№ 373
гр. Пловдив, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20225001000229 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260012 от 25.02.2022 г., постановено по т.д. № 3 по описа
за 2021 г. П. окръжен съд е:
- Осъдил Застрахователно дружество „У.“ АД да заплати на ГР. Т. К.
застрахователно обезщетение на основание договор за застраховка
„гражданска отговорност на автомобилистите“ по застрахователна полица
№*****/118000192654 за причинени неимуществени вреди в размер на 40 000
лв. в резултат от ПТП, станало на 30.10.2018 г. заедно със законната лихва,
считано от 30.08.2019 г. до окончателното плащане;
- отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за разликата от 40 000 лв.
до 50 000 лв.;
- осъдил Застрахователно дружество „У.“ АД да заплати по сметка на П.
окръжен съд държавна такса в размер на 1 600 лв. и 249,20 лв. – част от
изплатените от бюджета на съда възнаграждения за вещи лица.
- осъдил Застрахователно дружество „У.“ АД да заплати на адвокат АТ.
КР. Д., адвокатско възнаграждение в размер на 1130 лв. на осн. чл.38 от
Закона за адвокатурата.
- осъдил ГР. Т. К., да заплати на Застрахователно дружество „У.“ АД -
1
гр.С. разноски по делото в размер на 98 лв., съразмерно на отхвърлената част
от иска.
Решението е обжалвано в осъдителната част от ответника по иска
Застрахователна компания „У.“ АД, /погрешно наименуван в диспозитива на
решението като „Застрахователно дружество“/ с оплакване за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност. В подкрепа на жалбата се навеждат
доводи, че обжалваното решение се основава на погрешни изводи относно
съществени относими към спора факти относно вината на делинквента и
причинната връзка между неговите действия и вредите от процесното ПТП.
Поддържат се доводи за несъобразяване размера на присъденото
застрахователно обезщетение с действителния размер на вредите и с
принципа за справедливост съобразно с нормата на чл. 52 ЗЗД. Искането е да
се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се
отхвърли предявения иск, като на дружеството се присъдят сторените
деловодни разноски в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищеца ГР. Т. К., който е изразил становище, че решението в обжалваната част
е правилно, поради което моли същото да се потвърди, като в полза на
безплатно представлявавщия го адвокат да се присъди адвокатско
възнаграждение за въззивното производство на основание чл. 38 ЗАдв.
Ответникът по евентуалния иск А. "П.и." не е изразеил становище по
същество на въззивната жалба, а единствено - относно допустимостта на
доказателственото искане, съдържащо се в нея.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на
страните, приема за установено следното:
Производството пред П. окръжен съд е образувано по предявени от ГР.
Т. К. против ЗК „У.“ АД осъдителен иск за заплащане на застрахователно
обезщетение от 50 000 лева за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания от телесни увреждания, настъпили в резултат от ПТП, възникнало
на 30.10.2018 г., причинено от виновното противоправно поведение на трето
за спора лице – Д.Н., при управление на пътнически микробус „Ф.Т.*", с
регистрационен №********, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 30.10.2018 - датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
При условието на евентуалност, в случай че не се установи
отговорността на главния ответник, е предявен осъдителен иск срещу А.
"П.и." за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лева, за претърпените
от ищеца неимуществени вреди, настъпили в резултат от неизпълнение на
произтичащите от закона задължения на АПИ за поддръжка на пътя, на който
е настъпило процесното ПТП.
Главният иск се основава на следните, установени по делото факти:
На 30.10.2018 г., около 16:50 часа, на републикански път II-37, км
2
88+566, посока от гр. П. през гр.П. – гр. П., при управление на пътнически
микробус „Ф.Т.*“, с регистрационен №********, водачът Д.С.Н.,
преминавайки през пътен участък замърсен с ГСМ, губи контрол върху
управлявания от него автомобил, в резултат от което автомобилът се
преобърнал по таван в крайпътната канавка, след което застанал на колела.
Вследствие на това преобръщане, пътниците в микробуса получили различни
травми, като ищецът бил транспортиран в болница в гр. П. в тежко общо
състояние.
Установено е от приетите писмени доказателства и заключението на
СМЕ, че ищецът е получил следните травми: увреждане на лумбо-сакралните
коренчета /нервни коренчета в лумбо-сакралния отдел на гръбначния стълб/.
Получените вследствие от процесното ПТП увреждания наложили
хоспитализация, оперативна интервенция - невролиза на ставните и кожните
коренчета и болнично лечение на пострадалия К. в продължение на 6 дни.
След изписването и проведеното лечение, възстановяването на пострадалия е
продължило в домашен режим. Според събраните доказателства –
свидетелски показания и съдебно-медицинска експертиза, възстановяването
продължило в рамките на около 3 месеца, до 07.02.2019 г., през които ищецът
е бил в отпуск по болест.
Безспорно установено е също, че собственикът на пътнически микробус
„Ф.Т.*“, с регистрационен №******** към деня на произшествието е имал
сключен договор „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното
дружество, по застрахователна полица с №**************** с начална дата
на покритие 07.01.2018 г. и със срок на валидност до 06.01.2019 г.
Във връзка с основната искова претенция срещу застрахователя, спорен
е въпросът относно наличието на всички елементи, обуславящи възникването
на деликтна отговорност за водача на пътническия автомобил – Д.Н., от която
произтича и застрахователната отговорност на ЗК „У.“ АД, с което е
сключена застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Единственият спорен въпрос в тази връзка е дали злополуката е
настъпила вследствие виновно и противоправно поведение на водача на
пътнически микробус „Ф.Т.*“. Съвкупната преценка на събраните
доказателства, включително и приетото и неоспорено от страните заключение
на САТЕ налагат положителен отговор на този въпрос. От приетото
мотивирано и обосновано заключение на вещото лице ясно и несъмнено се
установява, че:
- скоростта на автомобила преди загубата на контрол над управлението
му е била 75-76 км/ч, при максимално разрешена в този участък /с десен
завой по посока на движението/ скорост от 60 км/ч.;
- при линия на пряка видимост напред в собствената лента за водача на
пътническия автобус в кривата на завоя, е била не по-малко от 43 метра т.е.
от това разстояние същият е могъл да възприеме петното на ГСМ на пътя;
3
- критичната скорост при преминаване през кривата на завоя при
замърсен пътен участък е била 71 кв.м, т.е. по-малка от скоростта на
движение на автомобила и по-висока от разрешената в този участък.
Изводът от тези констатации е, че вследствие управлението на
микробуса с по-висока от разрешената и от критичната в опасния поради
разлив на ГСМ участък от пътя, водачът е загубил управление върху
моторното превозно средство, което е довело до подхлъзването и
преобръщането му. Движението с разрешената или дори с по-висока от нея,
но съобразена със състоянието на пътя скорост, би дала възможност на водача
да заобиколи разлива или дори да премине безопасно през него.
Неоснователни са поддържаните във въззивната жалба доводи за
неправилност на приетото по делото заключение на САТЕ, основаващи се на
данните за скоростта на движение на микробуса в участъка на
произшествието, съдържащи се в заключението на САТЕ по ДП №***/ 2018 г.
на РП – П.. Действително между заключенията на вещите лица относно
скоростта на микробуса, съществува значителна разлика – 45-50 км/ч – според
САТЕ от досъдебното производство и 75-76 км/ч - според тази от настоящото
производство. Обяснението за тази разлика е очевидно и няма връзка, нито с
компетентността на всяко от вещите лица, нито с използваните от тях методи
за изчисление на тази величина от движението на автомобила.
Според приетото в производството пред П. окръжен съд заключение на
САТЕ, скоростта на автомобила е изчислена на 75-76 км/ч „в момента преди
загубата на контрол над управлението му“ /л.193 от т.д. № 3/2021 г./ и също
„при преминаване през кривата на завоя при замърсен пътен участък“ /л.196
т.д. № 3/2021 г./.
В заключението на САТЕ по ДП №***/ 2018 г. на РП – П., скоростта от
45-50 км/ч на автомобила е определена „непосредствено преди напускане на
пътното платно“ или „непосредствено преди настъпване на
автопроизшествието“ /л.82 от ДП/.
Въпреки, че различията в скоростта по двете заключения не са били
предмет на обсъждане от експертите, тези различия намират обяснение в
определянето на скоростта в различни моменти и при различно разположение
на автомобила върху пътя, както и в предприетия опит на водача да овладее
автомобила и да задейства спирачките след подхлъзването. Ето защо,
доколкото приетото по делото заключение на САТЕ е мотивирано,
обосновано и изготвено от компетентен в съответната област експерт, съдът
няма основания да не го кредитира.
От установения с оглед доказателства по делото механизъм на
процесното ПТП може да се заключи, че с действията си водачът на
пътническия микробус е нарушил правилата за движение по пътищата,
съдържащи се в разпоредбата на чл. 20 ЗДП, което е довело до
преобръщането на автомобила и произтичащите от това вреди.
4
Установените по делото обстоятелства са достатъчни, за да приеме, че е
налице отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 432 КЗ във вр. с
чл. 493, ал. 1 т. 1 КЗ т.е. да се приеме, че предявеният главен иск е доказан по
основание.
Другият спорен въпрос между страните се отнася до справедливия
размер на дължимото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени
вреди.
Определяйки размера на дължимото обезщетение, П. окръжен съд се е
съобразил с установените по делото обстоятелства, относно характера и
степента на понесените от К. болки и страдания, които са определящи за
размера на обезщетението, като при установяване на конкретните им
проявления, интензитета и продължителността им, е дал превес на
заключението на комплексната медицинска експертиза и автотехническа
експертиза, и на свидетелските показания.
Съдържащите се във въззивната жалби оплаквания се отнасят и до
определения размер на обезщетението за неимуществените вреди. Те се
основават на доводите на жалбоподателя за липсата на причинно-следствена
връзка между оплакванията на пострадалия от болки в тазобедрената става и
процесното ПТП, както и на обстоятелството, че ищецът се е възстановил
напълно след инцидента, което му позволявало да води пълноценен живот и
да упражнява професията си.
Пловдивският апелативен съд не споделя изложените в подкрепа на
въззивната жалба доводи в тази насока, поради следното:
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществените
вреди, съобразно с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, следва да се
изхожда преди от вида, характера и броя на уврежданията;
продължителността и степента на претърпените болки; физическия,
психически, битов и социален дискомфорт; продължителността и сложността
на лечението; продължителността на оздравителния и възстановителния
период, прогнозата на възстановяване, възрастта и здравословното на
пострадалия и пр.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, а и от
показанията на разпитаните свидетели се установява, че получените от ищеца
травматични увреждания са му причинили различни по степен и интензитет
болки и страдания. Освен че са причинили на пострадалия продължително
затрудняване движението на тялото, получените от ищеца травми на нервните
коренчета в лумбо-сакралния отдел на гръбначния стълб били придружени с
продължителни болки, обездвижване и произтичащите от това неудобства –
затруднения в извършването на обичайните всекидневни дейности,
включително и такива, свързани със самообслужването. Освен това, при
определяне вида, степента и интензитета на вредите, първоинстанционният
съд е отчел и негативните психически преживявания на пострадалия,
5
свързани с процесното ПТП. В тази връзка е установено, че непосредствено
след инцидента, а и понастоящем ищецът бил много уплашен и стресиран, с
неприятния спомен от случилото се, както и със сериозни опасения, че няма
да се възстанови и да упражнява повече работата си като багерист. От друга
страна, първоинстанционният съд не е взел предвид оплакванията, свързани с
болки в тазобедрената става, приемайки, че не са налице доказателства за
пряка причинна връзка между причинената травма.
Отчитайки общите и специфични обстоятелства, отразяващи характера
и тежестта на претърпените от ищеца Г.К. неимуществени вреди, настоящият
съдебен състав преценява, че определеното от първоинстанционния съд
обезщетение в общ размер от 40000 лева съставлява справедлив паричен
еквивалент за тяхното възмездяване.
В заключение, въззивният съд приема, че при постановяване на
решението си, П. окръжен съд е съобразил всички относими към спорното
правоотношение факти и е достигнал до обосновани и законосъобразни
фактически и правни изводи. В този смисъл обжалваното решение е правилно
и следва да се потвърди в обжалваната му част.
За разноските:
Предвид изхода от спора във въззивното производство и тъй като
ищецът е представляван от адвокат АТ. КР. Д. от САК безплатно във
въззивното производство, като договорът за правна защита и съдействие е
сключен при условията на чл. 38, ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата,
съгласно с разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., разноските за адвокатско
възнаграждение на адвоката, изчислени съразмерно с уважената част от иска
следва да се възложат в тежест на жалбоподателя. Определено съразмерно с
уважената част от иска, съгласно с разпоредбите на чл.7, ал. 2 т. 4 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
дължимото възнаграждение възлиза на 1730 лева.
Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260012 от 25.02.2022 г., постановено по
т.д. № 3 по описа за 2021 г. на П. окръжен съд в частта, с която:
- Застрахователно дружество „У.“ АД е осъдено да заплати на ГР. Т. К.
застрахователно обезщетение на основание договор за застраховка
„гражданска отговорност на автомобилистите“ по застрахователна полица
№*****/118000192654 за причинени неимуществени вреди в размер на 40 000
лв. в резултат от ПТП, станало на 30.10.2018 г. заедно със законната лихва,
считано от 30.08.2019 г. до окончателното плащане;
6
- Застрахователно дружество „У.“ АД е осъдено да заплати по сметка на
П. окръжен съд държавна такса в размер на 1600 лв. и 249,20 лв. – част от
изплатените от бюджета на съда възнаграждения за вещи лица.
- Застрахователно дружество „У.“ АД е осъдено да заплати на адвокат
АТ. КР. Д., адвокатско възнаграждение в размер на 1130 лв. на осн. чл. 38 от
Закона за адвокатурата.
В необжалваната част същото решение е влязло в сила.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „У." АД, ЕИК ********* да
заплати на адвокат АТ. КР. Д., ЕГН ********** от САК сумата 1730 лева
деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска, за производството
по в.т.д. № 229 по описа за 2022 г. на Пловдивския апелативен съд.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7