Р Е Ш
Е Н И Е36
Гр.В.
27.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският
окръжен съд гражданско отделение в открито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Председател : Г. Й.
Членове :1.
2.
при
секретаря И. К..................................................
и с участието на прокурора.....................................................................
изслуша
докладваното от съдията Й. т. дело № 67
по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Делото е образувано
по исковата молба на С.Н.Ц. *** чрез адв.С. С. от АК-В. срещу Г.Ф. с адрес: гр. С. представлявано от Б. М.-Изпълнителен директор.
В исковата молба се твърди ,че на 29.06.2018 г.,
около 18:30 часа, В.Ц.Т. *** в района на мост до дом № 43 е управлявал МПС (лек
автомобил) Марка БМВ с № на рама WВАСА като нарушил правилата за движение ,вследствие на което е загубил управлението на
автомобила, който загубил напречната си устойчивост, напуснал пътното платно и
преминал през метален парапет в района на моста, след което лекият автомобил
паднал в дерето под моста, преобръщайки се на дясната си страна, с което по
непредпазливост е причинил смъртта на Н. Ц. Й.
За настъпилото
пътнотранспортно произшествие било образувано
досъдебно производство, както и НОХД № 76/2019г. по описа на Окръжен съд -
гр.Видин, което приключило с осъдителна
присъда № 58 от 07.06.2019г., с която В.Т. е признат за виновен в причиняване
на смърт по непредпазливост и бил осъден на лишаване
от свобода, като наказанието е отложено за срок от две години.
В резултат на
злополуката бил починал Н. Ц. Й., ЕГН:**********,
който е син на ищцата С.Н.Ц..
Сочи се ,че ищцата С.Н.Ц.
изключително тежко понесла загубата на своя син, тъй като са живели в едно
домакинство в село Струиндол и са били изключително близки, като предвид
напредналата й възраст (72 години) тя разчитала изцяло на неговата физическа помощ
за справяне със селскостопанската работа и задълженията, които изисква живота в
едно българско село. С.Ц. нямало да може вече вече
да разчита на неговата помощ и подкрепа и същата сега била принудена сама да се грижи за себе си, тъй като
другите й две деца живеели далеч от селото в
гр. С. и не можели често да посещават майка си. Загубата на дете винаги било свързано с голяма психическа и физическа травма за
родителя, още повече, когато детето било принудено да се
грижи за него, тъй като той бил в старческа
възраст и имал нужда от ежедневно обгрижване. Н. Й. бил подпомагал и финансово своята
майка, тъй като тя била пенсионерка, а
средствата ,получени от пенсията й, едва й стигали да преживява и да
поддържа домакинство и селскостопански двор. Двамата били изключително близки в личен и емоционален план. Самотата, която С.
изпитвала след смъртта на Николай ,я била довела до пълно
отчаяние, каквото никой човек не заслужавал да изживее в
залеза на своя живот.
Към датата на
пътнотранспортното произшествие - 29.06.2018г., лекият автомобил Марка БМВ с №
на рама WВАСА 090 КА не притежавал валидна застраховка „Гражданска
отговорност " на автомобилистите. Законодателят в чл.557, ал. 1 от КЗ (в
сила от 01.01.2016 г.) давал правната
възможност на всяко увредено лице при пътнотранспортно произшествие да
претендира обезщетение от Г.Ф. в случай, че неимуществените вреди са причинени
от моторно превозно средство, което няма сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите. Целта на законодателя била всяко увредено лице в резултат на виновно причинено
от водач на МПС пътнотранспортно произшествие да получи справедливо
обезщетение, което да бъде равностоен еквивалент на всички претърпени щети.
Твърди се ,че към Г.Ф. била предявена Претенция ,по която била образувана Щета с № 19-210244 от 28.06.2019г. С писмо
изх.№ 24-01-419 от 31.07.2019г. Г.Ф. уведомил
ищцата,
че е определил обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 110 000 лева, като е приел, че в
случая е налице съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като загиналия
Николай Ц. Йорданов се е съгласил да пътува в автомобил, управляван от неправоспособен
водач, като преди ПТП бил употребил алкохол
в неговата компания. Определеният размер на обезщетението бил редуциран със 70 на сто и неимуществените вреди на ищцата били редуцирани до размер на 33 000 лева.
Ищцата твърди ,че не е съгласна и възразява срещу
констатираното от ГФ съпричиняване на вредоносния резултат в размер 70 на сто,
поради следните причини:
За да бъде намалено
обезщетението за вреди, увреденият трябвало да е допринесъл за
тяхното настъпване. Необходимо било обаче този принос
да е конкретен - т.е. да се изразява в извършването на определени действия или
въздържането от такива действия от страна на увреденото лице. Съпричиняване на
вредоносния резултат щяло да е налице само ако именно поведението на
увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на
причинителя на вредата.Сам по себе си обаче фактът, че увреденото лице е
пътувало в автомобила, участвал в пътно-транспортното произшествие, не налагало извод за допринасяне на вредите от злополуката.
Приносът на водача на автомобила за настъпването на пътно-транспортното произшествие
бил личен и не обосновавал автоматично принос на всички пътуващи в този
автомобил. Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди
произтичала от сключения застрахователен
договор, а не от непозволено увреждане.
В настоящия случай
и от представените доказателства, извлечени от НОХД
№ 76/2019г. на Видинския окръжен съд, по категоричен начин се доказвало, че пострадалия Н. Ц. Й. не бил давал своето изрично съгласие да се вози /пътува/ в
автомобила, който бил управляван от
виновния В.Ц.Т., тъй като пострадалият по времето ,в което Т. бил решил да подкара
автомобила ,е бил заспал и двамата изобщо
не били разговаряли, а решението да
подкара автомобила било само и
единствено взето от деликвента Т..Изразяват
се подробни доводи в тази насока.
С оглед на гореизложеното се иска да бъде постановено
съдебно решение ,с което да се осъди Г.Ф. да заплати на ищцата С.Н.Ц. с ЕГН
**********, обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания
в резултат на ПТП от 29.06.2018г. в размер на 150 000лв. /сто и петдесет
хиляди/ лева, ведно със законната лихва от датата на ПТП — 29.06.2018г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
Претендират се извършените по
делото разноски, в т.ч. и договорения
адвокатски хонорар.
Към исковата молба са представени следните писмени
доказателства :
1. Присъда № 58 / 07.06.2019г. на ВОС и
мотиви към присъдата;
2. Претенция вх.№ 24-01-419 от 28.06.2019г.;
3. Писмо изх.№ 24-01-419 от 31.07.2019г. на Г.Ф..
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба /л.29-30
от делото/,в който се оспорва изцяло исковата претенция за неимуществени
вреди по основание и размер.Твърди се ,че
Г. ф. към настоящия момент вече бил
сезиран във връзка с процесното ПТП и по образуваната щета №
19-210244/28.06.19г. и че УС на ГФ бил определил обезщетение за неимуществени
вреди, като обезщетението за
неимуществени вреди било изплатено на ищцата.
С
писмо изх. №24-01-419/28.06.2019г. ищцата била уведомена, че съгласно Решение
от 31.07.2019г. на УС на Г.Ф. размерът на определеното обезщетение за неимуществени
вреди е 110 000.00 лв. при условията на 70 % съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на загиналия Н. Ц. Й. (40г), който се е съгласил да пътува в
автомобил, управляван от неправоспособен водач и преди ПТП е употребил алкохол
в неговата компания (1,08%о алк. в кръвта) и така обезщетението е намалено на
33 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди.
За фонда била налице обективна невъзможност за
доброволно изпълнение, тъй като ищцата не била предоставила по щетата лична банкова
сметка ***ванията на чл. 380, ал.1 от КЗ.Поддържа се ,че в претендирания размер претенцията за
неимуществени вреди била прекомерно завишена
от гледна точка
на принципа на
справедливостта, установените в
страната икономически условия и стандарт на живот, като и с оглед
съдебната практика за процесната година.Исковите претенции не кореспондирали
със задължителната практика - Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и
създадената при действието на чл. 290 от ГПК задължителна практика на ВКС по
приложението на чл. 52 от ЗЗД - решение № 83/06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008
г. на II т.о., решение № 95/24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011 г. на I т.о.,
решение № 154/30.10.2012 г. по т.д. № 807/2011 г. на II т.о. и др. В т. II на
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС било разяснено, че понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие,
а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи
правилното прилагане на чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за
неимуществени вреди от деликт било обусловено от съобразяване на указаните в
постановлението общи критерии. Тези критерии били възприети и във формираната
по реда на чл. 290 от ГПК задължителна практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД, която приемала, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта
вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния
спор правнорелевантни факти. Предявените претенции не кореспондирали нито с
трайната съдебна практика на съдилищата в Р България, нито с принципа на
справедливостта, икономическите условия в страната и стандарта на живот.
Оспорват се изцяло претенциите за лихва от датата на
процесното ПТП. Фондът не бил делинквент,не бил и застраховател и не изплащал
обезщетения по силата на договор, а изпълнявал едно чуждо задължение, като изплащал
обезщетения по силата на закона, при определени в него случаи и след
изпълнението на специална процедура, поради което съгласно разпоредбите Кодекса
за застраховането и трайната съдебна практика задължението за лихва възниквало
след изтичане на срока за произнасяне по претенцията на увреденото лице. Във
връзка с процесното ПТП била образувана щета, по която ГФ се бил произнесъл в
законоустановения срок.В тази връзка се оспорва началния момент на законната
лихва и се иска Г.Ф. да се счита в
забава от датата на завеждане на исковата молба в съда.
Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на починалия, който:
• бил пътувал в увреденото МПС, без да
постави задължителния предпазен колан,което
било в пряка
причинно-следствена връзка с
тежестта на настъпилата травматична увреда- нарушение на
чл.137а от ЗДвП;
• се бил съгласил да пътува при
неправоспособен водач, когото познавал;
• се бил
съгласил да пътува при алкохолно/наркотично повлиян водач, когото познавал и който бил
употребил алкохол/наркотични вещества.
• бил употребил алкохол/наркотични
вещества заедно с водача преди процесното ПТП.
Третото лице-помагач на страната на
ответника В.Ц.Т. с ЕГН********** не е взел становище по делото .Отговорил е на
въпроси ,зададени от ответната страна ,по реда на Чл.176 ГПК /л.153-154 от
делото /.
Видинският окръжен
съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от
фактическа страна следното :
Третото лице
–помагач В.Ц.Т. към 29.06.2018г. е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Той не притежава
свидетелство за управление на МПС.
Към посочената дата Третото лице –помагач В.Ц.Т. ***
заедно с майка си А.А. в дома на пострадалия Н. Ц.
Й. Последният притежавал лек автомобил „БМВ"
с рама № WВАСА който
не бил регистриран
по съответния ред в КАТ-ПП- В. съгласно Наредба I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на
моторните превозни средства
и ремаркета, теглени от тях, и реда за представяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства и
нямал регистрационни табели. Същият бил изправен и в движение. На 29.06.2018г.
третото лице –помагач В.Ц.Т. заедно
с пастрока си Н. Й.,
неговите дъщери от предишна връзка С. и Г. и майка му А.А. ***, където
се провеждал ежегоден
събор. Там третото лице –помагач
В.Ц.Т. и Йорданов
изпили по една бира. След
обяд се върнали в къщата си в с.
Струиндол и седнали да пият. третото лице –помагач В.Ц.Т. пил бира,
а пострадалия Йорданов ракия.
Около 18. часа привечер Й.
поискал от свидетелката А. ключовете на лекия автомобил „БМВ" ,вследствие,
на което между тях възникнал лек скандал,
в които се включила и майката
на Й.. Двете
свидетелки увещавали пострадалия Й., че е употребил
алкохол и че не трябва да шофира, на което той отговорил, че ще седи само в
колата и ще слуша музика. А. му дала ключовете. Й. отишъл на двора при
автомобила. Седнал на предната дясна седалка, а ключовете поставил в таблото.
Малко след него от къщата излязъл и третото лице –помагач В.Ц.Т., който решил да се повози и
седнал на шофьорското
място. По това
време пострадалият Й. бил
вече задрямал и дватата
не са разговаряли. Третото лице
–помагач В.Ц.Т. запалил автомобила и се насочил към с. В., като подкарал
автомобила с 76км/ч. Движейки се в селото, малко преди моста, навлязъл в ляв
завой, като от
високата
зкорост автомобила поднесъл, започнал странично приплъзване, ударил се в
металния парапет на моста и излетял от пътя ,като паднал в дерето под моста, на
дясната си страна. След удара третото лице –помагач В.Ц.Т. напуснал автомобила
и се насочил към с. В. при баба си, а пострадалия
Й. останал да лежи в автомобила.
Впоследствие се установило, че Й. е починал.
Третото лице –помагач В.Ц.Т. бил установен след около
1 час и доведен на местопроизшествието, където бил изпробван за алкохол с
алкотест дрегер, който отчел 1,08%о, концентрация на алкохол в кръвта. Третото
лице –помагач В.Ц.Т. не отрекъл, че именно той е управлявал автомобила.
От заключението на назначената на досъдебното
производство съдебно-автотехническа екпертиза е видно, че скоростта на
автомобила е била 76 км/ч, т.е. над разрешената от Закона скорост в населено
място от 50 км/ч. Опасната зона на спиране на автомобила при 76 км/ч е 54
метра, а при движение с 50 км/ч е 36 метра, което е значително по- голямо
разстояние и е основна причина за настъпилото ПТП.
От заключението на назначената на досъдебното
производство съдебно-медицинска експертиза за изследване на труп № 36/2018г. е
видно, че смъртта на Н. Й. се дължи на несъвместими с живота увреждания-
разкъсване на сърдечния мускул, с отворени сърдечни кухини, остър кръвоизлив в
гръдната кухина вследствие на множество счупвания и разкъсвания в гръдната и
коремна кухини. Уврежданията отговорят да са причинени по време на ПТП, което
сочи, че е налице причинно-следствена връзка между ПТП-то и смъртта на Й..
Видно от заключението на назначената на досъдебното
производство психолого-психиатричната експертиза, третото лице –помагач В.Ц.Т. е
вменяем, разбирал е свойството и значението на извършеното, и е могъл да
ръководи постъпките си.
Видно от удостоверение №953000-9892/04.12.2018г. от
Сектор „П. п." към ОД на МВР-В., процесното МПС управлявано от подсъдимия Т.,
не е регистрирано по надлежния ред, съгласно чл.140, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и
Наредба 1-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях,
и реда за представяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
При така установената фактическа обстановка с присъда
№58/ 07.06.2019 г. по НОХ Дело № 76 по описа за 2019г.на Окръжен съд-В.
подсъдимият В.Ц.Т., роден на ***г***, българин, български гражданин, с основно
образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН:**********, Е ПРИЗНАТ
ЗА ВИНОВЕН в това ,че като непълнолетен,
но след като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си, на 29.06.2018г. в с.С., обл.В. по ул. в района на мост,
при управление на моторно превозно средство- лек автомобил марка „БМВ" с
номер на рама WВАСА 91090 КА 30549, без поставени регистрационни табели, в
пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 1,08 на хиляда с посока на движение от с.С. към с. В.
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.5, ал.З, т.1 - на
водача на ППС е забранено да управлява ППС с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда; чл.150 - всяко ППС,
което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва
да се управлява от правоспособен водач, и по чл.21, ал.1 - при избиране
скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в км/h - за категория „В" в
населено място 50 км/h, като при навлизане в ляв завой със скорост от 76км/h
загубил контрол върху управлението на автомобила, който загубил напречната си
устойчивост, започнал странично плъзгане, напуснал пътното платно, блъснал се и
преминал през метален парапет в района на моста, след което автомобилът паднал
в дерето под моста, преобръщайки се на дясната си страна, с което по
непредпазливост е причинил смъртта- на Н. Ц. Й. ЕГН: ********** ***,
поради което и на основание чл.343,
ал.3, предложение 1-во, б."б", във вр. с ал.1, б."в", във вр.
с чл.342, ал.1, във вр. с чл.63, ал.2, т.2 от НК, във вр. с чл.5, ал.З, т.1 с
чл.21, ал.1 и с чл.150 от ЗДвП, във вр. с чл.373, ал.2, във вр. с чл.372, ал.4
от НПК, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК осъдил подсъдимия В.Ц.Т., като му
определил наказание „Лишаване от свобода" за срок от 2/две/ години, което
намалил с 1/3 и му наложил наказание
„Лишаване от свобода", за срок от 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца.
На основание чл.69, ал.1 от НК отложил изтърпяването
на наложеното наказание „Лишаване от свобода" за срок от 2/две/ години,
считано от влизане на присъдата в законна сила.
Съдът признал подсъдимия В.Ц.Т. за ВИНОВЕН в това ,че като непълнолетен, но след като е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките
си, на 29.06.2018г. в с.С., обл.В., по ул." в района на мост, управлява
МПС - лек автомобил марка „БМВ" с номер на рама WВАСА 91090 КА 30549 без
поставени регистрационни табели, с посока на движение от с.С. към .с.В., което
не е регистрирано по надлежния ред съгласно Наредба № 1-45 от 24.03.2000г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за представяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, поради което и на основание чл.345,
ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК ОСЪЖДА подсъдимия В.Ц.Т.
като му наложил наказание „Глоба" в
размер на 500/петстотин/ лева.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът наложил на подсъдимия В.Ц.Т., ЕГН:********** със
снета по - горе самоличност по-тежкото от горните наказания, а именно „Лишаване
от свобода" за срок от 1/една/ година и 4/четири/ месеца.
На основание чл.69, ал.1 от НК отложил изтърпяването на наложеното наказание
„Лишаване от свобода" за срок от 2/две/ години, считано от влизане на
присъдата в законна сила.
По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза
,изпълнена от в.л.д-р А.И./л.172-176 от делото/,която дава заключение ,че в
кръвта на пострадалия е установена концентрация на алкохол 2,25 на хиляда ,че смъртта се дължи на
несъвместимо с живота увреждане-разкъсване на сърцето с отворени сърдечни
кухини и остър кръвоизлив в градната кухина. Описаните травматични увреждания се дължат на удари от или върху
тъп,твърд предмет и нараняване на вътрегръдни органи от костните крайща на
счупените ребра и гръдна кост, по време на ПТП.Налице е пряка причинна връзка
между ПТП-то и причинените травматични увреждания и смъртта на пострадалия
Йорданов.Липсват увреждания,които категорично да сочат,че в момента на ПТП-то
пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан.Според вещото лице при
поставен обезопасителен колан не би могло да се предотврати получаването на
всички гореизброени травматични увреждания, но е възможно да не са били в такъв
обем и тежест.
Вещото лице Р.И. дава заключение ,че произшествието е
настъпило след края на прав участък от ул. „Първа” и последващ остър ляв завой
по посока на с. В. в района на мост, като автомобилът не следва траекторията на
улицата, излиза отдясно на уличното платно, като разрушава предпазен парапет в
началото на моста от дясната му страна и пада в дере, като се установява на
дясната си страна, подпрян на дървета. Денивелацията на терена на дерето спрямо
пътната настилка на моста е намерена 4,90 м (ниво, от което автомобилът е
полетял към дерето).От намерените следи от странично преплъзване на колелата на
л.а. е видно, че същият е навлязъл в зоната на острия ляв завой със скорост,
която няма да му позволи да следва безопасно траекторията на същия и без да са
предприети действия за аварийно спиране, същият напуска вдясно уличното платно
и се установява в дерето.Произшествието е настъпило на ул. „ срещу дом № 43 в
с. С. обл.В..В участъка на произшествието важат правилата за движение в
населено място.На основание чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на превозните средства от
категория „В”, какъвто е участващият в произшествието лек автомобил „БМВ”, е
забранено да превишават 50 км/ч в населено място.В участъка на произшествието
не са намерени пътни знаци, които да ограничават допълнително максимално
допустимата скорост на движение в населено място.Лекият автомобил „БМВ” се е
движел по ул. „Първа” с посока от края на с. С. към с. В..ПТП е настъпило в
светлата част на денонощието на участък с лек надлъжен наклон от пътя в
условията на остър ляв завой на мостово съоръжение, без видим напречен наклон,
суха пътна настилка от дребнозърнест асфалт, износена с пропуквания и компроментирана
по краищата на платното.В участъка на произшествието уличното платно е с
двупосочен режим на движение, по една пътна лента за всяка посока. Платното е
със ширина 5,00 м и ширина на всяка пътна лента по 2,50 метра.В участъка на
произшествието липсва надлъжна пътна маркировка, която да разделя пътното
платно на две ленти за движение, както и крайни такава, която да служи за
граница на пътя.В участъка на произшествието са намерени следи от странично
преплъзване на колелетата на лекия автомобил.Платното за движение на ПТС е
двупосочно с обща ширина 5,00 м. Състои се от две ленти, всяка със ширина от
2,50 метра.Скоростта на движение на лекия автомобил при полета му от моста до
установяването му в дерето е била около
50 км/ч.
Скоростта на движение на лекия автомобил преди удара в
парапета на моста е била около 66 км/ч.
Лекият автомобил марка „БМВ”, модел „318и“ се е ударил
с предна дясна ъглова част в десния парапет на моста, откъснал го е от основата
и е паднал заедно с него в дерето под моста.
Преди удара е нямало въртене и преобръщане на
автомобила, а е имало плъзгане напред и в дясно след навлизане в кривата на
завоя поради факта, че центробежната сила е превишила тази на сцепление между
гумите на автомобила и пътя. След изпадане от моста автомобила се е завъртял
надясно спрямо надлъжната си ос и се е установил в покой върху дясната си
странична част подпрян на дърво, както е показано на мащабната скица.
Предпазните колани според вещото лице са средство за
пасивна защита, предназначени за удържане на водача на автомобила и пасажерите
му на място в случай на внезапно спиране на автомобила. Използването на
предпазните колани предотвратява придвижването на намиращите се в автомобила
хора по инерция и съответно възможното им контактуване при удар на автомобила с
частите на интериора в купето му, или с други пасажери, а също така гарантира,
че пасажера ще се намира на положение, гарантиращо безопасно отваряне на
въздушната възглавница. Предпазният колан се разтяга в определена степен при
рязко издърпване, като по този начин поглъща част от кинетичната енергия и
удържа телата на водача на автомобила и пасажерите му на място в случай на
внезапно спиране на автомобила - те фиксират тялото към облегалката (за
триточковите - гръдния кош за облегалката, и таза и крайниците за седалката).В
случай на челен удар инерционният предпазен колан се задейства при движение
напред на тялото на ползвателя от 35 до 50 мм. и блокира преди достигане на
тялото му до детайлите от купето на автомобила. При деформация на купето, коланът
не може да предпази тялото на ползвателя от съприкосновение с части от
купето.Предпазния колан практически предпазва пътника при челен удар, когато не
се деформира купето и при преобръщане като задържа тялото върху седалката и
предпазва главата от удар в тавана.При завъртане (ротация), идентични с
настоящия случай, коланът няма възпиращо действие и главата и раменете имат
възможност да контактуват с частите от купето. Следователно, независимо дали
коланът е бил поставен или не, резултатът би бил един и същ.
Механизмът на произшествието определя като основни
причини за настъпването му управлението на лекия автомобил „БМВ” от водач,
който не е правоспособен, бил е под въздействие на алкохол и е управлявал с
превишена скорост.
Процесният лек автомобил марка „БМВ”, модел „318и” без
регистрационни табели е бил произведен през 1993 год. и съгласно
специализираната литература е бил оборудван е 2 бр. въздушни възглавници - на
предните седалки и 5 бр. триточкови инерционни предпазни колани - по един на
всяко място.
В с.з.на 6 март 2020 г.бяха разпитани свидетелите А.В.А.
и И. Г. П. ,които установиха ,че загиналият Н. Ц. Й. и А.В.А. живеели на
съпружески начала и в едно домакинство с ищцата С.Н.Ц.. Н. Ц. Й. и А.В.А.
полагали грижи на ищцата,тъй като последната била възрастна и в тежко
здравословно състояние,с болно сърце и високо кръвно.Ищцата отишла веднага на
мястото на инцидента и видяла загиналия си син в лекия автомобил,като
присъствала на установяването на факта на смъртта му.Ищцата припаднала ,когато разбрала от присъстващите ,че синът и е
починал.Тя преживяла много тежко смъртта на сина си,здравословното и състояние
значително се влошило ,което наложило
лекарска помощ.След смъртта на сина си
тя продължила да живее в общото им жилище преди смъртта на сина си и
отказала да се премести в гр.Д.,където имала къща ,тъй като искала да ходи
често на гроба на сина си.И към настоящия момент ищцата не е преживяла смъртта
на сина си ,постоянно плаче обикала къщата и заявява ,че иска по-скоро да умре.
Свидетелите установяват ,че починалият Н. работел в С.
с другите си двама братя,но се върнал в родното си село ,за да полага грижи за
болната си майка,която подпомагал по всякакъв начин,включително и
финансово.След смъртта на Николай майка му не можела да се грижи вече за дома и
градината ,поради което се наложило да и помага свид.И. Г. П..
Съдът изцяло кредитира заключенията на
вещите лица като компетентно изготвени ,както и свидетелските показания,които
са последователни и непротиречиви и
кореспондират изцяло със събрания доказателствен материал по делото .
При така установената фактическа обстановка Видинският
окръжен съд прие за установено следното
от правна страна :
Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "a" КЗ, Г.
ф. изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания,
причинени на територията на Република Б., на територията на друга държава
членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на
застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно
средство, което обичайно се намира на територията на Република Б. и за което
няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Основателността на прекия иск на увредения срещу Г. ф.
за обезщетяване на причинените в
резултат на застрахователно събитие вреди предполага установяването при
условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на липсата на валидно сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите на водача на лекия
автомобил ,виновен за настъпването на
ПТП , настъпилите вреди, резултат от поведението на незастрахования водач,
включително обосноваване на техния вид и размер.
Фактът ,че лек авточобил Марка БМВ с № на рама WВАСА 090 КА ,
управляван от В.Ц.Т. не е имал валидно
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите към датата на застрахователното събитие се установява от
приложените писмени доказателства и най-вече от влязлата в сила присъда и не се
оспорва от ответника и от третото лице-помагач.
Налице е влязла в сила присъда, обвързваща гражданския
съд, като в последвата наказателният съд се е произнесъл по механизма на ПТП и определяне на лицето,
виновно причинило вредоносния резултат .От събраните по делото доказателства се
установява по безспорен начин механизма на ПТП ,който е описан по-горе в
мотивите ,като лицето,виновно причинило вредоносният резултат, е водачът на лек
автомобил Марка БМВ с № на рама WВАСА В.Ц.Т.
.
Съгласно Чл.432 ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Налице е
основанието по чл. 432 , ал. 1 от КЗ за
ангажиране отговорността на ответника за причинените на ищеца неимуществени
вреди, свързани с претърпените от него болки , страдания и негативни изживявания, последица от
причинените телесни увреждания. Функционалната връзка между деликтната
отговорност и отговорността на застрахователя предпоставя пораждането на
задължението на последния по горецитираната правна норма, при реализиране на
визираните в нея предпоставки. На първо място, това е установяване на
застраховане на гражданска отговорност на виновния за ПТП водач при ответника -
застраховател по време на настъпването на застрахователното събитие и на второ
- осъществяването на елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане. Ответникът по силата на закона
е длъжен да заплати обезщетение за
вредите, причинени на трети лица от водача на незастрахованото превозно
средство.
Предвид характера и интензитета на причинените на ищцата значителни морални болки и страдания на
основание чл. 51, ал. 1 от ЗЗД
Видинският окръжен съд намира, че за
възмездяване на претърпените от нея
неимуществени вреди справедливият размер на обезщетение е 150 000
,като този размер на обезщетение е от естество да репарира негативните
емоционални преживявания и страдания на
ищцата .
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени
в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и последователната съдебна
практика на ВКС, при определяне на размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от
критерия за справедливост. Уточнено е, че понятието "справедливост"
не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно
съществуващи в действителността обстоятелства. За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата
във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
При анализа на всички обективни обстоятелства в
конкретния казус и при съобразяване с конкретните икономически условия и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент, които следва да се отчитат като ориентир за определяне на
размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие (в този смисъл е даденото разрешение в
практиката на ВКС, формирана в множество решения - Р № 83/06.07.2009 г. по т.
д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р №1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г.
на ВКС, ТК, II ТО, Р № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II
ТО, Р № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., Р №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО и други съдебни
актове), съдът намира за справедливо претърпяните болки и страдания да се
остойностят в размер на 150 000 лв.
От доказателствата по делото се установява по несъмнен
начин ,че ищцата е преживяла
изключително тежко смъртта на сина си ,че припаднала ,когато научила за нея,че здравословното
и състояние значително се влошило ,което наложило лекарска помощ,че след смъртта на сина
си тя продължила да живее в общото им
жилище преди смъртта на сина си и отказала да се премести в гр.Д.,където имала
къща ,тъй като искала да ходи често на гроба на сина си.Установява се ,че и към настоящия момент ищцата не е преживяла
смъртта на сина си ,че постоянно плаче обикала къщата и заявява ,че иска
по-скоро да умре.Починалият Н. Й. работел в С. с другите си двама братя,но се
върнал в родното си село ,за да полага грижи за болната си майка,която
подпомагал по всякакъв начин,включително и финансово-факт ,който сочи,че ищцата
чувства още по-силно липсата на сина си.След смъртта на сина си ищцата не може да се грижи вече за дома и градината .
Съдът отчете ,че загиналият син е живеел съвместно с
възрастната си и болна майка в малко обезлюдено село от около 10-15 жители и че е полагал
всички необходими грижи за нея и за поддържане на домакинството.Съдът
отчете и факта ,че ищцата е видяла
мъртвия си син почти непосредствено след
настъпването на внезапната му смърт и че е преживяла по този начин възможно
най-голямата трагедия за идна майка-загубата на родно дете .
Размерът на присъденото възнаграждение е съобразен и с
практиката на Върховния касационен съд ,напр. Определение № 477 от 24.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2391/2019 г., I т.
о., ТК, докладчик съдията Д. Д., Определение
№ 447 от 29.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2585/2019 г., II т. о., ТК, докладчик
съдията Г. И. и др.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА НАЛИЧИЕ НА
СЪПРИЧИНЯВАНЕ
Видинският окръжен съд намира ,че размерът на
дължимото обезщетение не следва да бъде намален поради наличието на
съпричиняване от страна на пострадалия . По въпроса за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, следва да изходи от указанията , дадени в т. 7 от ППВС № 17/1963 г., както
и от принципните становища по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, изразени в
задължителна, по смисъла на т. 2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на
ОСГТК на ВКС практика- решение по т. д.
№ 525/2008 г., решение по т. д. № 977/2010 г., решение по т. д. № 618/2011 г. и
други.
В т.7 от
Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС се приема ,че
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение наличието
на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат,
а не и на вина. Затова, когато малолетно дете или невменяемо лице допринесе за
настъпване на резултата, съобразно с обстоятелствата на случая следва да се
приложат разпоредбите на чл. 51, ал. 2 ЗЗД независимо от това, че такова лице
не може да действа виновно.
В Решение № 45 от 15.04.2009 г. на ВКС по т. д. №
525/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията К. Е. се приема,че за да бъде
намалено обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното
настъпване. Необходимо е обаче този принос да е конкретен - т.е. да се изразява
в извършването на определени действия или въздържането от такива действия от
страна на увреденото лице. Съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице
само ако именно поведението на увредения е станало причина или е повлияло по
някакъв начин върху действията на причинителя на вредата. Сам по себе си обаче,
фактът, че увреденото лице е пътувало в автомобила, участвал в
пътно-транспортното произшествие, не налага извод за допринасяне на вредите от
злополуката. Приносът на водача на автомобила за настъпването на
пътно-транспортното произшествие е личен и не обосновава автоматично принос на
всички пътуващи в този автомобил. Отговорността на застрахователя за заплащане
на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от
непозволено увреждане. Доколкото обаче отговорността му е функционално
обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие,
то застрахователят отговаря за всички причинени от него вреди и при същите
условия, при които отговаря самият причинител на вредите.
По отношение на
възраженията за съпричиняване,направени от ответника , съдът съобрази, че не всяко нарушение на
установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата е основание да се
приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до
намаляване на дължимото се за същия обезщетение. По обективния характер на
съпричиняването е налице задължителна съдебна практика-т. 7 от ППВС № 17/1963
г., в което е акцентирано върху предпоставките за намаляване на обезщетението
за вреди от непозволено увреждане-допринасяне от страна на увредения за тяхното
настъпване и пряка причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен
резултат. Приносът следва да бъде доказан по категоричен начин от страната,
която е направила възражение за съпричиняване, при условията на пълно главно
доказване, а не и да е предполагаем. За да е налице принос на увредения към
щетата, е необходимо нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие. / Така Решение №
206/12.03.2010г на ВКС по т. д. № 35/2009г, II Т. О., ТК, решение №
154/31.10.2011г на ВКС по т. д. № 977/2010г, II Т. О., ТК, решение №
45/15.04.2009г по т. д. № 525/2008г на II Т. О., решение № 159/24.11.2010г по
т. д. № 1117/2009 и решение № 58/29.04.2011г по т. д. № 623/2010г на II Т. О. /
.
Окръжен съд-Видин приема ,че за да бъде намалено
обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване,като този принос следва да се изрази в извършването на
определени действия или въздържането от такива действия от страна на увреденото
лице. Съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице само ако именно
поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин
върху действията на причинителя на вредата.Сам по себе си фактът, че увреденото
лице е пътувало в автомобила, участвал в пътно-транспортното произшествие, не
налага извод за допринасяне на вредите от злополуката. Приносът на водача на
автомобила за настъпването на пътно-транспортното произшествие е личен и не
обосновава автоматично принос на всички пътуващи в този автомобил. В настоящия
случай по категоричен начин се доказва, че пострадалия Н. Ц. Й. не е давал своето
изрично съгласие да се вози /пътува/ в автомобила, който е бил управляван от третото лице-помагач В.Ц.Т., тъй като пострадалият
по времето ,в което Т. е решил
да управлява автомобила ,е бил заспал.Установява се по несъмнен начин ,че пострадалият Н. Й. е заспал на предната дясна седалка в
състояние на тежко алкохолно опиянение и
че третото лице-помагач В.Ц.Т. се е качил в лекия автомобил и че го е привел в
движение без знанието и съгласието на пострадалият Н. Й. .
Поради изложеното, съдът намира, че конкретен принос
на ищеца във вредоносния резултат, който да може да бъде квалифициран като
съпричиняване, не се установява.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЗАКОННАТА ЛИХВА
По силата на задължителната съдебна практика на ВКС /
Решение № 45 от 15.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 525/2008 г., II т. о., ТК,
докладчик съдията Камелия Ефремова /отговорността на застрахователя за
заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен
договор, а не от непозволено увреждане. Доколкото обаче отговорността му е
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, то застрахователят отговаря за всички причинени от
него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на
вредите. Поради това и с оглед императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД,
законната лихва върху обезщетението би следвало да бъде начислена по принцип от датата на увреждането ,но КЗ съдържа специални разпоредби -чл. 429, ал.
2 и ал. 3 КЗ, предвиждащи, че в застрахователното обезщетение се включват и
лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице и
се заплащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита
на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430,
ал. 1, т. 2 от Кодекса или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е
най-ранна.Следва да се съобрази разпоредбата и на Чл. 380 КЗ ,по силата на която лицето, което
желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с
предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата
сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в
случаите на възстановяване в натура. Застрахователят извършва плащането на
застрахователното обезщетение по предоставената по ал. 1 банкова сметка ***лен
от застрахователя, или по съдебен ред. Промяната на банковата сметка обвързва
застрахователя само след като той бъде изрично и писмено уведомен преди
плащането, включително в хода на съдебен процес. Непредставянето на данни за
банковата сметка от страна на лицето по ал. 1 има последиците на забава на
кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл.
409 КЗ.
В настоящия случай претенцията за заплащане на
застрахователно обезщетение е депозирана на 28.06.2019 г. /л.7 от делото/,но в
претенцията не е посочена банкова сметка,***ицата следва да бъде начислена от
датата на депозиране на исковата молба в съда-02.10.2019 г. ,тъй като банковата
сметка е посочена именно в исковата молба.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА
РАЗНОСКИТЕ
Тъй като делото е решено в полза на лице,освободено от
държавни такси и разноски ,то на основание Чл.78 ал.6 ГПК ответникът Г.Ф. гр. С., ул. " следва да бъде осъден
да заплати държавна такса в размер на 6 000 лв.,както и разноски за
възнагражденията на вещите лица Р.И. и д-р А.И. в размер на 350 лв.,платени от
бюджета на съда.Не следва да бъдат присъждани разноски за адвокатско
възнаграждение ,тъй като не са представени доказателства за платено такова.
Водим от горното и на основание Чл.432 ал.1 и Чл.557
ал.1 ,т.2,б“а“ Кодекса за застраховането Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г.Ф. гр. С. ДА
ЗАПЛАТИ на С.Н.Ц. *** сумата от 150 000 / сто и петдесет хиляди
лева/ застрахователно обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на смъртта на сина и Н. Ц. Й.,причинена
от водача В.Ц.Т. при управлението на лек автомобил Марка БМВ с № на рама WВАСА без
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,заедно със
законната лихва върху присъдената сума от 02.10.2019 г.до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Г.Ф. гр.
С.ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 6 000 лв. ,както и на Видинския окръжен съд разноски за
възнагражденията на вещите лица Р.И. и д-р А.И. в размер на 350 лв.,платени от
бюджета на съда.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач
на страната на ответника- В.Ц.Т. с ЕГН ********** .
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: