О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………./………….2020 г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН
СЪД - ВАРНА, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, проведено на
тринадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
мл. с.
НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа докладваното от мл.
съдия Н. Исмал
въззивно
търговско дело № 1612 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Образувано
е по повод молба с вх. № 1452/16.01.2020 г., депозирана от Т.В.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв. Ив. Г., за
изменение на решение № 26/09.01.2020 г., постановено по горепосоченото
дело, в частта за разноските. В
молбата се излагат доводи, за това че в полза на въззиваемия „ВАСО 2000"
ЕООД, ЕИК ********* не следва да се присъждат разноски, доколкото същият
участва в производството като необходим другар наред с молителя. На следващо
място се сочи, че присъдените в полза на втория въззиваем К.С.А., ЕГН **********
разноски в размер на 1000.00 лева, представляващи адвокатски хонорар, следва да
бъдат намалени до 300.00 лева, като отново с оглед качеството на молителя и
„Васо 200“ ЕООД /необходими другари/ тези разноски следва да бъдат понесени
солидарно от последните.
В
законоустановения преклузивен срок по чл. 248, ал. 2 от ГПК, е постъпил писмен
отговор от въззиваемия „Васо 2000“ ЕООД чрез адв. В.М.. В отговора се излага,
че молителката е тази, която е инициирала въззивното производство, поради което
е без значение дали са необходими другари или не, след като в резултат на
нейната неоснователна въззивна жалба са направени съдебни разноски от
търговското дружество за защита на интереса му.
Моли се за оставяне на молбата без уважение и присъждане на разноски.
В
горепосочения срок е постъпил отговор и от К.А. чрез адв. П.М.. В същия се
поддръжа, че молбата е недопустима и като такава следва да се остави без
разглеждане, доколкото Т.Н. не е представила списък по чл. 80 от ГПК в хода на
производството по в. т. д. № 1612 по описа за 2019 г. на ОС-Варна, ТО. В
условията на евентуалност се моли съда да остави молбата без уважение, тъй като
същата е и неоснователна. Навеждат се доводи, за това че молителката не е инвокирала
в хода на процеса изрично възражение за прекомерност на уговорения в полза на
процесуалния представител на А. адвокатски хонорар. Твърди се, че адвокатското
възнаграждение не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на
делото. Поддържа се още, че отговорността за разноските следва да бъде носена
единствено от Н., която е оспорвала исковата претенция, а не и солидарно от
търговското дружество-длъжник.
Относно
допустимостта на молбата:
Молбата
е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1, предл. 2 от ГПК, изхожда от активнолегитимирано лице, имащо правен интерес да иска
изменение на решението в частта за разноските. Доводите за недопустимост на
молбата поради непредставен списък са несъстоятелни, доколкото представянето на
списъка по чл. 80 от ГПК, видно и от законовия текст на разпоредбата, е
абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, в случай
че молителят е обективирал изрично искане за присъждане на разноски в негова
полза и същият не е доволен от съдебното решение в тази част. В конкретния
случай, в хода на устните състезания адв. Г. изрично е заявил, че доверителката
му не претендира присъждане в нейна полза съдебно-деловодни разноски, поради
което липсата на представен списък не е пречка да се разгледа молбата по чл.
248 от ГПК по същество, тъй като същата има за предмет разноските присъдени в
полза на въззиваемите.
В
заключение настоящият съдебен състав счита, че молбата е допустима.
Относно
основателността на молбата:
Разгледана
по същество, молбата е неоснователна по следните съображения:
Отговорността
за разноските
по делото по чл. 78 от ГПК
е облигационно правоотношение между страните по спора, има материалноправен
характер, обхваща само разноските за производството, направени от насрещната
страна по делото, страната не може да бъде освободена от нея, обусловена е
винаги от изхода на спора и може да бъде реализирана само във висящ исков
процес. Съгласно процесуалноправната норма, обективирана в разпоредбата на чл. 81 от ГПК, разноските по
делото се присъждат с окончателния акт, а окончателният акт е решението по
същество или определението за прекратяване на делото поради недопустимост. В
този смисъл е и практика на ВКС - Определение № 314 от 4.10.2018 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 2402/2018 г., III г. о., ГК и Определение № 505 от 18.10.2017 г. на
ВКС по ч. т. д. № 1446/2017 г., I т. о., ТК. В настоящия случай производството
по в. т. д. № 1612 по описа за 2019 г. на ОС-Варна, ТО е образувано по подадена
въззивна жалба от Т.Н. против решение № 3055/04.07.2019г., постановено по гр.
дело № 332 по описа за 2019г. на РС-Варна, 19-ти съдебен състав. След
приключване на съдебното дирене и устните състезания, въззивният съд е
постановил своя акт, с който е потвърдил обжалваното решение изцяло с оглед
неоснователността на депозирана от Н. въззивна жалба, като е присъдил в полза
на „Васо 2000“ ЕООД и К.А. сторените от последните съдебни разноски,
респективно 300.00 лева и 1000.00 лева, представляващи адвокатски хонорар.
Доводите
в молбата по чл. 248 от ГПК, че в полза на „Васо 2000“ ЕООД не следва да се
присъждат разноски, тъй като същият е необходим другар наред с Н., са
несъстоятелни. Всякога при спор за реализиране на отговорността за разноски е
необходимо да се изследва причината да се заведе съответното дело. В този
смисъл е и каузалната практика на ВКС, обективирана в решение № 67/3.04.2014 г.
по гр. д. № 2944/2013 г. на IV ГО на ВКС и определение № 152 от 28.03.2016 г.
на ВКС по ч. т. д. № 2363/2015 г., I т. о., ТК. В настоящия случай въззивното
производство е заведено по неоснователна жалба подадена единствено от молителката,
което обуславя извода, че именно тя следва да понесе неблагоприятните последици
от оставянето ѝ без уважение, включително и заплащането на направените от
„Васо 2000“ ЕООД и К.А. разноски във връзка със защитата по неоснователната жалба.
Размерът на същите е доказан посредством представените договори за правна помощ
и съдействие, имащи характер на разписки – арг. от т. 1 от ТР 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът не
споделя и твърденията на Н. за солидарното ѝ осъждане с „Васо 2000“ ЕООД.
Необходимото другарство в гражданския процес е обусловено от разрешаването на
материалноправния спор – предмет на производството – еднакво за всички другари.
Съдебните разноски не са предмет на делото, те са последица от разрешаването на
спорното правоотношение. Солидарността е институт, който се учредява по силата
на закона или по договаряне на страните – чл. 121 от ЗЗД, което в конкретния
случай не е налице. Би могло да се мисли в посока солидарна отговорност между
необходимите другари досежно разноските, като се има предвид, че отговорността
за разноски е обективна, деликтна, безвиновна и ограничена /Решение № 67 от
3.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2944/2013 г., IV г. о., ГК/, а съгласно чл. 53
от ЗЗД, когато вредите са причинени от неколцина, те отговарят солидарно, но
фактите по конкретното дело не могат да бъдат подведени под хипотезата на
цитираната материалноправна норма от ЗЗД. Това е така, защото въззивната жалба
изхожда единствено от привидния кредитор Н.. Нещо повече, имайки предвид специфичния
характер на иска по чл. 464, ал. 1 от ГПК и изхода от делото пред РС-Варна,
„Васо 2000“ ЕООД с отговора на въззивната жалба освен, че e изразил становище за отхвърлянето на същата, е обективирал искане за
потвърждаване на атакуваното решение, доколкото е отречено облигационното право
на парично вземане на молителя спрямо търговското дружество.
Поради това не може да се приеме, че вредите /съдебните разноски/ са причинени
солидарно от необходимите другари.
Неоснователно
е и възражението за прекомерност на уговорения в полза на процесуалния
представител на А. адвокатски хонорар в размер на 1000.00 лева. Съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение,
минималният размер на адвокатския хонорар при цена на иска от 11 200.00
лева е 866.00 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото и
осъществените от адв. П.М. процесуални действия по защита интереса на К.А.,
настоящият съдебен състав счита, че възнаграждението е адекватно и справедливо,
доколкото не надвишава минималния по наредбата размер значително, а едва с
134.00 лева /по-малко от половината от минималния размер/.
Относно
съдебно-деловодните разноски, претендирани от „Васо 2000“ ЕООД в производството
по чл. 248 от ГПК:
Настоящият съдебен състав счита, че в това производство не се дължи
присъждане на разноски, доколкото съдът не се произнася нито по иск, нито по
възражение, нито по жалба, т.е. не разрешава спор между страните. В този смисъл
е и законодателният подход, имайки предвид, че в Наредбата за минималните
размери на адвокатски възнаграждения липсва норма, която да регулира
минималният размер, дължим в производството по чл. 248 от ГПК.
С
оглед изложеното в полза на „Васо 2000“ ЕООД не следва да се присъждат поисканите
разноски.
Водим
от изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 1452/16.01.2020 г., депозирана от Т.В.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, за изменение на решение
№ 26/09.01.2020 г., постановено по в. т. д. № 1612 по описа за 2019 г. на
ОС-Варна, в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване, на основание чл. 248, ал. 3, изр. 2 вр. чл. 280, ал. 3, т. 1,
пред. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.