№ 388
гр. Ямбол, 17.05.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на седемнадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Марина Хр. Христова Иванова
Гражданско дело № 20212330103677 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:40 часа се явиха:
Молителите – редовно уведомени, не се явяват. За тях - адв. Б. Ч., редовно
упълномощена.
Ответникът Й. Д. Д. - редовно уведомен, се явява лично и с адв. А. Д.,
редовно упълномощена.
Адв. Ч. – Да се даде ход на делото.
Адв. Д. – Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че липсват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Адв. Ч. – Уважаема госпожо съдия, поддържам изцяло депозираната
молба по чл. 8 и следващите по ЗЗДН. Водим и моля да допуснете до разпит 2
свидетели, посочени в молбата: В. В. Б. и Н. Н. С.. И двете са очевидци на
инцидента. Едната е страничен наблюдател, а другата е майка на К. и е
участвала в ситуацията пред блока.
Адв. Д. – Уважаема госпожо Председател, оспорваме изцяло ИМ.
1
Поддържам отговора и водим исканата от нас свидетелка М. Ж. М., и водим
още 1 свидетел, който не е пряк свидет, но е първият, с който е контактувал
Й.Д.. Това е лицето А. Д. П., която е сестра на Й. Д. Д., като той се е обърнал
към нея веднага след инцидента за помощ.
Адв. Ч. – Има образувано изпълнително дело, но не отговарят на истината
нещата, които казват. Има наложена глоба за 1 единствен случай, която е
отменена. След представяне на медицински документи за неосъществения
режим на лични контакти за една единствена дата, глобата е отменена като
неоснователна. Няма спор по отношение на режима на лични контакти в това
изпълнително дело. На процесната дата няма осъществяване на действия с
полицията - нито на 19-ти, нито на 20-ти.
Адв. Д. – По изпълнителното дело няма за тези 2 дати осъществявани
действия и молби, а има за други дати. Считам, че професионалното
психологическо становище е събрано по реда на друго дело за ограничаване на
родителските права. Между страните се водят още доста дела.
По доказателствата, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетели В. В. Б., Н. Н. С., М. Ж.
М. и А. Д. П..
Предвид изявленията на страните в днешно с. з., съдът счита, че искането
за прилагане на изпълнителното дело по описа на ДСИ се явява неотносимо
към настоящия правен спор, касаещ твърдения за извършване на актове на
домашно насилие на 19.11.2021 г. и 20.11.2021 г., поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ горепосоченото искане.
Представеното с допълнителна молба професионалното психологическо
становище от 09.03.2022 г. е изготвено в период значително след образуване
на настоящото гражданско дело, поради което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
НЕ ПРИЕМА професионалното психологическо становище от 09.03.2022
г.
Съдът пристъпи към разпит на допуснатите свидетели, чиято самоличност
снема, както следва:
Н. Н. С. - 62 г., неосъждана, майка и баба на молителите;
В. В. Б. – 52 г., неосъждана, без дела и родство със страните;
М. Ж. М. – 44 г., неосъждана, без дела и родство със страните;
А. Д. П. - 43 , неосъждана, сестра на ответника;
Свидетелите бяха предупредени за наказателната отговорност по чл.290 от
НК.
Същите обещаха да говорят истината, след което свидетелите бяха
изведени от съдебна зала, като в залата остана само свид. С..
Свид. С. - Желая да свидетелствам.
На в-си на адв. Ч., свид. С. отговори:
- Знам за какво се води настоящото дело. Детето е присъствало винаги по
време на развода на техни скандали, с бутане, викане и крясъци. Бащата бута
майката и редовно я обижда, чупи чинии, и даже в 12 часа през нощта вдига
скандали, като се връща от някъде. Това е преди. Случая от 19-ти и на 20-ти,
когато предавам детето на бащата. На 19 ноември 2021 г. по график трябва да
предадем детето и аз го предавам на бащата. Слизаме долу да предадем детето.
Когато майката е на работа аз предавам детето, а когато е втора смяна, тя си го
предава. Слизам на 19-ти да предам детето, а бащата се върти около
багажника. Детето пита: „Баща ми, какво правиш там?“. Идва бащата и пита
детето: „Ти здрав ли си?“ и детето казва: „Да, здрав съм.“, а бащата вика: „Ще
видим тази работа.“ и след час-два пише на дъщерята: „Детето е болно. Защо
ми го даваш болно? Киха, кашля и има сополи.“, а детето е здраво. Тя му
отговаря, - ако е болно, то остава при мен. Ако мислиш, че е болно, заведи го
на лекар и му праща номера на педиатърката. Господинът звъни на
3
педиатърката и казва, че детето кашля. Тя го пита колко пъти, и той отговаря,
че веднъж се е изкашляло и има сополи. Това не означава, че детето е болно.
Дъщеря ми попита детето водено ли е на преглед. Педиатърката по телефона е
изписала лекарства. Тяхната комуникация е от sms-и. Той праща sms-и на
дъщеря ми. Чела съм ги. На други разговори съм присъствала по телефона.
Това не предизвика нищо у дъщеря ми. Тя си даде детето, а предизвика у
господина - защо му е дадено болно дете. Тя спокойно си ги чете sms-ите, като
вярва, че е дала здраво дете. Пише й в sms: „Искаш ли сега да ти го върна?“. На
20.11.2021 г. на следващия ден пак аз вземам детето, защото тя е втора смяна.
Всъщност бъркам две ситуации. На 20.11.2021 г. слизаме 2-те с дъщеря ми да
вземем детето. Той слиза агресивно от колата и вика: „Искам да говоря с теб“ ,
на К.. Тя му казва, че после ще говорят, защото детето има час за психолог, а
той връща детето в 17.15 часа, а психолога е от 17.30 часа. К. казва на детето:
„Слънчице, хайде.“. Дъщеря ми отива на другата врата и М. заключва вратата и
тя не може да влезе, и господина казва: „Искам да говоря с теб.“. Тя му
казва,че бърза и после ще говорят. Аз стоя до колата. Обръщам се и детето се
надига. М. хваща ръцете на детето и го натиска надолу. Аз влизам, като
отварям предната врата на колата и казвам: „Какво правите?“. Отварям
предната врата. Предните врати не са заключени, но задните са заключени. Тя
пуска детето. Детето се хвърля на врата ми и излизаме от колата. Не съм
влязла вътре, а съм с колена на предната седалка. Господинът започва да ме
бута и блъска с думите: „Защо влизаш в колата ми?“. Детето ме гушва, а
господинът продължава да ме бута.
Майката му казва: „Какво правиш? Защо пред детето?“ и тръгваме към
входа, но той ме бута и детето вика: „Викайте полиция!“.
Връщам се аз за пантофите, защото ги забравихме. Той продължава да ме
бута. Тогава съпругът ми излиза и чува, че той ме бута. Той ме блъска, като
казва: „Какво правиш в колата ми?“ и ме блъска. Съпругът ми го пита: „Защо
буташ жена ми?“ и той почва да бута и него и тогава тръгнахме към входа да
се прибираме. Й. казва, че иска да ни каже, че е взел лекарства. Съпругът ми
отговаря, че всеки може да каже, че е взел лекарства. Детето каза: „Викайте
полиция! Не искам да играя с баща си.“, като беше разтревожено и викаше:
„Не искам. Страх ме е“. Майката го гушна, облече го и заминаха на психолог,
и всичко е разказано и на психолога.
4
Вечерта като се върнаха от психолога, детето продължи да казва, че го е
страх от баща му и през 2-3 часа се събуждаше и казваше: „Страх ме е.“ и сега
повтаря, че го е страх. К. беше просто не на себе си, защото всичко се случва
пред детето, като и по време на брака бяха такива нещата. Преди да си тръгне ,
преди развода и тя затова си тръгна от него, той я беше хванал за врата с
думите: „Ще те убия и ще те излежа.“, а ние считаме, че детето трябва да
живее без викове и крясъци вкъщи, и да бъде спокойно.
На в-си на съдът, свид. С. отговори:
– Пред детето, пред блока, пред вход беше това бутане. Конфликтите
винаги възникват не само при този режим, а при викане на полиция, че детето
е болно. Той си вика полиция, когато иска да го вземе и се започва. Всичко е
по повод на детето. По време на конфликта К. си взе детето и тръгна към
входа, и аз се върнах за пантофите, и в този момент излиза съпругът ми и той
започва да бута и него, а съпругът ми не се е доближавал до колата. Допир не е
имало. Аз единствено влязох през предната врата да изкарам детето.
На в-си на адв. Д., свид. С. отговори:
- Нямам медицинско образование. Детето не е било болно, защото нито
температура е имало, нито киха или кашля, а до последно е било на градина и
здраво го върнаха. Слязохме 2-те с К. при връщането на детето, защото той си
я заплашва редовно с sms-и: „Сега ще видиш какво ще ти се случи! Ще видиш
какво е тормоз.“ и въобще ги пише такива: „Пак ще те тормозя. Полицията ще
те тормози“. Тя си го дава детето. Не го дава само когато е болно. В 1 часа се
сеща да и пише за въпросния случай, че някой му е ровил в колата, друг се
правил на побойник, а третата мълчала. Всичко това в 1 часа. Това е след
конфликта. Викаха ни в полицията за дръжките и обяснихме целия случай. Не
сме се допирали до колата и дръжките, както те претендират, и не сме
разписали протокола в полицията. Не мога да разпиша нещо, което не съм
правила. Господинът претендира, че дръжките са счупени на задните врати, а
те са заключени. Детето беше на задната седалка при М.. На седалката седеше.
Те нямат детско столче и сега го връщат без детско столче, и без да е вързано
за колани. Когато ме бутна първия път, извадих детето от колата, а той вика:
„Защо влизаш в колата?“, но детето се надигаше да го взема.
На в-си на адв. Ч., свид. Б. отговори:
5
– Знам за какво се води делото – за ограничителна заповед. Конкретно
него не го познавам, но съм ги виждала докато са били семейство. Не познавам
Й. лично, а като бяха семейство с К. идваха във входа. Съседка съм на К..
Съвсем случайно станах свидетел ноември месец – 20-ти мисля, събота. Имам
домашен любимец и го разхождам и така станах свидетел на връщането на
детето. Видях К. и майка й, че излизат от входа и отиват към една кола. На К.
мъжът й, бившият, излезе и каза на К.: „Искам да разговаряме.“ и тя отговори
нещо и тръгна към задната врата на колата, но по едно време се върна. Той
през цялото време повтаряше: „Искам да разговаряме.“, но какво му каза тя не
чух, защото говореше тихо и не я чувам, а той силно на висок тон казва на К.:
„Искам да разговаряме“. Тя мина от другата страна и пак се засили към
задната врата, но не знам защо се върна. В този момент, майката на К. отваря
шофьорската врата и слезе с детето на врата. На К. бившият мъж дръпна
майката на К. и й каза: „Кой ти дава право да влизаш в колата ми?“. Оттам
детето премина в ръцете на К.. Той избута майка й на К. и каза: „Никой не ти
два право да ми влизаш в колата“. Детето се разпищя: „Не викайте, моля ви!
Извикайте полиция. Тате, не викай!“. Тогава слезе на К. баща и каза: „Махай
се оттук! Кой ти дава право да буташ жена ми?“, а бившият мъж на К. отвърна:
„Ти от къде ме гониш? Не стига, че ми давате болно дете, ами и много знаете“.
Детето беше притеснено и казваше: „Извикайте полиция!“. К. казва: „Тихо. Не
викай пред детето!“.
Единствено на К. майка й видях на шофьорската врата. Не съм видяла
счупени дръжки. Имаше някой отзад в колата. Ние се разминаваме по
стълбището и отвън, ако ги видя най-много да кажа: „Здравей-здрасти“ като
закачка към детето. Не са ми споделяли други неща.
На в-си на адв. Д., свид. Б. отговори:
– Случката сигурно продължи 5-10 минути, някъде там. Малко беше като
време. Видях К. единствено както беше зад шофьорската врата, а после завъртя
и мина отпред и отиде от другата страна, но не я видях да пипа врати. Не знам
защо се върна майка й отвори единствено шофьорската врата. Нито се
събираме, нито нищо. Не съм близка на семейството.
На в-си на адв. Д., свид. М. отговори:
6
– Познавам Й.Д. от месец септември 2020 г. Още при запознаването ни,
той беше подал молба за развод. Живеем на семейни начала с Й.. Познавам го
като спокоен човек с добро отношение с моите деца. Аз имам 2 синове. По
време на развода отношенията им бяха лоши. Аз присъствам при вземането и
връщането на детето, за да не се създават конфликтни ситуации, както при
въпросното вземане на 19-ти събота. Още при вземането, детето беше хремаво.
Баща му го заведе на лекар. Аз не присъствах. Изписаха му лекарства и ние ги
закупихме, за да е добре детето при нас. На 20-ти ноември в 17 часа трябваше
да върнем детето. Бяхме там навреме. Аз съм в много добри отношения с
детето и то настоява при взимането и връщането аз да съм отзад при него. Има
детско столче, което стои в лявата половина на задната седалка, а аз стоя
отдясно на детето. Говорим си нещо, целуваме се, държа го за ръка, за да е
добре детето и да е спокойно. По същия начин на въпросния ден детето е на
столчето отляво и лявата задна врата е заключена, за да бъде детето в
безопасност. По същия начин беше и в този ден. Бяха изписани лекарства за
детето и Й. искаше да поговори с бившата си съпруга, за да й каже какво
лечение е предписано на детето, за да може и тя да го лекува по същия начин.
Аз оставам в автомобила, за да не е само детето и да е спокойно, защото е само
на 5 годинки. Й. слезе от шофьорското място, а аз бях отзад. При леко
отворена врата, той каза на бившата си съпруга, че иска да говори с нея, а тя
махна с ръка пренебрежително и каза, че няма време за неговите приказки. Той
й каза, че става въпрос за здравето на детето. Тя дойде до лявата задна врата,
където е детето и опита със сила да отвори вратата, но не успя, тогава
заобиколи и дойде до дясната задна врата. През това време майка й се опита да
отвори задната лява врата, но не успя. Майката се върна отляво, отвори
шофьорската врата, наведе се напред и пита дали може да си вземе детето. В
самото начало аз го държах за ръка и му казах: „***, спокойно! Мама и тати
ще говорят и мама ще те вземе.“. Казах му: „Мама ще те вземе. Времето с баща
ти свърши.“. Тя се ядоса. Детето споделя, че майка му се сърди и му се кара, че
ме е прегърнал и му казва да не ме слуша, докато е с мен, какво му казвам. Аз
избягвам да го държа за ръка, когато тя идва. Сядам отзад по негово желание.
Тя се наведе към шофьорската врата и питаше да вземе детето, аз й казах:
„Разбира се.“ и само си седях, а майка й влезе през шофьорската врата и
избутва К. назад към табло и назад навън, за да може бабата да влезе. Детето е
закопчано на стол на задната лява седалка,а тя през шофьорската врата започна
7
да го дърпа за крачетата и аз успях в бързината да откопчая колана, за да го
вземе в максимална безопасност. В следващия момент видях как Й. издърпа
бабата назад. Вече беше взела малкия и го стискаше в ръце, а Й. й каза: „Защо
го стискаш? Може да му направиш нещо.“. Всички минаха по към паркинга, а
аз останах в автомобила. Отношенията са между бивши съпрузи и аз нямам
работа там. Той искаше да каже какво лечение на детето да се проведе. Бабата
стискаше детето. Майката беше леко встрани. Той говори по принцип с по-
висок тембър. Пита: „Защо го дърпаш? Може да му направиш нещо?“. Аз не
познавам лично бащата и майката на К.. Бащата на К. изскочи от входа,
бягайки и ръкомахайки, и отиде към Й. на бой с думи: „Защо дърпаш жена
ми?“. Й. се опита да обясни, за да не се нарани детето, т. к. тя го дърпаше,
понеже той не знаеше, че аз съм успяла да му разкопчая колана. Не съм
излизала от автомобила. Аз останах вътре през цялото време. Те са бивши
съпрузи и аз нямам работа с тях.
На в-си на съда, свид. М. отговори:
- Мисля, че той и пише да я уведоми, че сме го водили на лекар. Тя е
майка и трябва да знае какво се случва с детето й, при което тя казва, че то не е
болно, а нямам как да се разболее за 15 минути. Видимо си беше хремаво
детето и беше заведено на преглед. Само за детето са конфликтите им. През
останалото време не кореспондират помежду си. Майката не желае да дава
детето и иска да ограничи контактите на детето с бащата. Детето е в близки
отношения и с баща си и с мен, и това не й харесва на майката. Самото дете
споделя това. Даже вече и при взимането и връщането, аз сядам отпред, за да е
спокойно детето. Не предния път, а по- миналия, аз съм отпред, детето е отзад
на стола, и аз го хващам за ръка и питам: „Как си?“, а то поглежда първо към
5-ти етаж да види дали майка му или баба му са там да гледат и чак тогава ми
подаде ръка.
На в-си на адв. Ч., свид. М. отговори:
– При личния лекар на детето е водено, но не мога да кажа име. Има
амбулаторен лист и рецепта, и лекарствата са закупени, но не мога да кажа с
точност какви бяха, но те са вкъщи, както и рецептата. Аз не съм длъжна да
помня имена на лекарства. Не, температура нямаше, а просто хрема. Не смея
да конкретизирам. Всичко става за секунди и тя сама прецени дали да отвори.
В момента, в който пусна дръжката на лявата врата и мина от моята страна, тя
8
ме видя и се върна наобратно. Моята врата не е била заключена. К. се отказа,
като ме видя. Тя беше на около половин метър от автомобила и не инициира
каквото и да е отваряне на автомобила, като ме видя от дясната страна.
Св. П. – Желая да свидетелствам.
На в-си на адв. Д., свид. П. отговори:
– На 19-ти, когато той взе детето се чуваме по „Скайп“ с малкия. Много
са ни редки вижданията, понеже далече живеем един от друг. Детето имало
хрема, но не притеснителна, но на 20-ти при връщането брат ми ми се обади
разтревожен, защото е имало дърпане на детето в колата. Между седалките са
го издърпвали. Дърпали са да отварят вратата на колата, която е била
заключена. От нея страна е седалката на детето и затова е заключена вратата.
Има детска седалка за детето в колата на автомобила, която се закопчава, за да
не падне детето. Те са дърпали детето между 2-те седалки, за да го вадят. Брат
ми ми се обади много разстроен и първо уплашен от дърпането, защото не е
видял, че приятелката му е успяла да откопчае детето, детето е било закопчано
на седалка, и да не му навредят се е уплашил. Другото, което ми каза брат ми,
че той е подал жалба в полицията ,че е пуснала жалба, защото от едната
страна, където са дърпали да отворят колата са му счупили дръжката. Тези
конфликти се случват според мен в интерес на истината, че тя не иска да дава
детето на брат ми. Извън детето, със сигурност не се срещат. За общуването им
е много трудно. Не си вдигат на повикванията един към друг. Единият звъни,
другият звъни. Това е, което ми е разказал.
Адв. Ч. – Нямам въпроси към свидетелката.С оглед на всички изпратени
sms- и съобщения, които са поредици, за няма и 24 часа, представям и моля да
приемете разпечатка от „Вайбър“ с комуникация между К.В. и Й.Д., като част
то тях преразказа и свидетелката в днешно съдебно заседание.
Адв. Д. – Това е повод отново за разногласия.
Адв. Ч. – Нямам други доказателствени искания. Да се приключи
съдебното дирене.
Адв. Д. – Нямам други доказателствени искания. Да се приключи
съдебното дирене.
9
Ответникът Д. – Искам само един пример да изкажа болезнен за мен. През
2020 г., когато се разделихме, рождения ден на детето го направих аз и
поканихме и цялото й семейство- К. , майка й и баща й, , независимо от
отношенията ни, а през 2021 г. тя реши да направи рожден ден на детето, но не
ме покани и дори скри, и лъжеше до последно къде ще бъде рождения ден.
Тази година най-вероятно пак ще е пак така.
Предвид липсата на доказателствени искания, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО:
Адв. Ч. – Уважаема госпожо Председател, считам, че от всички събрани по
делото доказателства, безспорно се установи, че на 20.11.2021 г. между 17.00
часа и 17.30 часа е имало осъществен акт на психическо и физическо насилие
от страна на Й.Д. по отношение на бившата му съпруга, който е бил извършен
изцяло в присъствието на детето Д.Д. и като такова, то е също пряка жертва на
осъществено домашно насилие. Безспорно, същият е говорил на висок тон, като
детето не пускано да излезе от колата, било е заключено и се е налагало
майката и бабата на детето да обикалят и да търсят вариант да стигнат до него.
Детето е било много разстроено, било е притеснено и е искало да се извика
полиция. Казало я: „Не викайте. Тате, спри.“, но въпреки всичко това, този акт
на насилие не е прекратен, и както К., така и детето са били много разстроени
вечерта след конфликта и детето се е будило от сън 2-3 пъти, защото е
сънувало кошмари. Налице са основания за издаване на заповед за защита от
домашно насилие по отношение на К.В. и детето Д.Д. с описани в молбата
мерки за срок от 18 месеца. Независимо от конфликтите му с бившата си
съпруга, не следва по никакъв начин тези конфликти да бъдат пренасяни върху
детето, а още по-малко да има скандали и заплахи, психическо или физическо
насилие, пред едно малко дете, което и без това страда от факта, че родителите
му не живеят заедно и има и други хора в живота на неговите родители, и се
влия зле на неговата психика и здравословно състояние. Моля да уважите
10
молбата и да издадете заповед за мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т.5 от ЗЗДН за 18
месеца, и да задължите Й.Д. да се въздържа от извършване на психическо и
физическо насилие спрямо К.В. и детето Д.Д., като забраните на Й. да
приближава молителите, жилището им, местоработата, детската градина и
местата за отдих и социални контакти за срок от 18 месеца. Моля да ни
присъдите направените разноски.
Адв. Д. – Уважаема госпожо Председател, моля да приемете молбата като
неоснователна и същата е насочена единствено за постигане на желани от
молителката резултат да възпрепятства контакти на бащата с детето и моля да
оставите без уважение като неоснователна и недоказана. Считам, че не са
налице предпоставки за издаване на заповед за защита на молителката и детето
съгласно ЗЗДН. От събраните свидетелски показания и писмени такива стана
ясно, че това не е акт на домашно насилие, а извършен физически акт на
насилие от страна на бабата към детето. Конфликтът е между 2 бивши съпрузи,
който не се доказа по безспорен начин, че към 19.11.2021 г., както е посочено в
молбата и декларацията от молителите, ескалира по повод здравословното
състояние на детето, и бащата не се е държал нито към дете, нито към майката
така, че да има нужда от тази съдебна защита. Действията на доверителя ми са
породени единствено и само в интерес на малолетното дете и неговото здраве.
Не беше приложено в настоящото дело исканото от предния адвокат по делото
изпълнително дело. В него е приложена експертиза на вещото лице
психологична, като цитирам страха и тревожността на детето, на което се опира
в настоящото производство молителката и нейният адвокат е единствено и
само, защото Д. се страхува да бъде разделен от майка си и да не я загуби. По
този начин се доказа колко силно влияние върху него има тя. Вещото лице
казва, че този разнобой между родителите за осъществяване на контакт на
бащата с детето, води до синдром на родителско отчуждени. В заключение и 2
родители следва не само да не ограничават режим на контакт с бащата, но и да
намерят начин да се изяснят причини за тревожност и страхове на детето, както
и 2-мата родители трябва да работят заедно при увеличаване на този режим на
контакти. Така, тази тревожност и страх у детето ще бъдат премахнати, поради
което Ви моля от името на доверителя ми, да отхвърлите молбата и да не
11
предоставяте съдебна защита на молителите, както бе поискано в настоящото
заседание. Моля да ни бъдат присъдени направените по делото разноски по
представен договор за правна помощ и адвокатско пълномощно.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение
днес, в зала № 5, в 16,20 ч., за която дата и час страните, да се считат за
редовно уведомени.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12,46 часа.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
Секретар: _______________________
12