Решение по адм. дело №342/2025 на Административен съд - Шумен

Административното производство е образувано по реда на чл.145 и сл. АПК, във връзка с чл.84 ал.2 от Закон за защита от дискриминация /ЗЗДискр./.

Делото е по жалба от Регионална инспекция по околната среда и водите- Шумен, представлявана от Директора срещу Решение № 145/17.04.2025г. на петчленен разширен заседателен състав на Комисия за защита от дискриминация в частта му, с която е установено, че по отношение на лицето Г. Г. И. е извършено нарушение на чл.14 ал.1 и ал.2 и чл.4 ал.2 от ЗЗДискр по признак „лично положение“ и на основание чл.80 ал.2, във връзка с чл.80 ал.1 от ЗЗДискр на РИОСВ е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева. След уточнение на жалбата с допълнителна молба на 18.07.2025г. се иска отмяна на посоченото Решение в първите му два пункта и при условията на алтернативност се иска да бъде намален размера на наложената санкция до предвидения в закона минимум.

Ответникът по жалбата- Комисията за защита от дискриминация, не изпраща процесуален представител, но е изразила становище по спора в писмени бележки от 02.10.2025г., като моли жалбата да бъде отхвърлена.

Заинтересованата страна Г. Г. И., редовно призована се явява лично. Пледира за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на оспореното решение. Депозира писмени бележки, в които се сочи, че не ѝ бил поискан отчет за свършената дейност за периода месец 10- 12.2019г.

Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред административния орган било образувано въз основа на жалба вх. № 44-00-1925/03.02020г. в която оспорващата Г. Г. И. сочи, че била служител на РИОСВ Шумен до 03.01.2020 г., като заемала длъжността „Главен специалист" в дирекция „АФПД" от 01.09.2011г. Със Заповед на директора № ЧР-5/03.01.2020г. /приложена на стр.20/, след утвърждаване на ново Длъжностно разписание на РИОСВ, била освободена от заеманата длъжност. Счита, че спрямо нея е извършено нарушение от страна на директора на РИОСВ Шумен С. Х. И., изразяващо се в нарушаване правото на равно третиране, във връзка с изплащането на допълнително възнаграждение за постигнати резултати /ДВПР/ през месец януари 2020г. Допълнително бил представен фиш за изплатено трудово възнаграждение за месец януари 2020г., в който липсва допълнително възнаграждение.

С разпореждане [номер]/13.07.2020г. на председателя на КЗД била образувана преписка № 459/2020г. на петчленен заседателен състав. По преписката започнала процедура по проучване, съгласно чл.55 ал.1 от ЗЗДискр. с цел пълното и всестранно изясняване на случая. Изискано било становище и доказателства от ответната страна, която с писмо вх.№ 15-00-2/13.01.2021г. изпратила изисканите доказателства, включително формуляри за оценка на служители, вътрешни правила за работна заплата в РИОСВ и документи относно изплатено трудово възнаграждение на друг служител- З. В., чието служебно правоотношение бил прекратено на 13.01.2020г. Във връзка с изпратено уведомление изх.№ 12-11-1673/12.05.2021г. бил получен отговор с вх. № 16-15-650/27.10.2021г. от С. Х. И., която считано от 02.11.2020г. не заемала поста директор на РИОСВ Шумен и в който се посочвало, че жалбата е изцяло неоснователна и необоснована, тъй като не е налице неравно третиране по нито един от защитените в ЗЗДискр. признаци.

Било проведено открито заседание на комисията на 08.06.2022г. с участието на заинтересованата страна Г.И. и на С. И. като ответник, видно от Протокол от същата дата, приложен по делото на стр.116- 123. Въз основа на приложените към преписката писмени доказателства и обяснения на страните, Комисията приела, че на жалбоподателката ДВПР не било изплатено при прекратяване на служебното ѝ правоотношение. Видно от представените доказателства- фиш за изплатено трудово възнаграждение, такова е изплатено на З. В., който също не е служител в РИОСВ Шумен считано от 13 януари същата година, т.е. и И. и В. към момента на изплащането му са били служители там, поради което съставът приел, че жалбоподателката е доказала рrima facie дискриминация, основана на защитените признаци “лично положение“ и е прехвърлила доказателствената тежест на ответната страна. Комисията установила нарушение на разпоредбата на чл.14 от ЗЗДискр., съгласно която работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. По отношение на служителя Г.И. липсвала поставена оценка от атестация за периода 01.10.2019г. до 31.12.2019г., тъй като трудовото ѝ правоотношение било прекратено на 03.01.2020г. В същото време служителя З. В., също с прекратено трудово правоотношение по същото време, е получил оценка от атестация и съответно ДВПР.

За неоснователно било прието твърдението на ответната страна, че различният подход произтича от заемането на различни длъжности. В Глава втора от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация „Условия и ред за оценяване, чл.7 ал. 3 изрично е посочено, че „При прекратяване на служебното или на трудовото правоотношение служителят задължително се оценява преди напускането, ако има действително отработени най- малко 6 месеца за съответната година“, респ. не е съобразено, че жалбоподателката имала отработени повече от шест месеца и фактът, че няма поставена оценка е в нарушение на Наредбата.

От представена справка за извършени атестации било установено, че жалбоподателката и още трима служителя нямат поставена оценка, но основанията са, че служителите Р. Г. и А. К. били освободени от работа през първото тримесечие, нямат представен тримесечен отчет и преди това не подлежат на оценка. С. С. Й. била в отпуск по майчинство от 04.02.2019г и има заработени по-малко от половината дни от първо тримесечие през 2019г. Поради това не подлежи на оценка. Заинтересованата страна Г. И. била освободена от работа /без да е посочено кога/ и няма представен тримесечен отчет, и поради това не подлежи на оценка. Жалбоподателката получавала минимално трудово възнаграждение и не е получила и ДМС. За З. В. има направена оценка и изплатено допълнително възнаграждение.

С Решение № 138/07.04.2023г., постановено по Преписка № 459/2020г. на КЗД, Петчленен разширен заседателен състав приел, че С. Х. И.- директор на РИОСВ-Шумен и през процесния период представляваща работодателя, не е изпълнила задължението си, произтичащо от чл.14 ал.1 и ал.2 от ЗЗДискр. и е осъществила административно нарушение по чл.79 ал.1 от същия закон, във вр. с чл.80 ал 1 от същия закон, което е прието за пряка дискриминация по признак „лично положение“ и наложил, на основание чл.80 ал.2 от ЗЗДискр., във връзка с чл.80 ал. 1 от същия, глоба в размер на 500 лв. на С. И. за това, че не изпълнила задължението си, произтичащо от чл.14 ал.1 и ал.2 от ЗЗДискр. да осигури ДМС на своя служител Г. И. като на другите ѝ колеги и осъществила пряка дискриминация по признак „лично положение“.

С влязло в сила на 15.03.2024г. Решение № 227/13.02.2024 г. по адм. дело № 151/2023г. по описа на Административен съд Шумен било отменено Решение № 138/07.04.2023г., постановено по Преписка № 459/2020 г. на КЗД на КЗД и изпратена преписката за ново произнасяне в съответствие с мотивите към съдебния акт, които посочвали допуснати нарушения изразяващи се в липса на мотиви и пропуск при установяването на работодателя по смисъла на § 1 т.1 от ДР на КТ.

След връщането на преписката и в изпълнение на указанията, дадени с влязлото в сила съдебно решение бил изготвен доклад за възобновяване на производството по преписката № 12-11-797/16.04.2024г. /стр.145/ С разпореждане [номер]/17.04.2024г. на председателя на КЗД производството по преписка № 459/2020г. било възобновено и разпределено на петчленен разширен заседателен състав с посочени членове. Заинтересованото лице Г.И. била уведомена, като ѝ бил предоставен срок за уточнение на съдържанието на признаците „лично положение“ и „обществено положение“ като посочи точни обстоятелства, които счита за релевантни към тези понятия. Това било сторено с писмо вх.№ 44-00-1998/12.06.2024г., като било посочено нарушение на т.25 от Приложение №2 от Вътрешните правила за работна заплата в РИОСВ и фактът за изплатено ДВПР на друг служител в инспекцията. Сочи, че смята за осъществени нарушенията по двата защитени признака при условията на алтернативност.

На 04.07.2024г. било получено становище от РИОСВ- Шумен, в което се иска производството да бъде прекратено на осн. чл.52 ал.1 от ЗЗДискр. Сочи се, че допълнителното възнаграждение, което не било изплатено се дължало при определени кумулативни предпоставки, които не били налични в случая, поради липса на попълнен тримесечен отчет за работата от самата служителка, съответно липсва оценяване от прекия ръководител и начислено допълнително възнаграждение. Служителите не били третирани различно, поради което липсва осъществена дискриминация по смисъла на чл.4 ал.1 и ал.2 от ЗЗДискр.

В съответствие с чл.60 ал.1 от ЗЗДискр. и чл.26 от Правила за производство пред КЗДискр. бил изготвен Доклад- Заключение от докладчика по преписката до председателя на състава, в който се определят страните по преписката- жалбопродател Г. И. и ответник РИОСВ- Шумен, представлявана от Директора, като се предлага да бъде насрочено открито заседание с призоваване на страните. Видно от Протокол от 22.01.2025г., било проведено заседание по повторното разглеждане на преписката, при което били съобразени събраните доказателства и допълнителните становища на двете страни.

С Решение № 145/17.04.2025г. петчленен разширен заседателен състав на Комисия за защита от дискриминация постановил следното:

І. Установява, че ответната страна РИОСВ- Шумен, представлявана от Директора- работодател, с неизплащане на допълнително възнаграждение за постигнати резултати за последното тримесечие на 2019г. на Г. Г. И. от [населено място] е осъществила нарушение на чл.14 ал.1 и ал.2, във вр.с чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. по признак „лично положение“.

II. Налага на основание чл.80 ал.2 от ЗЗДискр., във вр.с чл.80 ал.1 от ЗЗДискр. на работодателя РИОСВ- Шумен, представлявана от Директора, имуществена санкция в размер на 500.00 лева за установеното нарушение.

Със същото решение била оставена без уважение жалбата на Г. И. в частта по отношение на оплакване за осъществена дискриминация от страна на работодателя по признак „обществено положение“, като неоснователна. Решението в тази му част е влязло в законна сила като необжалвано.

В мотивите си комисията приела, че не спазена регламентираната в чл.13 ал.2 и ал.3 от НУРОИСДА процедура за провеждане на заключителната среща с жалбоподателката при прекратяване на служебното правоотношение, с отразяване на резултатите от нея в съответната графа на формуляра за оценка и работодателят, чрез отговорния за съставянето на индивидуалния работен план оценяващ ръководител по чл.9 ал.1 НУРОИСДА, който не е изпълнил задължението си съобразно законовите изисквания. Приет бил за неоснователен доводът на ответната страна относно липсата на представен отчет за работата от страна на жалбоподателката, понеже не са представени доказателства, че жалбоподателката е уведомена от прекия си ръководител за провеждане на заключителна среща във връзка с оценяването ѝ, на която следва да се представи този отчет за работата. От представените доказателства- приложен индивидуален отчет на служителя, формуляр за оценка и фиш, се установява още, че на служителя З. В., също с прекратено трудово правоотношение през месец януари 2020г., била поставена оценка на атестацията, поради което същият е получил ДВПР. Прието било, че жалбоподателят е предоставил достатъчно доказателства, за да се направи извод, че е налице дискриминационно третиране и е налице презумпция за наличие на дискриминация, която предполагаемият извършител трябва да обори. За да бъде опровергана тази презумпция, работодателят трябва да установи, че жалбоподателката не е в сходно или сравнимо положение с избрания "случай за сравнение" със служителя З. В., или че различното третиране не е извършено на признака, предмет на защита, а на основание на други обективни различия, което не е било направено. Безспорен е факта, че трудовите правоотношения с двамата служители са прекратени по едно и също време, но жалбоподателката е била неравно третирана като не ѝ поставена оценка и е била лишена от ДВПР. Комисията достигнала до извода, че с неизплащане на материално стимулиране за последното тримесечие на 2019г. от страна на работодателя РИОСВ [населено място], представлявана от директора е било извършено нарушение на чл.14 ал.1 и ал 2 от ЗЗДискр. спрямо Г. Г. И.. Неизпълнение на задължението по чл.14 ал.1 и ал.2 от ЗЗДискр. е самостоятелно нарушение ЗЗДискр. и не е необходимо да се основава на някой от признаците по чл.4 от ЗЗДискр. Уговарянето и заплащането на различно по размер трудово възнаграждение представлява дискриминация по смисъла на чл.4 ал.1 от ЗЗДискр. ако са налице предпоставките на чл.4 ал.2 и ал.3 от ЗЗДискр. В случая неизплащането на жалбоподателката на допълнително материално стимулиране за положен труд при сходни обстоятелства в сравнение със служителя З. В. съставлява по- неблагоприятно третиране основано на личното положение на жалбоподателката.

Решението било съобщено на ответната страна- жалбоподателя РИОСВ Шумен, на 30.04.2025г., който несъгласен със същото в части I и II, го оспорил пред ШАдмС със жалба депозирана чрез пощенски оператор на 13.05.2025г., която поставила началото на настоящото съдебно производство. Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок от лице, което е адресат на издадения индивидуален административен акт и чиято правна сфера е засегната неблагоприятно от решението в атакуваната част, поради което същата е процесуално допустима,

Въз основа на установените по делото факти, съдът приема от правна страна следното:

Предмет на обжалване в настоящото производство е Решение № 145/17.04.2025г. издадено от петчленен разширен заседателен състав на Комисия за защита от дискриминация, постановено по преписка № 459/2025г. по описа на КЗД, в частта му по т.I и т.II. По своя характер оспореното решение представлява индивидуален административен акт, по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, тъй като с него се засягат права и законни интереси на оспорващия, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК съобразно изричната разпоредба на чл.68 ал.1 от ЗЗДискр.

Разгледана по същество, след преценка на фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна, предвид следните съображения:

Компетентността на КЗД е уредена в разпоредбата на чл.47 от ЗЗДискр., където са регламентирани правомощията, с които разполага при решаването на визираните в същия текст въпроси, в качеството й на независим специализиран държавен орган, осигуряващ предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и равенство на възможностите. В съответствие с чл.54 от ЗЗДискр. решаващият състав на КЗД е определен с Разпореждане на председателя на КЗД, като същият е разширен. Така определеният състав е разгледал преписката в проведено открито заседание и е издал обжалваното Решение. Актът е издаден в предписаната от закона писмена форма и съдържанието му съответства на изискванията на чл.65 и чл.66 от ЗЗДискр. Поради което, съдът намира, че решението е издадено от компетентен орган, съобразно законово-регламентираната процедура и в предвидената форма.

В изпълнение на чл.55 от ЗЗДискр., КЗД е реализирала предвидената в специалния закон процедура по проучване, като е изискала и приложила по преписката становищата на участниците в производството. Видно от проведеното проучване, органът е извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая факти, при съблюдаване на формулираното в чл.9 от ЗЗДискр. правило за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация и указание за представяне на доказателства, което е било указано на РИОСВ в няколко писма- от 31.12.2020г., 04.03.2021г. и др., поради което е неоснователно твърдението в жалбата, че КЗД не е изисквала формуляр за годишно оценяване на служителката Г.И..

В изпълнение на чл. 60- 63 от ЗЗДискр. е насрочено и проведено заседание, за което страните са призовани своевременно, приети са и са изслушани техните становища, и са събрани поисканите от тях доказателства. Комисията се е произнесла по допустима жалба, с оглед сезирането на административния орган в срока по чл.52 ал.1 от ЗЗДискр. При разглеждане и решаване на преписката след отмяна от съда на първоначалното решение и връщане на преписката за ново произнасяне, са спазени всички указания, съдържащи се в мотивите на отменителното съдебно решение, доколкото ответниците по преписката са конституирани след надлежното им уточняване в административното производство, а изясняването на релевантните факти е осъществено след прецизиране в какви конкретни действия или бездействия се изразява твърдяната дискриминация по двата защитени признака от жалбоподателката. Предвид горното, при постановяването на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяната му на основание чл.146 т.3 от АПК.

Съдът приема, че процесното решение е съответно и на приложимите материалноправни норми и на целта на закона, формулирана в чл.2 от ЗЗДискр., а именно осигуряване на всяко лице на право на равенство пред закона, равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот и ефективна защита срещу всички форми на дискриминация.

С императивната разпоредба на чл.4 ал.1 от ЗЗДискр. е забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. По смисъла на ал.2 на същата норма "пряка дискриминация" е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал.1, от колкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл.14 от ЗЗДискр., работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд, като това се прилага за всички възнаграждения, плащани пряко или непряко, в брой или в натура, независимо от срока на трудовия договор и продължителността на работното време. Критериите за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение са еднакви за всички работници и служители и се определят с колективните трудови договори или с вътрешните правила за работната заплата.

По делото не е спорно, че Г. И. била служител на РИОСВ- Шумен- работодател по смисъла на § 1 т.1 от ДР на Кодекса на труда (КТ) и заемала длъжността „Главен специалист" в дирекция „АФПД" от 01.09.2011г. до 03.01.2020г., когато със Заповед на директора № ЧР-5/03.01.2020г. служебното ѝ правоотношение било прекратено. Не е спорно също, че не ѝ било изплатено допълнително материално стимулиране за последното тримесечие на 2019г., както и, че такова е било начислено и изплатено на служителите на РИОСВ, включително и на служителя З. П. В.- „Главен експерт“ в Дирекция „Контролна и превантивна дейност“, чието правоотношение било прекратено десет дни след това на Г.И.. Съдът съобрази критериите за равенство на трудовото възнаграждение по чл.14 ал.1 ЗЗдискр и чл.243 ал.1 КТ, които са два: а/ за еднакъв труд, който е полаган от различни лица, но с една и съща по качество работна сила /[жк], умения, сръчности, умствени и физически способности и сила и т.н. / и б/ за равностоен труд, който е полаган от различни лица, които имат различна по профил на своята [жк], принадлежност към различна професия и специалност, изпълняват различна по характер работа, но при които полаганият труд има равна ценност и полезност./ Решение № 14026 от 24.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5334/2014 г., VII о./ В случая съдът намира, че изпълняваният труд на двете длъжностни е сравнително еквивалентен и не предпоставя разлика в допълнителното възнаграждение, като такава не се предвижда и в разпоредбите на вътрешните правила на институцията. ДВПР се начислявало и изплащало на основание чл.17 ал.1 т.5, във връзка с чл.19 от Вътрешни правила за работна заплата в РИОСВ Шумен и Приложение № 2 от същите- Правила за определяне на ДВПР, утвърдени със Заповед № 221/26.07.2019г. на Директора. Видно от правилата, всеки служител в РИОСВ има право на допълнително материално стимулиране, освен получилите оценка- „неприемливи резултати“ или неодобрение на извършената работа, и ако служителят е напуснал и има по-малко от половината изработен оценяван период /т.25 от Приложение № 2/. Видно от доказателствата по преписката, служителката Г.И. не попада в изключенията, при наличие на които работещото по служебно правоотношение лице няма право на ДМС. При това положение обосновано съставът на КЗД е приел, че Г.И. би попаднала в кръга от лицата, имащи право да получат ДМС за 2019г., в случай, че е била оценена работата ѝ през процесния период, което съобразно разпоредбите на НУРОИСДА и Вътрешните правила за работна заплата е следвало да се осъществи по инициатива на работодателя.

Видно от становището на оспорващия, депозирано пред КЗД при разглеждането на преписката от административния орган, поддържано и в жалбата до съда, причината да не бъде начислено допълнително възнаграждение на Г.И. е, че служителката не е изпълнила задължението си да предостави на прекия си ръководител тримесечен отчет за работата си, въз основа на който да бъде оценена. Към жалбата до съда се представя Формуляр за оценка на изпълнението на длъжността, изготвен на основание Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация по отношение на служителката. Същият бил съставен на 03.01.2020г., с период на оценяване 01.01.2019- 31.12.2019г. с годишна оценка „Изпълнението напълно отговаря на изискванията“, с отразена междинна среща на 22.07.2019г. и липсваща заключителна такава, съгласно чл.13 от НУРОИСДА, която следвало да се проведе в периода от 1 до 31 януари. От страна на работодателя не бяха представени никакви доказателства за изпълнение на сходните му задължения по Вътрешни правила за работна заплата в РИОСВ Шумен, съгласно които е следвало да бъде оценена работата на служителя през последния тримесечен период на 2019г., като предпоставка за начисляване и изплащане на ДВПР. В същите липсва изрично изискване към служителя да предприеме инициатива за извършване на оценка, доколкото в чл.16 от правилата, индивидуалните отчети са елемент от процедурата и формулярът на същите представлява приложение № 4 към правилата. Съдът намира, че правилно КЗД е посочила в решението си, че НУРОИСДА и Вътрешните правила възлагат именно на работодателя, чрез отговорния за съставяне на работния план оценяващ ръководител, да предостави на служителите информация за започването на процедура за оценяване на изпълнението им. Безспорно е установено в настоящия казус, че това не е било сторено и при съпоставка с доказателствата за своевременно протекла процедура по оценяване на служителя З.В. и изплатено ДВПР, в конкретния случай са налице предпоставките за квалифициране на действията на работодателя като неблагоприятно третиране по смисъла на § 1 т.7 от ДР на ЗЗДискр., респективно пряка дискриминация по смисъла на чл.4 ал.2, във вр.с ал.1 от ЗЗДискр. на основата на признака „лично положение“. Неизпълнението на това задължение е в разрез с разпоредбите на Глава втора, Р. П. от ЗЗДискр. относно гарантираната от закона защита при упражняване правото на труд и произтичащото от него право на равно третиране при заплащане на труда и по специално в разрез с разпоредбата на чл.14 ал.1 от ЗЗДискр.

Законодателят не е дал легално определение на защитения признак "лично положение". За разлика от други защитени признаци- пол, раса, религия, увреждане, възраст, семейно положение, които са иманентно присъщи на човека, защитеният признак "лично положение" няма еднозначно, изначално прието в закона обективно съдържание. Това предполага и налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво. В случая Комисията правилно е приела, че такъв белег е правоотношението, което е възникнало между служител и работодател. Доказана в случая е и причинната връзка между спорното третиране и защитения признак. Съдът, след анализ на всички ангажирани по делото доказателства, намира, че като не е споделил доводите на РИОСВ и е приел, че с неначисляване и неизплащане на допълнително възнаграждение на Г.И., като на същата не е била поставена оценка на изпълнение на дейността ѝ, от страна на работодателя спрямо служителката е осъществена пряка дискриминация, изразяваща се в по-неблагоприятно третиране на лицето на основата на признака „лично положение“, отколкото са били третирани други лица при сравними сходни обстоятелства, по смисъла на чл.4 ал.2, във вр.с ал.1 от ЗЗДискр. Съдът съобрази практиката на ВАС- Решение № 10532 от 17.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 633/2011 г., VII о. и др.

В жалбата са наведени възражения във връзка с незаконосъобразност на решението в частта на размера на наложената на основание чл.80 ал.2 ЗЗДискр. имуществена санкция, като съдът намира, че в тази част решението е правилно и следва да се потвърди. Наложената имуществена санкция е близо до минималния размер предвиден в закона и същата е правилно определена, поради което решението, в тази му част също правилно и следва да се потвърди.

При този изход на делото и на основание чл. 143 ал. 3 от АПК основателно се явява своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски. Съгласно чл.37 ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за производството по настоящото дело, разноските за юрисконсултско възнаграждение на ответника следва да бъдат определени в размер на 150.00 лв., с оглед естеството на производството и реализираните процесуални действия по представителство на ответника по делото. Тази сума оспорващата организация следва да бъде осъдена да заплати на КЗД.

Водим от горното и на основание чл.172 ал. 2 от АПК, Административен съд - Шумен

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Регионална инспекция по околната среда и водите- Шумен, представлявана от Директора срещу Решение № 145/17.04.2025г. на петчленен разширен заседателен състав на Комисия за защита от дискриминация в частта му, с която е установено, че по отношение на лицето Г. Г. И. е извършено нарушение на чл.14 ал.1 и ал.2 и чл.4 ал.2 от ЗЗДискр по признак „лично положение“ и на основание чл.80 ал.2, във връзка с чл.80 ал.1 от ЗЗДискр за установеното нарушение на РИОСВ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. /петстотин/ лева.

ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите- Шумен, представлявана от Директора, да заплати на Комисия за защита от дискриминация– [населено място], сумата 150.00 (сто и петдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му на страните, пред Върховен административен съд.