№ 46
гр. Червен бряг , 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело №
20204440100958 по описа за 2020 година
на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК
В РС – Червен бряг в срока по чл.415, ал.1 от ГПК взискателя по ч.гр.д.№ 745/2020 г. по
описа на с.с. – “........., със седалище и адрес на управление: ..... е депозирал искова молба за
установяване на претендираните вземания по издадената заповед за изпълнение по
горепосоченото частно гражданско дело срещу Н. И. В., с ЕГН **********, адрес: .........., с
цена на иска 436.72 лв. В исковата молба ищецът сочи, че с Договор за заем и ......... г.
ответницата Н. И. В., като кредитополучател, се е задължила да върне предоставените в заем
суми в общ размер на 436.72 лв. съгласно представения погасителен план до 08.10.2019 г.
Кредиторът извършил преводно нареждане на сумата в размер на 300.00 лв. по посочена от
кредитополучателя банкова сметка в „........... Ответникът не е платил нито една вноска. Тъй
като ответникът не е изплатил задълженията си по договора за потребителски кредит, то
ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК срещу него, по което било образувано ч.гр.д. №
745/2020 г. по описа на ЧРС. Срещу заповедта било подаден възражение по чл. 414 ГПК,
като в законоустановения срок бил предявен и искът за установяване на вземанията въз
основа на заповедта. Иска да се признае за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 436.72 лв., представляваща остатъчно неизплатено
задължение по Договор за заем и ......... г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на завеждане на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК – 24.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноски за
заповедното и исковото производство.
В срока за отговор по чл.131 ГПК не е постъпило възражение от ответника.
1
Червенобрежкият районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите
и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта на иска: Видно от приложеното ч.гр.д. № 745/2020 г. по описа на
ЧРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за
изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника и в срока по чл.414 ГПК е депозирано
възражение от същия. Исковете, по които е образуван настоящият процес са предявени в
едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане
по същество.
По основателността на иска: Предявени са установителни искове с правна
квалификация чл. 422 във вр. чл. 415 ГПК във вр. чл. 9 ЗПК във вр.с чл. 6 ЗПФУР във вр. с
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 420, ал. 2 ТЗ. За да бъдат
уважени така предявените искове ищецът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на посоченото облигационно правоотношение – Договор за
заем и ......... г., предаването на уговорената сума на ответника, уговорения падеж на
договора, уговорките за заплащане на възнаградителна лихва и такса за разходи за събиране
на просрочени задължения, настъпването на изискуемостта на претенциите, както и да
установи вземанията си по размер. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по
посочените по- горе обстоятелства, както и да установи възраженията си, че сключеният
договор противоречи на изискванията на чл. 11, ал. 2 ЗПК, както и, че клаузата за разходи и
такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение противоречи на закона – чл. 10а
и чл. 33, ал. 1 ЗПК. При установяването на фактическия състав на вземанията ответникът
следва да докаже, че задълженията са погасени. Ответникът не е възразил срещу доклада по
делото и приетите от съда за безспорни обстоятелства. Ответницана в о.с.з. признава
задълженията, като изразява становище, че не е в състояние да ги изплати, тъй като не
реалицира трудови доходи.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за кредит № ......... г., сключен чрез средствата за
комуникация от разстояние.
Предвид изложените съображения предявените искове за главница и лихва се доказаха
както по основание така и по размер и следва да бъдат уважени изцяло.
Като законна последица от уважаване на иска за главница следва да бъде уважена и
претенцията за законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда
– 24.08.2020 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноските: С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се
присъдят направените по делото разноски. Следва да се съобразят и направените и
претендирани от ищеца разноски в заповедното производство, доколкото съгласно т.12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
2
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и
в заповедното производство. В мотивите на тълкувателното решение е отразено, че
изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада,
ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК, и е образувано исково
производство по реда на чл. 415, ал. 1, респ. по чл. 422 ГПК. Предвидено е, че с решението
по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното
производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на
тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. Ищецът е представил
списък с разноски по чл. 80 ГПК от който се установява, че се претендира общ размер на
разноски от 375.00 лв., разпределени, както следва: заплатена държавна такса в размер от
общо 25,00 лв., 350.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 175,00 лв. направени
разноски в заповедното производство. С оглед изхода на спора и съобразно уважения изцяло
иск в полза на ищеца следва да се присъди сума в общ размер на 550.00 лв. Воден от
гореизложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. И. В., с ЕГН **********, адрес: ........... ДЪЛЖИ на
“........., със седалище и адрес на управление: ..... сумата в размер на 436.72 лв.,
представляваща остатъчно неизплатено задължение по Договор за заем и ......... г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК – 24.08.2020 г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА Н. И. В., с ЕГН **********, адрес: ........... да заплати на “........., със
седалище и адрес на управление: ....., на основание чл.78, ал.8 ГПК сумата в размер на
375.00 лева – разноски в исковото производство и сумата в размер на 175,00 лева –
разноски по ч.гр.д. № 745/2020 г. на ЧРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че
същото е изготвено пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
3