-гр.София, ж.к.»Хаджи Димитър»,
ул.»Панайот Хитов», бл.118, вх.Д, ет.1, ап.123, представлявано от управителя С. С. К.,
срещу Т. Д. С., с ЕГН-**********, с адрес-гр.Сандански, ул.“***“, № ***, с която е
предявен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Сочи се в исковата молба, че на 26.10.2015г. страните по делото са сключили трудов
договор, съгласно който ответницата е изпълнявала длъжността офис мениджър. Твърди се,
че в периода 09.09.2016г.-05.07.2017г., в офис на ищцовото дружество в гр.Сандански
ответницата, в качеството й на длъжностно лице, е присвоила пари, собственост на ищеца,
връчени в това й качество и поверени да ги управлява, в общ размер на 7118лв. Твърди се,
че присвоените парични средства в посочения период са както следва: на 09.09.2016г.- в
размер на 700,00лв.; на 01.11.2016г.-в размер на 200,00лв.; на 02.11.2016г. -в размер на 20,00
лв.; на 08.11.2016г. -в размер на 100,00 лв.; на 09.11.2016г. - в размер на 200,00лв.; на
10.11.2016г.- в размер на 10,00 лв.; на 29.11.2016г.- в размер на 200,00 лв.; на 05.12.2016г.- в
размер на 200,00 лв.; на 08.12.2016г.- в размер на 100,00 лв.; на 12.12.2016г. - в размер на
200,00 лв.; на 14.12.2016г.- в размер на 200,00 лв.; на 21.12.2016г. - в размер на 60,00 лв.; на
28.12.2016г. - в размер на 30,00 лв.; на 03.01.2017г. - в размер на 200,00 лв.; на 12.01.2017г. -
в размер на 100,00 лв.; на 20.01.2017г. - в размер на 30,00 лв.; на 01.02.2017г. - в размер на
100,00 лв.; на 07.02.2017г. - в размер на 60,00 лв.; на 20.02.2017г.- в размер на 200,00лв.; на
1
21.02.2017г. - в размер на 14,00 лв.; на 22.02.2017г. - в размер на 30,00 лв.; на 09.03.2017г. - в
размер на 180,00 лв.; на 10.03.2017г. - в размер на 120,00 лв.; на 13.03.2017г. - в размер на
202,00лв.; на 16.03.2017г. - в размер на 200,00 лв.; на 17.03.2017г. - в размер на 95,00 лв.; на
24.03.2017г. - в размер на 193,00 лв.; на 28.03.2017г. - в размер на 110,00 лв.; на 03.04.2017г.
- в размер на 200,00 лв.; на 04.04.2017г. - в размер на 200,00лв.; на 10.04.2017г. -в размер на
200,00лв.; на 11.04.2017г. - в размер на 100,00 лв.; на 12.04.2017г. - в размер на 60,00 лв. ; на
8.04.2017г. -в размер на 200,00 лв.; на 20.04.2017г. -в размер на 198,00лв.; на 25.04.2017г.- в
размер на 180,00 лв.; на 05.05.2017г. - в размер на 200,00лв.; на 09.05.2017г. - в размер на
120,00 лв.; на 10.05.2017г. - в размер на 312,00 лв.; на 11.05.2017г.- в размер на 98,00 лв. ; на
17.05.2017г. - в размер на 200,00 лв.; на 22.05.2017г. - в размер на 100,00 лв.; на 30.05.2017г.-
в размер ш 305,00 лв.; на 08.06.2017г. - в размер на 300,00 лв.; на 13.06.2017г. -в размер на
300,00лв.; на 14.06.2017г. - в размер на 90,00лв.; на 19.06.2017г. - в размер на 250,00лв.; на
03.07.2017г. - в размер на 200,00лв.; на 04.07.2017г. -в размер на 111,00 лв. и на 05.07.2017г.
- в размер на 50,00 лв. Твърди се, че на 16.07.2020г. в РС-Сандански е внесен обвинителен
акт срещу Т. Д. С., с който й е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.201,
вр. с чл.26, ал.1 от НК и е образувано НОХД№291/2020г. По изложените съображения
ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на иск за осъждане на
ответницата да му заплати сумата от 7118лв., съставляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди -присвоени чужди парични средства, собственост на ищеца, в периода
09.09.2016г.-05.07.2017г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. В подкрепа на иска се представят писмени доказателства.
Ответницата не е депозирала отговор на исковата молба. Същата, редовно призована,
не се явява и в съдебно заседание, като не е депозирала молба-искане делото да се гледа в
нейно отсъствие.
В съдебно заседание ищецът е направил искане съдът да постанови неприсъствено
решение по чл.239 от ГПК.
Съдът намира, че искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е
допустимо, тъй като законодателят не е предвидил краен срок, в рамките на който страната
може да упражни правото си да иска постановяване на такова решение, поради което това
право може да се упражни във всяко положение на делото до приключване на устните
състезания. Налице са и трите кумулативни предпоставки на чл.238, ал.1 от ГПК, при
наличието на които ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
спрямо ответника, а именно: 1.ответникът не е депозирал в срок отговор на исковата молба,
2. същият не се явява в съдебно заседание и 3.ответникът не е направил искане делото да се
разглежда в негово отсъствие.
Съдът намира, че искането за постановяване на неприсъствено решение следва да
бъде уважено, тъй като са налице предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК, а именно: 1.на
ответникът са указани последиците от неспазването на срока за отговор на исковата молба и
от неявяването му в съдебно заседание /разпореждането на съда от 29.08.2022г., връчено на
ответника ведно със съобщението по чл.131 от ГПК/, и 2. искът е вероятно основателен с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства
(твърдените от ищеца факти се подкрепят от доказателствата по делото-при извършена на
17.07.2017г. текуща проверка на Т. С. от управителя на дружеството, заедно с финансовия
директор и главния счетоводител, относно изписаните суми от каса-гр.Сандански и
внесените суми в банката е констатирано несъответствие-липса на средства, в размер общо
на 7118лв. за периода 09.09.2016г.-03.07.2017г., което Т. С. не оспорва в дадените от нея в
същия ден обяснения). Това е достатъчно и не е необходимо съдът да аргументира и излага
2
доводи по същество.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените
по настоящото дело разноски в размер на 284,72лв.-платена държавна такса (по делото няма
доказателства за уговорено и платено адвокатско възнаграждение).
Водим от горното и на основание чл. 45 от ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Д. С., с ЕГН-**********, с адрес-гр.Сандански, ул.“***“, № ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „АЙЗАЕМ.БГ“-ООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление-
гр.София, ж.к.»Хаджи Димитър», ул.»Панайот Хитов», бл.118, вх.Д, ет.1, ап.123,
представлявано от управителя С.С. К., сумата от 7118 лева (седем хиляди сто и осемнадесет
лв.), съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди -присвоени чужди
парични средства, собственост на ищеца, в периода 09.09.2016г.-05.07.2017г., ведно със
законната лихва, считано от 06.07.2022г. до окончателното изплащане, както и направените
по делото разноски в размер на 284,72 лева (двеста осемдесет и четири лв. и 72 ст.) -платена
държавна такса.
Неприсъственото решението не подлежи на обжалване. Да се изпрати препис от него
на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
3