РЕШЕНИЕ №
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, І-6
състав, в публично заседание
на тридесет и първи януари две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
Председател: Гергана ТРОЯНОВА
при участието на съдебен секретар Антоанета Стефанова, разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7619 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „Ф.-**“ ЕООД срещу Народното събрание на Република България, както следва:
- иск с правно основание чл.2в, ал.1, т.2 вр.чл.4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) вр. чл. 4, § 3 от ДЕС за заплащане на сумата 346426.00 лева - обезщетение за имуществени вреди от нарушаване на правото на ЕС, изразяващо се в приемането на § 18 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (Обн. ДВ. бр.56/24.07.2015г.), които вреди се изразяват в пропуснати ползи и се остойностяват с разликата в цената на произведената от ищеца електроенергия от ФЕЦ - с.Душанци, определена по действащото законодателство към датата на сключване на договора с „ЧЕЗ Електро България“ АД, която цена е определена с решение на ДКЕВР в размер на 699.11 лева/МВтч, и цената, определена по реда на § 18 от ПЗРЗИДЗЕ от 100.41 лева/МВтч, за периода м.08.2015г. до м.06.2020г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 27.07.2020г., до окончателното изплащане;
- иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 85239.35 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху формираната разлика в цената за периода 31.08.2015г. – 23.07.2020г.
В условията на евентуалност ищецът предявява срещу ответника обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:
- иск с правно основание чл.2в, ал.1, т.2 вр.чл.4 от ЗОДОВ вр. чл. 4, § 3 от ДЕС за заплащане на сумата 144861.40 лева - обезщетение за имуществени вреди от нарушаване на правото на ЕС, изразяващо се в приемането на § 18 от ПЗРЗИДЗЕ (Обн. ДВ. бр.56/24.07.2015г.), които вреди са пропуснати ползи от разликата в цената на изкупуваната електроенергия от ФЕЦ - с.Душанци, определена по решение на ДКЕВР към момента на въвеждане на ФЕЦ в експлоатация, и цената, определена по реда на § 18 от ПЗРЗИДЗЕ от 100.41 лева/МВтч, за периода м.08.2015г. до м.06.2020г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 27.07.2020г., до окончателното изплащане;
- иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 36659.32 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху формираната разлика за периода 31.08.2015г. – 23.07.2020г.
Ищецът твърди, че на 07.10.2014г. е сключил с Държавен фонд „Земеделие“ договор за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007-2013г. за изграждането на фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ) в землището на с.Душанци. Пояснява, че мярката е част от дейностите по усвояване на средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, като по силата на него на ищеца били предоставени като финансова помощ 80 % от допустимите разходи за изграждане на ФЕЦ при 20 % самоучастие на дружеството. Заявява, че при вземане на решението за участие в конкурсната процедура решаващо значение имала действащата към този момент правна уредба в сектор енергетика – Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата, която предвиждала задължително присъединяване към електрическата мрежа на производителите на енергия от възобновяеми източници (зелена енергия), изкупуване на тази енергия от обществения доставчик, който я предлагал на крайния потребител, и то по силата на дългосрочни договори и преференциална цена. Поддържа, че от решаващо значение за извършване на дейността и конкретно за преценката за рентабилност на предприятието, била фиксираната цена, определена с договора за изкупуване на енергията от възобновяеми източници (ВИ) в размер на 699.11 лева/МВтч, която била дългосрочна и не подлежала на изменение съгласно договора и чл.31, ал.4 и чл.32, ал.3 ЗЕВ, обн. ДВ, бр. 35/03.05.2011г., с който е отменен действащия по-рано ЗВАЕИБ, съдържал аналогични разпоредби. Признава, че до м.07.2015г. изкупуваната и остойностявана ежемесечно продадена електроенергия е била заплащане по цената, определена с договора с обществения оператор „ЧЕЗ Електро България“ АД, но считано от м.08.2015г. операторът, обвързан от изменението с § 18 от ПЗРЗИДЗЕ, заплащал по-ниска стойност на изкупена зелена енергия. Счита, че с тази законодателна промяна държавата, в лицето на законодателния орган, е допуснал съществено нарушение на правото на ЕС, с което е накърнил основни права на ищеца, а именно:
- нарушено право на свободна стопанска инициатива, защитено с чл.16 от Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС), поддържано с твърдение, че с приемането на § 18 ПЗРЗИДЗЕ е засегната свободата на договаряне, тъй разпоредбата внасяла изменение в условията, при които ищецът е взел решение да участва в ПРСР с дълготрайна инвестиция и да сключи дългосрочен договор с обществения доставчик, като намесата в договорните отношения била въведена със законодателна промяна;
- нарушено правото на собственост по чл.17 ХОПЕС, поддържано с твърдение, че фиксираната цена на изкупуване на енергия от ВИ за срок от 20 години, гарантирано от закона при сключване на договор с ДФ „Земеделие“ и с „ЧЕЗ Електро България“ АД, било формирало едно сигурно вземане за ищеца, което му било отнето;
- нарушение на изискването за равенство пред закона и забрана за дискриминация, уредено в чл.20 ХОПЕС, като се излагат твърдения, че с тази законодателна промяна производителите на зелена енергия, присъединени преди приемането на ЗЕВИ, били поставени при различни условия с други производители, които са подали заявление за това след приемането на новия закон, което водело до неравнопоставеност и до дискриминация, тъй като законодателната промяна не отчитала стойността на инвестицията на дружествата, изградили по мярка 312 ФЕЦ преди приемане на ЗЕВИ и тези, които са ги построили след това, вложили с оглед пазарните условия пъти по-малко средства, нито отчитала параметри като възвращаемост на инвестицията, а на практика с драстичното намаляване на изкупната цена държавата поставила ищеца в невъзможност да посреща разходите си;
- нарушение на изискването за пропорционалност на мерките, предприемани от държавата при осъществяване на политиката й в сектор енергетика, обосновано със съображения, че намаляването на изкупната цена на произведената от ищеца енергия шест пъти не се явявала пропорционална на заявените цели, заради които се въвеждало изменението – постигането на социално оправдана цена на електроенергията, както и непропорционалност, изразяваща се в липсата на механизъм за компенсация на дружествата, засегнати от изменението или предприемане на други мерки за ограничаване на негативното въздействие на промяната по отношение на субектите, които са подали заявление за присъединяване преди приемането на ЗЕВИ;
- нарушение на принципа на правна сигурност на инвеститорите в производството на електроенергия от ВИ, обоснована с доводи за мотивирането им при една благоприятна нормативна уредба и последващата й отмяна, както и поради неяснота на въведеното изменение и придаденото му несъщинско обратно действие.
Счита, че с оглед изложеното, въведената законодателна промяна с приемането на § 18 от ПЗРЗИДЗЕ нямала легитимна цел, а като краен резултат водела до нанасянето на вреда на ищеца, изразяващи се в пропусната полза или разликата между договорената и реално заплатената цена на изкупена електроенергия за периода м.05.2015г. – м.06.2020г., при която дружеството формирало отрицателен финансов резултат. Поддържа, че отговорност за обезщетяване на вредата носи държавата, представлявана от НС като процесуален субституент, и се осъществявала по реда на ЗОДОВ.
Ответникът счита исковата претенция за недопустима, тъй като НС не е активно легитимиран да отговаря по нея. Евентуално поддържа, че тя неоснователна, като излага съображения, че право на държавата е да определя политиката в сектор енергетика, водена от целите, които следва да постига, като приема мерки за насърчаване на производството от ВИ, съответно да ги ограничава или дори отменя, когато целите са постигнати. Посочва, че съображенията за въведеното с § 18 от ПЗРЗИДЗЕ изменение в преференциалната цена за изкупуване на зелена енергия, произведена от ФЕЦ, въведени в експлоатация преди приемането на ЗЕВИ, е наложено с оглед избягване на „двойно подпомагане“ по отношение на тези електроцентрали, за изграждане на които е било предоставено финансиране по мярка 312 на ПРСР и едновременно с това са били осигурени високи преференциални цени за изкупуване на произведената от тях енергия, което към датата на приетото изменение не е оправдано с оглед постигнатия общ дял на зелена енергия и не е социално оправдано, тъй като тази висока цена се поема от крайния потребител. Пояснява, че промяната е в отговор на препоръка на ЕК за премахване на допуснатото двойно финансиране на един и същи разход, каквото счита, че е налице когато изграждането на ФЕЦ се финансира със средства от фондове (държавни и/или европейски) и едновременно с това се осигурява преференциална цена за изкупуване на енергията, която не е пазарно определена. Позовава се на решение на КС № 5/11.05.2017г., с което е прието, че § 18 от ПЗРЗИДЗЕ (Обн. ДВ. бр.56/24.07.2015г.) не противоречи на Конституцията на Република България и не е налице несъответствие с чл.63 от ДФЕС. Оспорва доводите за допуснато нарушение на чл.16 и чл.20 ХОПЕС и счита, че чл.17 ХОПЕС е неприложим, тъй като евентуалното вземане на ищеца, явяващо се цена на изкупената енергия, е бъдещо вземане и не може да се третира като сигурен доход. Отрича изменението на закона да цели дискриминация, съответно да поставя стопански субекти при неравни условия, тъй като производителите на енергия от ВИ не работят при съпоставими условия. Акцентира и на предвидената в договора с обществения оператор възможност за промяна на цените, с който довод оспорва твърденията на ищеца за нарушени правни очаквания. Евентуално твърди, че ако има допуснато нарушение на правото на ЕС с § 18 от ПЗРЗИДЗЕ, то не е достатъчно съществено, че да обоснове отговорност на държавата за вреди. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между законодателната промяна и твърдените в исковата молба вреди. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането за обезщетение и мораторна лихва.
Контролиращата страна Прокуратура на Р.България заявява искане съдът да се произнесе по спора с оглед събраните по делото доказателства.
Съдът,
вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, установи следното от фактическа
страна:
С Договор № 23/312/01832 от 07.10.2014г. ДФ „Земеделие“ се е задължила да отпусне на ползвателя „Ф.-** ЕООД безвъзмездна финансова помощ в размер на 80 % от одобрените и реално извършени разходи за осъществяване на проект – изграждане на ФЕЦ в с.Душанци, а задължение на ползвателя е било да изгради електроцентралата в срок до 15.09.2015г., съобразно одобрените параметри. Приложена е таблица за одобрените разходи в размер на 391160.00 лева, които са били изплатени на ползвателя след завършване на инвестицията и подаване на заявка за плащане. Изграждането на ФЕЦ е удостоверено с приетото по делото разрешение за ползване № ДК-07-ЮЗР-183 от 07.07.2011г. Представен е и изготвения бизнес план за изграждане на ФЕЦ, основан на нормативната уредба към датата на изготвянето му, определяща преференциални изкупни цени на енергията от ВИ.
С договор № ПДПЕРМ 596473/10.09.2008г. ищецът е изразил намерение за присъединяване към разпределителната електрическа мрежа на съконтрахента „ЧЕЗ Разпределение България“ АД за обект фотоволтаични панели за производство на ел.енергия с .Душанци, м. Дебелска, имот № 301027.
С договор № 136/04.08.2011г. ищецът се е задължил да продава на „ЧЕЗ Електро България“ АД произведената от ФЕЦ с. Душанци електроенергия при цени и условия, определени на регулирания пазар, т.е. по нормативен път (чл.1). Договорено било, че изкупната цена на произведената електроенергия от ВИ се определяла на 699.11 лева/МВтч без ДДС, която се прилагала до изтичане срока на договора, който бил 20 години – чл.11, ал.2 вр. чл.2 от него. Било предвидено и че, при промяна на действащото законодателство, водеща до промяна на преференциалната цена между страните, те се съгласявали тя да бъде актуализирана в съответствие със законодателните промени – чл.11, ал.2, изр.2 от договора.
Приложени са протоколи за произведена и отдадена електроенергия от ищеца, подписани от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, и издадените фактури за продажбата на енергия от ВИ за периода м.08.2015г. – м.06.2020г. с получател „ЧЕЗ Електро България“ АД, както и водена кореспонденция с оператора относно изкупната цена.
Приети са годишните данъчни декларации, подадени от ищеца по чл.92 ЗКПО, ведно с неразделните към тях счетоводни баланси и ОПР.
Приета е основна и допълнителна СИЕ, вещото лице по която, след преглед на материалите по делото и на счетоводството на ищеца, е потвърдило превода на сумата от 391160.00 лева от ДФ „Земеделие“ в полза на „Ф.“ ЕООД и е обосновало извод, че:
- разликата между договорената цена от 699.11 лева/МВтч без ДДС и заплатената цена от обществения доставчик за процесния период възлиза на 346426.00 лева, съответно мораторната лихва върху тази сума за периода 31.08.2015г. – 23.07.2020г. е 85239.35 лева;
- разликата между преференциалната цена, определена от ДКЕВР в размер на 356.36 лева/МВтч без ДДС към датата на въвеждане на ФЕЦ в експлоатация и реално заплатената за същия период е 144861.40 лева, а мораторната лихва възлиза на 36659.32 лева;
- Разходът на инвестицията за ФЕЦ с.Душанци е 562209.34 лева. От тях 391160.00 е предоставената субсидия и 171049.34 лева – собствени средства на „Ф.“ ЕООД;
- Финансовият резултат на ищеца за процесния период е отрицателен.
В съответствие с дадените стойности е било направено и изменение на размера на исковете по реда на чл.214 ГПК в проведеното на 31.01.2023г. съдебно заседание.
Представени са доклади от ЕК, Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“, и МЗХ, по повод извършени одити във връзка с разходваните средства по програмите за развитие на селските райони, финансирани със средства от европейски фондове, и конкретно по мярка 312. В доклад на ЕК са дадени предписания за въвеждане на корективни мерки от държавата с оглед спазване на залегналите в чл.26, §6 на Регламент (ЕО) № 1975/2006 и чл.24, § 5 от Регламент (ЕО) № 65/2011 изисквания за избягване на двойно подпомагане, което е констатирано да е налице при допуснатото в страната финансиране изграждането на ФЕЦ за производство на ел.енергия от ВИ и едновременно с това изкупуване на тази енергия на преференциални цени.
Прието е писмо от „ЧЕЗ Електро България“ АД от 03.11.2021г., с което е посочен, че броя сключени договори към датата на справката с производители на енергия от ВИ, за които е определена преференциална цена, е 994, от които 56 броя с дружества, засегнати от изменението на ЗЕВИ, направено с § 18 ПЗРЗИДЗЕ.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на исковата претенция:
Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, когато се търси отговорност на държавата или общините за нарушения, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на ГПК, а ответникът по делата се определя по реда на чл.7 ЗОДОВ – по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения. Претенцията се насочва срещу държавата и тя се представлява от процесуален субституент - органа, от чиято дейност се твърди да е произтекло нарушението, в случая – от НС при твърдение за вреди от законодателна дейност. Ето защо НС се явява процесуално легитимиран да отговаря като ответник по предявения иск в качеството си на процесуален субституент на държавата. Така и в Решение № 14 от 15.02.2021 г. по гр. д. № 5165/2016 г., Г. К., ІV ГО, ВКС.
По основателността на претенцията:
Възникването на отговорността на държавата се предпоставя от: допуснато от законодателния орган достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, направено с изменение в ЗЕВИ с § 18 ПЗРЗИДЗЕ, с което да са нарушени права на частно-правен субект – „Ф.“ ЕООД, да са произтекли имуществени вреди за ищеца, явяващи се пропуснати ползи, както и да е налице връзка между твърдените вреди и поведението на ответника.
По делото не се спори и се установява, че ищецът е изградил ФЕЦ в с.Душанци, като 80 % от доказаните разходи за инвестицията, възлизащи на 391160.00 лева са били заплатени по ПРСР по договора от 07.10.2014г. Съответно вложените от ищеца разходи за инвестицията е 20 % от стойността им или 171049.34 лева. Доказано е също, че произведената от въведената в експлоатация ФЕЦ енергия от ВИ е била изкупувана от обществения доставчик „ЧЕЗ Електро България“ АД (сега „Електрохолд Продажби“ ЕАД) на цена 699.11 лева/МВтч, както е посочено и в договора, което продължило до м.07.2015г., а считано от м.08.2015г. – на по-ниска цена, която била определена с решение на ДКЕВР (сега КЕВР) в размер на 100.41 лева/МВтч и която промяна произтичала от изменението в ЗЕВИ, направено с § 18 ПЗРЗИДЗЕ (ДВ бр.56/24.07.2015г. Установява се също, че договорът с обществения доставчик бил сключен за 20 години, както и че според него преференциалната цена не подлежи на промяна, освен при изменение на нормативната уредба, каквото изменение е въведено именно с разпоредбата на § 18 ПЗРЗИДЗЕ. Доказа се от заключението на вещото лице, че разликата в договорената цена от 699.11 лева/МВтч и реално заплатената на база 100.41 лева/МВтч за периода м.08.2015г. – м.06.2020г. е 346426.00 лева, а разликата между преференциалната цена от 356.36 лева/МВтч, определена с решение на ДКЕВР към датата на въвеждане на ФЕЦ в експлоатация, и реално заплатената е 144861.40 лева, съответно лихвите за забава за периода 31.08.2015г. – 23.07.2020г. в първия случай е 85239.35 лева, във втория – 36659.32 лева. Т.е. изменението в нормативната уредба относно начина на определяне на преференциалната изкупна цена на енергия от ВИ е довела до разлика между прогнозния приход за ищеца, определен въз основа на договора с „ЧЕЗ Електро България“ АД, респ. въз основа на действащата нормативна уредба при въвеждане на ФЕЦ в експлоатация, и реализирания приход.
Не е установи обаче, този резултат да е пряка причинно-следствена връзка от нарушение на правото на ЕС, допуснато от ответника чрез внесеното с § 18 ПЗРЗИДЗЕ изменение в ЗЕВИ. Съображенията за това са следните:
Параграф 18 ПЗРЗИДЗЕ (ДВ бр.56/24.07.2015г.) предвижда, че за производителите на електрическа енергия от ВИ чрез енергийни обекти, които са изградени със средства от национална или европейска схема за подпомагане и по отношение на които заявления за подпомагане са постъпили до влизането в сила на ЗЕВИ (ДВ бр.35/03.05.2015г.), на които условия ищецът отговаря, се прилагат цените по чл.31, ал.8 от ЗЕВИ, които последно са определени с решение на КЕВР към датата на влизането в сила на този закон (ал.1). Това са цени, различни от договорените между ищеца и оператора „ЧЕЗ Електро България“ АД към датата на подписване на договора между тях, когато тази норма не е съществувала. Ето защо, с § 18 ПЗРЗИДЗЕ се предвижда, че тези договори следва да се приведат в съответствие с изменението, като страните сключат анекс, но липсата му не дерогира правилото на ал.1, т.е. че изкупната цена се определя по чл.31, ал.8 от ЗЕВИ. Нещо повече, с ал.5 изрично е посочено, че разпоредбите на чл.31, ал.4 и чл.32, ал.3 ЗЕВИ не се прилагат по отношение на тези производители, т.е. отпада забраната за промяна на преференциалната изкупна цена за срока на действие на договора за изкупуване на енергия от ВИ. Промяната е в посока намаление на изкупната цена.
Спорът се свежда до преценката дали държавата, провеждайки политиката си в сектор енергетика, може да измени или отмени дадените привилегии на определени производители на енергия от ВИ, предоставени като мерки за насърчаването им, съответно дали с това нарушава право на частно-правния субект, защитено от правото на ЕС.
По този въпрос от съществено значение е постановеното по к.д.№ 12/2016г. решение № 5/11.05.2017г. на КС, което приема, че не е налице твърдяната противоконституционност на текстовете от § 18 ПЗРЗИДЗЕ, нито те противоречат на чл.63 от ДФЕС. В него се обосновава извод, направен след преценка на нормативната уредба и на решение на СЕС по аналогични случаи, че оспорените текстовете са ясни, точни и непротиворечиви, че съответстват на целите на закона, не нарушават изискването за правна предвидимост и правна сигурност, както и изискването ограниченията в правата да се установяват само при спазване на принципа за пропорционалност и да не се засягат придобити права с ретроактивни мерки.
Това са принципите, защитени с действащото право на ЕС и на нарушаването на които се основава ищецът.
Политиката в сектор енергетика на ниво ЕС се провежда въз основа на няколко законодателни пакети с цел намаляване на вредните емисии и ограничаване на климатични промени. Част от него е Директива 2009/28 за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО, която е инкорпорирана в ЗЕВИ. Начертаните мерки целят постигане на 20 % дял на енергия от ВИ в крайното брутно потребление на енергия в ЕС до 2020г. Тази цел по отделни държави на ЕС варира, като на всяка държава е предоставена широка възможност сама да избира и въвежда механизми за постигането на целта. За страната ни е делът е 16 % и е достигнат през 2012г. Същевременно, поради констатирани от ЕК практики, които не съответстват на целите, на страната ни е дадена препоръка използваните механизми за постигане на националната политика в сектор енергетика да са пазарно ориентирани. Това рефлектира на нормативната уредба в страната. Ако първоначално целта е наложила подпомагане на производителите на енергия от ВИ с пакет от мерки, които се прилагат едновременно, в случая – подпомагане за изграждане на ФЕЦ и преференциални изкупни цени по дългосрочен договор, то след докладите на ЕК за нова регулация държавата ни е предприела корекционни мерки, които целят да не допускат т.нар. двойно подпомагане, т.е. когато разходите на инвеститора се покриват изцяло или частично чрез повече от една мярка. Именно наличието на двойно подпомагане чрез едновременното финансиране на проекти за изграждане на ФЕЦ и дългосрочно изкупуване на произведената от тях енергия на преференциални цени, е мотивирало законодателя да приеме изменението в ЗЕВИ с § 18 ПЗРЗИДЗЕ. Измененията целят пазарно ориентиране на мерките за подпомагане като се избегне прякото финансиране, както и зачитане интересите на крайния потребител, който заплаща крайната цена на продукта. Очевидно при високи изкупни цени на енергия от ВИ и сравнително висок дял на сегмента в общия обем на потребление, цената на ел.енергията за крайния потребител се явява социално неоправдана. Приет е нов подход за определяне на преференциалната цена, като същата е поставена в зависимост от размера на инвестиционните разходи, разходи за присъединяване към разпределителната мрежа, норма на възвръщаемост, структура на капитала, експлоатационни разходи. Основно значение има дали съответната ФЕЦ е изградена със средства от фондове или със собствени инвестиции, като в първия случай няма основание на производителите да се предлагат преференциални цени, защото това би довело до неравно третиране. Тези критерии са водещи и обосновават различна изкупна цена за отделните производители на енергия от ВИ, което цели именно недискриминирането им и поставянето им при равни условия. Ето защо, съдът намира, че не е налице твърдяното немотивирано изменение на закона. То отразява анализите на резултатите от мерките за стимулиране на това производство и интегриране на производителите на зелена енергия, които анализи са залегнали в мотивите към законопроекта. Промяната с § 18 ПЗРЗИДЗЕ е поредната, предприемана от държавата за коригиране на деформациите на пазара на електроенергия, констатирано и от ЕК, поради което не може да се сподели виждането на ищеца, че с нея се нарушава правната предвидимост и сигурност. Съдът счита за необосновани доводите за нарушена закрила на легитимни очаквания. Правната сигурност не изключва промени в нормативната уредба на определена категория обществени отношения, които се развиват дългосрочно, когато това се налага от икономическите и социални условия в страната, от които изхожда законодателя при приемането на изменението в ЗЕВИ относно изкупните цени за отделните производители, групирани по обективни критерии. Целта е равно третиране на производителите, обществена оправданост на цената на ел.енергия, конкурентност на пазара в сектора, която е била компрометирана именно поради въведените по-рано насърчителни мерки, които вече са не необходими, като изпълнили своята цел. Ето защо, промените, въведени по този ред, са легитимни, а също и пропорционални. В този смисъл е и тълкуването на правото на съюза, дадено с Решение на СЕС от 15.04.2021г. по съединени дела C-798/18 и C-799/18. Съгласно него правото на съюза допуска прилагането на национална разпоредба, която намалява обема или отменя мерките за насърчаване, които вече са били предоставени чрез закон или по специални споразумения на производителите на енергия от ВИ, когато това отговаря на последователно провежданата политика в сектора и е оправдано от гледна точка на публичния интерес. С оглед изложеното, съдът приема, че не е допуснато нарушение на чл.20 ХОПЕС.
Не е налице допуснато нарушение на чл.16 ХОПЕС с направената законодателна промяна. Свободата на договаряне включва свободния избор на икономически партньор, както и свободното определяне на цената за конкретна услуга. Договорът за изкупуване ел.енергия от ищеца обаче е сключен в изпълнение на закон и в него е посочена преференциалната цена на изкупуване по решение на ДКЕВР, т.е. ищецът не е договарял или избирал икономически партньор, нито цената на продажбата, определена от енергиен регулаторен орган. Т.е. с § 18 ПЗРЗИДЗЕ не е допусната намеса в свободата на договаряне и свободна стопанска инициатива по смисъла на чл.16 от ХОПЕС.
Не е налице и нарушение на чл.17 ХОПЕС, защитаващ правото на собственост. Бъдещ доход може да се смята за „собственост“, ако вече е бил реализиран, ако е бил обект на сигурно вземане или ако са налице особени обстоятелства, които могат да създадат у заинтересованото лице оправдани правни очаквания да получи имуществена стойност. В конкретната хипотеза се касае до очаквано вземане, а не до реализирано такова и не могат да се споделят доводите, че ищецът е имал оправдано правно очакване да получи определен доход с оглед дългия срок на договора за изкупуване на произведената ел.енергия на фиксирана цена, тъй като трудно защитима е тезата, че инвеститорът не е очаквал, в условията на променящ се пазар, цената да остане непроменена дори и като такава под регулаторен режим. Възможността за промяна е предвидена и в договора с „ЧЕЗ Електро България“ АД. „Правото на операторите на фотоволтаични инсталации да се ползват без промяна от насърчения за целия срок на действие на сключените договори за изкупуване, не е придобито правно положение и не е обхванато от защитата, предвидена в член 17 от Хартата“ – така в решение по съединени дела С-798/18 и С-799/18.
Няма въведено обратно действие на § 18 ПЗРЗИДЗЕ, вкл. несъщинско такова. Макар нормата да засяга възникнали вече правоотношения, то същата не цели преуреждане на същите ex tunc. С нея се въвежда изменение, наложено от променените икономически услови, а действието й е за в бъдеще.
Въпросите относно наличието на други мерки за пазарно ориентиране на пазара, като се запази изкупната цена по заварените правоотношения, което е в компетентност на държавата, не се обсъжда от съда, вкл. по съображения за тяхната хипотетичност.
С оглед изложеното съдът намира, че не е налице нарушение на общностното право, осъществено с приемане на § 18 ПЗРЗИДЗЕ, поради което исковата претенция подлежи на отхвърляне като неоснователна. Съображенията, изложени по-горе, са относими и към предявените евентуални искове, поради което съдът отхвърля и тях като неоснователни.
По разноските
Предвид изхода на спора ищецът следва да заплати на ответника разноските, които е направил, представляващи юрисконсултско възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.3 вр.ал.8 ГПК вр. чл.10, ал.2 от ЗОДОВ и които съдът определя на 300.00 лева по НЗПП с оглед фактическата и правна сложност на спора.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският градски съд, І-6 състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от „Ф.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:*** (чрез адв.Х.), срещу Народното събрание на Република България, с адрес: гр.София, пл. “Народно събрание“ № 1, искове по чл.2в, ал.1, т.2 вр.чл.4 ЗОДОВ вр. чл.4, § 3 от ДЕС за заплащане на сумата 346426.00 лева - обезщетение за имуществени вреди от нарушаване на правото на ЕС, изразяващо се в приемането на § 18 от ПЗРЗИДЗЕ (Обн. ДВ. бр.56/24.07.2015г.), които вреди се изразяват в пропуснати ползи и се остойностяват с разликата в цената на произведената от ищеца електроенергия от ФЕЦ - с.Душанци, определена по действащото законодателство към датата на сключване на договора с „ЧЕЗ Електро България“ АД, която цена е определена с решение на ДКЕВР в размер на 699.11 лева/МВтч, и цената, определена по реда на § 18 от ПЗРЗИДЗЕ от 100.41 лева/МВтч, за периода м.08.2015г. до м.06.2020г., ведно със законната лихва от 27.07.2020г. до окончателното изплащане, както и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 85239.35 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху формираната разлика за периода 31.08.2015г. – 23.07.2020г.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от „Ф.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:*** (чрез адв.Х.), срещу Народното събрание на Република България, с адрес: гр.София, пл. “Народно събрание“ № 1, евентуални искове по чл.2в, ал.1, т.2 вр.чл.4 от ЗОДОВ вр. чл.4, § 3 от ДЕС за заплащане на сумата 144861.40 лева - обезщетение за имуществени вреди от нарушаване на правото на ЕС, изразяващо се в приемането на § 18 от ППЗР на ЗИДЗЕ (Обн. ДВ. бр.56/24.07.2015г.), които вреди са пропуснати ползи от разликата в цената на изкупуваната електроенергия от ФЕЦ - с.Душанци, определена по решение на ДКЕВР към момента на въвеждане на ФЕЦ в експлоатация, и цената, определена по реда на § 18 от ПЗРЗИДЗЕ от 100.41 лева/МВтч, за периода м.08.2015г. до м.06.2020г., ведно със законната лихва от 27.07.2020г. до окончателното изплащане, както и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 36659.32 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху формираната разлика за периода 31.08.2015г. – 23.07.2020г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 вр.ал.8 ГПК вр.чл.10, ал.2 ЗОДОВ, „Ф.“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати на Народното събрание на Република България, сумата 300.00 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на прокурор по чл.10, ал.1 от ЗОДОВ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от
решението да се връчи на страните.
Съдия:
(Гергана Троянова)